Джордж Гордън Байрон - Дон Жуан

(Незавършен роман в стихове. Оригинално: Дон Хуан. В жанрово отношение се смята по-скоро за роман-есе, тъй като не се знае кое преобладава – фабулата или размишленията на Байрон. Романът не е завършен заради смъртт на Байрон. Приживе е плют от критиката, сестра му и любовницата му опитвали да го откажат от романа, имал и други лични проблеми)

 

Дон Жуан е на 16 години, когато за пръв път среща любовта.

Родители са му Дон Хосе (който имал две любовници) и Инес. Майка му посветила време и усилия да го научи на скромност и религиозност, но нейната приятелка – Юлия (23) не остава безразлична към сина ѝ. Юлия е омъжена за Алфонсо (50). Нещастна е в брака си, разликата им е твърде голяма. Когато Юлия се запознава с дон Жуан, той е на 12, а когато става на 16, тя го съблазнява.

Мъжът ѝ разбира, че тя си има любовник. Преди това за връзката им е знаела само прислужницата. Тя помага на господарката си да излъже своя мъж, ала в крайна сметка дон Жуан е разкрит. Майка му го праща надалеч. Той се качва на кораб със своя слуга Педрило. Целият кораб попада на буря. Губят платната си и дни наред се носят по течението без вода и храна. Стига се и до канибализъм. В крайна сметка всички умират (слугата го изяждат, след като неговото име се пада на жребия. Дон Жуан отказва да яде човешко).

Дон Жуан става единственият оцелял. Корабът се разбива и той се озовава на непознат екзотичен бряг. Там го намира Хайди – тя е дъщеря на местния пират Ламбро. Хайди и Зоя, нейната слугиня, се грижат за дон Жуан. Тя се влюбва в него и той – в нея. Води го в дома си, когато баща ѝ заминава. Двамата гуляят, харчат парите, които той е откраднал. Когато той се връща и ги заварва заедно, разделя ги. Затваря дон Жуан и го продава в робство, въпреки че смята да го убие. Когато бива разкрива, Хайди припада, след това губи разсъдъка си и на десетия ден умира. Скоро след нея от мъка умира и баща ѝ.

На пазара за роби дон Жуан попада на Баба – черен слуга, който го води в двора на турския султан. Там той бива преоблечен като жена, за да влезе в харема на султана. Причината за тази потайнственост е, че Гюлбеяз, 24-годишната и четвърта жена на султана, го харесва и иска да го съблазни. Дон Жуан обаче още е твърде ранен от загубата на Хайди и не може да приеме сърцето на султанката. Тя почти не полудява – за пръв път някой ѝ отказва нещо.

Тяхната интрига е прекъсната от руско-турската война – обсадата и превземането на Измаил от руските войски, предвождани от Суворов. Там дон Жуан се бие наравно с всчики. Запознава се и с Джон Джонсън, с когото стават близки. Двамата дори спасяват едно малко туркинче, което дон Жуан взима със себе си.

След края на сражението, дон Жуан заминава за Русия, където се среща с Екатерина Велика. Тя изпитва слабост към него, дава му много дарове. След това дон Жуан заминава с туркинчето за Англия.

Обществото в Англия е студено, липсва му любов. (Байрон постоянно усмива тази тяхна черта). Дон Жуан вече е на 21. Това общество му е напълно чуждо, но той опитва да лицемери като тях.

Запознава се с Аделина Амундевил – тя е на неговата възраст и въпреки че е омъжена и особена, тя започва да се интересува от младия мъж. За да стигне до него, предлага му да се задоми и му посочва 16-годишната Аврора. Дон Жуан изпитва към Аврора „изтлели“ чувства, но все пак дълбоки.

Дон Жуан гостува на семейство Амундевил с още много от аристократите. Там той среща призрака на Черния монах и при втората им среща, романът свършва.

 

Остават предположения за заформящия се любовен триъгълник между дон Жуан, Аделина и Аврора, за скандала и наказанието на младия любовник. В други версии дон Жуан е представен в по-зряла възраст. Интересува се от жените, докато не ги плени, а после минава към следващата – общо взето, персонаж, който си е заслужил смъртното наказание.

Дени Дидро - Монахинята

(Всички писма на монахинята са отправени към някой си маркиз, който остава неразкрит, нито пък връзката му с нея. Знае се единствено, че той е заинтригуван, като много други, от нейното дело)

 

Сюзън приндалежи на многодетно семейство – тя има две по-големи сестри, но е много по-красива и различна от тях. Когато те направят нещо, дори малко, биват поощрявани, но когато тя направи нещо, заслужаващо похвала, всички се мръщят и са доволни, че тя е нещастна.

Един ден решават да я пратят в манастир. Сюзън се противи и не разбира. Обясняват ѝ, че нейното семейство няма достатъчно пари за издръжка на по-големите ѝ сестри и тя е тази, която трябва да се жертва.

Първо правят Сюзън послушница с надеждата тя да заобича манастира, но тя още повече се противи и с приближаването на деня, в който трябва да ѝ сложат завинаги расото, тя се съпротивлява, но среща силна, лицемерна съпротива. Опитва да говори с майка си и баща си, които са особено студени с нея. Накрая решава само да се престори, че приема, а после да каже пред всички събрали се да видят помонашването ѝ, че това се случва против нейната воля. Тя така и прави, всички са потресени.

Сюзън бива заключена в килията си, докато една сутрин майка ѝ не идва да я прибере. Завежда я в дома си, където се държи с нея по-зле от куче. Баща ѝ дори не желае да я поглежда. Сюзън разбира истината, поради която родителите ѝ толкова я презират – тя е незаконно родена. Майка ѝ е имала афера с друг мъж и, не стига това, ами обвинява дъщеря си за собствения ѝ грях и единствената жертва, която прави за нея, е да се лиши от играта на карти, скъпите салони и другите удоволствия, които си позволява, за да задели пари за нея – за издръжка в манастира.

Накрая Сюзън става монахиня. Тежко ѝ е, но среща добротата на сестра дьо Мони, на която става любимка. Двете си споделят много, като сродни души, но обстоятелствата се стичат така, че за година Сюзън губи всички, на които държи – баща ѝ умира пръв, после майка ѝ – пише ѝ писмо от смъртния си одър, че нейните две сестри, които вече са омъжени и които са тръпнели от страх Сюзън да не поиска полагащата ѝ се част от завещанието, същите тези съпруги са кръжали около леглото на собствената си майка като хищни птици, чакали са я да умре, дори са искали да проверят леглото ѝ къде е скрила съкровището си. Последна умира сестра дьо Мони.

Последният удар е твърде тежък за Сюзън, тъй като новата игуменка, сестра Сент-Кристин, намразва всички любимки на предишната игуменка и започва да ги тормози. Нейната студенина е нищо в сравнение с момента, в който Сюзън решава да се откаже от монашеския сан с помощта на г-н Манури, който е адвокат от столицата. Той взима насериозно нейния случай – тя му е разказала, че е приела монашеския сан насила и че ще подпише всички документи, с които да се откаже от имотите на баща си, само и само да си върне свободата.

Тормозът над Сюзън взима връхна точка. Новата игуменка заповядва на монахините да вземат вещите на Сюзън от стаята ѝ, докато не остава само гола килия. Самата тя ѝ дава задачи, които няма как да изпълни, защото трябва да е на две места едновременно. Монахините нарочно оставят вратата за герана отключена, за да наведат Сюзън на мисълта да се самоубие. Посипват пода до килията ѝ с натрошени стъкла и нарочно гасят осветлението в тази част от коридора, за да нарани краката си. Игуменката я кара да носи груба дреха, държи я затворена за три дни в подземията, където е влажно. Не ѝ дават да се храни нормално, нито да спи, обивняват я, че служела на дявола, че била обладана от демон и в манастира започва да се говори за екзорсизъм. Най-важното е, че не ѝ дават да се види с адвоката, а ако това се случи, някой винаги е с нея, за да я пази да не каже нещо повече.

Главният викарий се интересува от случая на монахинията, обладана от дявола и обслужва сам литургията за нейното пречистване. Злите монахини правят всичко възможно, за да злепоставят Сюзън, като представят нещата така, сякаш тя се съпротивлява. Викарият обаче прозира измамата, сам я разпитва и кара игуменката да си признае истината. Новината стига до високите постове и след месец Сюзън бива преместена една сутрин в друг манастир. Тя с радост отива на новото място (в стария манастир е имала само една приятелка, която ѝ е помагала със задачите от игуменката, измитала е стъклата и т. н., но те повече не се срещат).

Новата игуменка на Сюзън се оказва „на двата полюса“ – настроението ѝ се мени рязко и като цяло е доста странен човек. Тя обаче изпитва една особена страст към Сюзън. Иска да я прегръща и докосва, дори веднъж влиза в леглото ѝ и се разголва, използвайки властта си на игуменка. Сюзън обаче казва всичко на изповедника и той я предупрежава да се пази от игуменката си и че тя била съблазнена от сатаната.

Настават отново дни за Сюзън, в които тя иска да избяга. Нейната игуменка полудява след един инцидент; познава единствено кога Сюзън идва при нея. Скоро обаче тя умира в изолация.

Един ден Сюзън бяга с монах, подлъган от красотата ѝ. Тя успява да му се изплъзне и заживява като перачка, надявайки се другите жени да не разкрият, че е била монахиня.

Павел Вежинов - Бариерата

Антони Манев среща за пръв път Доротея в една дъждовна нощ. Антони е композитор, живее на последния етаж в кооперацията си и музите рядко го навещават. Той е разведен. Вижда сина си един път в месеца – когато отива да изплати издръжката на жена си. В останалото време той посещава ресторанти, където с нежелание се присъединява към големи компании.

В една такава вечер Доротея го проследява и се качва на колата му. Антони първоначално смята, че тя е някоя лека жена и бърза да я изгони, тя си тръгва и се разплаква. Нейната реакция го кара да размисли, но той продължава да се отнася към нея със съмнение. Тя му разказва, че не е като другите. Че живее в психиатрията, но реално няма свой дом. Антони се смилява към нея и ѝ позволява да преспи. Така започват отношенията им.

С времето Антони и Доротея заживяват заедно. Той дори се среща с доктор Юрукова, която му разказва за сложния случай на Доротея – тя смята, че може да лети, изключително чувствителна и ранима е. Антони обаче не се задоволява с тези отговори и пожелава да чуе цялата история на Доротея от самата нея.

След като ѝ намира работа, среща се два пъти с жена си, която смята, че той си е намерил любовница, както и със стария полковник, който иска на Доротея да се изкара документ, че живее в кооперацията, двамата намират време за себе си. Доротея се учи да пише и чете ноти, Антони я води на опера, която изключително много ѝ харесва и един ден отиват за риба.

Тя се къпе гола в езерото, което му прави силно впечатление – не самата ѝ голата, а липсата на опит да го съблазни и цялата ѝ невинност и непоквареност. След риболова (той пуска всички риби, които е уловил), Антони и Доротея отива да похапнат. Там тя му разказва за миналото си.

Когато е била малко дете, майка ѝ е започнала да изневерява на баща ѝ. Баща ѝ е знаел, но е бил твърде мекушав и вглъбен в себе си. Един ден двамата излизат да купят ново палто на Доротея. На връщане баща ѝ ѝ пуска ръката и тръгва да пресича сам улицата, когато едно момче врязва колата си в него и го убива на място. След погребението, майката на Доротея веднага заживява с новия си мъж, който е много лаком и безработен.

Доротея има по-малко братче, за което се грижи, и една стара баба, която не е с всичкия си. Един ден на Доротея се налага да я изкъпе, но тя се ужасява от старата жена и бяга. Когато се прибира, майка ѝ я наказва и я праща при нейния чичо – братът на баща ѝ.

Чичото се оказва педофил. Онова, което прави с Доротея, е още една душевна рана за нея. Тя успява да се освободи от чичо си когато един ден той опитва да се домогне до нея, а тя припада от страх, а той мисли, че тя е умряла и се ужасява. Това я спасява и така се оказва в психиатрията при доктор Юрукова.

Там среща едно момиче, което ѝ доказва, че Доротея не е психично болна, а после различна; че притежава дори телепатични способности (това тя показва още в началото на познанството си с Антони, когато отгатва името на композицията му, без той дори да го е записал някъде).

След този разказ Антони преживява нещо необикновено с Доротея – двамата летят. Това колкото го прави щастлив, толкова и го плаши. Той я лъже на следния ден, че трябва да замине и я оставя сама. Отива при доктор Юрукова, която му казва, че всъщност е бил хипнотизиран от Доротея и това никога не се е случвало. Дава му дори хапчета.

Когато се връща от „командировката“ си, заварва дома си празен, но нещата на Доротея са там. Той не спи цяла нощ, а на следния ден разбира, че Доротея е намерена мъртва, паднала от високо, но наоколо нямало сграда. Полковникът вика Антони при себе си. Антони смята, че е заподозрян в убийството ѝ, но полковникът му казва, че трябва да е била убита от друг, а после пренесена и ако е паднала от тяхната кооперация, трябвало е да останат някакви улики, но такива е нямало. Освен… ако тя не е полетяла.

Именно тогава Антони разбира, че никога няма да премине бариерата, която е преминала Доротея – същата онази, за която в началото д-р Юрукова го е предупредила, но тогава той още не е разбирал смисъла на всичко.