Димитър Димов - Тютюн - 1 част

1.

От гроздобера се прибира дъщерята на Чакъра, дребен чиновник, - Ирина, красива и млада, с черни коси. По пътя среща младия и красив, но хладнокръвен и студен Борис Морев. Двамата се заговарят. Ирина познава бащата на Борис, който е неин учител по латински. Тя обича този предмет, за разлика от съучениците си, защото иска да специализира медицина в София. Борис обаче презира баща си и го смята за смешен. Двамата си уговарят среща за следващия ден.

Чакъра е родом от село, докато жена му произхожда от семейство на западнали македонски занаятчии. След вечеря Чакъра се заговаря с Ирина. Пита я дали познава синовете на Редингота – учителят по латински. Стефан, по-малкият, е бил изключен от гимназията по обвинения за комунистическа агитация сред съучениците си. Най-големият, Павел е лежал в затвора по обвинение в комунизъм. После казва на Ирина, че генералът смятал да вземе Борис на работа в „Никотиана“. Ирина лъже на следващия ден, че има да учи, за да не иде на гроздобер сутринта, а следобеда и така тайно да се срещне с Борис. Двамата отиват на същото място и започват да говорят за желанието на Ирина да следва медицина и амбициите на Борис в тютюневия свят. Изкачват се до параклиса, който гледа към града, и там Борис за пръв път целува Ирина.

Борис тръгва из града след срещата си с Ирина. Убеждава себе си, че това увлечение е просто „малко любов“, без да подозира, че е влюбен в нея. Разсъждава как да постъпи занапред, след като вече два месеца се скита без работа. Бедняшкият живот му е втръснал и всекидневното възпоминание за бедния и пуст квартал, където живее, го дразни още повече.

 

2.

Година по-късно Борис вече работи в „Никотиана“, а Ирина е взела дипломата си с отличие и се готви да постъпи в медицинския факултет. Динко, нейният омразен братовчед от село, е взет в Школата за запасни офицери.

В един горещ ден през август Чакъра се връща бесен и пита дъщеря си дали се вижда с Борис. Тя не отрича и той побеснява още повече и започва да го обижда. Ирина се затваря в стаята си да плаче, а майка ѝ идва и ѝ казва, че трябва да остави Борис да се издигне с тютюна, за да не попречи връзката им на следването ѝ в София.

Ирина отива на уреченото място в сладкарницата, където я чака Борис. Разказва му за случилото се и той предлага да скъсат, защото и без друго тази връзка вече му се е струвала заробваща, а и никога не е смятал да се ожени за нея. Тя го моли да се срещнат за последно на следния ден при параклиса.

Лила е дъщеря на истифчията Шишко. Тя е руса, висока, със сини очи и много бедна. Тя е влюбена в Павел и също като него е комунист. Шишко също е бил комунист, но недоволства от новия вид на партията и се притеснява, че дъщеря му може да пострада. Лила излиза и се среща с Павел. Двамата говорят за делата на парията.

След срещата с Ирина, Борис отива в завода на „Никотиана“. Там всички вече го презират. Особено касиерът, който го нарича подигравателно „господин експерте“ заради отдадената му работа в завода. Той тръгва из секторите на завода, като разсъждава за неблагодарната работа на болните и нещастни работници, за натравянията от никотина и праха, за грешките, които се допускат при обработката на тютюна. Той дори прави забележка на един от работниците, който се оказва неговият брат, Стефан. Всички са изнервени, ала когато на някой му прилошее или попадне под окото на някой пеф, всички се надигат да го защитят. Те сами не подозират силата си.

 

3.

В града пристига собственикът на „Никотиана“ – Спиридонов (когото наричат татко Пиер), заедно с дъщеря си Мария и нейната приятелка, Зара, която всъщност му е любовница.

В същия ден уволняват Борис. В това време в къщата на Спиридонови татко Пиер се готви да замине със Зара за две седмици в Гърция, като се опитват хем да поканят Мария, хем тя да не ги притеснява. Мария презира Зара и решава да не иде. Всички лягат да поспят, но Мария не може да заспи, затова излиза навън. Там се среща с Борис, който я моли за среща с баща ѝ. Първоначално тя нехае за уволнението му, но опитва да го съблазни и изпита. Като разбира що за човек е, настоява баща ѝ да се срещне с него. Спиридонов, учуден, че дъщеря му проявява характер, се съгласява. Борис, в продължение на два часа, излага всички си опасения за завода, възможностите за обновление и изведнъж татко Пиер вижда в него себе си. Наема го на работа като помощник на главния експерт, но все пак го заплашва да не опитва да хитрува, иначе сам той ще го съсипе.

Борис напуска къщата на Спиридонов и бива пресрещнат от главният майстор Баташки, който го е видял на излизане. Той подозира, че нещо важно се е случило, но Борис нищо не му казва. Борис се прибира и бива нападнат словесно от баща си, който не само че няма вяра в него, но и смята работата му за равносилна на това да бъде комунист. След скандала сядат да вечерят с майката и Стефан. Майката е скромна и уважавана от всички заради пестеливостта си, но всички в този беден дом са студени и озлобени, освен нея. Борис споделя само с нея радостта си и това я разплаква. Стефан разбира за новата му длъжност и иска да му помогне с набора, но това само го вбесява и го гони от стаята си.

 

4.

Макс Ешкенази е червенокос евреин от бедно семейство, работи като тютюноработник. Той живее при семейството на Яко, който има трима синове и една дъщеря на име Рашел. Жена му се казва Ребека. Семейството им още не е прекарало водопровод и се мият с вода от синагогата. Макс недоволства заради опасността от тиф. Той излиза да се срещне в градината с младия Стефан. Така Стефан му казва, че „Никотиана“ ще въведе тонгата. Това е успял да види в документа на Борис, преди да го изгони от стаята си. Говорят за предприятието и за различни схеми, а накрая Стефан казва, че ще остане да работи там, а Макс ще държи връзка с него.

На следващия ден татко Пиер назначава Борис на обещаната длъжност, а генералът, в знак на протест, напуска. Собственикът слага на негово място Баташки. Тръгват слухове из града за това как Борис е станал от стажант за един ден толкова важен човек. Слуховете стигат и до Ирина, но тя приема сближаването му с Мария мрачно и твърдо.

Спиридонов заминава със Зара за Атина, а Мария остава сама. Среща се с Борис и му обещава сама да го представи на Костов, който е главен експерт в София и отдавна е търсел човек като него. При тяхната среща, Мария му дава писмото от баща си за Борис и Костов е учуден защо тя толкова се интересува от Борис. Тя откланя темата и опитва да свири, но нейната болест на нервната система ѝ пречи. Костов опитва да я утеши, но сам знае, че няма лек. На следния ден се среща с Борис, харесва качествата му, но също усеща онази студена неприветливост, която лъха от него. Пита отново Мария какво му хареса, а тя отвръща „Всичко!“.

 

5.

Две години по-късно Ирина вече учи в Медицинския факултет. Закъснява за часа по анатомия. Групата ѝ се състои от трима души – тя и две момчета. Чингис е беден, но поддръжник на „Братството“, а Бимби е богат и отегчен от следването. На следния ден има тържество в театъра и Бимби ѝ предлага да дойде с покана от г-жа Дитрих, която е негова позната. Ирина се съгласява и се прибира. Хазайката ѝ носи писмо от Динко да се срещнат.

Г-ца Дитрих е на около тридесет, напълно лишена от красота и женственост, издигнала се до пост, който не заслужава, мъчи се да фъфли на български. След като излизат от театъра, кани Ирина на гости, но тя отказва. Бимби порицава Ирина за отказа ѝ, защото той е искал да я издигне чрез връзката си. После я кани в „България“ на вечеря. Тя приема, защото там е видяла колата на Мария, жената, която ѝ е отнела Борис.

Ирина се прибира. Там вече я чака Динко. Двамата излизат в снега да разговарят за плановете и бъдещето. Той ѝ се обяснява в любов за трети път, но тя му казва да си върви.

Ирина отива с Бимби в ресторанта на „България“. Сядат до дансинга и той започва да ѝ разказва за новия етикет, за гостите наоколо, за живота си и опита си, за това как може да изкара бързо пари само с красота и такт, също като Зара от съседната маса. Двамата танцуват, тя е вече пияна и той я кани у дома си в неделя следобед с други гости, сред които е г-ца Дитрих. Той ѝ предлага да бъдат бизнес сътрудници, но Ирина вече си мисли, че не иска да го вижда никога повече след тази вечер. Скоро ресторанта се изпразва, но Бимби я кани на бар. Тя приема чак когато излизат навън и вижда колата на Мария. Качват се в бара, където немецът Лихтенфелд иска да танцува с нея. Това привлича вниманието на Борис и Костов, които веднага преценяват Бимби като дребен и вреден за бизнеса им. Борис се напива и Мария го забелязва. Лихтенфелд откарва Бимби и Ирина по домовете им.

 

6.

Една година след женитбата с Мария и осем месеца след смъртта на стария Спиридонов Борис вече е генерален директор на „Никотиана“. Всички го уважават, но и мразят, има личен секретар и не се свени да показва превъзходството си на по-възрастни от него, като Барутчиев, който идва да го моли за подкрепа в съда. Борис първоначално показва незаинтересоваността си към битката на мъжа с брат му, но после предлага помощта си в замяна на услуга. Борис в лицето на „Никотиана“ има всички необходими връзки да помогне на Барутчиев да си върне милионите, а той самият – има връзки с немците, каквито предприятието няма. След тази среща, той разговаря с главния експерт, след което отива на събрание на директори на други тютюневи предприятия. След разговора им решават напролет да въведат тонгата.

 

7.

Борис се връща у дома. Там го чака Зара от един час, след като бившата ѝ приятелка отказва да я приеме. Борис я обижда и отпраща, заплашва да ѝ вземе апартамента, отвратен от поведението ѝ, но в последния момент тя го разубеждава, обещавайки му да стори всичко, което пожелае. Мария чува разговора им и държи сметка на Борис, защото той не е прав и нейния баща никога не е постъпвал толкова подло с хората. По време на разговора им се проявява един от симптомите на болестта ѝ – тя дори не помни какво е казала и това започва да го отвращава в нея.

 

8.

Викат Лила при директора, където той, съблазнен от фигурата и външността ѝ, предлага работа като машинописка, макар тя да няма опит. Тя знае, че той иска да я направи своя любовница и че ще има по-добро положение от настоящето, но отказва и моли да бъде приета за пасталджийка през следващия сезон. Лила се връща у дома. Родителите ѝ отиват на гости, а при нея идва Варвава, която ѝ носи вести от партията. Едно от тях е за изключването на Павел от партията. Преди да тръгне, полицаите отцепват улицата. Тя се измъква и тръгва през реката. Инспекторът и хората му претърсват дома на Лила, но не откриват никого. Няколко дни след блокадата инспекторът отива в участъка, където са заловили и измъчвали Варвара. Тя не е казала и дума, но Дългия, който следи агентите на партията, я е пребил почти до смърт. След това той отива в танцувален клуб, където директорът разказва за случката с Лила и интереса си към нея. Положението след блокадата е обтегнато, но Лила успява да говори с новата си свръзка – Йосиф. Тя не го харесва и моли да бъде сменен. Вечерта се среща с Павел, който ѝ се обяснява в любов и иска да се ожени за нея, но тя го гони.

 

9.

Лихтенфелд живее в твърде мизерна и твърде скъпа вила. Гнети го, че е превърнат в роб на фон Гайер, както и Прайбиш. Фон Гайер идва, след като се е разтривал със сняг на двора. Той казва на Лихтенфелд, че е нямал право да излиза по барове, за да не разберат шпионите, че те са тук. Фон Гайер заминава, а Лихтенфелд кани у дома гости, настоявайки Прайбиш да присъства. Сред гостите е Зара, която е направила снимки на Кршиванек, който също е сред гостите. Тя дава апарата на фон Гайер и си тръгва. Той слиза долу и показва апарата на Кршиванек, заплашвайки го да прати снимките в Берлин. Прайбиш казва на Лихтенфелд, че Зара ги е предупредила за този шантаж, а Лихтенфелд удря юмрук на Кршиванек и гони него и другото момиче навън.

 

10.

Макс, Фитилчето и Стефан отиват при Динко за двуколка и кон, който да ги отведе в Шишманово. През цялото време Фитилчето е нервен и не престава да повтаря, че трябва да обърнат и да се върнат. Не го е страх толкова от вълците, колкото от пистолетите им. Бои се, че ще го убият. По пътя започват да вият вълци. На едно дърво ги очаква почти премръзнали син на Стоичко Данкин – Ротфронт. Фитилчето е бил в кръчмата на Джони по-рано в компанията на Данкин. Той предупреждава Стефан, че ги чакат в Шишманово, че са заловили Цветана, при която е трябвало да идат, а сам той е научил, че Фитилчето ги е издал, като е телефонирал на кмета от общината. В това време вълците нападат Фитилчето, който е останал да държи поводите на конете при двуколката. Макс и Стефан започват да стрелят по тях, но улучват Фитилчето и го убиват на място. Тримата се качват на двуколката и поемат по обратния път.

 

11.

Директорът и инспекторът разговарят за любовните си похождения като двама провинциални донжуани. Директорът се заканва да спечели Лила. Инспекторът се връща в управлението и чака да се срещне с Лила, но тя е заминала за София. Той нарежда да бъде следена свръзката ѝ – Йордан. В София Лила е настанена в дома на някакво момче. След като се храни с него, отива да се срещне с Павел, който пък живее с някаква девойка. Двамата разговарят за партията, но не могат никога повече да бъдат заедно, затова Павел я моли да си върви. Лила отива на конференцията на партията, където застава твърдо зад Лукан.

 

12.

Ирина отива на лекции във факултета, но са нараснали размирици и комунистите биват удряни и бити от студентите вътре. Тя помага на един студент, а после се опитва да избяга преди и тя самата да е пострадала. Привечер отива до библиотеката и така среща Борис. Той я кани в колата си, след което двамата отиват на вечеря. След това той иска да отидат в дома му. На вратата ѝ казва, че Мария е много зле. Заповядва на прислужницата да я свали долу. Борис разказва накратко за болестта на Мария, докато тя самата свири „концерт“, гонейки мелодията в главата си, но скована в ръцете от болестта си. За миг Мария си спомня коя е и какво върши, но после забравя. Борис моли Ирина да стане негова жена, да ѝ купи къща и каквото пожелае, за да бъде с него, но това само я наскърбява.

 

13.

Костов се занимава с онези неща, на които на Борис му е невъзможно – като да кани гости в дома си. При срещата си с Барутчиев желае да изкупи тютюна му на безценица и това огорчава умиращия старец. След него се среща с министъра на вътрешните работи, защото „Марица“ се опитва да пробута некачествен тютюн на „Никотиана“, а и защото Стефан е арестуван. Костов настоява той да бъде освободен. В две коли пътуват за „Никотиана“ Борис и Костов в една кола заедно с немците в другата. Освен Лихтенфелд, Прайбиш и фон Гайер, сред тях е майор Фришмут, който мисли само как ще прекара танковете и немската армия през извънредно лошите пътища на България. Пристигането на шефовете води до вълнение сред работниците. Немците остават в къщата на счетоводителя, която е до склада. Лихтенфелд не може да скрие слабостта си към красивите и лесни момичета. На другия ден Борис приема да изслуша трима безработни, които взима на работа. На третия ден вечеря със семейството си, като общо взето това е едно голямо театрално представление, за да не огорчи никой майката. Тя все пак се разстройва, след като вижда колко променен е Борис и как с лекота пише чек за десет хиляди за сиропиталището, в което работи, вместо за витрини в музея на баща си.

 

14.

Лила се заема с партийна работа, пише си с Павел, но скоро кореспонденцията им се проваля. Говори с евреина Макс за Павел и той ѝ съобщава, че е бил прострелян в бедрото в Аржентина, но ще се оправи. Двамата спорят по пратийни въпроси и Макс настоява, че сегашната позиция на партията и Лукан е грешна и тя прави грешка като го подкрепя. Лила не е съгласна и си го изкарва на Блаже, заплашвайки го да го изключи от партията. Лила отива да работи в склада, но е разсеяна и чупи листата на тютюна. Викат я при директора, където я чака инспекторът да я разпита и да я принуди да издаде нещо от делата на партията като я заплашва, но тя разбира, че това е шантаж, устроен от инспектора, за да стане любовница на директора. След тази случка директорът разбира, че инспекторът е по-скоро пречка, отколкото в помощ, и решава, че трябва да бъде изгонен от тяхната компания за по чашка.

 

15.

Макс и Стефан говорят за тежкото положение на работниците. Макс напомня, че трябва да идат на срещата при Симеон, но Стефан отказва и той отива сам. Там са Шишко и Спасуна, която работи в „Никотиана“. Сред тях е и самият Лукан. Всички обсъждат кога да вдигнат стачката. Според едни е най-разумно да изчакат година, а според други трябва да бъде пролетта, за да не въведат тонгата, която ще остави много безработни, а на останалите ще намалят заплатите. През март тонгата вече е факт. Баташки е зает с тежката задача да приема лично селяните с техните тютюни, които купува на безценица. Там са Джони и Стоичко Данкин, които виждат червенокосия евреин. Двамата знаят, че той и Стефан са отговорни за смъртта на Фитилчето, след като аутопсията е показала следи от куршум в главата му. Макс тръгва от склада, размишлявайки за загубата, която е претърпял от Лукан. Следи го Дългия. Напада го в квартирата му с неговия партньор, когото Макс застрелва, а с последния куршум застрелва себе си.

 

16.

Секретарят на Борис му съобщава за стачката. Започват телефонни обаждания между останалите директори на тютюневи заводи, Колев, който излиза в неочакван отпуск, и самия президент, който също липсва. Борисов се среща с делегацията на работниците и отказва и трите им искания. В деня на стачката всеки се събужда рано. Симеон се страхува, че вижда за последно децата и жена си. Спасуна пие сливова ракия и храни двете си момчета. Изгубила е съпруга си преди седем години и сега едва изхранва семейството си. Лила се готви рано да иде в склада, но Петърчо, синът на Блаже, идва и им казва, че Лукан е заловен на гарата. Лила се облича, взима си пистолета и тръгва да бяга. Агентите се опитват да я настигнат. Тя застрелва младия и се качва на една камионетка, за да стигне селото на Динко. Лукан се събужда в ареста, където фелдшерът облекчава болките му с инжекция, а Дългия се опитва да изкопчи някаква информация. Чакъра пък е измъчван от слуховете, които се носят вече открито за дъщеря му. Работниците започват вяло работата си в склада, докато една партийна отговорничка не ги вдига на крак. Баташки се опитва да го усмири, но дори револвера си не може да извади, изплашен от твърдостта на Спасуна. Работниците тръгват към площада, където да се слеят със стачници от другите складове. Полицията опитва да ги отблъсне, но неуспешно. Сред тях е и Стефан, който дава особено чувство на спокойствие, защото въпреки че е брат на Борис, той все пак ги подкрепя. Директорите на складовете се оплакват чак в София заради бездействието на местната полиция и началникът се вижда принуден да натисне хората си. В предните редици е Чакъра. Една жена на име Църна Мика нарича Ирина гювендия и тогава Чакъра започва да бие всички с камшика си. Хората му се настървяват и пак започват да стрелят и да бият. Спасуна се спуска към него с камък, а един от стражите стреля в нея от упор.

 

17.

Готви се тържествено погребение за Чакъра. Събрал се е целия град и важни хора от София не заради него, а защото знаят, че Борис ще присъства. Когато той идва с лимузината си, церемонията започва. В това време набързо погребват Спасуна и един стражар дори гони опечалените минути преди пристигането на шествието. Ирина се прибира в стаята си вечерта след погребението и си отдъхва, мислейки си, че най-накрая се е отървала от деспотичния си баща, но разбира, че греши. Идва Динко при нея и ѝ казва, че истинският виновник за смъртта му е Борис. Тя го гони, но сама разбира, че е прав. Измъква се тайно и отива в склада на „Никотиана“, за да го види. Там вижда един труп на човек, опитал се да подпали склада. В същото време Борис се опитва да се отърве от него, преди да дойде сутринта. Той вижда Ирина и я праща вътре в къщата, после идва и той. Пиян е, продължава да пие, предлага и на нея и това я вбесява. Тя открито го обвинява, но вижда, че е безсмислено и че в нея вече живее друг човек.

 

18.

Динко е помолил Ирина да прегледа счупената ръка на Ирина и тя остава три дни на село, докато се погрижи за нея. Двете разговарят за кратко и са учудени от това колко са се променили двете. Динко пък идва при Лила с вести от София, че в партията всичко е минало към нов курс и тя е предложена за прехвърляне в Съветския съюз именно от онези нейни другари, които тя е предложила за изключване.

 

19.

Стефан е в крайморски затвор. Бере душа с другите затворници, но боледува от малария. Убеждава един от пазачите да напише писмо от негово име до Костов, за да го спаси. Костов е в София, където се занимава с госпожа Спиридонова, която най-накрая е приела зетя си, повече заради парите, които ѝ праща, отколкото заради произхода му. Костов прекарва дните си, пиейки по клубовете. Връща се пиян при руския си слуга и прочита писмото за Стефан, което чака неотворено две седмици. Веднага отива при министъра, след това хваща влака и отива направо в областното управление при управителят, който телефонира на директора на затвора и разбира, че Стефан е починал от малария предната вечер.

 

20.

Положението в „Никотиана“ и другите фирми се е поуталожило. Партията е сменила курса си. Ирина е в къщата на Борис и Мария във Варна в компанията на Костов. Очакват идването на немците. Предварително гонят Мария със слугинята, за да не пречи, въпреки че тя е законният собственик на имота. Костов ѝ намеква, че тя ще убеди фон Гайер да не намаля контингента на „Никотиана“. Ирина решава да направи това по своя си начин. Веднъж причаква немецът след сутрешното му къпане в морето, за да поговорят и втори път са в къщата. Въпреки че Ирина го отблъсква, немецът променя мнението си. Костов споделя това с Ирина сутринта, преди да се върне в София и не може да скрие раздразнението си спрямо нея. Всички усещат наближаващата война, за която непрестанно се говори по радиоточката.