Емил Зола - "Жерминал"

 

Етиен Лантие пътува от Маршиен за Монсу с идеята да си намери работа като машинист, каквато и му е професията. Монсу е разположен насред гола равнина, в която има няколко големи мини, сред които е „Ненаситната“. Първият, когото Етиен среща, е Неумиращия – инвалид и коняр от семейство Майови, който храчи черни храчки и обича да казва, че носел цяла въглищна мина в дробовете си, та имало с какво да се отоплява. Неумиращия казва на Етиен, че надали ще си намери работа, но въпреки това Етиен се отправя към мината. Там той тръгва с групата на Майо, която включва дъщеря му Катрин, сина му Захари и Шавал – груб мъж с червени мустаци, който е хвърлил око на Катрин.

Още щом вижда Катрин, Етиен също изпитва силен интерес към нея, въпреки че изглежда като момче и има недоразвито тяло. Първият ден в мината му се струва отвратително тежък – работата е изтощителна, температурата долу е висока, хората се обливат в под, отвсякъде непрестанно тече вода и съществува опасност всеки миг подпорите да се срутят и да се случи инцидент. Екипите въглекопачи най-много страдат от непрестанните глоби, които надзорниците им налагат за лошо крепене, затова отделят по-малко внимание на гредите и гледат да изкопаят повече въглища.

След края на първия ден Етиен е убеден, че няма да се върне, но въпреки това решава да продължи да опитва. Докато той опознава мизерния живот на въглекопача, семейство Майови се бори за оцеляване. Майовица, жената, има кърмаче Естел и две по-малки деца, непослушният Жанлен, гърбавата Азил, Катрин и Захари. Майовица непрестанно е измъчвана от сметки откъде да намери пари за хляб и кафе. Наравно с това тя очаква големият син Захари скоро да ги напусне, защото има вече две деца от любовницата си, но все отлага женитбата.

Като не намира друг начин. Майовица отива да проси от Грегоарови – двама добродушни и добре охранени богаташи, които лентяйстват по цял ден и къткат единствената си дъщеря – Сесил. Грегоарови са едни от най-големите акционери на компанията и тяхното семейство е живяло от кръвта и потта на работниците вече цял век. Техни близки приятели са Енбо – семейството на генералния директор, което също живее недалеч от тях. Грегоарови и Енбо са единствените представители на буржоата в този край.

Майовица взима малките си деца, за да събуди съжаление у Грегоарови, но получава единствено няколко ката стари дрехи и парче козунак. Майовица се вижда принудена да иде при омразния Мегра. Той е известен с това, че дава на вересия храна, ако жените му се отдадат. И тъй като също е хвърли око на Катрин, Майовица не желае да влиза в магазина му, но въпреки това го прави. След кратък скандал получава онова, което желае и се връща победоносно у дома, където Алзир е приготвила супата за работещите.

Етиен започва да привиква постепенно към работата, но не и към факта, че внезапно Шавал започва все по-настойчиво да ухажва Катрин, докато един ден насила я прави своя любовница. Катрин се примирява, в селището всички правят така и единствен господин Енбо, генералният директор, завижда на простите селяни, които се отдават един на друг, докато той не може дори да докосне невярната си жена.

В селището хората едва свързват двата края, клюкарстват, правят си бебета, които един ден също стават въглекопачи и така мизерията няма край. Един ден обаче компанията решава да съкрати разходите си като въвежда нови правила за плащане. Крепенето и въглищата ще се плащат отделно, което за въглекопачите съвсем не е изгодно. Етиен събира своите другари и заедно решават да идат при господин Енбо да преговарят. Срещата не минава добре и част от въглекопачите обявяват стачка. С времето стачката се прехвърля и в съседните мини, където работата не потръгва. Касата, която Етиен основава в началото, за да подкрепя мизерстващите семейства, бързо се изпразва. Всички стачници започват да гладуват и намирането на храна само увеличава агонията им.

Компанията предлага на работниците да се върнат в мините и някои действително го правят, което така силно разгневява стачниците, че те се събират на една голяма, освирепяла група и започват да ходят от мина на мина, да бият братята си наред, да чупят и да беснеят. Те дори прерязват стоманените въжета на клетките, с които издигат работниците, и то на същата онази мина, в която Катрин и Шавал са се върнали на работа, макар Шавал да е бил със стачниците до последно. Катрин и Шавал са принудени да се катерят по дървените стъпала, побити в скалата, докато крайниците им се вкочаняват и ръцете им се разраняват.

Бесни и вече неподчиняващи се на Етиен, стачниците решават да убият Шавал. Единствено Катрин го защитава и дори удря две плесници на Етиен, а след това тръгва с любовника си. Бесни, стачниците се връщат в селото и минават покрай магазина на Мегра, който искат да разбият и разграбят. Докато те беснеят и блъскат вратата, Мегра внезапно напуска скривалището си, опитва да се качи на покрива на магазина, но пада и умира на място. Като виждат омразния бакалин, жените започват да се радват и да го плюят. Едни му свалят гащите и му откъсват члена, а после го забучват на кол и го разнасят като знаме.

Докато богаташите в дома на г-н Енбо се опиват да разберат какво се розовее на този кол, Сесил, г-жа Енбо и нейният нов любовник (и племенник) идват. В олелията Сесил остава сред тълпата, където жените започват да я хулят и дърпат, а Неумиращия дори започва да я души. Сесил обаче бива спасена и отведена на безопасно, а при стачниците идва Катрин и казва на Етиен, че Шавал ги е предал на стражарите.

Някои биват заловени, но повечето успяват да избягат. Настават нови дни на мизерия. Катрин опитва да праща някакви пари на семейството си. Тя не е щастлива с Шавал, той непрестанно я бие и ревнува, отдавна се е наситил на тялото ѝ и сега иска да я изгони, макар силно да презира Етиен. Преди стачката, когато Етиен е бил наемател на Майови, той дори е подозирал, че Катрин и майка ѝ са се редували с Етиен. Истината е, че когато Етиен и Катрин са делили един въздух, те са мислели за другия, но никога не са успели да се решат да се докоснат. А и Катрин живее с илюзията, че Етиен обича Мукет – извозвачка, която се предлага почти на всеки.

След като бунтът стихва, отново настават дни на мизерия. Компанията обаче решава да наеме белгийци и да ги спусне в мината да работят. Те дори викат военни, които да дежурят и да се оглеждат за Етиен, който е издирван. Всички мислят, че е избягал и че е извън страната, но всъщносто той живее в скривалището на Жанлен. Малкият Жанлен е адски непослушно дете, което непрестанно краде, тормози и командва приятелите си, трупа храна за себе си, докато другите гладуват, и дори убива един млад войник в пристъп на животинска нужда. Жанлен също е работил в мината за мизерни пари, но след едно срутване му се счупват двата крака и, макар да заздравяват, той вече не се придвижва с предишната пъргавина.

Жанлен се грижи за Етиен, а Етиен посещава семейство Майови, които вече живеят в мрак и студ, докато децата по цял ден плачат за храна. Когато обаче идва слухът за белгийците, хората отново се събират да протестират пред мината. Тогава ги посреща военния отряд. Размирниците започват да ги псуват и замерят с половинки тухли, а военните се виждат принудени да стрелят, при което Майо умира. Умира и Мукет и то за да защити мъжа, който никога не отвръща на любовта ѝ – Етиен, и неговата истинска любов, Катрин.

След смъртта на Майо, Етиен и Катрин се връщат в студения дом. Всичко е още по-печално и мъчително. Катрин не може да гледа майка си как се топи и решава, въпреки забраната на Майовица, да слезе в мината заедно с другите и да работи. Етиен отива с нея, въпреки че го е срам. Той обаче иска да защити Катрин от Шавал. Преди да влязат в мината, Суварин спира Етиен и го предупреждава да не слизат долу. Той е видял как някои от подпорите и връзките в мината скоро ще поддадат и с риск за живота си е слязъл в комина, за да ускори този процес и да унищожи завинаги „Ненаситната“. Етиен обаче отказва да послуша Суварин и с Катрин слизат долу.

Както и предполага, Шавал се нахвърля върху Катрин, Етиен я защитава, но припирнята им не продължава дълго, защото разбират, че са останали сами. Групата на Етиен се връща назад да разбере какво се случва, когато попадат на огромно езеро вода. Нивото непрестанно се покачва, а работниците се мачкат един-друг, за да се качат по-скоро в клетката и да излязат на повърхността. Самият главен надзирател се качва в клетката, преди да се увери, че всичките му хора са се спасили и така Етиен, Катрин, Шавал и други, общо 20 души, остават долу.

Боеца, най-старият и опитен кон, успява да се освободи и хуква насляпо през познатите галерии, за да се спаси. Другите го следват, надявайки се да намерят изход през старата мина, която е залепена до „Ненаситната“ – „Ракияр“. По пътя Катрин отстава без сили, Етиен я вдига и понася на ръце, но точно тогава скална маса се свлича и ги отцепва от останалите. Те тръгват по друг път, все нагоре и нагоре през галериите, непрестанно преследвани от покачващото се ниво на водата. Дори Боеца поема по този път, раздира кожата си и се заклещва в една теснина. Катрин и Етиен са принудени да гледат мъчителната му, проглушителна смърт.

После двамата продължават. Стигат до най-горната площадка и опитват да минат през тесен проход, който също се оказва затрупан. Излизат през една пролука и се озовават в един джоб, затиснат от две стени. Там те попадат на Шавал. Той е бил с двама други, на които е взел лампите и хляба. Обещава да даде половината храна на Катрин, ако тя се върне при него.

Катрин се измъчва, че трябва да прекара последните си часове живот между тези двама мъже. Със сълзи на очи яде хляба на Шавал, но когато той се опитва да се възползва от нея, Етиен не издържа и смазва главата му. Сега, след като са останали сами, без храна и светлина, водата стига и до тази част на мината. Етиен и Катрин се изкачват до най-високата точка на джоба, крайниците им са прогизнали, премръзнали и вдървени, но те продължават да чакат своите другари, които са чули сигнала за тревога и които копаят усилено в тяхната посока.

Етиен и Катрин прекарват в мината девет дни в компанията на трупа на Шавал, който водата непрестанно тласка към тях. По някое време нивото на водата се снишава, Катрин и Етиен стъпват на земята, където за пръв път се отдават един на друг. Катрин заспива в ръцете на Етиен и той усеща, че тя е мъртва, но въпреки това продължава да я притиска към себе си. Когато другарите му най-сетне прокопават проход и стигат до него, Етиен се оказва единственият оцелял. Майовица дори не може да го познае. Косата му е съвсем побеляла.

Майовица губи още едно дете – първо Алзир, която се простудява и издъхва, после мъжа си при престрелката, Захари бива обезглавен при срутванията и Катрин умира от глад и умора. На всичкото отгоре Неумиращия, бащата на Майо, губи разсъдъка си, но когато семейсто Грегоарови му идват на гости, той си спомня нещо и цялата омраза на народа към буржоата внезапно влива сила в крайниците му и той удушава Сесил – единственото, любимото дете на възрастните акционери. Въпреки постъпката му, не го съдят, а и Майовица отказва да го прати в старчески дом, защото е убедена, че ще му сипят нещо в супата.

Шест седмици трае възстановяването на Етиен. Когато стъпва на крака, той отива да види как вървят работите в новата мина. Там с разочарование вижда много познати стачници, които са се примирили с условията на компанията и работят още по-мизерно, отколкото преди. Там е и Майовица, за която компанията е направила изключение, предвид колко близки е погребала. Там долу тя върти огромен вентилатор в изпепеляващата жега и сама се чуди на себе си, след като се е кълняла да удуши всеки, който се върне обратно в мината. Разделя се с Етиен, без да таи лоши чувства към него. На тръгване Етиен вижда Жанлен, който почиства въглища от плаката.

Етиен тръгва пеша отново да си търси работа, разсъждавайки над случилото се и убеден, че някой някъде, един ден ще свали веднъж завинаги буржоата и народът ще вземе властта в ръцете си.