Вера Мутафчиева - Случаят Джем

Духовете на мъртвите разказвачи се изреждат, за да изложат своите гледни точки в историята на Джем султан.

 

Историята започва на 3 май 1481 г, когато везирът Нишанджи Мехмед открива, че Мехмед хан II, султанът на османска Турция, е починал. Значейки, че тази смърт ще отприщи бунт сред войниците, той решава да си спечели малко време като убива единтсвените, които знаят – пешкидарят на султана и пейкът, а после занася тялото далеч от лагера, в най-близкия град, където посреща смъртта си – както сам той казва, малко везири са оцелявали след смяната на властта.

Мехмед II, Завоевателя има двама сина – шехзеде Баязид II, който е плод на момчешко увление, и Джем, чието майка има сръбски произход. Джем бива наречен багренороден – защото се е родил точно когато властта на баща му е била най-голяма. Джем има двама сина и до двадесетата си година си е прекарвал приятно времето в Карамния в компанията на поети и певци.

Преди смъртта си, везирът е опитал да предупреди Джем пръв за смъртта на баща му, тъй като е знаел, че войската обича Джем и го желае за господар, ала Баязид научава първи, отива в столицата, претупва погребението на баща си и, вместо да изчака три дни, какъво е обичаят, още на следния ден бива обявен за султан.

Джем научава също за събитията, но в началото не е сигурен какво да направи – дали да обяви война на брат си или да умре. За съвет той се обръща към своята 90-годишна леля – Селджук Хатун. Лелята има остър език, неподобаващ на положението ѝ. Тя говори и с двамата си племенници, и двамата са готови да приемат смъртта, което излишно я ядосва. В крайна сметка Джем решава да предприеме действия и събира войска, но хората, които идват, съвсем не са онова, което той е очаквал. Освен това, много от генералите му го изоставят и минават на страната на Баязид.

Нещата стигат до там, че Джем бяга при египетския султан, Каитбай. При него остава няколко месеца, след което се впуска в нова битка, но войските на Баязид го преследват чак до Ликия, където Джем бива ограбен от разбойници, войниците му страдат от глад и мизерия.

Един ден идва пратеник от Румелия, който му предлага да приеме помощта на християните. Джем праща пратеник на Родос, където има оредн от рицари монаси. Те са известни с това, че са успяли да опазят малкия остров от ръцете на собствения му баща, Завоевателя. За пратеник Джем избира Френк Сюлейман, чието истинско име е брат Бруно. Той някога е бил част от ордена, но го е напуснал преди четири години, намирайки го за мръсен. Сега Френк се завръща с ново име и нова вяра, за да поиска подслон от магистъра на ордена – Д‘Обюсон. Монасите се съгласяват с всички условия на Джем и го приемат при себе си.

Животът в Родос съвсем не е онова, което Джем очаква. Френк Сюлейман го предупреждава да не стъпват на острова още на кораба, но Джем решава иначе и още в началото са предупредни от един млад послушник, че рицарите монаси са заседавали в тяхно отсъствие. По-късно този послушник е намерен мъртъв на брега, уж удавил се сам, докато се къпел.

След като Джем разбира, че Д‘Обюсон има намерение да направи онова, което е най-изгодно за ордена му, той пише няколко пъти писма на брат си, но не получава отговор. Д‘Обюсон решава да се отърве от Джем и го праща в Европа. Джем пристига в Ница, а после бива прехвърлян от замък на замък, все по-навътре във френската земя. В това време Баязид праща на Родос предложение да плаща по 45 хиляди златни монети годишно (половината от турската хазна), за да издържа брат си, т. е. да го държи пленник. Цената на Джем обаче се покачва с всеки изминал дени Баязид знае, че цяла Европа ще се спусна да се надпреварва за него и половин богатство е малко цена за него.

В един от замъците, където е отседнал Джем, монасите успяват да натопят Френк Сюлейман в предателство и заставят Джем да го изгони, а после те сами го убиват. За щастие, Френк предвижда кончината си и ката Саади да научи френски, изпитва го и го превръща в новия преводач на Джем. Скоро след тази тежка загуба, монасите идват със заповед направо от Родос – всички слуги на Джем да бъдат отпратени, защото те са му верни до гроб. Така Джем остава само със Саади, разболява се и прекарва дълго време в бълнувания и разговор с привидения.

Джем прекарва на френска земя в постоянни гуляи и лов цели седем години, без нито веднъж да бъде наречен „султан“ и без да получи писмо или какъвто и да е докумнет от другите владетели.

Рицарите-монаси от ордена на Йоан пазят Джем нощ и ден, докато се появява кралската френска стража, която прави същото. Едните и другите се мразят. Орденът решава да отвлече Джем, като този път използва жена за целите си. Джем има много гости сред благородниците, едни от които са де Сенаж и дъщеря му – Филипина-Елена. Двамата се застояват само за седмица, но Джем започва да изпитва чувства към хърбавата, но прекрасна европейка, която няма нищо общо с турските, безлични жени.

Усетили неговата слабост, Ордебът се свързва с Елена и ѝ предлага да прости всичките ѝ грехове и да ѝ осигури живот в манастир. Елена има само този избор или смъртта, защото тя е унижена навеки. Докато баща ѝ е отсъствал, тя е имала роман с оръженосеца му. Чичо ѝ го убива мъчително, тя страда и внезапно изстудява. Очаква присъдата на баща си, но вместо да я порицае, той започва да я води на гости, търсейки ѝ жених, независимо какъв. Вместо предложения, Елена получава подигравки. Мъжете вече знаят какво е сторила и я намират за лесна.

Затова Елена се съгласява да се върне при Джем и да го убеди да избяга с нея, за да може Орденът да се погрижи за него. В началото тя изпитва големи угризения и го предупрежава да не ѝ вярва, но постепенно се влюбва в него. Саади гледа любовта им отстрани и когато разбира, че Елена е притисната и тя настоява за бягство, издава я на монасите и на кралската стража и тя изчезва още на следващия ден. Пратена е в манастира и подстригана.

Джем първоначално мисли, че тя е отвлечена, после Саади му казва истината и Джем започва да пуши хашиш. Той е на ръба да се откаже, а Орденът го премества на ново място – в Бурганьоф.

Следващите години минават бързо и то през погледа на Саади – той и Джем вече до толкова са си омръзнали, че дори не разговарят. В това време големите европейски страни наддават за цената на Джем, докато самият той се превръща в дебело, безропотно същество, което дори не излиза от стаята си. Докато той вика, крещи и си изкарва яда на предметите, Саади планира бягството си – той е убеден, че никой няма да забележи липсата му и докато с Джем ги местят на ново място, той успява да се измъкне и след две седмици, в които се преструва на бродяга, той бяха с корсарски кораб.

Бягството на Саади предизвиква бурни реакции – надзорниците на Джем смятат, че той е бил пратен от господаря си с писмо, затова пращат убиец по петите му. Убиецът намира Саади в една кръчма, но той въобще не го познава и дори решава да продължи с търсенето си, когато Саади сам му признава кой е и на кого служи. Още същата нощ Саади бива удавен.

Джем живее още една година, но бива отровен. Страда няколко дни и накрая умира в големи мъки. Затварят го в оловен ковчег, слагат го в подземията и цели пет години искат от Баязид да плати за тялото много голяма сума. Накрая Франция и Италия пращат оловния ковчег с голям, тържествен кораб, но не го пускат още месец. Когато тялото на Джем най-накрая стъпва на родна земя, той бива погребан с големи почести, а на гроба му редовно се носят големи дарове – той е почитан също толкова силно, колкото и чичо си, който е бил удушен преди коронясването на бащата на Джем и Баязид.