Чингиз Айтматов - Джамиля

Трета година продължава Великата отечествена война в Киргизка ССР. Главният герой има четирима братя и само един от тях, Садък, има жена – Джамиля. Тя е колкото красива, толкова и непокорна – весела, игрива, но справедлива и послушна. Майката на главния герой иска да я направи своя заместничка, а самият той е влюбен в нея. Но тъй като са роднини, той яростно я защитава от останалите момчета в селото, които не са много и затова смятат, че всяко момиче в селото само ще им се предложи.

По време на войната жените работят наравно с мъжете, затова и Джамиля е пратена да носи с каруцата си жито за войниците. Компания им прави Данияр. Той е участвал във войната, но тъй като са го ранили в крака, се връща в родния си край. Отсъствал е много дълго, заради което няма оцелели роднини, нито имот или каквото и да е притежание. Той е неприказлив и затворен.

В началото главният герой и Джамиля му се подиграват, замерят го с ябълки и го обиждат, а после решават да му спогодят номер, като му слагат в каруцата най-големият чувал, който обикновено се носи от двама. Провокиран от подигравките им, Данияр качва на гърба си тежкия чувал и с големи усилия го качва по стълбата заедно с останалите хора, но от усилието започва да куца по-силно. Джамиля съжалява за постъпката си, по-късно къса чувала и опитва да заговори Данияр – иска от него да чуе как пее.

Когато Данияр запява, в неговия глас прозвучава мъка и любов. Джамиля сяда на каручката до него, обляга глава, а главният герой ги гледа отстрани, вижда красотата в тяхната любов и по-късно решава да ги нарисува. Джамиля вижда рисунката и я взима за спомен.

Главният герой разбира какво се е случило – Джамиля, която е била със Садък едва четири месеца, няма чувства към мъжа си, а и винаги се ядосва как той я споменава в писмата си винаги на последно място. Затова решава да избяга в Данияр в навечерието на завръщането на Садък. Двамата тръгват с малко провизии съвсем неочаквано. Главният герой ги вижда и се връща у дома – издирването им вече е започвало, но то остава безуспешно и в селото по цял ден осъждат Джамиля за измяната ѝ и как е обърнала гръб на късмета си.

Садък също няма чувства към нея, лесно я зачерква от живота си, но когато намира рисунката, той разбира, че брат му е бил техен съучастник. Разкрит, главният герой иска от майка си да замине да учи рисуване и неговата дипломна работа се превръща същата тази рисунка – Джамиля и Данияр, седнали в каручката на фона на залязващото слънце.