Александър Дюма - баща - Тримата мускетари

Д‘Артанян заминава с препоръчително писмо за Париж, където смята да стане един от мускетарите на краля. По пътя се сблъсква с Рошфор, довереникът на кардинала, Ришельо, и любовник на Миледи, който се присмива на дръгливия му кон и му взима писмото.

Когато най-сетне стига Париж, д‘Артанян иска да се срещне с Тревил, комнадващ на мускетарите и стар приятел на баща му. Тревил веднага го приема, но първо решава да се накара на тримата си най-добри мускетари – Атос, Портос и Арамис, които предния ден са се сблъскали с гвардейците на кардинала. Макар да е извънредно горд с тях, той не може да не им се скара. По-късно д‘Артанян се сблъсква с всеки от тях по отделно и си уговаря дуел за дванадесет, за един и за два часа.

Когато отива на уреченото място, тримата мускетари са изненадани, че ще се бият с 21-годишно момче, което още същия ден е дошло в Париж и вече си е организирало дуел с най-добрите мускетари. Едва докоснали шпагите си с Атос и в същия момент идват хората на кардинала. Четиримата успяват да ги отблъснат и стават приятели.

По съвет на новите си приятели, д‘Артанян се настанява в кръчма и си наема слуга. Скоро след това се влюбва в жената на съдържателя – младата и красива госпожа Бонасьо, която служи на кралицата. Тя е и онази, която помага на Бъкингамския дук да се срещне с нея.

Бъкингамския дук е пръв министър на Англия, но е влюбен в кралицата – Ана Австрийска. Ана опитва да го отблъсне и вместо чувствата си, дава му диамантеното си украшение, което сам краля, Луи 13, ѝ е подарил, заедно с едно ковчеже.

Кардиналът научава за идването на Бъкингамския дук и решава да организира скандал с кралското семейство като подхвърля на Луи 13 да организира бал и на него да накара жена си Ана да носи неговия подарък. Това кардиналът прави след като праща след Бъкингамския дук своето тайно оръжие – Миледи. Тя отрязва два от диамантите на украшението и ги носи в Париж на кардинала, за да ги покаже той на самия бал.

За да предоврати скандала, д‘Артанян и тримата мускетари тръгват на път за Англия. По пътя тримата са ранени от своите гонители, но д‘Артанян успява да замине за Англия и да се срещне с Бъкингамския дук. Двамата се познават от нощта, в която Бъкингамския дук се опитва с помощта на госпожа Бонасьо на влезе в Лувъра. Тогава д‘Артанян ги придружава и защитава.

Щом д‘Артнаня се представя с тази случка, Бъкингамският дук го приема, изслушва го и нарежда на бижутера си да добави два диаманта към накита. След това д‘Артанян се връща навреме в Париж и в деня на бала чрез госпожа Бонасьо връща накита на кралицата. Кралицата се връща на тържеството, където кардиналът показва двата диаманта на краля и казва, че са подарък и да ги добави към накита си.

След тези събития, минава известно време и започва война. Всички мускетари са заети с екипировката си, а д‘Артанян случайно се запознава с Миледи. Той е разкъсван от любов към нея и желание да ѝ отмъсти. Дори успява да я измами така, че да се скара с любовника си и да преспи с него. Почти не обръща внимание на нейната прислужничка, която е влюбена до уши в д‘Артанян и впоследствие му става съучастница.

Бясна, Миледи опитва на няколко пъти на убие д‘Артанян, както и госпожа Бонасьо, но кралица Ана я скрива в един манастир и кардиналът, и Миледи напразно я търсят.

На един от лагерите на мускетарите идва кардиналът, който иска придружители и взима тримата мускетари и д‘Артанян със себе си, за да се срещне тайно с Миледи. Атос подслушва тайно разговора им през тръбите на печката и разбира, че Миледи ще се опита да убие Бъкингамския дук. Така Атос организира залавянето на Миледи от лорд Унитър – братът на нейният бивш и вече мъртъв съпруг.

Докато е в пленничество обаче Миледи успява да завърти главата на един от охранителите си, да се изкара мъченица и дори да го накара да убие Бъкингамския дук. Когато се връща в Париж, Миледи открива госпожа Бонасьо, мами и нея, но д‘Артанян и тримата мускетари вече знаят за идването ѝ и когато се втурват са спасяват любимата на д‘Артанян, Миледи и отравя и бяга.

След убийството на слугинята, Миледи се среща с Рошфор и двамата се уговарят да заминат за едно малко селце. Името на селото обаче е толкова сложно, че Миледи го записва на листче, а Рошфор го изпуска тъкмо когато минава край д‘Артанян и така той и тримата мускетари успяват да заловят Миледи.

Атос дори води още един човек със себе си – палач. Оказва се, че братът на палача е загинал по вина на Миледи, сам Атос някога бил благородник и също неин мъж. За всички тези убийства и престъпления тримата мускетари, д‘Артанян и палачът и осъждат на смърт.

Романът завършва с това как тримата мускетари поемат по различни пътища – Арамис приема монашески сан, както и е планирал; Портос се жени за прокуроршата и за нейните пари; д‘Артанян заема главен пост, а Атос става негов подчинен.

Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

Титания, царицата на феите, и Оберон, царят на елфите, са двойка от дълги години и управляват древните гори на Атина. Така се случва, че двамата стигат до скандал и се разделят. Оберон решава да отмъсти на Титания като намаже очите ѝ с любовно биле и я накара да се влюби в първото нещо, което види.

По същото време в столицата – в Атина, Егей, бащата на Хермия, опитва да омъжи за дъщеря си за своя любимец – Деметрий. Тя обаче е влюбена в Лизандър, а и той в нея. Като не успява да се противопостави на волята на баща си, Хермия и Лизандър бягат заедно от Атина и решават да се венчаят. След тях тръгва Деметрий и ги настига благодарение на Елена. Елена е влюбена в Деметрий и е приятелка от детинство с Хермия. Тя следва за Деметрий дори в тъмните гори и не се отделя от него, даже когато той казва, че не я обича.

В друга част на гората трупа от артисти упражнява малка пиеса, която да престави на царя. Ползват маски на животни и единият от тях си слага маска на магаре.

Когато настава вечерта, Оберон праща своя поданик – Пък, пакостлив малък дух, да намаже очите на Титания с любовното биле. Когато тя се събужда, вижда човекът с глава на магаре и се влюбва в него. Като научава за това, Оберон се залива от зъл смях.

Оберон става свидетел на любовната свада между двойката влюбени. Той първо среща Деметрий и Елена. Възмутен от хладното отношение на Деметрий към Елена, Оберон заповядва на Пък да намаже очите на Деметрий, за да се влюби силно в Елена, ала казва на Пък само в какво е облечен и когато Пък попада на Лизандър и Хермия, той поръсва клепачите му и в миг Лизандър се влюбва в Елена и забравя за Хермия.

Оберон разбира за грешката и казва на Пък да се поправи. Той най-сетне открива и Деметрий, маже му очите и в един момент и Деметрий, и Лизандър се борят за ръката на Елена. Елена смята, че всичко това е лоша шега и обвинява Хермия, че ги е настроила срещу нея, Хермия обаче твърди обратното. Оберон вижда какви ги е забъркал Пък и му казва да махне билето само от очите на Лизандър, а след това и от очите на Титания.

Пиесата завършва с несполучливото представление на пътуващите актьори в двора на цар Тезей.

 

Шарлот Бронте - Джейн Еър

Родителите на Джанет (в по-голямата част от романа – Джейн) са загинали още когато е била бебе. Нейният чичо я е взел при себе си и решил да я отгледа като свое дете, но бил покосен от болест и на смъртния си одър заклел жена си да се грижи за Джейн. Заради неговата любов ли, заради нещо друго ли, но госпожа Рийд никога не я признава и не може да изпита по-различно чувство към нея от ненавист.

Подражавайки на майка си, синът ѝ Джордж вечно тормози Джейн, бие я безнаказано, а двете му сестри само наблюдават.

Един ден, в изблик на ярост, госпожа Рийд решава да изпрати Джейн в училище. Джейн дори се радва и заявява открито на госпожа Рийд, че тя никога не я е обичала. В дома идва дори главата на учебното заведение, който вижда в Джейн самият дявол и умишлено прави живота ѝ в училището по-труден.

Единствено госпожа Темпъл, директорката, вижда в Джейн добро дете и ѝ помага където може. Джейн дори се сприятелява с две момичета – едното, замислено и начетено, другото – болно от туберкулоза – Хелен Бърнз. Тя обаче умира по време на голяма епидемия, която взима живота на още много момичета, но за сметка на това сваля от поста г-н Брукхърст и в училището започва нов, по-спокоен живот.

Джейн прекарва там осем години, без да получи дори всет от г-жа Рийд или братовчедите си. Последните две години тя прекарва като учителка, но тъй като най-близката ѝ приятелка – г-жа Темпъл се жени за свещеник и я напуска, тя решава, че също е дошло време да разпери криле и затова пише обявление, че предлага услугите си на гувернантка за момиче до 14 години. Скоро получава писмо от г-жа Феърфакс.

Когато пристига в имението, Джейн смята, че госпожа Феърфакс е владетелка на Торнфийлд, но истинският господар не идва в продължение на месеци. Новата ѝ ученичка пък е едва на осем, но е французойка, има също дойка от Франция и е наследила твърде много от кокетничеството и лекомислието на майка си.

Една вечер Джейн отива да пусне писмо до близкия град и по пътя се натъква на г-н Рочестър, чийто кон се хлъзга на заледена локва. Рочестър си наранява крака, Джейн му помага да се качи на коня, а след това тя научава, че той е господарят.

Щом се запознават, Джейн започва да наблюдава Рочестър, който е груб и недружелюбен по природа, но тя разбира, че не е причина за рязказа промяна в настроенията му. Той обича да разговаря с нея, дори ѝ разкрива, че не е баща на малкото дете – Адел, казва ѝ и за други свои любови и жени, с които е бил.

Една вечер някой подпалва завесите в спалнята му. Джейн чува шум, мисли, че е Пайлът, неговото куче, но като отива, всичко е в пламъци и тя сама ги потушава, тъй като Рочестър е замаен от дима. След този инцидент Джейн започва да подозира потайната слугиня – г-жа Пул, която Рочестър не гони, въпреки че тя е причината за толкова нещастия.

Внезапно една сутрин Рочестър изчезва и се връща чак след месец в шумна компания. Г-жа Феърфакс вижда г-жа Инграм и уверено казва, че това ще е неговата съпруга. Джейн също започва да си мисли това и тайно да ревнува. Рочестър обаче продължава да е ту студен, ту топъл с нея. Дори я кани настойчиво да присъства на техните вечеринки, макар с разговорите си благородните дами да обиждат Джейн и всички гувернантки изобщо.

Рочестър дори заминава някъде след няколко дни и Джейн се чувства съвсем сама. Същата вечер идва циганка, която иска да предскаже съдбата единствено на младите дами. Когато идва ред на Джейн, тя не разбира нищо за себе си, но пък се оказва измамена от самият Рочестър, който в тази си премяна е решил да разбере дали Джейн има чувства към него.

По същото време идва някой си Мейсън от о-в Ямайка. Рочестър съвсем пребледнява, но го отвежда настрана. Същата вечер Мейсън е ухапан и кърви до смърт. Джейн е единствената, която знае за това. Рочестър ѝ поверява грижите за Мейсън, докато се върне за доктор.

След този случай, в Торнфийлд идва старият кочияш на г-жа Рийд, за да съобщи на Джейн, че госпожата е получила удар. Джон, нейният син, тръгнал по лош път почти пропилял цялото им състояние и след това се самоубил. Г-жа Рийд първоначално не могла да говори, а щом дошла на себе си, поискала да види Джейн.

Рочестър не е зарадван от новината, пуска Джейн само за седмица, а тя се връща чак след месец. В това време тя се среща с братовчедките си и г-жа Рийд, която ѝ казва, че е получила писмо от нейния жив чичо – брат на баща ѝ. След това умира.

Когато Джейн се връща, Рочестър започва усилено да я убеждава, че ще се жени и че тя трябва да си намери ново положение. Джейн окончателно се е отказала, че той може да има чувства към нея, когато внезапно една вечер той ѝ предлага брак под крушата. Тя приема, започва буря и на другия ден разбират, че крушата е била разсечена от мълния.

Джейн е щастлива, прекарва един романтичен месец с Рочестър, макар все още да не е напълно убедена дали има власт над него и дали нещо ще се промени след брака им. Но тя е доволна, опитва да си представи себе си като омъжена. Най-накрая идва денят на сватбата. Рочестър я тегли насила до църквата, после ѝ се извинява и двамата влизат сами – в църквата са единствено свещеникът и неговият помощник. Насред церемонията идва адвокат, който заявява, че Рочестър се готви да встъпи в двуженство, тъй като истинската му жена е жива и че тя е в Торнфийлд. Дори Мейсън излиза да потвърди това.

Оказва се, че Мейсън е бил пратен да спаси Джейн. Преди да се омъжи, тя е писала писмо на чичо си и му е съобщила новината. Еър е намерил Мейсън и като е разбрал, че Рочестър е жив, пратил го е да спре сватбата.

Бесен, Едуард Рочестър води всички на третия етаж, където е затворена жена му – Бърта, заедно със слугинята г-жа Пул, която се оказва неин надзирател. Бърта е по-едра от Едуард, по-възрастна и нещо средно между звяр и човек. Тя е луда, точно както майка си и своята баба. Рочестър разказва как са го измамили и как дори никой не е разбрал за този брак, тъй като дори брат му и баща му са се срамували, ала след като и двамата починали, той станал много богат, но не и щастлив.

Джейн, виждайки всичко това, се прибира в стаята си, сваля роклята си, а когато излиза – Рочестър я чака на вратата. Той я слага на креслото си и ѝ разказва цялата си трагична история от игла до конец. Умолява Джейн да остане с него, въпреки обществените порядки. Джейн обаче не може и заявява, че ще го напусне. Рочестър не приема доводите ѝ, не слуша думите ѝ и е уверен, че тя ще промени мнението си на другия ден. Оставя я да спи, но Джейн не заспива. Тя приготвя багажа си и още по тъмно си тръгва. Минавайки покрай стаята на Едуард, тя чува, че той също не спи, но незабелязано излиза от къщата, хваща празен дилижанс и се отправя напоски без багажа си.

След като изоставя Едуард, Джейн попада на своите братовчеди – две момичета и един мъж – духовникът Ривърс, който е пълна противоположност на Едуард – красив, но студен като камък. Той няколко пъти предлага брак на Джейн, но тя все му отказва и след година решава да се върне в Торнфийлд. Случва се така, че една вечер на нея ѝ се струва, че чува как Едуард я зове и решава, че трябва да се върне. Тя и преди е имала пророчески сънища – още преди да срещне Бърта и в деня преди сватбата – когато вижда воала си разкъсан.

Когато пристига, тя разбира, че в имението е избухнал пожар, при който Бърта е загинала, а Едуард е изгубил ръката и лявото си око. Дясното е ослепяло. Той е пуснал всички, Адел е на училище, а за него са останали да се грижат само двама съпрузи. Щом го намира в малка къщичка, встрани от имението, Джейн му казва, че ще остане с него. Разказва му всичко, което ѝ се е случило през тази година. Дори за Ривърс, карайки Едуард да ревнува, както някога той е карал да ревнува заради госпожица Инграм. Едуард първоначално отблъсва Джейн, сравнявайки Ривърс с Адонис, а себе си – с Хефест, куцият ковач. Джейн обаче остава с него и след две години им се ражда дете. Точно тогава Едуард проглежда.

Оноре дьо Балзак - Сезар Бирото

„История на възхода и упадъка на Сезар Бирото, търговец-парфюмерист, помощник-кмет във Втори Парижки район, кавалер на ордена на „Почетния легион“ и пр.“

 

Както гласи оригиналното заглавие на романа (а тогава заглавията са действали и като кратки резюмета на съдържанието), историята разказва за Сезар (или Сезарио) Бирото, парфюмерист и уважаван човек в Париж. Той има жена и една дъщеря - Сезарин. В началото на романа Сезар решава да разшири бизнеса си като предложи на хората ново средство за борба с косопада и оплешияването – масло от лешници. Също като с крема и парфюма си, Сезар се съветва първо с един учен от академията, който също така му е дал формулата на предишните му успешни продукти.

Вечерта преди Сезар да сподели плана на жена си, тя сънува как те остават бедни и после, като чува за лешниковото масло, още повече започва да се притеснява. В миналото тя самата е била „търговска сирена“ и разбира от бизнес и какъв голям риск приема мъжа ѝ. Освен това, той има вече могъщ враг – неговият бивш помощник дьо Тийе. Той ухажва красивата Констанс, жена му, опитва дори да я съблазни, но като не успява, краде пари от касата и Бирото се вижда принуден да го прогони. Години по-късно дьо Тийе, благодарение на връзките си, се издига в обществото и печели огромно състояние.

Сезар си има нов помощник – Анселм Попино – червенокосо и късокрако момче, но с добро сърце. Попино е влюбен в Сезарин, а и тя не е безразлична към него. Сезар осигурява на Попино място, на което да отвори свой магазин, осигурява му лещници за маслото и персонал, дава му формулата и го оставя да се развива сам, докато той се занимава с новополучения си орден. Въпреки че по онова време тези ордени на „Почетния легион“ са се давали и за най-малки заслуги, за да се убие тяхната стойност, Сезар приема битката си с Наполено пред църквата за нещо много сериозно и дава бал в своя чест.

Този бал и новият бизнес го разоряват. И точно както е намисли дьо Тийе, много скоро Сезарио обявява банкрут. Всички, на които е разчитал, му обръщат гръб, защото вече е разорен и за тях думата му нищо не струва. Целият банкрут всъщност се случва заради една жена, в която някой си Роген е бил влюбен. Бедата идва в това, че Роген написва полици на Бирото, които нищо не струват и, съвсем в стила на Балзак, парфюмеристът изпада във водовъртеж от сметки, лихви, бесни акционери и нулеви постъпления.

Накарая обаче всичко се нарежда, дори Попино се жени за Сезарин. За съжаление обаче, сърцето на Сезар не издържа и той издъхва, напълно изплатил дълговете си.