Омир - Илиада

Троянският цикъл

 

Елена

Спартансткият цар Тинадр бил оженен за Леда, дъщеря на етолийския цар Тестий. Те имали две деца – Клитемнестра и Кастор. Освен тях Леда имала от Зевс още две деца – Елена и Полидевк. Пред хората и четирите деца минавали за деца на Леда и Тиндар. Затова често Елена се нарича Тиндарова дъщеря, макар че се смятала за Зевсова дъщеря.

Боговете се изплашили от бързо размножаващия се човешки род. Те послушали майката-земя, че тя не може да го изхранва и поддържа повече и решили да намалят броя на хората. За тази цел трябвало да се създаде причина за голяма свада, та хората да почнат сами да се избиват. Старите методи на пращане на пороп или изгаряна согън не им допадали вече. Зевс и Немезида слзнали от небесните висини и долетели в Спарта. Там Звес спуснал в скута на царица Леда хубаво, голямо яйце, от което след време се излюпила Елена.

Нямало жена, която да се сравнява по красова – Елена. Дори някои богини завиждали на нейната хубост. Славата на младата царска дъщеря се носела из цяла Елада. Кандидати за нейната ръка имало много. Всички известни герои искали да имат за жена прекрасната Елена: Одисей и Несторовият син Антилох, Аякс Теламонов и Аякс Ойлеев, Менелай Атреев и тесалиецът Протезилай, Димоед Тидеев  и Терсандър, син на Полиник, и др. Агамемнон, брат на Менелай, бил женен за Клитемнестра, сестрата на Елена. Вероятно и Патрокъл, приятел на Ахил, бил между кандидатите, но без никаква надежда за успех, защото бил изгнаник от своята родина, а изгнаниците не били предпочитани от хубавите жени. Ахил не бил между кандидатите, защото бил още млад.

Елена не знаела на кого да се спре. Хитроуменият Одисей нямал надежда за успех но дал полезен съвет на Тиндар: нека най-първо всички кандидати дадат клетва, че ще помагат на избрания от Елена, ако той има нужда от тях. Срещу това Одисей поиксла да му бъде дадена за жена Пенелопа, работлива племенница на Тиндар. Елена изжрала за свой съпруг Менелахй, брат на нейния зет Агамемнон, понеже така угаждала и на зетя си. Наскоро умрял баща ѝ Тиндар и Менелай станал цар на Спарта.

 

Парис

Хекуба и троянският цар Приам живеели щастливо дълги години. Те имали много деца, но царицата очаквала ново дете. Сънувала обаче кобен сън: вместо дете тя родила запалена главня, от която пламнала цяла Троя. Гадателите разтълкували съня, че роденото момче ще донесе гибел на града и царството. Когато Хекуба родила наистина момче, царят го предал на слугата си Агелай, за да го погуби. Както при много подобни случаи, царският слуга скоро отишъл да види какво е станало с клетото момче, което нарекъл Парис. Бил учуден, като видял, че то спокойно бозае от една мечка. Детето било малкият Парис. Надминавал своите връстници по хубост и сила. Един ден дори, когато разбойници нападнали стадата, той единствен не избягал, излязъл срещу тях, прогонил ги и спасил стадата. Оттогава пастирите започнали да го наричат и Александър, което значи „който защитава мъжете“. Легендата от по-късно време разказва, че Парис се влюбила в нимфата Енона и той се оженил за нея. Приказно е разказан идиличният им живот сред горите, далече от всякакви грижи и тревоги.

 

Пелей

Пелей е син на мъдрия и справедлив егински цар Еак и на Ендеида. Негов брат и Теламон. Баща им Еак имал и друг син от незаконна жена. Пелей и Теламон убили несъщинския си брат. Поради това трябвало да напуснат своята родина и да търсят закрила в други държави. Пелей се отдалечил във Фтия, област и град в Тесалия. Там го приел цар Евритион, дал му една трета от своите владения и го оженил за дъщеря си Антигона. През време на известния в митологията Калидонски лов Пелей убил случайно своя тъст и благодетел Евритион. Съгласно законите на онова героично минало убиецът не можел да остане да живее повече в мястото на извършеното убийство. Пелей избягал в Йолк. Тука го очаквало ново нещастие. Жената на цар Акаст се влюбила в него и го карала да забрави гостоприемството на съпруга ѝ, да я вмезе и да царува с нея. Пелей отказал. Тогава Акастовата жена решила да му отмъсти. Тя го наклеветила пред съпруга си, че искал да го убие и да се ожени за нея. Акаст търсел удобен случай, за да му отмъсти. По време на лов Пелей заспал от умора. Акаст се опитал да го погуби, като му измъкнал меча, който Пелей имал дар от боговете. С този меч той побеждавал всички. Лишен от меча си, той щял да бъде разкъсан от диви зверове – така си мислел и Акаст. Но в помощ на Пелей дошъл мъдрият Кентавър Хирон: той му съдействал да намери отново своя меч и с него да победи нападналите го диви кентаври. След това, подкрепен от Кастор и Полидевк, той нападнал Йолк, превзел държавата, убил Акаст и неговата коварна жена.

 

Тетида

Тетида била дъщеря на морския бог Нерех и Дорида. Зевс се влюбил в красивата морска богиня и поискла да се ожени за нея. Прометей му разкрил тайната на съдбата: Тетида ще роди син, който ще бъде много по-силен и по-велик от баща си. Никой бог не би искал да има син по-велик от себе си, за да не му вземе мястото. Зевс помнел какво направил сам със собствения си баща. Съветът на боговете решил да даде Тетида за жена на смъртен. Избрали Пелей, който бил известен с много подвизи. Поставили обаче едно услови: Пелей трябвало да надвие богинята в единоборство.

Бог Хермес бил изправен при Пелей, за да му извести волята и решението на боговете. Когато Пелей научил това, веднага тръгнал за пещерата, където Тетида отивала да си почива. Скрил се в един ъгъл и зачакал. Не след дълго пристигнала богинята. Пелей и сграбил със силните си ръце. Тя се опитвала да се освободи. Променяла често образа си, ставала ту лъвица, ту змия, ту бистър поток, но Пелей не я пуснал. Тетида била победена и така станала съпруга на смъртния герой Пелей.

 

Златната ябълка

Сватбата се отпразнувала в голямата пещера на мъдрия кентавър Хирон. Присъствали всичко богове. Сватбеният пир бил ракошен. Сладко пеели музите, чудно свирел на цитра Аполон, хорите и харитите играели ефирни танци под звуците на тази музика. Сред играещите се показвлаи фигурите на Атина Палада, на бързата Артемида, на прекрасната Афродита, подскачал високо Хермес, играел бог Арес, забравил кървавите битки, коото му били по-мили от всичко. Младоженците получили много подаръци. Хирон подарил на Пелей своето дълго копие, дървената част на което била от твърд като желязо ясен, израснал на планината Пелион. Морският бог Посейдон му подарил чудни божествени коне, а останалите бегове му дали прекрасни доспехи. Но на тази весела сватба не била поканена богиня Ерида, понеже навсякъде носела раздор и свада. Обидената богиня решила да си отмъсти. Тя взела една златна ябълка от градината на хесперидите, написала за нея „за най-хубавата“ и я захвърлила сред веселящите се сватбари.

Повечето богини доброволно се отказали от златната ябълка, защото не можели да се състезават с Хера, Атина Палада и Афродита. Ни една от тези три богини не отстъпвала. Зевс се отказал да бъде съдник между тях, защото му били много близки. Той взел ябълката, която се нарича вече „ябълката на раздора“, дал я на Хермес и му поръчал да заведе спорещите богини при Парис на планината Ида, за да реши той на коя трябва да се даде ябълката и по тоя начинд а отсъди коя от тях е най-красива.

Парис бил изненадан както от високата чест, така и от блясъка и красотата на трите богини. Всяка една от тях се опитвала да го привлече на своя страна с обещания за големи награди. Хера, върховна богиня и съпруга на Зевс, му обещала да го направи господар на голямо царство и „цар на царете“. Атина Палада, богиня на мъдростта и войната, му обещала военна слава и победа във войните, които ще води. Афродите, богиня на красотата и любовта, му обещала най-красивата жена на света. Парис бил пленен от обещанията на Афродита, пък и нейната красота била много по-голяма от красотата на другите две богини, и затова ѝ дал златната ябълка. От този момент Хера и Атина станали врагове на Парис и на троянците, а Афродита подпомагала Парис във всяко начинание и подкрепяла троянците.

 

Парис в Троя

Изминали двадесет години, откакто троянският цар Приам дал своете дете на слугата си Агелай да го отнесе в гората, за да погине там от диви зверове. Майката Хекуба тръгувала непрестанно за него, тъхй като го смятали за умрляо. За утеха на царицата Приам решил да уреди състезания в чест на загиналия си син, който бил навършил вече двадесет години. Между наградите, определени за победителите, бил и един млад, едир бик, взет от стадата на пастирите, при които живеел Парис. Последният обичал това животно и с мъка се разделил с него. Когато обаче научил, че бикът ще се даде като награда на победител при спортни състезания, веднага се отправил към Троя. В състезанията участвали знатни имлади троянци, на първо място много от синовете на Приам. Най-юначния между тях бил Хектор, който организирал игрите, но сам нямало да вземе участие в тях. Деифоб, един от по-младите Приамови синове, смятал за обидно да се състезав ас прост слуга и роб. Приам му казал, че не бива да се страхува от съперничеството на роб, който не може да е по-храбър от свободния царски син. Но на състезанията винаги излизал пръв Парис. Присъстващите се учудвали както на неговата сръчност, сила и пъргавина, така и на телесната му красота. Сам той не държал никак на другите награди, но когато трябвало да получи бика, предявил претенции за него и не го отстъпвал, понеже с право го спечелил. Нахвърлили се върху Парис Приамовите синове. Вероятно работата би стигнала до убийство, ако царската дъщеря Касандра не открила истината. Зарадвал с Приам, че е жив синът му, зарадвала се майката Хекуба и запрегръщала сина си, зарадвали се и царските синове. Само Касандра била скръбна и предсказала хиляди злини, които ще постигнат Приама, децата на Приам и прекрасният град Троя с троянците, понеже виждала всичко в бъдещето. Тя получила пророчески дар от Аполон, но и клетва – никой да не ѝ вярва.

Станал отново равноправен царски син, Парис почнал да мечтае за изпъленние на даденото му обещание от Афродита – да има най-хубавата жена в света. Всички знаели, че най-хубава е Елена, съпругата на Менелай в Спарта, дъщерята на Леда и Тиндар, родена от яйцето на Зевс и Немезида. Парис приготвил тържествен кораб и тръгнал за далечна Лакония, където живеела Елена. Менелай го приел радушно и го настанал в своя дворец. Така Парис се срещнал с Елена. Още от пръв поглед той бил пленен от нейната красота. Случило се така, че Менелай трябвало да замине по работа на остров Крит. Той оставил Парис в двореца си и поръчал на Елена да бъде внимателна и любезна с госта и придружаващите го лица, като се грижи да не им липсва нищо. Щом заминал Менелай, Парил открил сърцето си на Елена, която също го харесала още от пръв поглед. Тя се била омъжила за Менелай не по любов, а по препоръка на своя зет Агамемнон и по роднински сметки. Сега се влюбила в чужденеца, котйо бил и много млад, и много силен, и много красив. Дълго време тя се колебаела, дълго време отказвала да тръгне с него, защпт не искала да изостави малката си дъщеря Хермиона. Но Афродита все повече и повече помагала на Парис, Ерос забивал по-дълбоко и по-дълбоко своите стрели в сърцето на Елена и тя напуснала всичко, събрала своите богатства на Менелай и тръгналас Парис за Троя. Така се изпълнила прокобата на Мом, духа на хулата и отрицанието, който казал в събранието на боговете, че хората сами ще се унищожават, ако имат достатъчен повод за това. Поводът вече е създаден: Парис грабва Елена и много богатства от двореца на Менелай, когато последният е далеч от остров Крит.

 

Събиране на войските

Елена избягала и никой не забелязал нейното отсъствие. Хитро Афродита прикрила заминаването ѝ. Докато самата Елена плувала на кораба с Парис, нейният образ си оставал в двореца в Спарта, тя приказвала с майка си Леда, милвала дъщеря си Хермиона. Когато се върнал Менелай от Крит, Елена го посрещнала, гощавала го с вкусно ядене, приготвила му леглото да си легне и едва тогава изчезнала и се скрила в един ъгъл на тяхната спалня. С ужас Менелай видял, че това не е Елена, а нейният образ, сега вече неподвижен като всяка статуя. Като мълния се разнесла мълвата: Елена е отвлечена. Гостът на Менелай, троянският принц Парис, грабнал Елена и заедно с нея мнгоо от богатствата на цар Менелай. Обиден е домакинът, обиден е Зевс, който покровителства гостоприемството, обидени са всички елини.

Менелай отива право при брат си Агамемнон, цар на златна Микена. Двамата решили да върнат Елена с война. Те си пропомнили клетвата, която даливсички кандидати за ръката на Елена, преди тя да реши кого предпочита за съпруг: да му помагат при всяка нужда. Този съвет дал тогава Одисей. И пръв Одисей трябва да бъде повикан за тази война. Но царят на Итака живеел щастливо с вярната си съпруга Пенелопа. Наскоро им се родил син, когото нарекли Телемах. Хитроумният Одисей не искал да тръгне на войан и затова се престорил на луд. Когато пристигнали Агамемнон и мъдрият му съветник Паламед, за да го повикат на война, той не бил в двореца. Пенелопа им казала с насълзени очи, че мъжът ѝ е луд, впрегнал е вол и коза и с тази неравна двойка оре нивата и сее сол! Гостите тръгнали да го видят, а с тях вървяла Пенелопа с малкия Телемах на ръце. Когато пристигнали до нивата, Одисей не ги и погледнал. Продължавал да оре и да гони вола и козата из дългата нива. Паламед веднага разбрал измамата, грабнал детето от ръцете на Пенелопа и го сложил точно пред идващите впрегнати животни. Веднага Одисей спрял вола и козата, отбил ги настрана и запазил детето си. Така той бил разобличен и трябвало да потегли на тоя дълъг поход, от който орисницата му била предопределила, че ще се върне след двадесет години на чужд кораб.

Старият Нестор приел радушно Агамемнон и Менелай. Възнегодувал против Парис, почнал веднага да се готви за похода, кто взел със себе си и двамата си сина Антилох и Тразимед. Не само това. Нестор тръгнал с двамата братя, за да съберат другите герои, котио са дали клетва на Менелай преди сватбата на Елена. Събрали се мнозина: Тидеевият син Диомед, цар на Аргос, мъдрият Паламед, цар на Евбея, храбрият Идоменей, цар на Крит, потомък на Минос, нужният Филоктет, който бил другар на Херакъл и притежавал неговия лък, а без този лък не можело да бъде превзета Троя, както било предсказано. Пристигнал от Саламин исполинският на ръст Аякс Телеманов, дошел от Локрида и Аякс Ойлеев.

 

Ахил

Ахил, синът на Пелей и Тетида, е оня герой, който трябвало да надмина по храброст, по ум и сила своя баща. Но той се родил смъртен, понеже баща му бил човек, а майка му – богиня. Тетида искала да го направи безсмъртен и затова тайно от Пелей нощно време го къпала в огъня на подземната река Стикс, за да унищожи в него смъртните елементи. Според други митове Тетида пекла сина си на огъня в двореца. Веднъж Пелей видял тази церемония и изпаднал в ужас за детето си. Той извикал и в голямата си уплаха, богинята се смутила, изоставила го и отишла да цивее в морските дълбини при баща си Нерей. Така Ахил не можал да стане безсмъртен, но бил неуязвим п оцялото си тяло, където го докосвали пламъците. Останала уязвима смао петата му, за която го държала Тетида, когато го обръщала върху пламъка. Тогава Пелей дал сина си на мъдрия кентавър Хирон, който го хранил  мозък от мечки и с дроб от лъвове и глигани, за да порасне силен и безстрашен. Същият кентавър го научил на мъдрост и доблест, научил го да свири на цитра и да пее. Резултатът от това възпитание бил явен. Още като момък Агил убивал лъвове, глигани и мечки, настигал с бързите си нозе елени.

Тетида не забравила своето дете. Тя знаела, че за него има решение на съдбата: или да си остане в къщи и да доживее до дълбока старост, без да има слава и величие, или да отиде на война и да загине млад, но с неувяхваща слава. Когато Агамемнон и Менелай събирали войски за поход против Троя, Тетида укрила Ахил на остров Скирос при цар Ликомед, който имал много дъщери. Ахил живеел сред тези момичета, облечен в женски дреху. Прорицателят Калхас открил на Менелай мястото, където се крие Ахил. Тогава Одисей и Диомед тръгнали да го намерят и да го вземат със себе си, защото прорицателят казал на двамта братя Атриди, че Троя ще падне само ако в похода вземе участие и Ахил. Преоблечени като търговци, Одисей и Димоед пристиганли на остров Скирос. Те изложили своите стоки: платове, украшения и скъпи огърлици, а сред тях скрили меч, шлем, щит, ризница и наколенници. Когато царките дъщери разглеждали с интерес платовете и украшенията, из един път се разнесъл звук на бойна тръва. Момичетата се разбягали, защото помислили, че това е нападение, а там ставали често нахлувания на пирати и разбойници. Само Ахил грабнал меча и щита и се отправил срещу въображаемите врагове. Така Одисей и Диомед познали Ахил. С голяма радост той тръгнал с тях, за да вземе участия във войната срещу Троя. Преди да се отправи на поход, Агил отишъл във Фтия при баща си Пелей, който му дал доспехите си, получени като сватбен дар от боговете, копието, получено от Хирон, и бързите коне, които му подарил Посейдон. Заедно с Ахил тръгнали верният му приятел Патрокъл и старият му възпитател Феникс.

 

Троянската война

Старото име на град Троя било Илион по името на нейния основател Ил, син на Трос, брат на Асарак, баща на Лаомедонт. Ил взел участие в състезания, уредени от царя на Фригия. Излязъл победител във всички видове игри и за награда получил петдесет младежи и петдесет момичета. Освен това фригийският цар му дал шарена крава и му казал да върви след кравата и там, където тя спре, да основе град, който ще има велика власа и голямо бъдеще. Ил постъпил според съвета на царя. Кръвта спряла на височина, посветена на богиня Ата. Ил се помолил на Зевс да му изпрати знамение, от което да личи, че богът ще закриля поредприетото дело. На следния ден Ил намерил пред палатката си дървения образ на Атина Палада, наречен след това „паладий“, който трябвало да пази града от враговете. Докато тази статуя е в града, никой не ще може да го превземе. Така била основана Троя. Първото селище било малко, след това се разраснало и дори бог Посейдон и Аполон издигнали стена около целия град. Приам бил внук на Ил. Той единствен останал жив от синовете на Лаомедонт, когато Троя жила разрушена от Херакъл. Но градът отново бил изграден цветущ, многолюден и здраво укрепен. Елинските войски трябвало да употребяват много и големи усилия, за да го превземат.

Омир изброява корабите и вождовете им най-подробно. Всичките кораби били 1186, 43 вождове и 100 810 войници. Разбира се, този брой е твърде преувеличен. Войските се сърали в пристанището на Авлида, на беотийския бряг, срещу остров Евбея. За вожд на всички войски бил избран Агамемнон. Наскоро събраните войски тръгнали на поход. Зевс изпратил знамение и Калхас предсказал, че походът ще продължи десет години. След дълго плуване стигнали до малоазиатския бряг и слезли на сушата. Но това било Тевтрания, а не Троя. Местният цар Телеф бил син на Херакъл и произхождал от Аркадия. Започнал се бой между едноплеменници, в който паднал убит синът на Полиник, Терсандър, комуто Патрокъл помогнал и бил ранен. Тогава Ахил ранил Телеф. В това време глашатаят дал знак за отбой, грешката била открита. Войските се качили на корабите и потеглили да търсят Троя в твърде мрачно настроение. Буря ги разпръснала и всеки вожд се грижел да запази своите кораби и хора. Много кораби и войници потънали. Запазените се прибрали в родината си.

Ахил не бързал да се върне във Фтия при баща си Пелей. Той се отбил при стария си покровител Ликомед на остров Скирос. Царят приел прославения герой дружелюбно и му дал за жена дъщеря си Дейдамия. Тука Ахил прекарал хубави дни на весел и безгрижен живот. Но Агамемнон и Менелай го извикали отново. Той оставил Дейдамия да чака дете и тя родила по-късно син, когото нарекли Неоптолем (според Вергилий детето се казвало Пир). Ахил никога не видял своя син.

След известно време походът трябвало да почне отново. Войските се събрали пак в пристанището Авлида. Но Агамемнон неволно оскърбил по време на лов богинята Артемида. Спрели напълно попътните ветрове. Напразно принасяли жертви на боговете, направно очаквали стихване на противните ветрове. Войските изяждали приготвените припаси, безделието разлагало повечето от войниците. Започнали да роптаят. Тогава гадателят Калхас известил, че Артемида ще прати благоприятни ветрове само ако Агамемнон ѝ принесе в жертва дъщеря си Ифигения. Тъжният баща отначало упорствал, но след това отстъпил и пратил да доведат дъщеря му от Микена, като съобщил на жена си Клитемнестра, че ще сгоди момичето за Ахил. Когато жрецът приготвил клада и взел девойката, за да я убие и хвърли върху огъня, явила се богинята с тъмен облак, взема Ифигения и вместо нея поставила сърна, която Калхас заклал, без сам да разбере това и без някой друг да узнае тази намеса на Артемида. Тя занесла момичето в Таврическия Херсон и го направила жрица в храма си. Клитемнестра се разгневила на своя съпруг и решила да му отмъсти.

Походът започнал. Благоприятни ветрове носели натоварените с войници и припаси кораби към Троя. Но предсказателят поръчал на Агамемнон и другите вождове да принесат непременно жертва на нимфата Хриза, която имала жертвеник на остров със същото име. Ако не ѝ принесели жертва, нямало да успеят да превземат Троя. Когато корабите спрели до острова и вожджовете с малко войници слезли на брега, за да принесат жертва, змия ухапала Филоктет, който вървял напред, защото знаел къде се намира жертвеникът. По време на похода на Херакъл той бил тук и участвал в жертвоприношението, което извършил Херакъл. Змията била отровна, раната започнала да вони, а болките растели неспирно. На върщане след жертвоприношението вождовете изоставили Филоктет на остров Лемнос, за да не се смущават войските от виковете му и да не ги измъчва лошата миризма, която се отделяла от раната. Заедно с него оставили лъка и стрелите му, които той получил от Херакъл и без които не можели да превземат Троя.

За първите години на войната има малко предания и сведения. Известен е разказът за слизането на троянския бряг. Предсказано било, че този, който пръв стъпи на троянския бряг, ще бъде убит. Затова никой не искал да слезе пръв. Хитрият Одисей решил да измами другите. Той хвърлил на земята своя щит и скорил върху него. Всички сметнали, че той е скочил на земята и заскачали след него. Вторият, който слязъл на брега, бил Протезилай и той бил веднага убит от Хектор. Завързала се битка, в която Ахил убил Кикън, син на Посейдон. На следващия ден троянците и елините сключили примирие за погребване на падналите в боя. Елините уредили своя стан, изтеглили корабите си на суша, издигнали стена, изкопали ров и били готови за продължителна война.

Преди да пламне дългата война, елините пратили в Троя Менелай и Одисей, за да преговарят и по мирен начин да уредят спора за Елена: те искали да им върнат Елена и всичките богатства, които Парис взел с нея от Спарта. Мъдрият Антенор убеждавал троянците да приемат това предложение, но Парис се противопоставил, като склонил да върне само богатствата, а Елена да си задържи. Троянците отказали. За това имали решаващо значение и думите на Хелен, син на Приам, който бил известен троянски гадател. Той им казал, че боговете обещават помощ на Троя и на троянците.

Започнала дълга обсада. Минавала година след година. Троянците оставали затворени в града, никой не излизал в открит бой, нито дори юначния Хектор. На три пъти елините нападали града, но напразно. Тогава те се заели да разоряват съюзниците на троянците, които живеели в съседство с троянското царство. Ахейците завладели остров Тенедос и Лесбос, града Педас и др. Превзели също град Тива, където царувал бащата на Андромаха, съпруга на Хектор. Ахил убил баща ѝ Етион и седемте ѝ братя, а майка ѝ взел в плен и я върнал срещу голям откуп. Не смеели троянци да излизат, защото или ги избивали, или ги залавяли живи и продавали в робство. Ахил взел в плен Ис и Антиф, синове на Приам, но ги пуснал срещу голям откуп. Лиакон, друг от Приамовите синове, също бил пленен от Ахил и продаден в робство на остров Имброс, а там бил купен от царя на Леснос и отведен в свещения град Арисба. Ликаон избягал оттам и се завърнал, но още в първото сражение бил убит от Ахил. Също така Ахил убил и малкия син на Приам, Троил. Момчето изпитвало бързината на конете си в равнината. Агил го напднал и буил в светилището на Аполон. Погинали и много елини. Но най-тъжно имрял Паламед, който бил изобличил Одисей в притворство, когато се преструвал на луд. Още тогава Одией решил да си отмъсти. И си отмъстил пп жесток и недостоен начин. Обвинил Паламед в предателство, устроил клеветническо разследване, наредил всичко така, че Агамемнон и Нестор, а с тях и другите елински водачи да повярвят и осъдули Паламед на смърт: да бъде пребит с камъни.

След като минали девет години, на десетата Ахил превзел градовете Лирнес и Хриза. Наред с другата плячка от Хриза Ахил взел в плен Астинома, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз, която обикновено се наричала Хризеида – Хризова дъщеря. От Лирнес взел в плен Хиподамия, дъщеря на Бриз (Бризеида – дъщеря на Бриз), след като убил съпруга ѝ Минес и братята ѝ. При подялба на плячката Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида на Ахил.

Аполоновият жрец Хриз пристигнал в лагера на елените, за да измоли дъщеря си. Агамемнон отказал да я върне. След като Аполон изпратил чума сред войските, Агамемнон се съгласил да върне своята награда, но решил да вземе Ахиловата награда. Това е началото на „Илиада“ и в нея са описани събития, станали в продължение на 51 дена след тая свада. Поетът, разбира се, умело е вплел в сюжета много събития, коит са станали преди това време. Поемата завършва с убиването на Хектор, връщането на трупа му на Приам и уреденото в Троя погребение на този прославен герой.

Събитията след погребението на Хектор са описани в други поеми, от които е запазена само „Одисея“. В нея се разказват скитанията на Одисех в продължение на десет години, докато се завърне на своя остров Итака.

След смъртта на Хектор настанали тежки дни за Троя и троянците. Първом им дошли на помощ амазонките, митичен народ само от жени, храбри воини и ездачки. Под водачеството на своята царица Пентезилия амазонките стигнали чак до кораите на ахейците, убили мнозина и малко оставало да завладеят целия лагер и да победят. В това време се явили Ахил и Аякс Теламонов, които били при могилата на Патрокъл. Амазонките отстъпили. Пентезилия се спуснала срещу Ахил, но падналаот неговот копие. Когато ѝ свалил шлема, Ахил се учудил на прекрасния лик на царицата: тя била дъщеря на бог Арес.

На помощ на троянците пристигнали и етиопците, начело с Мемнон, син на Еос (Зора) и Тифон, близък роднина на Приам. Красив и силен, той блестял като звезда с доспехи, изковани от бог Хефест. Започнала отново люта битка. Начело на троянците бил Мемнон, начело на елините – Ахил. Но Ахил отбягвал да се бие с Мемнон, защото знаел пророчеството: убие ли Мемнон, наскоро и сам ще бъде убит. Мемнон използвал това и нападал отделни гръцки герои. Връхлетял и на стария Нестор, който повикал на помощ сина си Антилох. Мемнон го убил и започнал да му сваля доспехите. Напразно го нападали Тразимед, Терей и старият Нестор. Мемнон не вдигнал ръка срещу стареца. Щом Ахил узнал за смъртта на Антилох, когото обичал твърде много, влязъл в единоборство с Мемнон и го убил. Напразно богините Еос и Тетида молели Зевс да пощади децата им. Съджата определила да загине сега Мемнон. Трупът му бил отнесен далеч при бреговете на река Езеп, където го оплакали нимфи, а елините  изгорили трупа на Антилох.

Ахил бил обхванат от ярост: погинали във войната неговите двама най-близки другари – Патрокъл и Антилох. Той преследвал троянци като разярен лъв. Всички се скрили в града. Ахил вече достигнал до Скейските порти. Но сега се явил в боя Аполон и със страшен глас извикал. Ахил се спрял за миг, но веднага се насочил срещу бога, който толкова мнгоо му пречил през цялата война. Аполон обаче се закрил с тъмен облак и насочил стрелата на Парис срещу Ахиловата пета, единственото уязвимо място. Раната била смъртоносна, Ахил сам разбрал това, но с последни усилия се впуснал в боя и умрял сред двете сражаващи се войски. Разпалила се страшна битка за неговото тяло. С мъка Аякс Телеманов измъкнал трупа от враговете, а през това време Одисей отблъсквал нападащите троянци. При корабите Тетида оплаквала своя син цели седемнадесет дена: с нея плачели нереидите и всички елини. На осемнадесетия ден изгорили трупа му, а прахта събрали в златна урна, подарена на голяма могила, под която заровили прахта на трима велики герои: Ахил, Патрокъл и Антилох. След това уредили погребални игри, а Терида донесла от морското дъно скъпи награди за победителите.

След смъртта на Ахил станал спор за неговите доспехи, изработени от бог Хефест. Те принадлежали на този, който е спасил тялот му от троянците – Аякс Телемонов или Одисей. При гласуването обаче Атина Палада помагала на своя любимец Одисей, а Менелай и Агамемнон подменили гласовете в негова полза. Така оръжието получил Одисей. Великият герой Аякс полудял и се самоубил.

 

Филоктет, падането на Троя

Напразно елените нападали Троя. Градът оставал непревземаем. От пленения прорицател Хелен, син на Приам, елините узнали, че няма да превземат града, ако не дойдат във войската Филоктет и синът на Ахил, младият Неоптолем. Одисей лесно клонил Неоптолем да вземе участия в боя. Но с Филоктет било мъчно. Той лежал болен от раната си на остров Лемнос. Омраза обхванала душата му, когато разбрал, че е изоставен сам на тоя остров. Най-много намразил обаче Агамемнон и Одисей.

Одисей решил с хитрост да го хване и отведе при стените на Троя. Той накарал Неоптолем да отиде при Филоктет, да се представи за обиден от елините и да му предложи да го върне в родината. Зарадвал се Филоктет на Ахиловия син Неоптолем и се натъжил, като узнал за смъртта на Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонов. С готовност се приготвил да отплува в Елада с младия Неоптолем. Дори му предал лъка и стрелите. Измамата не успяла, но Херакъл се явил на своя приятел и му казал да отиде под стените на Троя, където ще бъде излекуван от раната и ще помогне на своите другари да превземат града на Приам. Доброволно Филоктет се качил на Одисеевия кораб и всички отплували за Троя. Много подвизи извършил Неоптолем, Филоктет пък ранил със смъртоносна стрела Парис, който избягал в гората на Ида и там умрял от раната си. Неговите другари пастири го намерили и му устроили погребение.

Падането на Троя се осъществило по хитър и недостоен начин. Одисей предложил да направят голям дървен кон, в който се скрили гръцки герои. Войските симулирали бягство и заминаване за родината. Уж измнник елин, на име Синон, съобщил на троянците, че дървеният кон е оставен от елините за Атина Палада, която им е разгнавена заради отвличането на нейната дървена статуя (паладий) от Троя. Когато дървеният кон влезе в града, Троя ще бъде запазена завинаги от враговете. Повярвали троянците и вкарали дървения кон в града. През нощта Синон отворил вратите на коня, излезли скритите герои, дали знак на оттеглилите се елински войски и те нахълтали в града. Така паднала Троя.

(1971 г., Нродна култура)

Димитър Талев - Преспанските камбани

Когато Ния влиза в семейство Глаушеви, всички ѝ се радват на хубостта и ѝ се възхищават. Ния се опитва да се хареса на свекърва си колкото се може повече, сдържа нрава си и слуша за всичко старата, ала с времето започва да ѝ противоречи и Стояна се чувства застрашена, че ще ѝ вземе сина. Тя е особено горда със снаха си Раца, която, въпреки че е глупава и с повърхностен характер, ражда деца на Кочо и почти винаги е с натежал корем. Ния вижда в каква теснотия живеят и говори с Лазар или да поокрепят къщата, или да се преместят в старата къща на баща ѝ, която стои празна. Лазар не иска да застава срещу майка си и Ния като вижда, че не получава подкрепа от него, започва да вади неща от чеиза си и да сменя с тях по-старите вещи в къщата, което не се харесва на Стояна, привикнала още от младини да живее бедно. В къщата настава цяла революция, когато Ния заменя светилника с газена лампа.

Ицо и Миро Баболеви имат малко магазинче за игли и конци, което местят на по-хубаво място в чаршията и започват да карат стока от Битоля. По-големият, Ицо, решава да донесе стока направо от производителя и заминава за Германия, в Беч.

В Преспа идва непознат човек – Райко Вардарски. Той открива Лазар и му казва, че е дошъл за позицията учител. Той се връща от заточение, където е загубил едното и око, затова винаги ходи с черна препаска. Той казва на Лазар, че ще остане само няколко дни и настоява общината да го назначи. Още преди те да се изкажат, в ранното утро на празника на народните будители, той отива при клисария, качва се при камбаните и започва да ги бие. Събужда целия град и те всички се събират отрано, чудейки се какво се случва. Пред тях Вардарски държи реч и повдига духа на хората. След това му изпълнение настават противоречия сред общинарите, но Лазар се затъпва за него и той бива назначен.

След като се подписва, Вардарски тръгва да си търси стая – остава при Аце Кутрев. Лазар го кани да хапне у тях и той на два пъти вижда Ния – влюбва се в нея от пръв поглед.

Ицо Баболев се връща от Беч. След него идват кервани със стока. Там му е помогнал някой си Хер Артур, който се оказва шпионин и на когото му е било нужно прикритие, за да се добере до Солун. Новата стока на Баболев придобива огромна популярност в Преспа и хората идват и да купуват, и да гледат. Като чува за това Хайредин Арап, отива в магазаина им заедно с Кючук Кадри и му обират оборота за деня. Догодина Ицо отново заминава за Беч и този път стоката му се разпродава наполовина още първата седмица. Идват и други търговци от Битоля и околността при него, а за следваща година се готви панаир в Преспа. Жените също искат да се включат в панаира – плетат не само за чеизите на дъщерите си, а мъжете опитват да продадат и нещо от бостаните и градините си. Идват хорат от близо и далеч за панаира, почти всичко се разпродава. Единствено Вардарски мрази сребролюбието. Той се разпалзва по разговори за Русия и наближаващата война с Турция. При поредното му посещение при Лазар, Ния му подхвърля идеята за жена учител в Преспа, тъй като момичетата са необразовани.

Веднъж Султана отива в стаята на Ния и Лазар, докато снаха ѝ е сама. Говорят за нейната невъзможност да има деца (също като майка си, на която са ѝ били необходими 17 години, за да зачене). Спорят и накрая Султана убеждава Ния да идат при Утката – тя има репутация на сводница, но също така е помогнала да много жени да забременеят. Утката обяснява на Ния трите възможности. Третата е да спи с чужд мъж, защото проблемът може да не е в нея. При това, Сулатана и Ния си тръгват, като купуват само треви. След това Утката казва на Таки Брашнаров за визитата им и той я моли да го уреди с Ния, но Утката отказва.

Вардарски намира учителка в Шумен. Тя е млада и ерудирана. Още първия ден минава през чаршията в компанията на Лазар, Андрей и Вардарски, въпреки че жени не стъпват там и за това научава цяла Преспа (и за безплодието на Ния). Иванка Руменова, учителката, отсяда при Бенковица. На вечерята за посрещането ѝ идва и Ния. Разговарят за живота на Руменова в Русия.

Лазар, в преставите на Ния, се отдръпва от нея, защото тя не може да забременее и това я яде отвътре, но всъщност той иска да ѝ предложи да дадат къщата на баща ѝ за девическо училище. Ния се противи, иска там да живее с Лазар, ала той е упорит и не желае да стъпва в дома на Аврам. Ния накрая се съгласява. Събират се общинарите да говорят за девическото училище. Постъпката на Руменова ги е вбесила и те не искат такава учителка. Намесва се Таки Брашнаров и казва между другото, че е видял Ния при Утката. Лазар се вбесява, прибива се и разпитва Ния. Като научава истината, на следния ден кара д аизгонят Таки от съвета, задето е излъгал – тя наистина е отишла там, но е била със Султана за треви. После Лазар побеждава упорството на общинарите, като казва, че жена му ще даде сграда за девическото училище. Дори ремонтират къщата, ала Руменова успява да събере само шест момичета (майките предпочитат децата им да си стоят вкъщи и да учат ръкоделие). Впечатлена от възпитанието на дъщеря си обаче, Маца Чучурска започва да ходи от врата на врата и да говори все добри неща за учителката и така в гимназията се събират над сто девойчета.

Ния се сприятелява с Руменова и двете ходят заедно из чаршията, отваряйки път и на други жени да нарушат стария обичай. От селото на Стоян идват много селяни, но след тях идва Хайредин Арап ага да ги прибере. От всички, при него остава единствено Неда, която е дъщеря на мъртвата му сестра Благуна. Турците в града се събират на съвет, усетили, че „гяурите надигат глава“ и назначават същия този Хайредин да пази околността, а в замяна му обещават чифлик и хора да му работят.

Ицо Баболев за поредна година заминава за Беч, но този път взима със себе си втория син на брат си – Георги, да учи там. В града идват търговци от далечни земи, с камили и т. н. На една такава сергия Таки Брашнаров за пръв път започва сериозно да ухажва учителката Руменова. Други продавачи са двама руснаци, които пък се оказват нейни познати и тайни борци за свобода – Николай Никитич и Иля Андреевич (Павел Сергеевич). Те я предупреждават за предстоящата война между Русия и Турция.

Таки Брашнаров се сприятелява с Руменова и я убеждава да се оженят. Ния предупрежава учителката, но тя не е слуша. Горчивината от решението си Руменова усеща още в първия си ден като булка. Всички в дома на Брашнарови са отчуждени и отдадени на пороците си с изключение на малкия Васил. Той единствен разговаря с нея искрено и тя му предлага да замине да учи в  Русия, като нея някога. В първата брачна нощ Таки се отнася с нея като с животно, на сутринта ѝ забранява да ходи повече в училището, удря ѝ плесница, а тя бяга от него и скоро след това иска развод в общината. Там се страхуват да ѝ откажат, въпреки че за тях побоят е нещо нормално, но не искат да загубят единствената си учителка сега, след като има толкова много ученички.

Ния гасне покрай свекърва си и мъжа си, изглежда болнава, хората я съжаляват. Когато в общината решават да намерят нова сграда за девическото училище, Лазар предлага да съборят част от къщата на баща си и да построят своя. Но когато го споделя с майка си, Султана твърдо отказва да напусне дома си и все по-често усеща как твърдата ръка, с която е държала семейството си, започва да омеква.

Руменова споделя на Ния, че е бременна и че ще напусне Преспа в края на учебната година, за да не разбере Таки. На раздяла всички тъгуват за нея. Васил идва тайно с много пари и иска да избяга с нея, а Руменова измисля как да го изкара от града без никой да усети. Пише писма на Ния с упътване какво и кога да го направят и един ден Васил се изпарява посред нощ. Всички мислят, че е бил отвлечен за откуп, но по-късно получават писмо лично от него, че е в Русия.

Набезите на Хайредин ага стават непоносими – умират хора и Лазар и Атанас Кривио купуват седем пушки, събират мъже и нападат турчина и хората му в кулата му. Избиват ги всички, а на слугите нареждат да си мълчат. Когато в града се разбира за клането, на шестия ден от панаира Кючук Кадри тръгва по чаршията с хората си и започва да избива наред. Пръв попада под прицела му Ицо Баболев. Заптиетата идват късно да го усмирят.

Вкарват и седмината убийци на Хайредин ага в затвора, включително Лазар и Вардарски. Изглежда Богоя се напил и разказал на всеослушание извършеното геройство. Първоначално мислят да го убият, но после Лазар намира начин да помогне на Богоя да отрече всичко и да ги пуснат.

Георги Баболев се връща след три години от Германия, точно преди началото на войната. Всички са развълнувани, когато Русия напада Турция и минава отвъд Дунава, но Георги вече знае, че никой няма да дойде при тях и да ги освободи. Княжество България вече е факт и много Преспанци изоставят домовете си, за да заживеят в свободната земя. Турците в града са по-ниски от тревата.

Кючук Кадри се връща в града и бива убит от млади революционери. Лазар го водят в затвора, а Вардарски повежда хората към конака да го превземат, но се провалят. Водят ги в Битоля да ги съдят. Вардарски поема цялата вина върху себе си и бива осъден на обесване, а Лазар – на 101 години затвор. Другите са оправдани. След смъртта на Вардарски, Султана събира 300 лири за помилването му и го пускат. Това става благодарение на Бенковица, която още страда от смъртта на Андрей.

Таки Брашнаров и Георги Баболев обединяват сили и съграждат мелница, което съсипва труда на хора като Лазар и той остава почти без прехрана. По това време Ния зачева (минали са вече 17 години). Ражда много трудно слабичко и болнаво дете - Борис. Той обожава дядо си Стоян. Кочо, Раца и децата им заминават за София и отварят магазин. Стоян умира в съня си, а година по-късно – и самата Султана, след като остава сама в къщата си.