А. П. Чехов - Вишнева градина

Май месец, имението на Любов Раневская.

В детската стая.

След пет годишно отсъствие и два часа закъснение на влака, Любов Раневская и нейната 17-годишна дъщеря Аня се връщат у дома, където ги чакат слугите, осиновената дъщеря Варя (24) и братът на Любов Андреевна – Леонид Гаев. Любов и Аня са били във Франция, където майката е харчела пари, а и слугите им – Шарлота и Яша, са си поръчвали най-скъпото в ресторанта. Варя казва на Ана, че през август месец ще обявят имението на търг. Въпреки всичките ѝ дългове, помешчикът Пишчик ѝ иска 240 рубли и Любов му ги дава, защото той не престава да настоява.

Аня пита Варя дали Лопахин, търговецът, вече ѝ е направил предложение, но Варя отвръща, че той дори не ѝ обръща внимание.

Преди шест години е починал бащата на Аня от шампанско, имал е много дългове, а след месец се е удавил брат ѝ Гриша – той е бил едва на 7. В дома е отседнал бившият учител на Гриша, Пьотр Трофимов, който е още студент, но много се е състарил. Любов се разплаква, щом го вижда, и си спомня за детето си. Любов Андреевна се обвинява за смъртта на сина си, защото веднага след като съпругът ѝ е издъхнал, тя си е намерила друг. След смъртта на Гриша, двамата са заминали за Европа, където са прекарали заедно три години, но любовникът ѝ все е бил болен, а когато е оздравял, я ограбил и изоставил. Когато Любов се връща в Русия, получава телеграма от него, че иска да се съберат.

Лопахин дава идеята да разделят вишневата градина на части, да изсекат дърветата и да дават имоти под наем на летовниците. Любов Андреевна е против, защото вишневата градина е най-голямата в страната, много е известна, ала Лопахин не вижда полза във вишните, след като дават плод само на две години. Гаев дава идеята или Аня да се омъжи за богаташ, или да идат при богатата им леля, която никак не ги харесва.

Трофимов се влюбва в Аня.

Денят на търга. Любов Андреевна е нетърпелива да узнае какво е станало на търга. Брат ѝ и Лопахин се връщат късно. Лопахин заявява, че той е купил виншневата градина – същата онази, в която семейството му са били роби. Той казва, че ще изсече всичко, а Любов Андреевна е съсипана, плаче – тя е имала възможност да я продаде по-рано и да остане стопанка, но не го прави, защото постоянно ѝ се привиждат мъртвата ѝ майка, разхождаща се в градината, а и там се е удавил нейният син.

През месец октомври всички се готвят за път. Изсичането на вишневата градина вече е започнало. Любов Андреевна заминава с Яша за Франция, Аня отива да учи, Трофимов се връща в Москва да завърши университета, а Варя заминава надалеч да стане гувернантка. Всички тръгват и в дома остава единствено Фрис, 87-годишният лакей, който е болен и когото всички са забравили.