Лонг - Дафнис и Хлоя

Дафнис е изоставен още като бебе. Намира го един козар, който вижда как една от козите му храни малкия Дафнис. Край бебето са оставени дрехи и накити за разпознаване. Козарят ги взима и прави Дафнис свой син. Друго подхвърлено дете има в пещерата на Нимфите – това е Хлоя, която е хранена от една овца.  Хлоя е намерена от един овчар, който също решава да я направи своя дъщеря и взима нейните вещи за разпознаване.

Дафнис и Хлоя израстват заедно на полето, като се грижат взаимно за стадатата си. Любовта им обаче идва едва когато порастват. Хлоя се влюбва в Дафнис, когато веднъж го вижда как се къпе гол. Дафнис се влюбва в Хлоя, когато тя го целува и той смята, че може да умре от такава болка.

Доркон, който бил воловар, харесал много Хлоя и решил да ухажва нея и баща ѝ, за да я направи своя жена. Всичките му опити обаче пропаднали – нито Хлоя, нито баща ѝ се поддали на подаръците му.

Веднъж на брега дошли пирати, които отвлекли Дафнис и част от козите му. Доркон също пострадал. Преди да умре, той дал на Хлоя своята сиринга и я заставил да го целуне преди да умре. След като Доркон издъхнал, Хлоя повела стадото му волове с песента на сирингата. Воловете влезли във водата и се качили на корабчето. Всички пирати изпопадали и потънали на дъното заради доспехите си, а Дафнис се спасил.

След тази случка Хлоя и Дафнис станали още по-близки, започнали да се срещат всеки ден, да се целуват и прегръщат, дори лежали голи един до друг, но така и не разбрали какво още могат да правят, след като са толкова влюбени.

Богати момчета от съседния град дошли да се повеселят, но си вързали кораба с въже от растителност и козите на Дафнис го изяли, заради което те си изгубили корабчето. Момчетата опитали да осъдят Дафнис, но съгражданите му го защитили и спасили. Гневни, момчетата се прибрали у дома, разказали какво им се случило и още на следващия ден един военен стратег повел военни кораби срещу съседния град и го нападнал. Мнозина от местните били пленени, както и животните им. Дафнис също се оказала пленена.

Като научил за съдбата ѝ, Дафнис започнал да плаче и да се моли. Тогава Пан пратил само злощастия на войниците и почти не потопил корабите им. Стратегът разбрал какво се е случило и пуснал пленниците да си вървят.

Станало зима, Дафнис и Хлоя обаче намерили начин дори тогава да се срещат тайно. Олекнало им, когато дошла пролетта и те отново изкарали стадата. Тогава обаче една жена на име Ликенинон хвърлиа око на Дафнис. Тя забелязала, че е влюбен в Хлоя, но въпреки това решила да го съблазни. Подмамила го в гората и го научила на изкуството на любовта, а след това го предупредила да внимава с Хлоя; да я заведе на някое място, на което ще са по-усамотени.

Като разбрал как изглежда любовта, Дафнис започнал да се притеснява за Хлоя и не се решавал да ѝ покаже какво научил от Ликенион.

Господарите на тази земя дошли да огледат владенията си. Освен бащата, дошъл и Астил, неговият син. Слугата на Астил се казвал Гнатон. Като видял Дафнис, Гнатон се влюбил в него и опитал да накара господаря си да му даде козаря. Дафнис първоначално нищо не разбирал от задяваките на Гнатон, но после много се разгневил. По-късно обаче бащата на Дафнис показва дрехите му се разпознаване на неговия господар и се оказва, че Дафнис е син на собствения си господар, който го е подхвърлил не по своя воля. Така Дафнис се мести при баща си и си заживява царски, доакто Хлоя е обградена от всички страни то ухажори, най-настоятелен от които е Лампис.

Като не вижда как другояче, Лампис отвлича Хлоя и решава да я насили, но тогава Гнатон ги намира, пребива го с хората на господаря си и спасява Хлоя, като по този начин се сдобрява с Дафнис. Хлоя и Дафнис се събират и започват подготовката за сватбата. Двамата отива в съседния град и бащата на Хлоя показва нейните дрехи за разпознаване и така тя открива истинския си баща.

В края на романа Дафнис и Хлоя най-накрая разбират какво е най-сладкото нещо в любовта и ще досегашните им отношения са били просто „пастирски закачки“.