Тодор Влайков - Вестовой

Кънчо е щастлив, че ще става вестовой. На него му е омръзнало по цял ден да стои в казармата и да върши куп неща, докато вестовоите си почиват. Назначават Кънчо при майора. Още същия ден гонят предишния вестовой, който е останал в дома цели четири месеца. Цялото семейство на майора се отнася с него като с куче и Кънчо изведнъж осъзнава, че и той един ден ще се окаже на мястото на бившия вестовой.

В началото Кънчо не може да свикне с факта, че каквото и да прави, постоянно някой му вика, кара му, намира му кусури и никой никога не е доволен, особено жената на майора. Кънчо трябва да прислужва не само на нея и мъжа ѝ, но и на децата ѝ, на сестра ѝ и на нейното семейство. Когато отиде в кухнята, Кънчо пък си има проблеми със слугинята, Елена, която в очите му е голяма усойница и, колкото и пъти да опитва да ѝ се хареса, тя не престава да го обижда.

Кънчо пише писмо на майка си в родния си град. Майка му не знае какво точно е вестовой, но един познат ѝ обяснява, че това на практика означава слуга и това много я разстройва. Майката на Кънчо е имала и друг син, по-голям, който го няма от 15 години. И тъй като той се води жив, а тя е записана в регистъра, че има двама сина, единият трябва д аслужи в армията 2 години. Така старата майка се оказва без помощ и единственото ѝ препитание идва от чекръка, който по цял ден върти. Майката на Кънчо се надява той скоро да се върне и най-накрая да се ожени за тяхната съседка, Цвята, за която се е сгодил малко преди да замине за армията.

Времето минава и Кънчо постепенно свиква с новия си живот. Той дори започва да ходи на хора и там вижда слугинята Елена. Тя е работила в много семейства и е имала много господарки, от които е научила това-онова и сега се смята едва ли не за половин благородна дама. Затова и се държи високомерно с останалите слуги, а и когато отиде на хорото, преценява с кои ергени да говори и на кои да се подиграва.

Гледайки я на хорото, Кънчо смята, че тя само се преструва вкъщи и отива до нея, но тя се пуска и той така се разстройва, че иска да ѝ отмъсти и решава да флиртува с друго момиче – Николина. Двамата с Николина започват да си говорят, често се срещат и като че нещата вървят добре, когато един ден тя престава да идва на хората и Кънчо разбира, че семейството, при което е служила, се е преместило в друга част на града. Той отива да я търси, но не я намира. Работата е там, че точно преди да срещне Кънчо, Николина е имала друг мъж, от който се е отегчила, а сега се е отегчила и от Кънчо и затова го е оставила, без да му каже за преместването.

След този случай Елена започва още повече да дразни Кънчо, а той се среща с други вестовои. Чувайки тъжните истории на останалите в неговото положение, Кънчо започва да се изпълва със злост към майора и семейството му и един ден нарочно оставя кафето да изкипи и го носи на майоршата, която веднага започва да му се кара, а той се сопва и казва, че не е слуга. Тези думи замалко не я карат да припадне, тя вика при себе си един военен, който ухажва сестра ѝ, и Кънчо без малко не остава без зъби.

Когато слиза долу в кухнята, Елена внезапно променя отношението си към него. Започва да се грижи за него, да разговаря с него и да го утешава. От този ден Кънчо заживява един по-хубав живот, макар че семейството на майора се държи все така зле с него. Оказва се обаче, че Елена се държи с него с причина. Един от нейните ухажори е изчезнал, а тя е забременяла и сега само намеква на Кънчо за женитба. Той се усеща навреме и иска да се измъкне, но тогава се намесва майоршата и в деня на неговото уволнение от армията, карат го насила при попа и го женят за Елена.

След като се женят, Елена сваля маската си и отново започва да го подиграва. След като ражда детето си, той се оказва мъртво, а тя зарязва Кънчо и си намира работа при нова господарка. Кънчо скита из София и опитва да си намери работа, но не му се получава, а майка му у дома чака писмо, чуди се какво е станало с него и кълне хората, които погубват всяка година хиляди момчета като нейното.