Йордан Йовков - Разкази

Песента на Колелетата

Сали Яшар е майстор каруцар. Има си цяла работилница с помощници. Той върши тежка работа, но си почива добре и мисли много за живота, пушейки пред дома си всяка вечер. Той има чувството, че трябва да свърши нещо, но не разбира какво. Често среща Джапар, който някога е искал дъщеря му, но тя се е омъжила за друг. Веднъж Сали Яшар заболява и скоро звукът на чуковете в работилницата замира. Дъщеря му идва и той я познава по специфичния звук на колелата в каручката. Остава с него известно време и се връща. Тогава той разбира какво трябва да направи – пеещи каруци. Джапар го подкрепя в тази идея. Дори му дава пари, усещайки че така трябва да стори. Дъщеря му Шакире е сполетяна от нещастие – зетят умира и тя се жени за Джапар.

Мечтател

Боян Боянов, началник на малка крайгранична станция прекарва дните си, изпълнен в копнежи по жена на име Маруся. Тя всяка седмица идва с червения си чадър по пътя и пише и чака писма от годеника си. Боян знае това, но всеки път я чака, както чака влюбен. Освен нея, в станцията идва и други хора, като братята Кара Яха и Ак Яха. Първият е беден и има само черни коне, докато другият – само бели, впрегнати в разшкошна каручка, в която обикновено вози красиви туркини и важни гости. Един ден Ак Яха води необичайни гости – мъж, жена и една млада девойка. Тримата остават за през нощта. Докато Боян е пленен от мисли за момичето, случва се инцидент с един прилеп и той го улавя. Преди да си тръгне, момичето, Вяра, му казва да запази прилепа, защото той ще му даде късмет. От този ден насетне Боянов мисли само за нея. Дори си представя въображаемите известия, които му праща по другите пътници, животът ѝ и как им предстои да се срещнат. Той съвсем се променя, говори само за това, останалите започват да го избягват, смятайки го за луд. Дори когато Маруся пак започва да идва редовно, той вече е влюбен в друга. Един ден той ляга болен, изоставен, но мислите му са все в чудната каручка с белите коне.

 

Съд

Мустафа Ефреш – Токмакчията, обмисля отиването си в съда. Две съседни села от край време враждуват за точната граница между нивите. Конфликтът се изостря с убийството на Куция от Андрей. Двамата принадлежат на двете села. Андрей са вкарали в затвора и сега съдиите опитват да разберат къде точно е границата, защото ако Куцият  е убит в нивата на Андрей, то това са смекчаващи вината обстоятелства. Жената на Токмакчията, като разбира колко далече трябва да пътува, мисли, че той иска да види своята стара любов, Мария, която отдавна е мъртва, и страшно му се гневи. Рано сутринта Токмакчията тръгва заедно с внука си Рустем, кръстен на починалия му син. Неговата жена от тогава не може да се радва на никое друго дете, макар да има пет дъщери и двайсет внуци. На мястото са се събрали хора от двете села, само мъже. Преди това всичките са ходили при Токмакчията и са се опитвали да го присламчат на своя страна, така че той познава повечето. Водят и затворника – Андрей, а при него идва жена му, която е дъщеря на Мария. Като вижда колко много си приличат, Токмакчията променя мнението си и показва друга граница, като по този начин спасява Андрей. Дори Саафет молла, който не може да върви, минава по същия път и потвърждава казаното. По пътя наобратно Токмакчията размисля и решава да види приятеля си, но Саафет молла е починал ненадейно.

 

Дядо Давид

В митницата в Али Анифе има трима стражари – Милан, Теохарий и дядо Давид. Дядо Давид има една страст в живота си и това е неговият кон. Той е особено буен и изглежда почти див, но дядо Давид се грижи добре за него, дори му сплита гривата. Той е единственият, който може да язди този кон. Отпътуването му до града с него беше цяло събитие и всички се събираха да гледат. Наблизо живее старшият подофицер Рафаилов с жена си и детето си Коста. Рафаилица често кълне детето си и съжалява, че го е родила. Веднъж дядо Давид се застъпва за него, а после Рафаилов идва да му търси обяснение защо се е намесил. От този ден дядо Давид изстудява към коня си, спира да се грижи за него и дори решава да го продаде. Милан дори го чува да говори в съня си на своята майка. Обаче идва новината за закриването на поста и освобождаването му от длъжност, тъй като отварят пощенски кон на това място. Тази новина връща дядо Давид към коня му. Той пак се грижи за него, но става жесток и конят дори започва да върти главата си назад, към него, което не е добър знак. От жестокия нрав на дядо Давид се оплакват всички, а пъдарят Горещника дори си отнася боя и се оплаква на началника му. Оказва се, че на младини майката на дядо Давид също го е клела, защото не е бил добър човек и се е отнесъл зле със семейството си. Когато построяват станцията, дядо Давид извежда коня си до града за последен път. Той пак обръща главата си назад. Тръгват без проблем, а на следващия ден, като идва времето да се върнат, конят сам спира на мястото, от където е тръгнал, и спира да влачи обезобразеното тяло на дядо Давид. Всички се спускат в тази посока, освен Рафаилов, за когото това е трябвало да се случи отдавна.

 

Два врага

Рахни Чобана е най-големият овчар на село. Той взима на работа бездомния Калин. Той обича да яде много и продължително и това изнервя Рахни, защото наблизо броди вълк. Бие го непрестанно и постоянно му натяква за вълка, дори му прекъсва яденето. Калин се озлобява, но не срещу Рахни, а срещу вълка. Иска да го намачка хубаво, така и прави. Проследява го, напада го, слага му кука в устата, увива го с въже като вързоп и го води в селото. Всички излизат да видят тази сцена, но него вече не го е грижа за вълка.

 

Албена

Красивата Албена водят да съдят в близкия град, след като се разбира, че мъжът ѝ е бил убит. Всички я плюят и ѝ се канят, но като виждат красотата ѝ, изведнъж започват да плачат за нея и да твърдят, че е невинна. При нея идва и детето ѝ, което всъщност я е издало, тя моли за прошка. Преди да се качи, при нея идва Нягул, който е бил близък с Куцар, нейният грозноват и грубоват мъж. Той признава, че го е направил и се качва в каруцата. Те потеглят, а след тях идва жена му. Като ѝ казват какво се е случило, тя се тръшка на земята и започва да плаче, защото те също имат дете.

 

Сенебирските братя

От своята вятърна мелница дядо Щерю гледа двете самотни дървета на юг, наречени Сенебирските братя. В това село живееха Петър и Павли. Те дошли и завзели селото, забогатели. Останал само Халил ходжа, като единствен имотен там. Турците продават всичко, напиват се, а преди Халил ходжа да си тръгна, казва че двата бряста баща му е садил за негов късмет и за брат му, а сега те са за Петър и Павли. Дядо Щерю не вярва в пророчества и не обръща внимание. Минават се години и Петър ненадейно умира. Тогава Щерю вижда, че едното дърво е изсъхнало, отсичат го и остава само едно. Павли веднъж идва при мелницата да търси сина си Иванчо. Признава, че той е станал разбойник и дори го е застрелял с мартинката, но като се е върнал за тялото, него го е нямало. След няколко дни при Щерю идва Иванчо да търси помощ, той го подслонява, а на сутринта отива при Павли да му каже. Той навиква работниците си при машината за класовете. Там тя го завлича и той умира. Когато дядо Щерю поглежда към останалото дърво, то също стои право, но е вече мъртво.

 

Грехът на Иван Белин

Иван Белин е стар и опитен овчар. На няколко пъти бяла вълчица опитва отчаяно да грабне някоя овца, но после я вижда да мишкува, за да нахрани двете си вълчета. Иван Белин има странни черти в нрава си и една от тях е, че пие много – толкова, че лази на четири крака до дома си. Веднъж така се напива и заявява на баба Бяла, че ще убие вълчицата. Така и прави. Издебва я, убива я и взима в чувал вълчетата ѝ. Води ги в селото, но като виждат вълчицата, на жените им домилява, защото е имала деца. От този ден Иван Белин осъзнава какво е сторил, изстудява съвсем и се отдалечава от хората, едва си разменя дума-две с познатите си. Само овчарчетата, на които разказва истории, го виждат по-често. На тях разказва същата история за белия бивол, с който ги е плашил, за да стоят далеч от извора му.

 

Измама

Дурасийската вятърница има лоша слава – каквото и лошо да се е случило наоколо – кражби, убийства, случило се е там. Сега на това място е Бодура, който сам е лежал в затвора. Край мелницата често минава Христо Бахченванджията. Бодура му разказва за внучката си, която трябвало да дойде да живее с него, след като оставила мъжа си. Друг път Христо пак идва, тъкмо когато Бодура пълни кошерите с пчели. С него има една жена и няколко души, които се мелят брашно. Той остава под овошките с жената и нощува край мелницата. На сутринта се събужда и нито конете му са там, нито жената. Бодура му признава, че тази Рада не му е била внучка: „Една ли Рада има по света?“

 

Имане

На смъртния одър лежи старата, а от двете ѝ страни са дъщерите ѝ, които чакат да им каже къде е заровено съкровището. Мъжете им вече са претърсили къщата. Старата си спомня колко нещастия е донесло имането на мъжа ѝ и как той ѝ е казал в последния си час къде го е заровил, след като някой друг го е бил оставил в мазето. Бабата го е заровила извън къщата, защото го смята за прокълнато. Влошава се до толкова, че не може вече да говори. Посочва нанякъде, всички тръгват в тази посока, мислейки си, че им показва къде е имането, но като се връщат, тя е издъхнала.

 

Друг свят

Темелко и Дочкин са приятели. Темелко се занимава с продажба на коне. Пада му се един първокласен, но тръгнал да умира. Дочкин му казва, че може да го излекува. Темелко не се съгласява първоначално, но като вижда, че на животното не му остава много, Дочкин го взима със себе си и води кончето при хергелджията дядо Илия. Там има цяло стадо коне, където кончето връща силите си. Дочкин го връща след няколко дни и казва на Темелко да не го оставя на плочите, защото ще умре.

 

Другоселец

Празник е и кръчмата е пълна с хора. Там е дори кметът. Говорят си за новите глоби. Полският пазач, Илия, идва в кръчмата, водейки другоселец. Хвана го в ечемика на Татар Христо. Кметът му иска сто лева глоба, но другоселецът си изпразва джобовете и показва, че има само двайсет. По едно време влиза някой и казва, че кончето му е паднало от умора. Всички се спускат да го вдигнат и да му помогнат. Кметът дори нарежда да донесат храна на другоселецът, но после всички забравят за него и се връщат към празника, а той слага главата на коня на коленете си и гледа препълненото му с мъка око.

 

Серафим

В Енювото кафене влиза човек в старо, прокъсано палто – Серафим. Той е спестил пари за ново, както е планувал вече от десет години. Въпреки че е лято, той си ходи с палтото. Идва жена при Еню да му иска пари. Той ѝ отказва и я гони. Серафим го моли да пренощува в кафенето, а на сутринта Еню разбира, че той е дал парите за палтото си на жената и вече не негодува за старото палто, а напротив.

 

Ревност

Васьо (с прякора Агата) излиза от Еньовото кафене и се прибира вкъщи. Той подозира жена си Минка, че върти любов със съседа и решава да я върне на майка ѝ. Стяга каручката, взима брадва и въже и я качва без предупреждение. Тръгват на път, а от време на време той спира, прехвърля въжето, като че ще се беси, но все минава някой да го прекъсне. Изведнъж Минка започва да вика, че ще умре на къра и кара Агата да побърза. Стигат първата къща от близкото село, където живее Мавроди Йоргов. Него го няма, но бабата е там. Тя пуска Минка, а на Агата казва да се разходи. Като се връща, разбира, че е станал баща. Той така се радва, че се впуска в конете първо в една, после в другата посока – води майка му и майката на Минка. Като вижда сина си, очите му се насълзяват и пита Минка какво е правила на оградата на съседа, а тя казва, че е върнала чаша кафе, която е заела.

 

Скитникът

Дафин е прекарал две години в затвора по вина на господаря си, Йоргаке, при когото е бил ратай преди 14 години. Той тръгва към Белица, след като излежава присъдата си, за да вземе парите си от годината, в която му е служил като ратай. Йоргаке го насъсква срещу кмета и една вечер Дафин го заножва и го осъждат за 13 години. Той иска отмъщение всъщност. Стига до едно село и вижда две жени до тялото на умиращ мъж. При тях има и две малки деца. Той казва на жената, че иска да работи при тях ратай без пари и тя скоро се привързва към него, чувствайки мъжкото присъствие на Дафин, след като мъжът ѝ умира. Предлага му да се венчаят като минат шестте месеца и той решава да прости дълга на Йоргаке и да остане.

 

Помпадур

Дядо Иван Бунала обича хубавите коне. Ходи на пазара, но нито един не му хваща окото. Съби му показва Помпадур и дядо Бунала разбира, че няма втори като този кон. Дори се зарича да го купи, а баба Иваница го взима за луд.

 

Вълкът

Нейчо има болно дете. Минава доктора да остави рецепта, но той няма пари. Детето обаче се влошава и Нейчо тръгва за града, който е на 15 километра. По пътя го дебне вълк. Когато опитва да избяга от него, той намира пари и с тях плаща за лекарствата на детето. Като се връща, вълкът си стои там, не помръдва. Щом детето се оправя и снегът по полето се стапя, Нейчо се връща на мястото, където е стоял вълка и намира фиданка на крушка. Огражда я и така дървото става единственото в това поле и всеки знае историята за неговата поява.

 

Женско сърце

Дядо Гергя дълго не е чувал нищо за сина си Илия. Той някога е искал за жена тяхната съседка Аничка, но тя внезапно се жени за Теодор. Илия се връща с хубави коне, но решава да ги продаде и изпива конете по кръчмите. Иска да купи още коне, хваща двама цигани джамбази и краде с тях коне. Потерята ги хваща, единият умира от болно сърце. Дядо Гергя отказва да помогне на сина си, но Аничка, която е била недружелюбна към Илия и го е гонела, когато е разговарял с Теодор, идва с пита хляб и сирене да нахрани Илия и джамбазина.

 

Вълкадин говори с бога

Вълкадин има трима синове и три снахи. Тримата обаче умират. Когато се върнали от служба, били напълно променени. Атанас умира от болест, Никола става кмет и го застрелват, а Милен, неговият любимец, е гледал земите си в Румъния, но са го набедили, пребили и умира в затвора. От тогава Вълкадин не говори с никого. Милена, жената на Милен, иска само дума да чуе от него и не приема златото, което ѝ дава. Дори ходи след него, само и само да ѝ продума, но той е вглъбен в мисли. Обръща се и ѝ казва, че разговаря с бога.