Оноре дьо Балзак - Величие и падение на куртизанките

Един от гостите в общия дом на дядо Горио е известен под името Вотрен. Истинското му име е Жак Колен, три пъти в миналото каторжник, избягал от лапите на властта, който се скита и търси нов смисъл на живота си. В затвора Жак Колен е бил известен като „шефа“ или Тромп-Ла-Мор. С неговото влияние, атлетичната му фигура и гъвкав ум, той успява да убеди много свой съкилийници да му дадат парите си да ги пази за „след като се освободят“. Когато бяга от затвора, Жак Колен иска единствено да спаси своя „другар по верига“ – Теодор, но тогава среща Люсиен.

Люсиен дьо Рюбампре е обеднял благородник, който мисли да сложи край на живота си и пред когото всичко е черно. Жак Колен обаче вижда в него своето бъдеще и решава чрез този млад и хубав мъж да изживее животът, който никога не е имал. За тази цел, той решава да направи Люсиен благородник. На първо време, Жак се превръща в абат Карлос Ерера – испански духовник, който Жак среща по време на скитанията си и който умира не по негова вина. Най-големият плюс е, че Карлос и Жак си приличат много по външност.

Така, преоблечен за пред френското общество и завалящ думите като чужденец, Жак Колен използва подземните си връзки, за да уреди добър живот на Люсиен и парите на своите братя затворници, за да покаже, че Люсиен живее богато и охолно. Всички тези примамки служат, за да се сдобие Люсиен с влиятелни приятели и да си уреди изгоден брак с богата наследница.

Всичко върви като по мед и масло, докато Люсиен не се влюбва в младата и прекрасна куртизантка – Естер. Тя има еврейски произход и съответните черти и кожа, покръстена е, страшно суетна, живееще на границата на мизерията и разкоша. Естер Ла Торпий (както я наричат) се влючва дълбоко в Люсиен, но в същото време започва да се срамува от себе си, защото двамата не могат да излизат на публични места – всички мъже познават Естер или са били с нея. Абатът, колкото и да мрази Естер, решава да позволи на Люсиен да му бъде любовница и ѝ намира дом, където двамата тайно да се срещат.

Въпреки огромната предпазливост, която държи в тайна връзката им цели пет години, една вечер Естер излиза в парка и бива забелязана от 66-годишният барон дьо Нюсенжан, наричан още „рисът“. Нюсенжан е богат и влиятелен, започнал да работи още като юноша и от тогава се е посветил изцяло в припечелването на пари. Никога не се е занимавал със „сърдечни работи“, но щом вижда Естер, е готов да отвори портфейла си, за да разбере коя е и да я направи своя.

Усетил слабостта на барона, абатът решава, че е настъпил моментът, който е очаквал. Карлос Ерера иска да използва привързаността на дьо Нюсенжан, за да му изкопчи един милион франка чрез естер и да купи земя и имение за Люсиен. И така, под хиляди предлози – стари дългове, сметки за рокли, заложени прибори, стари любовници, абатът започва да изтисква барона и да го мами. Естер играе вяло ролята си, постоянно плаче и мисли само за своя Люсиен, който, в същото време, вече е намерил подходяща партия.

Това е Клотилд Гранлийо – невероятно грозна, висока и досадна, тя се влюбва в Люсиен и въпреки това е склонна да се подчинява единствено на родителите си. На Люсиен му костват много усилия да я присламчи на своя страна и дори Естер мисли, че той наистина я обича, затова и решава да направи последни усилия, за да успее той да стане благородник. Идва време, когато Естер трябва да прекара нощта с противно дебелия и стар Нюсенжан, и още на следващата сутрин тя се отравя, оставяйки в завещанието си към Люсиен голяма сума пари. Естер умира и малко преди да научи, че става наследница на големия лихвар Гобсек (истинската фамилия на Естер е Гобсек) и получава седем милиона от него. Естер е могла да стане богатата наследница, която Клотилд е и да заживее в Люсиен, но вместо това със смъртта ѝ започва голямо дело за убийство.

Барон дьо Нюсенжан пръв открива тялото на Естер и съобщава на полицията. Първата версия е за убийство и грабеж, защото завещаните пари от Естер са откраднати от слугите. Мнимият абат Ерера е заловен заедно с Люсиен, който по същото време опита да си върне Клотилд.

Така се случва малко преди смъртта на Естер, че трима шпиони – Пейрад, Контансон и Корантен се вмъкват в работите на Жак Колен и Люсиен. Първоначално те се появяват по настояване на Нюсенжан, който опитва да разбере коя е Естер и къде живее. Тримата шпиони са отлични актьори и постоянно се дегизират, за да постигнат своето. След като тримата откриват, че нещо голямо се мъти около Естер, Пейрад решава да вземе онова, което му се полага – голяма сума, с която да осигури живот на любимата си дъщеря. Затова пуска слух в семейството на Клотилд, че Люсиен е мним благородник и те проверяват това и разбират, че Люсиен наистина няма нито парите, нито имението и че всичко е много съмнително. Затова и разтрогват годежа му с Клотил. Дясната ръка на Жак Колен, неговата леля, която той нарича Ази, заплашва Пейрад да възстанови доброто име на Люсиен или неговата дъщеря ще бъде изнасилена и превърната в проститутка. Ази дава на Пейрад десет дни, отвлича дъщеря му, и на десетия ден тя се прибира у дома изнасилена и обезумяла. Пейрад умира, а Корантен решава да отмъсти за него.

След като Жак Колен е в затвора, той изиграва огромен театър, за да запази илюзията, че той е абар Ерера, че Люсиен всъщност му е син и дори успява да прати инструкции на Ази, за да се погрижи за съдбата на някои от затворниците, включително и за тази на Теодор, който е осъден на смърт.

Когато идва ред да разпитат Люсиен, в глупостта и простодушието си, той признава, че Ерера е Жак Колен, а после получава и писмото от Естер, в което тя казва колко много го обича и как умира за него. Люсиен не понася този двоен удар и се обесва. Щом научава, Жак Колен губи смисъла на живота си и страда много от смъртта му, но у него са останали още козове, с които да се спаси – любовните писа на три известни дами, сред които Клотилд и г-жа дьо Сирези.

Самата г-жа дьо Сирези почти не полудява след новината за обесването на Люсиен. Преди той да се обеси, тя дори идва да го спаси и изгаря протоколите от разпита му, но Люсиен не узнава за това и слага край на живота си. След смъртта му, дьо Сирези ляга на смъртен одър и нейният мъж е готов на всичко да я спаси, дори ако се налага да убеждава главния прокурор да спаси омразния дявол Жак Колен.

След като Жак Колен успява да изтъргува живота на Теодор и този на някои други свои съучастници, той носи и спасителното писмо за г-жа дьо Сирези - последното, което Люсиен е писал до нея, но така и не е пратил. Тези негови думи спасяват дьо Сирези, а Жак Колен, за награда, бива пуснат от затвора и дори работи в полицията известно време.

Люсиен и Естер, по желание на Люсиен, са погребани един до друг, направени са легнали статути над гробовете им, с ръце, прострени към небето. Гробовете са без надпис. По-късно Жак Колен откупва мястото и пожелава след смъртта си да бъде погребан редом с тях.