Арчибалд Кронин - Замъкът на шапкаря

 През 1879 г. в Ливънфорд, накрай града била построена особено отблъскваща къща, напомняща на замък. Това е домът на Джеймс Броуди – местен големец, шапкар по професия, който е убеден до мозъка на костите си, че е наследник на местен благородник с фамилията Броуди. Джеймс е типичен алфа мъжкар – едър, избухлив, властен, непрощаващ, натякващ, груб, недодялан и невероятно тъп.

Жена му, Маргарет, която всички наричат просто Мама, някога е била голяма красавица, а сега – слаботелесно, изкривено на една страна същество, което непрестанно трепери под ботуша на мъжа си, готви, чисти, но много рядко до нивото, което той очаква от нея. Единствената утеха на Маргарет са любовните, но нравствени романи, в които главните герои задължително се женят накрая.

Броуди има две дъщери и един син. Най-малката е Неси, на 12; по-голямата е Мери, на 17, а най-възрастният – Матю, на 24. В дома живее и майката на Броуди, свадлива старица, която не мисли за нищо друго, освен за нуждите на стомаха си. Страта има и лека зависимост от бисквити, които крие само в една тенекиена кутия.

Гордостта на Броуди от мнимото родство между него и някогашния благородник пораждат много мъка на семейството му. Докато той ходи всеки ден на работа, унижаван от мисълта, че все още е прост шапкар и твърде важен да обслужва сам клиентите си (освен големците), неговото семейство търпи присмеха на града (без майка му, която знае истината за техния произход, а именно, че слугинята се въргаляла с господаря и така се получило „родството“ им).

Мама е винаги заета с домакинството и най-вече с пестенето на скромните средства, които Джеймс ѝ отпуска. Той не желае да се лишава от нищо, докато тя, напротив, се лишава от всичко и игнорира болежките си. Неси и Мери са подигравани в училище, заради което Броуди им е забранил да имат приятели, отделил ги е напълно от обществото и ги е накарал да си гледат само ученето, особено Неси, която блести с талант, докато Мери е по-скоро затворник в дома си.

С Матю нещата са по-различни – той е малодушен, всезнаещ мухльо, който не само си въобразява, че има талант за всеки занаят, а и притежава глупостта да се хвали с това на годеницата си – Агнес, почти толкова набожна, колкото Мама, ако не и повече. Агнес е вече поостаряла, грозновата мома с маниери на баронеса, която се е захванала с нокти и зъби за Матю като нейн последен шанс да не умре сама. Тяхната драма започва с това, че Матю скоро време ще приеме служба в Индия и ще отсъства цели пет години. За да забавлява дамите по пътя към Индия, той решил да се научи да свири на инструмент – истезание, което Агнес не спира да хвали и поощрява, подобно на пушенето му, което всъщност презира.

Мери случайно се запознава с г-н Фойл – празноглав, вятърничав, но привлекателен младок, който се залепя за нея и непрестанно я умолява да се срещнат, да поговорят, докато Мери взима, че се влюбва в него и той май също. Една вечер Мери и Фойл отиват на увеселителен парк и преди да се усетят, целуват се, той я тръшка по гръб и Мери забременява. Но тъй като никой никога не е говорил с нея по интимните въпроси, Мери разбира това, когато вече е много късно. А когато Фойл научава, събира смелост да иде при бащата ѝ и да поиска да излиза с нея (не да се ожени за нея), получава отказ, Джеймс без малко не го пребива от бой и Фойл разбира, че с този човек няма да излезе на глава. Затова обещава на Мери, че след като свърши с работата си за сезона, ще купи малка къща в провинцията и двамата ще избягат и ще се оженят.

Работата на Фойл обаче се проточва твърде дълго и Мери едва успява да скрие бременността си със стегнатите корсети. Една вечер в края на декември извива невиждано страшна буря. Улиците са залети с реки, вие силен вятър, който огъва дърветата до земята. Мери е сама в стаята си и иска да се остави на отчаянието си, когато усеща контракции, съблича корсета си и точно тогава влиза майка ѝ. Още щом я вижда, тя се досеща какво се е случило и, трепереща да не би Броуди да излее гнева си върху нея, издава дъщеря си.

Като чува какво е станало. Броуди започва да рита дъщеря си и я гони в бурята. Мери, едва държейки се на краката си, разкъсвана от болка и контракции, тръгва в дъжда, брулена от ветровете, клоните, храстите и всичко, което се изпречва на пътя ѝ. Въпреки раната си, тя успява да стигне до една плевня. Бабичката там, щом я вижда, праща сина си за доктор и единственият, който е склонен да се отзове в тази буря, е никому известният млад доктор Ренуик. Щом вижда Мери, внезапно съчувствие го облива, той ѝ помага да роди, а после я пренася в местната болница, където Мери два месеца се бори за живота си. Детето ѝ умира, докато тя е в безсъзнание. Умира и Фойл.

Така се случва, че същата вечер, в която Мери е изгонена от дома си, Фойл отпътува към нея. Той вижда предзнаменованията за наближаваща трагедия, но ги игнорира, убеден, че влакът, на който се е качил, ще мине моста, ала се лъже. Щом влакът тръгва по моста, ветровете го събарят в морските води и Фойл, заедно с още сто пътници, загиват на място. Последното, което вижда Фойл, е лицето на Мери.

След като Мери си стъпва на краката, заминава за близкия град, където става слугиня и научава какво се случва у дома ѝ, благодарение на малкото писма от Ренуик.

Въпреки че Мери е опетнила честта на семейство Броуди и баща ѝ е постъпил „правилно“ като я е изгонил, всички в града са на мнение, че той е постъпил особено жестоко с нея. От този момент животът на Джеймс се променя коренно. Точно преди година собственикът на магазина до него му е предложил сделка да купи мястото, за да разшири шапкарския си бизнес. Джеймс не само му отказва, но и го изхвърля като псе на улицата. Днес, тържествуващ, съседът му идва, за да се похвали, че е продал магазина си на голяма шапкарска компания. Джеймс взима заканата за празни приказки, сигурен, че те няма да се задържат.

Идва и представителят на самата верига, като му предлага сътрудничество, което Броуди гордо отхвърля. Месец по-късно започват ремонтните дейности, които не оставят на Броуди миг спокойствие, а след като магазинът отваря, целият град се струпва там, привлечен от новите модели и ниските цени. Джеймс става изнервен и заядлив, усеща как парите, които някога е гребял с шепи, се изплъзват между пръстите му. Той намаля разходите за домакински нужди, без да намаля своите нужди, заради което Мама е принудена да краде от парите на Матю, който той ѝ праща всеки месец, за да ги пише на негово име.

Последният гвоздей в ковчега на Броуди е, когато неговият верен продавач, Пери, го напуска, тъй като от съседния магазин му предлагат висока заплата и позиция. Тогава Броуди се принуждава сам да обслужва клиентите си, заради което прогонва повечето от тях. Броуди започва стабилно да пие и си намира любовница в лицето на Нанси – шавлива кръчмарка.

По същото време Матю праща писмо, че ще се върне у дома и друго писмо, с което иска спестените пари от майка си. Мама е в потрес, защото не може да събере сумата. Тогава попада на обява във вестника и решава да заложи мебелите, само и само да вземе парите. Когато Матю се връща, той е пожълтял видимо и е станал по-зъл отпреди. Като начало, започва да изнудва майка си за пари, краде часовника ѝ, опитва да изнасили годеницата си, напива се до козирката или направо раздава парите си, както е направил в Париж със залога за мебелите.

Една вечер, докато порка от кръчма в кръчма заради малодушието да каже на баща си, че той е самостоятелен и че вече няма власт над него, Матю попада на любовницата на баща си. А после, когато остават сами и Броуди иска да се нахвърли върху него, Матю опитва да го застреля, ала не улучва, Броуди го смила от бой, а после заплашва, че ще го предаде в полицията. Обаче размисля, връща го у дома и докато Матю се е проснал в леглото си, Мама влиза в стаята му и го заставя да извика доктор Ренуик.

От известно време Мама изпитва силна болка, ниско долу, и когато Ренуик я преглежда, той я оставя да си почине, без да каже нищо. На Матю признава, че Мама повече няма да стане от това легло, защото е болна от рак и няма да живее повече от шест месеца.

Броуди първоначално не вярва и дори когато техният доктор, Лори, потвърждава диагнозата, той не може да каже или направи нищо друго, освен да нагруби жена си. Маргарет започва да съжалява, че е предала дъщеря си; започва да разбира, че нейното любимо дете, Матю, е негодник, а също и че някога мъжът ѝ я е обичал. Именно тогава Броуди избухва, казва ѝ за разорението си, че вече няма магазин и че ще ходят с бедните да получават подаяния. Този последен удар съсипва Мама и тя умира в агония.

Мери не успява да се види с нея и да се прости. Писмото на Ренуик стига твърде късно до нея.

Съвсем безцеремонно, Нанси се настанява в къщата на Броуди. Джеймс се държи съвсем различно с нея и не може да ѝ повиши глас, дори когато тя готви отвратително и никак не се грижи за дома му. Нанси започва да си мечтае за някой по-млад, когото да присламчи и така в полезрението ѝ попада Матю, който се готви да замине за Южна Америка на нова служба. В това време Джеймс опитва да си намери друга работа, отива при свой познат, големец в града, който му дава длъжността на писар. Джеймс мрази този пост в червата, често греши и неговите колеги вършат работата му вместо него. Сега единствената му утеха е най-малката му дъщеря, Неси, която се готви нощ и ден за изпита за стипендията „Лата“. Броуди си мечтае за деня, в който Неси ще я вземе и всички в града ще му завиждат.

Точно тогава обачи Нанси го изоставя. Тя и Матю му оставят бележка и това го хвръля в ново отчаяние. Броуди започва още повече да пие и да натяква на Неси да учи. Малката намира плика с писмото на майка си, което тя е искала да прати на Мери преди смъртта си, и така пише на голямата си сестра да дойде да ѝ помогне. Мери пише на баща си и той се съгласява тя да се върне само за да може да я униждава. Четири години след случилото се с нея, Мери се връща в родния си град със загрубели от черна работа ръце, разхубавена и много тъжна.

Мери бързо привежда в ред домакинството, но баща ѝ продължава да я игнорира и да тормози Неси. Мери се безпокои за сестра си и се обръща към добрия доктор Ренуик, който опитва да намери начин да помогне. Като не сполучва, той започва да праща редовно храна и Мери се влюбва в него, без да подозира, че той изпитва същото към нея.

Идва деня на изпита. Броуди натяква на Неси до последно, че трябва да спечели, инак ще я убие. Неси продължава да крие нервното си разстройство и, когато тръгва с влака, Броуди не отива на работа, а вместо това тръгва из града да се хвали предварително за спечелената стипендия и избухва, когато разбира, че никой в града не го е грижа кой ще вземе „Лата“.

Неси лъже, че резултатие, че излязат след седмица, като всъщнсот тя ги получава на следния ден. Когато прочита писмото и разбира, че не е взела стипендията, нещо в нея се скъсва, тя облича най-хубавата си рокля, закача писмото за дрехата си и се обесва в кухнята. Първа я намира бабичката, тя изскача навън, където се сблъсква с Мери. Тя сваля сестра си, опитва се да я съживи с молби, вика Ренуик, но когато докторът идва, разбира, че детето е мъртво.

Виждайки колко е съсипана, Ренуик най-сетне ѝ признава чувствата си (защото топлият труп на едно дете е идеалният свидетел на тази сцена) и точно тогава идва Броуди. Ренуик му посочва детето, а после отвежда Мери. Бродуи не може да повярва на очите си, опитва се да събуди Неси, а после гледа през прозореца, в далечината, докато майка му говори за това как щяла да си препече хляб и колко много обичала препечен хляб, напълно забравила за случилото се.