Аалар,
алар – вж. агалар
Ааза
– вж. аза
Авджилък
– лов
Ага
– господар; офицер, командир; табур агасъ – командир на заптийски батальон
Агалар
– аги мн. ч. от ага
Агалък
– господарство
Агашетин
– изопачена форма на ага
Аджемски
– персийски
Аза
– член
Аип
– срамно, срамота
Айол
– синко
Аккапзалия
– нож с бяла дръжка
Акче
– основна парична единица на Турската империя
Алай
– полк; алай-бей – командир на заптийски полк
Алестра
(алеста) – (ит.) готов, готово
Алък
– вж. агалък
Алъш-вериш
– търговия
Аманет
– вещ, поверена някому за предаване на уречено лице като знак и дар
Амуджа
– чичо
Антерия
– горна дреха с дълги ръкави и разтворена отпред
Арабаджия
– дърводелец, колар
Араван
(реван) – умерена походка на кон
Аратлик
– юнак, побратим
Аргат,
аргатин – (гр.) ратай
Арка
– гръб; покровител
Аркадаш,
аркадашин – другар, приятел
Аршин
– мярка за дължина, лакът; турски аршин – 0,6858 м.
Аскер
– войска
Ат
– кон
Афинолия
– наркотик, упоен
Аян,
аянин – знатен, виден
Баба
– баща, татко
Баба-алие
– Високата порта, министърпредседателство на Османската империя
Бабаджан
– едър, як човек
Бабаит,
бабаитин – юнак, мъжага
Бабаитлък
– юнащина
Баждарница
– сгрдата, в която се събира бача (данък-такса за стока, товар и др., които се
внасят в града за продан)
Базиргян,
базиргянин – търговец; базиргян-фаизчии – търговци лихвари
Байонет
– (фр.) щик
Бак-бак
– гледай, гледай
Бактисвам
(бъктисвам) – дотяга ми, насищам се
Бана
башла – подари ми, повери ми
Банда
– (ит.) оркестър от духови инструменти
Бастисвам
– нападам
Батаджан
(батаджаксън) – ще пропаднеш
Батлак,
батлаче – голяма бъчва за вино
Батгърдисвам
се – опропастявам се, разорявам се
Баш
– глава; главен; съвсем, тъкмо; баш юстюне – „тъй вярно“
Беглик
– данък върху дребния добитък
Беглишки
– държавен, безплатен
Бей,
бег – втора по степен почтитетлна титла в Османската империя след ефенди;
господар
Беклеме
– караулно помещение
Белезик,
белекче – окови за ръцете; гривна
Беневреци
– гащи на белодрешковците от вълнен бял плат
Берберин
– бръснар
Бешлик
– турска момнета от 5 гроша или 800 акчета
Бизбизе
– по свойски, един на друг
Биле
– дори, даже
Бинбашия
– майор
Бинлик
– висока бутилка от 3,500 л (1000 др.)
Бисмиляхим
– в името на бога
Бичим
– вид, образ; форма
Боаз
– проход
Бомбашир
– вж. мюбашир
Бошбоазлък
– празнодумство, дърдорене
Букаи,
букаги – окови за краката
Булгарина
– струнен музикален инструмент
Бумбарек
– вж. мюбарек
Бурия
– духов инструмент
Бурмалия
– скопен (овен)
Бюлюкбашия
– командир на заптийска рота
Вазгечтисвам
– напускам, отказвам се
Вай,
анаджим – ох, майчице
Валиде-султан
– майката на султана
Валия
– управител на вилает
Валлага
билляха – бога ми
Вапор
– параход
Вараклии
– позлатени, облепени със станиол
Векил,
векилин – пълномощник; заместник
Векилхарч
– домакин, интендант
Вилает,
вилайет – административна област в Османската империя
Всадник
– (рус.) конник
Вълмо
(валмо) – вълна, вал
Гаваз,
гавазин – въоръжен слуга, телохранител
Газета
– (рус.) вестник
Галиба
– вероятно, сякаш
Гебер,
гебердисвам – мра, пукам
Гегелия
– дълга пушка, използвана от албанското племе геги
Гем
– юзда
Гечинмек
– живот, поминък
Гечит
– брод
Грош
– турска монета от 160 акчета или 40 пари
Гуверно
– (фр.) правителство
Гугла
– калпак
Гурун
– вид дъб
Гъжва
– чалма
Гьозбояджилък
– фокусничество
Гьол
– езеро
Гюбре
– тор, смет
Гюверджиле
– селитра
Гюмрукчия
– митничар
Дава
– нали, че
Даврандисвам
се – съвземам се; браня се
Давранма
– не мърдай!
Даг
– планина
Даждне
– данък
Дамга
– петно; металически печат; клеймо, отпечатък
Даначе
– теле, юнче
Даяк
– бой
Дебой
– склад
Девит
(дивит) – металическа мастилница с принадлежности за писане
Дейн
бре – ха де, кажи де
Демек
– значи
Денсиз
(динсиз) – безбожник
Депеша
– (фр.) телеграма
Дервент
– проход, клисура
Джамадан
– горна дреха с ръкави от вълнен плат
Джамбаз,
джамбазин – търговец на коне; мошеник
Джанабет
– лош, опак
Джевре
(чевре) – везна по краищата на кърпа
Джелеп,
делепин – откупчик в натура на държавния данък на овцете
Джендем
– ад
Джепане
– склад за бойни припаси
Джубе
– връхна дреха от вълнен плат, подплатена с кожи
Дилбер
– красив
Дин
– вяра
Доган
– сокол
Долама
– връхна дреха с дълги ръкави; от вълнен плат
Драм
– четиристотна част от оката
Дьонме
– ренегат
Дюген
(дюкян) – магазин
Дюлгер,
дюлгерин – зидар
Дюлюм,
дюнюм – мярка за повърхност от 919,3 кв. м.
Евала
и евалах – благодаря
Евах
– ах
Евет
– да
Евза
– капсула за подпалване на оръжие
Едепсъз
(едипсиз) – невъзпитан, безсрамник
Еминии
(емении) – плитки шити и меки обувки
Емир
– заповед; властелин, главатар; емир кулу – лице, упълномощено да изпълни
дадена заповед
Ербап
– годен, способен
Ергеле,
хергеле – стадо коне
Ерунда
– (рус.) безсмислица
Еспидепсан
(еспиденпсан) – (гр.) възпитан, оправен
Ефемерида
– (гр.) вестник
Ефенди
– първа степен почтителна титла в Османската империя; господин
Забит,
забитин – офицер; местен управник
Запарта
– ругатня, нахокване
Заптие
– стражар
Зарарлия
– вреден, на загуба
Зебек
(зейбек) – население от Егейската област на Турция
Зехир
– отрова
Золум
и золумджолук – грабеж, гнет, тирания
Зорбаджилък
– насилие
Зурла
и зурна – вид дървена свирка от рода на кларнета
Зъмска
– змийска
Зян
– загуба
Изин
– разрешение
Измекяр
и измекярин – слуга
Икиндия
– следобедно време; вечерня
Илям
– присъда; съобщение
Имении
– вж. еминии
Ингилиз
– англичанин
Инкяр
– отричане, непризнаване
Интизап
(ихтисаб) – градско право, такса при търговски операции, договори, прехвърляния
и др.
Ирмилик
– турска монета от 0,5 гроша или 80 акчета
Истиндак
(истинтак) – разпит, разследване
Итаатсъз
– неподчинен, непокорен
Ихтибар
– почти; реноме
Ишалла
– ако е рекъл бог
Ищах
– желание, апетит
Кабадан
– смелчага, юнак
Кабахат
– вина
Кабзамалин
– бирник
Кабул
– струвам и чиня кабул – приемам закуска
Кавалтия
(кахвалтъ) – закуска
Каварма
(кавурма) – пържено
Каийница
– съдилище
Кадия
– съдия
Кадъна
– туркиня, ханъма
Каза,
кааза – административна околия в Османската империя
Каик
– лодка
Каитя
– вписвам, заверявам
Кайдалар
бези (къйдълар бизи) – отидохме си
Кайдисвам
– скълзвам, счуквам
Каймакам
– управител на каза
Каймет
(къймет) – цена, достойнство
Кайфет
(къяфет) – външност; облекло
Кале
– крепост
Калеври
– плитки кожени обувки
Калцуни
– (лат.) ушити от аба общуа като чорапи
Канервал
(канонархвам) – (гр.) чета канона в черква
Кат
– етаж; чифт; ред
Капъсъз,
капъсъзин – безделник, скитник
Капия
– врата; калъф на нож; управа на град
Капуджия
– вратар, пазач
Караабаджия
– шивач на черни аби
Каравани
– широки мъжки гащи
Кардаш
– брат
Картуш
– патрон
Карчан
(кърчан) – болест по добитъка; кърчанлии овце – болни от кърчан овце
Касаба
– град
Касатура
– (лат.) – плосък щик, тесак
Кауш
– затворническа килия
Кафалтия
– вж. кавалтия
Кашан
– пикане на кон, почивка
Кевря
се – плезя се
Кедер
– недостатък, страдание
Келеме
и келемне – изоставено лозе, нива, оставена неорана
Кенди
башина – самостоятелен; на своя глава
Керата,
кератия – (гр.) негодник
Кеседжия
– разбойник, убиец
Кетип
(кятиб) – писар
Кефил
– поръчител
Кефилик
– поръчителство, гаранция
Кехая
– представител, пълномощник на селото
Кириш
– греда
Колджия
– пазач
Конак
– хан; представителен дом
Кондак
– приклад
Кондика
– (гр.) еснафска книга; тефтер
Кондисвам
– спирам се на конак, отсядам
Копаня
– вид корито, издълбано от едно дърво
Краска
– (рус.) боя
Кремъклийка
– стар вид пушка
Кривач
– шепа, стиска
Кръклиги
– ножици за стригане на овце
Кузум
– агнето ми, агне мое
Кундури
(кундура) – плитки, кожени подковани обувки
Куршумадция
– добър стрелец
Куюмджия
– златар
Къвърджик
– къдрав
Кърджия
– полски жител
Кърсердар
– началник на полска охрана
Къша
– зимна кошара
Кюрк
– кожук
Кюселе
– гьон
Кюския
– сопа, тояга
Кяфир
– неверник, гяур
Лакардия
– дума; разговор
Лале
– халка, окови
Лангера
– погърчени българи от Асеновградско
Лепта
– (гр.) благодеяние, възнаграждение
Мааза,
магаза – магазин
Маане
– турска народна песен
Маара
(магара) – пещера
Мазгал
– бойница
Маамата
(мазбата) – протокол
Макамлия
– музикален; сладкодумен
Максул
(махсул) – плодородие, реколта
Мал
– имот, богатство
Малджия
– иманяр
Малемат
(малюмат) – знания
Мана
– вид роса
Мандало
– белязна ключалка на врата
Мараз
– болест
Мастит
– многоуважаван
Махзар
– писмена молба до султана
Махкеме
– съдилище
Машалла
– браво
Меджидие,
меджидия – турска сребърна монета от 20 гроша или 3200 акчета
Мезат
– търг
Мезлиш
(меджлис) – съвет
Меймур
(мемур) – чиновник; пратеник
Мекере
– товарно животно; подлизурко, мазник
Мелямет
– укор, порицание
Мемлекет
– страна, местност; родина
Ментан
(минтан) – връхна дреха, къса до кръста, с дълги ръкави
Мерджан
– корал за украса
Мерхаба
– здравей!
Мерхамет
– милост
Метан
– (гр.) раболепен поклон
Мешон
– дъбов
Минц
– австрийска златна монета
Мисафир,
мисафирин – гостенин
Мисафирлик
– гостоприемство
Моабет
– угощение, гуляй
Мошия
– (рум.) чифлик
Мумджия
– свещар
Мурафет
– майсторство, умение
Муска
– талисман, амулет
Мустафъз
(мустафхъз) – войник от опълчението
Мухтар,
мухтарин – кмет (селски)
Мюбарек
– щастлив; благословен
Мюбашир,
мюбаширин – чиновник със специално предназначение
Мюдюр,
мюдюрин – управител на нахия
Мюдже
– награда за първа донесена вест
Мюзевирлик
(мизачгирлик) – клеветничество, клюкарство
Мюзевир,
мюзюхир – клюкар
Мюлязим
– поручик
Мюлтюземджелик
(мюлтезим) – откупничество на държавни приходи
Мютесариф,
мютесарифин – управител на санджак
Мютефиш
(мюфетиш) – инспектор
Мюхлет
– срок
Налбант,
налбантин – подковач на добитък
Насаат
(насихат) – съвет, наставление
Нахня
– по-малка от каза административна единица в Османската империя
Ниет
– намерение, цел
Низам
– редовна войска
Нишан
– орден; мишена; белег
Нишанджия
– стрелец
Номуне
(нюмуне) – образец, пример
Нофузлия
(нюфузлия) – влиятелен, авторитетен
Ока
– единица за тегло в Турция (1282 г.)
Онбашия
– заптийски групов командир
Онлук
– турска монета от 0,25 гроша или 40 акчета
Ордия
– армия
Орта
– рота (при еничарите)
Падишах
– султан
Пай
– част, дял
Паласка
– кожена чанта за патрони
Пантаджилък
– (гр.) обирничество, кражба
Папаз
– поп
Пара
– туска монета от 4 акчета или 1/14 от гроша
Параман
– (гр.) слуга
Патрида
– (фр.) отечество
Паша
– трета по степен почтителна титла в Османската империя след ефенди и бей
Пексимет
– сухар
Перинч
(пиринч) – бронз
Петала
– (гр.) подкова; хвърлил петалата – умрял
Петимен
– който силно желае нещо, жадуващ
Пехливам
– борец
Пешкин
(пишкин) – изпечен, опечен
Пища
– (рус.) храна
Половница
– съд за течност от половин литър
Пранги
– (ит.) окови
Прапорец
– знаме
Пусия
– засада
Пусола
– белецка, записка
Рудбе
– ранг, чин
Рахметлия
– умрял, покоен
Редиф
– военен резерв
Рамазан
– мохамедански религиозен празник
Садразам
– велик везир
Сайбия
– собственик, стопанин
Салтанат
– разкош, великолепие
Салхана
– кланица
Санджак
– административен окръг в Османската империя
Сап
– дръжка
Сараф,
сарафин – който се занимава с размяна на пари
Сахан
– медна чиния
Сая
– навес, подслон; кошара
Себап
(севап) – добро дело, добрина
Себап
(себеп) – причина
Севда
– любов, либе
Сейзин
– коняр
Селемет
(селямет) – спасение, безопасност
Селям-алеким
– поздрав
Сермия
– капитал
Сенет
(сенед) – разписка
Сербез
– свободен; дързък, смел
Сефер
– поход
Силяхлък
– кожен пояс с прегради за нож, пищови и др.
Скаска
(сказка) – (рус.) приказка
Скеля
(искеле) – пристанище
Соба
– печка
Сойгунджилък
– грабеж, грабителство
Солдат
– (ит.) войник
Солук
– дъх
Соуклуци,
сувуклуци – течности
Софта
– мохамедански проповедник
Спахия
– турски феодал
Спицерия
– (лат.) аптека
Стратегема
– военна хитрост, уловка
Сундурма
– отворено помещение пред стаите на селска къща
Сюреджия
– говедар
Сюрия
– стадо, множество
Табия
– укрепление, форт
Табор
(табур) – батальон
Таин
– дажба, разкладка; значение
Тайче
– жребец
Таксидар
(тахсилдар) – бирник
Талим
– вид военно упражнение
Тарторбашия
– (гр.) главатар на дяволите
Тедарик
– подготовка, приготовление
Текме
– ритник
Текие
– корито
Телледисвам
– украсявам
Темане
– мохамеданския религиозен поклон-поздрав
Темел
– (гр.) основа
Терекия
– пристрастен към пиене и пушене
Терзия
– шивач
Тертип
– ред, начин
Тескере
– пътен открит лист
Теслим
– предавам, проверявам
Тетик
– спусък на пушка или пищов
Тикла
– тухла
Толум
(тулум) – кожена торба, мех
Тумак
(токмак) – чук; желязна халка на врата
Тура
(тугра) – султански герб
Тутун
– дръж!
Тюфекчия
(тюфенкчия) – оръжеен майстор
Улия
(вулгия) – кожена торба, която се носи през рамо
Устабашия
– председател, глава на еснаф
Учуртма
– хвърчило
Фаисчия
– лихвар
Ферджа
– ямурлук
Ферман
– султанска писмена заповед
Фесат - размирица, бунт
Хава
– мелодия
Хавадиши
– вестникарски новини
Хаирсъзин
– нещастник
Хайван
– животно
Хак
– част, дял; право
Хал
– положение, състояние
Халач
– дръндар
Халиф
– всемюсюлмански духовен глава
Хамам
– баня
Хапуз
– затвор
Харамия
– хайдутин, бунтовник
Харбия
– тънка металическа пръчка, с която се пълни през цевта пушка или пищов
Хардалъма
– вино, пресечено, преди да ферментира, със синап
Харзувал
– писмена молба, заявление
Хас
– чист, истински
Хаят
– междинна стая, която служи за склад
Хеким
– лекар
Хендек
– ров
Холам,
холан – частица за усилване при обръщение
Хош-гелдин
– добре дошъл
Хърсъз
и хърсъзин – крадец
Чалъшкън
(чалъшкан) – работлив, трудолюбив
Чалъм
– умение; важничене, превземки
Чапкън
– уличник, развратник
Чебур
и чебацар – вид къща
Челебия
– почетно название, господар
Чепише,
чепихче (чепич) – едногодишно козле
Чепкен
– връхна дреха с дълги разтворени и висящи ръкави
Черен
(чирен) – дръжка на ноц
Черибашия
– цигански главатар
Четеля
– рабош
Чибук
– цигаре или лула с дълга дръжка
Чибукчия
– слуга, който пълни и подава чибуците
Чиздосам
– драскам, правя на линии
Чит
– ограда, плет
Читак
– турчин (пренебрежително)
Чуруклук
– загнило, развалено
Шашарма
– бъркотия, смут
Шевкетли
– ваше величество (султана)
Шейх-ислям
– върховен глава на мюсюлманското духовенство
Шишане
(шишине) – вид стара пушка
Шорлоп
(шоролоп) – измама, заграбване чрез измама
Юзбашия
– капитан
Юва
– безстопанствено добиче
Юзлук
– монета от 2,5 гроша или 400 акчета
Юртлук
– имение, земя
Юшур
– данъка десятък
Ябяна
– чужбина
Яд
– (рус.) отрова
Яма
– плячка; кръпка
Ярабим
– о, боже мой
Ятак
– легло
Яшмак
– забрадка, с която туркините си закриват лицето
