Кирил Христов - Тъмни зори

Романът започва със смъртта на стария Никола. Той има жена, Младена, и дъщеря, Славка, както и квартирант – 18-годишно момче, Асен.

Когато научава за смъртта на добрия Никола, Асен започва да плаче. Той е умилен от вида на Младена, която силно страда за мъжа си, както и за Славка, която още не знае какво се случва. В същото време Асен открива колко повърхностни, безчувствени и вулгарни са хората по време на погребение. Как плачат за покойника само когато наблизо има хора; как говорят за делнични неща и не зачитат паметта на мъртвия. В очите му Младена е най-нежната, едва ли не Дева Мария, и той вижда само нея като достоен човек.

Тъй като Никола е боледувал дълго преди смъртта си, лекарят казва да го погребат същия ден. Асен отива на училище, но учителят му Божилов вижда, че не е наред и го пуска. Асен се връща за погребението. Там, виждайки как спускат ковчега и го затрупват, Младена решава да се хвърли, че да погребат и нея, но братята ѝ я спират. Викат файтон и я качват със Славка, а Асен идва при нея да я пази, че да не се нарани. Дори я заплашва, че и той ще се хвърли от файтона.

В дома на покойника пази една баба, която Младена отпраща, защото не може да я търпи. Славка заспива уморена в стаята на Асен. Започва буря. Младена решава да си легне, но разбира, че се намира в стаята на мъртвия си мъж и отива при Асен. Когато се събужда на следния ден, тя осъзнава, че двамата са спали заедно. Това я плаши и тя става на пръсти. Тъкмо тогава идва бабичката от предния ден и двете започват да шетат.

Асен се събужда и тихо излиза навън. Неделя е и той се разхожда из покрайнините на София. Ляга на една поляна и заспива, мислейки си за случилото се снощи, а когато се събужда, вече е нощ. Асен с ужас разбира, че не може да мръдне. Той е настинал от влагата в тревата и едва успява да се прибере. У дома Младена силно се притеснява за него. Тя се упреква за станалото, мъжът ѝ още не е изстинал в гроба, а тя развращава дете, затова и е доволна, че Асен се бави някъде, но когато пада нощта, тя забравя всичко.

Когато Асен се връща, той изглежда не на себе си. Слагат го да легне, друга баба му прави разтривка, но се оказва, че не може да се изпоти. Тогава му правят нагревки с гореща вода, от което на Асен замалко не му прогаря кожата. Лекът обаче работи, той започва да се поти и да се лекува. Младена през цялото време стои край леглото му.

След този случай те още няколко пъти преспиват заедно, от което Асен започва да питае отвращение към Младена. Първоначално тя е била като ангел за нея, а сега той започва да мисли, че всички жени са развратници и че дори мъжете учат за това от ранна възраст. Той си спомня за всички свои връстници, които мърсуват, за миналото, когато момичетата са опитвали и него да развратят и от това му става много тежко. Младена забелязва веднага промяната му и това я съкрушава.

Веднъж Асен дори вижда малката Славка на двора с приятелката ѝ, която я учи какво правели какичките, като се събирали в стаите си. Славка се съпротивлява първоначално, но после ѝ става хубаво и се оставя. Асен не може да гледа как и децата се развращават, но едновременно му става приятно. В душата му нахлува буря и той става все по-затворен.

В училище Божилов, учителят по философия, дава за задача да напишат съчинение за проблем, който ги вълнува и Асен вижда възможност да излее душата си. Започва с разсъждение за самоубийството и пише дълго, а когато часът свършва, той има усещането, че само е наченал проблема.

Веднага след края на учебния ден, Асен решава да замине обратно при семейството си. Те са му пратили писмо, че ще ходят на минерални бани и Асен иска да избяга от Младена и от себе си, ала когато се прибира, на него му се налага да се преструва на щастлив през цялото време, за да избегне въпросите на близките си. Наблюдавайки ги, на Асен всички му се струват низки и противни. Дори на минералните бани. Случва се обратното на онова, което той е желал, и Асен не може да остане сам с мислите си. Дори сестра му му дотяга. Той не може да гледа как мъжете флиртуват с нея и това също го отвращава.

Скоро получава писмо от приятеля си Митко, че класът е на екскурзия и че Божилов иска да се види на всяка цена с него, защото е очарован от съчинението му. С разтуптяно сърце, Асен отива на уреченото място, където Божилов говори надълго и нашироко за проблема на Асен и за това как жените не са способни на дълбоки чувства и душевност, като мъжете; че са повърхностни и примитивни. Асен е абсолютно съгласен и намира покой.

Тъкмо тогава се получава писмо от Младена. Родителите му отварят писмото и с гняв прочитат как тя му се обяснява в любов, като в същото време му съобщава за смъртта на дъщеря си, която е започнала да боледува след заминаването му. Асен по същото време се готви да тръгне за София, окрилен от разговора си с Божилов. Във влака се среща с баща си. Така разбира, че той е получил писмо от Младена и че е било прочетено. Гняв се надига в Асен, но той слуша баща си и остава в хотела.

Баща му отива при Младена и я заставя да не се среща повече със сина му. Когато се прибира в хотела, той започва да пие с един свой познат и Асен случва момент да иде при Младена. Тя първоначално не иска да го види, но той съумява да влезе в къщата. Обяснява ѝ се в любов, а тя продължава да го отхвърля, защото не вижда общото им бъдеще. Накрая изпива отрова и умира в ръцете му. Асен е покрусен. Той се сеща за револвера на Никола. В този момент баща му идва и започва да блъска вратата. Асен слага дулото до сърцето си и стреля.