Джек Лондон - Дивото зове

Бък е огромно, доволно куче, което живее необезпокояван и спокоен живот в Юга. Един ден, малко след началото на Златната треска, Бък бива отвлечен, за да бъде продаден. Без да знае причината за тази жестокост, той решава да си отмъсти на първия човек, когото види, след като два дни са го държали без храна и вода. Този човек се окажа мъж с червена фланела. Бък опитва всячески да го победи, но получава такъв хубав бой, че се отказва. След това той бива купен от един французин и сложен във впряг.

Бък бързо започва да се научава как да тегли впряга, как да живее като полярно куче и как да бъде разбойник. Най-големи проблеми му създава водачът на впряга – Шпиц. Той е огромен и бял, закален побойник. Бък внася смут сред кучетата във впряга, настройва ги срещу Шпиц и всички едва успяват да спазват графика за дългия преход. В един удобен момент Бък предизвиква Шпиц и го убива, а след това става водач на впряга.

Под негово ръководство и с неговия ум впрягът се движи леко и пропътува много мили. Доли печели известност на французина и шотландския мулат, които са водачи на впряга. След тази победа обаче водачите трябва да продадат кучетата на пощата. Така Бък и целия впряг стават пощенски кучета и трябва да тичат ден и нощ почти без почивка. Скоро обаче петите им се набиват, ставите и мускулите им се износват и те не стават повече се водачи. Пощата ги продава на новите им стопани – двама мъже и една жена.

Тримата са пълни некадърници. Искат да изминат огромно разстояние с шест преуморени кучета и изключително много багаж. След няколко неуспешни опита и дъжд от камшици, мъжете започват да се вслушват в съветите на хората, намалят багажа и купуват други кучета, ала когато тръгват, те дават на кучетата твърде много храна, не се организирани и вървят малко мили и когато храната свършва, оказва се, че са изминали само една четвърт от разстоянието.

На всичкото отгоре жената страшно започва да мрънка и иска да се вози на шейната, което още повече ги забавя. Кучетата започват да измират от глад и умора, снеговете започват да се топят и положението започва да се влошава все повече, докато не стигат една река. Там срещат Джон Тортън, който е контузен и чака приятелите си да се върнат. Тортън ги предупреждава да не преминават реката, защото ледът е твърде тънък, но никой не иска да го чуе.

Когато единият от мъжете опитва да вдигне впряга, кучетата едва се надигат, но само Бък отказва, усещайки надвисналата беда. Той дори не усеща ударите, почти е умрял, когато Тортън го спасява. Мъжете не могат да му се противопоставят и тръгват с намаления впряг, когато малко след това ледът се пропуква и те, и впрягът изчезват в реката.

Бък укрепва и се сприятелява с Тортън. Бък помага много пъти на своя нов господар – спасява го от реката, печели му много пари и дори го защитава от хора. Тортън тръгва на пътешествия да вади злато и Бък скучае през повечето време. Така той започва да чувства гласа на дивото и един ден дори вижда вълк, с когото се сприятелява, но не се решава да го последва. По-късно той започва да го търси и да се забавлява като лови храната си. Веднъж решава да убие огромен стар елен и така минават четири дни. Когато Бък се връща най-накрая в стана, той заварва там празнуващи индианци, които са убили новото му семейство, включително и Тортън. Побеснял, Бък ги напада, убива мнозина от индианците и останалите побягват.

Останал без господар, Бък предизвиква една глутница вълци и, след като ги побеждава, става един от тях, а по-късно им става и водач. Индианците разказват легенди за Зъл дух, който бил по-голям от обикновен вълк и който убивал хора. Този Зъл дух често се връщал при същата онази река, в която Бък намерил трупа на Тортън, и виел самотен.