Страхил
е най-известният хайдутин, който се бори срещу турците и бива възпят от момите.
Един ден обаче той бива заловен и осъден на смърт. Преди да го обесят, турците
решават да спрат в къщата на попа, от който Страхил да вземе последно причастие.
Оставят го в двора, а те отиват да се починат в компанията на селския поп.
На
Страхил прислужва поповата снаха – Милкана. Тя е отдалеч, от Загорско – родното
място на Страхил. Щом вижда вързания хайдутин, нещо в Милкана показва, че той
не ѝ е безразличен; че тя го познава. Двамата се заговарят. От дума на дума
става ясно, че Страхил и Милкана са били влюбени; че ги свързват много неща от
Загорско, но на Милкана не са ѝ стигали само закачките по седенките и, тъй като
Страхил никога нищо не ѝ обещавал, тя се е омъжила за попския син.
Животът
на Милкана никак не е лек. Тя постоянно говори за „черни чембери“ – от една
страна, защото е загубила първородния си син, от друга – защото съпругът ѝ е
заминал. Страхил все още е влюбен в Милкана и последната му молба е да му
изпере ризата, за да иде на бесилото – „хайдушка сватба“. Моли също така
Милкана да пее, защото тя има хубав глас, загорски.
Другата
сюжетна линия е за Калина, дъщерята на попа, която простира прането, когато
карат Страхил. Тя се скрива в храстите, за да го огледа, а нейният любим, Лудо
Младо, я дърпа в храстите и започва да ѝ се обяснява в любов, да ѝ търси сметка
и т.н. И всичко това се случва, докато Страхил и Милкана разговарят (съпоставка
на старата любов с младата).
Няма коментари:
Публикуване на коментар