Шарлот Бронте - Джейн Еър

Родителите на Джанет (в по-голямата част от романа – Джейн) са загинали още когато е била бебе. Нейният чичо я е взел при себе си и решил да я отгледа като свое дете, но бил покосен от болест и на смъртния си одър заклел жена си да се грижи за Джейн. Заради неговата любов ли, заради нещо друго ли, но госпожа Рийд никога не я признава и не може да изпита по-различно чувство към нея от ненавист.

Подражавайки на майка си, синът ѝ Джордж вечно тормози Джейн, бие я безнаказано, а двете му сестри само наблюдават.

Един ден, в изблик на ярост, госпожа Рийд решава да изпрати Джейн в училище. Джейн дори се радва и заявява открито на госпожа Рийд, че тя никога не я е обичала. В дома идва дори главата на учебното заведение, който вижда в Джейн самият дявол и умишлено прави живота ѝ в училището по-труден.

Единствено госпожа Темпъл, директорката, вижда в Джейн добро дете и ѝ помага където може. Джейн дори се сприятелява с две момичета – едното, замислено и начетено, другото – болно от туберкулоза – Хелен Бърнз. Тя обаче умира по време на голяма епидемия, която взима живота на още много момичета, но за сметка на това сваля от поста г-н Брукхърст и в училището започва нов, по-спокоен живот.

Джейн прекарва там осем години, без да получи дори всет от г-жа Рийд или братовчедите си. Последните две години тя прекарва като учителка, но тъй като най-близката ѝ приятелка – г-жа Темпъл се жени за свещеник и я напуска, тя решава, че също е дошло време да разпери криле и затова пише обявление, че предлага услугите си на гувернантка за момиче до 14 години. Скоро получава писмо от г-жа Феърфакс.

Когато пристига в имението, Джейн смята, че госпожа Феърфакс е владетелка на Торнфийлд, но истинският господар не идва в продължение на месеци. Новата ѝ ученичка пък е едва на осем, но е французойка, има също дойка от Франция и е наследила твърде много от кокетничеството и лекомислието на майка си.

Една вечер Джейн отива да пусне писмо до близкия град и по пътя се натъква на г-н Рочестър, чийто кон се хлъзга на заледена локва. Рочестър си наранява крака, Джейн му помага да се качи на коня, а след това тя научава, че той е господарят.

Щом се запознават, Джейн започва да наблюдава Рочестър, който е груб и недружелюбен по природа, но тя разбира, че не е причина за рязказа промяна в настроенията му. Той обича да разговаря с нея, дори ѝ разкрива, че не е баща на малкото дете – Адел, казва ѝ и за други свои любови и жени, с които е бил.

Една вечер някой подпалва завесите в спалнята му. Джейн чува шум, мисли, че е Пайлът, неговото куче, но като отива, всичко е в пламъци и тя сама ги потушава, тъй като Рочестър е замаен от дима. След този инцидент Джейн започва да подозира потайната слугиня – г-жа Пул, която Рочестър не гони, въпреки че тя е причината за толкова нещастия.

Внезапно една сутрин Рочестър изчезва и се връща чак след месец в шумна компания. Г-жа Феърфакс вижда г-жа Инграм и уверено казва, че това ще е неговата съпруга. Джейн също започва да си мисли това и тайно да ревнува. Рочестър обаче продължава да е ту студен, ту топъл с нея. Дори я кани настойчиво да присъства на техните вечеринки, макар с разговорите си благородните дами да обиждат Джейн и всички гувернантки изобщо.

Рочестър дори заминава някъде след няколко дни и Джейн се чувства съвсем сама. Същата вечер идва циганка, която иска да предскаже съдбата единствено на младите дами. Когато идва ред на Джейн, тя не разбира нищо за себе си, но пък се оказва измамена от самият Рочестър, който в тази си премяна е решил да разбере дали Джейн има чувства към него.

По същото време идва някой си Мейсън от о-в Ямайка. Рочестър съвсем пребледнява, но го отвежда настрана. Същата вечер Мейсън е ухапан и кърви до смърт. Джейн е единствената, която знае за това. Рочестър ѝ поверява грижите за Мейсън, докато се върне за доктор.

След този случай, в Торнфийлд идва старият кочияш на г-жа Рийд, за да съобщи на Джейн, че госпожата е получила удар. Джон, нейният син, тръгнал по лош път почти пропилял цялото им състояние и след това се самоубил. Г-жа Рийд първоначално не могла да говори, а щом дошла на себе си, поискала да види Джейн.

Рочестър не е зарадван от новината, пуска Джейн само за седмица, а тя се връща чак след месец. В това време тя се среща с братовчедките си и г-жа Рийд, която ѝ казва, че е получила писмо от нейния жив чичо – брат на баща ѝ. След това умира.

Когато Джейн се връща, Рочестър започва усилено да я убеждава, че ще се жени и че тя трябва да си намери ново положение. Джейн окончателно се е отказала, че той може да има чувства към нея, когато внезапно една вечер той ѝ предлага брак под крушата. Тя приема, започва буря и на другия ден разбират, че крушата е била разсечена от мълния.

Джейн е щастлива, прекарва един романтичен месец с Рочестър, макар все още да не е напълно убедена дали има власт над него и дали нещо ще се промени след брака им. Но тя е доволна, опитва да си представи себе си като омъжена. Най-накрая идва денят на сватбата. Рочестър я тегли насила до църквата, после ѝ се извинява и двамата влизат сами – в църквата са единствено свещеникът и неговият помощник. Насред церемонията идва адвокат, който заявява, че Рочестър се готви да встъпи в двуженство, тъй като истинската му жена е жива и че тя е в Торнфийлд. Дори Мейсън излиза да потвърди това.

Оказва се, че Мейсън е бил пратен да спаси Джейн. Преди да се омъжи, тя е писала писмо на чичо си и му е съобщила новината. Еър е намерил Мейсън и като е разбрал, че Рочестър е жив, пратил го е да спре сватбата.

Бесен, Едуард Рочестър води всички на третия етаж, където е затворена жена му – Бърта, заедно със слугинята г-жа Пул, която се оказва неин надзирател. Бърта е по-едра от Едуард, по-възрастна и нещо средно между звяр и човек. Тя е луда, точно както майка си и своята баба. Рочестър разказва как са го измамили и как дори никой не е разбрал за този брак, тъй като дори брат му и баща му са се срамували, ала след като и двамата починали, той станал много богат, но не и щастлив.

Джейн, виждайки всичко това, се прибира в стаята си, сваля роклята си, а когато излиза – Рочестър я чака на вратата. Той я слага на креслото си и ѝ разказва цялата си трагична история от игла до конец. Умолява Джейн да остане с него, въпреки обществените порядки. Джейн обаче не може и заявява, че ще го напусне. Рочестър не приема доводите ѝ, не слуша думите ѝ и е уверен, че тя ще промени мнението си на другия ден. Оставя я да спи, но Джейн не заспива. Тя приготвя багажа си и още по тъмно си тръгва. Минавайки покрай стаята на Едуард, тя чува, че той също не спи, но незабелязано излиза от къщата, хваща празен дилижанс и се отправя напоски без багажа си.

След като изоставя Едуард, Джейн попада на своите братовчеди – две момичета и един мъж – духовникът Ривърс, който е пълна противоположност на Едуард – красив, но студен като камък. Той няколко пъти предлага брак на Джейн, но тя все му отказва и след година решава да се върне в Торнфийлд. Случва се така, че една вечер на нея ѝ се струва, че чува как Едуард я зове и решава, че трябва да се върне. Тя и преди е имала пророчески сънища – още преди да срещне Бърта и в деня преди сватбата – когато вижда воала си разкъсан.

Когато пристига, тя разбира, че в имението е избухнал пожар, при който Бърта е загинала, а Едуард е изгубил ръката и лявото си око. Дясното е ослепяло. Той е пуснал всички, Адел е на училище, а за него са останали да се грижат само двама съпрузи. Щом го намира в малка къщичка, встрани от имението, Джейн му казва, че ще остане с него. Разказва му всичко, което ѝ се е случило през тази година. Дори за Ривърс, карайки Едуард да ревнува, както някога той е карал да ревнува заради госпожица Инграм. Едуард първоначално отблъсва Джейн, сравнявайки Ривърс с Адонис, а себе си – с Хефест, куцият ковач. Джейн обаче остава с него и след две години им се ражда дете. Точно тогава Едуард проглежда.