Даниел Дефо - "Робинзон Крузо"

Робинзон разказва за семейството си и животът, който го е подтикнал към приключения. Година след като не получава благословията на родителите си, той бяга на първото си пътешествие и преживява първата си голяма буря. След като корабът потъва, капитанът заявява, че няма да пътува с него и за хиляда лири. След това Робинзон заминава за Лондон по суша.

При второто му пътуване, корабът е нападнат от пирати и Робинзон живее две години като роб, докато един ден се възползва от сгоден случай да избяга с риболовната лодка на своя господар. Мавърът изхвърля зад борда, за да доплува сам до брега, а Ксури прави свой помощник и така потеглят. По пътя убиват лъв и му взимат кожата, а по-надолу помагат на едни диваци да убият леопард. От благодарност те му дават храна и вода, а той взима само кожата. Скоро лодката настига кораб, плаващ към Бразилия. Капитанът откупува кожите, лодката и самият Ксури, а парите Робинзон решава да вложи в захарна плантация.

Прекарва четири години в Бразилия, но въпреки това, пак решава да замине. Застигат ги две бури и три вълни изхвърлят Робинзон на брега, където разбира, че е единствен оцелял. След като бурята преминава, Робинзон започва да търси начин за прехрана и път към прясна вода. Малко по малко с един саморъчно сглобен сал отива и се връща до кораба, за да взима провизии и инструменти, които ще са му от ползва. След това търси подходящо място за убежище. Първо живее в палатка един месец, после се мести на една поляна, където вдига ограда. Прави си пещера, която му служи за килер. Храни се с кози. Започва да си води календар на един голям дънер. Единствените други оцелели от кораба са куче и котка.

От време на време Робинзон се самосъжалява, но открива утеха в Библията и работата, която никога не свършва. Дори за нещо дребно като рафт са му нужни дни усилия. Дори започва да си води дневник с мастилото и хартията, които намира. Там започва да описва нещо като дневен режим на работа и задачи, които трябва да свърши, както и нужди, които трябва да задоволи. Основната му грижа е храната и подредбата на домакинството.

Започва да сее ечемик и ориз. В началото без успех заради сухият и дъждовният сезон, но по-късно се справя с този проблем. Преживява болест благодарение на упованието си в Бог и едно лекарство, което си прави сам. От тогава редовно чете библията и разсъждава над съдбата си. Открива долина на три дни път, която е много по-плодородна от мястото, на което се е установил. Втората година на острова той прекарва предимно в обиколки на местността. На третата година той изнамира начин да се справи с вредителите по нивата. Има нужда от съдове и се научава как да ги пече сам, макар и груби на външен вид. Дрехите му се изтъркват, но силното слънце го кара да си направи костюм и шапка от кожите, които има.

На единадесетата година решава да опитоми кози. След година и половина си прави стадо, което е пазено от старото куче. Един ден забелязва човешка стъпка в пясъка. Започва да живее в страх от диваците. Докато укрепва „замъка“ си и опитва да защити козите си, попада на мястото, на което диваците-канибали убиват и и изяждат своите жертви. Минава доста време, преди наистина да ги види и още, докато разубеди себе си, че не бива да ги убива. След случката Робинзон попада на един кораб, но там всички са мъртви, а и повечето вещи се оказват безполезни.

На следващото пребиваване на диваците водят четирима пленници. Четвъртият, когото успява да спаси, е Петкан. Диваците изчезват, а Робинзон постепенно приобщава дивакът към своята религия и своят начин на живот, докато го прави свой верен помощник. Петкан пък му разказва за племето си и ритуалите им. Робинзон го отучва да бъде човекоядец. Това се случа през 26-тата година от пребиваването му на острова. След година диваците пак идват. От двайсетина души, четирима бягат. Спасени са един испанец и бащата на Петкан. Оказва се, че имало още 16 испанци, които живеели мирно с диваците на Петкан и Робинзон иска да обединят усилия и да се измъкнат заедно. Минават шест месеца в подготовка, докато пратят испанеца и бащата на Петкан с условията на Робинзон. На осмия ден обаче вместо тях идват непознати с лодка, които водят пленници. Оказва се, че на близкия кораб имало метеж и един от пленниците бил самият капитан. Робинзон освобождава него и останалите и заедно измислят план как да завземат кораба. Успяват да се справят с метежниците, убиват лъже-капитана и взимат контрола над кораба. Провинилите се ги оставят на острова да живеят, вместо да ги върнат в Англия да бъдат съдени и бесени.

Когато се връща в Англия, Робинзон има малко пари, но с тях издирва старата си приятелка, разбира какво се е случило със семейството му и си връща парите от плантациите. Връща се на острова и вижда, че там метежниците са сключили съюз с испанците и има помажга с провизии, слуги и жени. Има малко приключение с Петкан на север, но иначе се установява в Бразилия, раждат му се три деца, ала отново решава да тръгне на път: „…може би ще разкажа някой друг път.“