Началото започва през
последната четвърт на 9 век, когато у нас се пренася и прилага създаденото от
Кирил и Методий славянско писмо. От основаването на българската държава до
пристигането на Кирило-Методиевите ученици има период, който остава извън
историята на българската литература. През този период гръцкият език е приет в
България за официален. Държавата тогава се е наричала Дунавска България и е
основана 861 г. Изминават 200 години, без да се е създала литература в
истинския смисъл на думата.
През този период се
осъществява частично приобщаване към нови култури: гръко-римската и
византийската.
а) дославянски писмен
период – той трае от края на 7 в. до последната четвърт на 9 в., условно до 886
г., когато Кирило-Методиевите ученици пристигат в Плиска. През този период се
извършват много важни културни и обществени процеси: преход от езичество към
християнство; преход от първобитен към феодален строй; политическо укрепване на
България, която постоянно увеличава територията си и обхваща повечето племена.
Най-значимият писмен
факт през това време са прабългарските надписи върху камък. Писмената култура
дотогава е задоволявала нуждите на народа и те са използвали руническа
писменост. Славянската реч се е изписвала с гръцки букви, внесени от
богослужебни гръцки книги.
Литературата в нейните
зачатъчни форми има малък брой читатели, тъй като се създава на гръцки език или
с гръцки букви.
С приемането на славянското
писмо започва нова ера в културния живот на България. Полагат се основите на
славянска църква и на българската оригинална и преводна литература.
Основите, на които
възниква старобългарската литература са християнската философия и на основата
на византийската литература. Тематиката и съдържанието задоволяват нуждите на
църквата и държавата.
Средновековната
българска литература не е продължение на литературата от езическия период, нито
е доразвитие на българския фолклор.
Старобългарската
литература никога не прекъсва своя живот. И в най-трудните дни от културния
живот, каквото е робството, държавния упадък и крушението на църквата,
културата винаги продължава да се развива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар