Емилиян Станев - Легенда за Сибин, преславския княз

Сибин живее в своето имение със своята стара майка – княгинята, която след смъртта на съпругата Котра и сина му, е решила да го ожени повторно. Сибин е погълнат от скучния си княжески живот, ходи на лов и тайно от княгинята чете богомилските книги, които му носи неговият слуга Тихик.

По това време, царуването на Борил, гоненията на богомилите отдавна са започнали. Сибин е задължен като болярин да иде в Преслав и да присъства на разпитите заедно с царя и други велможи. Обвинените в богомилската ерес трябва да покрият главите си с пепел, за да се разкаят, но дори тогава им отнемат имоти, налагат им глоби, а на други им режат носовете и езиците, а после ги хвърлят на гневната тълпа. В главата на Сибин обаче е единствено Сатанаил.

По пътя Сибин се среща с Каломела, която тайно е станала една от богомилите под влиянието на чичо си. Той изначално не проявява никакъв интерес към нея и гледа на нея отвисоко, ала в града, след изслушването и след ласките на Ефтерпи, той дълго мисли за мястото си на този свят и за Каломела. Сутринта, когато излиза от дома ѝ, Сибин убива двама от преследвачите си и бяга от Преслав със свитата си, защото Борил има достатъчно основание да отсече главата му.

Два дни след смъртта на чичо си, Каломела изчезва от Преслав, а след това и слугата Тихик. Старата княгиня настоява Сибин да иде да потърси Каломела. Сибин възсяда жребеца си и тръгва към богомилското селище да я открие. Вижда я още в пъртовото си идване. Нейната красота съвсем се е стопила под грозно, опърпано расо и под зоркия поглед на „съвършения“ – Силвестър. Пръв обаче го посреща Тихик, бившият му слуга, който сред богомилите е получил духовен сан за упорития си труд. Тихик казва на Сибин, че не е желан тук, че е поклонник на дявола и че трябва да се върви. Сибин обаче успява да си размени няколко думи с Каломела и отива да я чака в гората, като я инструктура по какъв начин да го предупреди за идването си.

Тя идва няколко пъти при него, всеки път му казва, че трябва да се разкае, нарича го слуга на дявола, а той всеки път я лъже и си измисля, за да ѝ внуши да спаси душата му, но всъщност да остане повече с него. Докато живее в гората, той остава в пещерата, където има топъл извор и вместо да си построи колиба и да се храни с корени и плодове, той ловува и крие всичко от Каломела. Понякога си мисли за Сатанаил и той един ден му помага – Каломела идва с плач при него. Съвършения Силвестър е въвел ново учение, според което няма нито бог, нито дявол, а две стихии. Хората са обезверени, вече няма задгробен живот, както и смисъл да бъдат добри с бежанците – онези богомили, които са прогонени от своите господари, бити и гладни. При тази промяна жените отиват в гората да вият самодивски хора и да се въргалят с мъжете. Настава абсолютна анархия.

Каломела, обезверена, че е загубила небесния си престол и с присъщата си детинска наивност, но с болярски навици, се отдава напълно на Сибин и те заживяват заедно в гората като съпруг и съпруга.

Тихик проследява Каломела на второто ѝ посещение и започва да гори от дива ревност по нея. Той е смятал, че те двамата ще идат в рая, където ще се обичат, а сега бившият му господар проваля този план и той решава да си отмъсти. Насочва гнева към Силвестър срещу Сибин, твърдейки пред богомилите, че той е донесъл раздора в общността им. Така хората се събират, вързват любовниците, събличат ги, влачат ги, после ги завързват за дърветата и ги оставят да умрат.

Сибин съумява да се измъкне и освобождава Каломела от въжетата. Тя кърви, гръдният ѝ кош е строшен и няма признак, че ще оцелее (той се надява това да не се случи, защото в просъница смята, че богомилите са я наказали справедливо, а ако тя оцелее, ще се покалугери). Съмнявайки се, че може да се е скрил в пещерата, след като са изгорили колибата, Тихик и останалите се връщат и затрупват пещерата. Сибин опитва да излезе, но безуспешно. Тогава взима на ръце умиращата Каломела и се потапя в горещия извор, който води към подземна река, надявайки се тя да го отведе някъде на повърхността. От тогава се носи легендата за Сибин, който обикалял тези гори предрешен като хайдутин и какъв ли не, а Тихик става духовен глава, но живее със страх в сърцето.

Любен Каравелов - Българи от старо време

Копривщица.

Хаджи Генчо е смятан за най-умният. Той е чел много книги, предимно руски и предимно от киевско. Дори поправя очето в църквата на някои места, които сам той не знае добре, тъй като непрестанно е пиян. Хаджи Генчо преподава в училището на децата и ги кара да му гледат кокошките. Зъл е по природа, но добър с онези, от които има полза. Хората знаят за тази му тъмна страна, дори се носят слухове за него, че преди години продал дете, за да правят комка с кръвта му.

Дядо Либен е приятел на Хаджи Генчо от дълги години, но преди да се задоми и да си завъди челяд, той ходил по планината с лоши хора, убивал е и е грабел. Като си намерил жена, родила му трима сина, двама от които оженил за все хубави невести, защото той много държал на красотата, не на качествата, и сега търси третата си снаха за своя ерген Павлин. Така се спира на Лила (Велика) – Хаджигенчовата дъщеря.

За да го накара да склони, дядо Либен постоянно храни и пои Хаджи Генчо с всичко, което има. Хаджи Генчо се прави на недостъпен, казва, че първо ще се допита до семейството си. Но той просто го заявява. Дядо Либен прави същото и със сина си, след като му дръпва дълга реч и го кара да му целува ръка безброй пъти. Оказва се, че Лила и Павлин се знаят и обичат. Веднага се съгласяват да ги венчаят.

Същият ден, в който Хаджи Генчо дава съгласието си, дядо Либен идва да иска невестата. Вдигат тържество, всички пият и се веселят. Оставят и младите да си поговорят съвсем за кратко. После отиват да довършат празненството и в къщата на дядо Либен. На следващия ден Хаджи Генчо се домъква в къщата му, за да пие, но дядо Либен сърдит го отпраща. Тръгнали са слухове, че Хаджи Генчо си има работа с тъмни сили, че змей летял над къщата и училището му, заради което и учениците започват да идват все по-малко.

Без да знае истинската причина за сръднята на дядо Либен, Хаджи Генчо му пише писмо, което дядо Либен дори не прочита, а направо изгаря.

В края на май Павлин говори с най-добрия си приятел Благой за тайните си срещи с Лила. Те се уговарят да се срещнат около полунощ, но Хаджи Генчо ги залавя. Праща Павлин в конака да го накажат, обвинява го, че му е откраднал пари. Павлин така и не успява да вземе Лила, колкото и пари да обещава на Хаджи Генчо, а дядо Либен, като вижда колко се обичат, обещава му да му помогне да я отлвекат. Така и правят. Павлин и Лила бягат за Пловдив, където се женят и живеят при лелята на Павлин, а къщата на Хаджи Генчо я освещават попове и „прогонват земя“.

Стоян Загорчинов - Ден последен, ден господен

Романът започва със сватбата на сина на Йоан-Александър и дъщерята на Андроника, която е едва на 10 години, а съпругът ѝ – малко по-голям.

В гората се събират хусари, сред които са Райко и Събо – довереници на Момчил, войводата на хусарите. Събо е в първата група. Той твърдо заявява, че ще приеме вярата, за да опрости греховете си и дори казва, че ще даде златото, което е крил от братята си по оръжие. Райко идва в гората с втората група. Води пленник на име Теодосий. Поверява го на техния помощник – отец Лука. Той води Теодосий в старата кула, издигната наблизо. Там живее старецът Амирали, който в червата мрази отец Грогорий – любим учител на Теодосий. Амирали мрази всичко и всички, дори анатемосва Теодосий и иска от Лука да го изгори жив, но Лука помага на Теодосий да избяга.

Райо, Събо и останалите хусари вървят през гората, докато не стигат до лагерния огън на двама въглищари. Те гощавта гладните хусари, а тяхното внуче им разказва за странната случка, която е преживяло същия ден – докато си гледало овцете, видяло царят и болярите да гонят елен, а еленът бил бял – знак, че или царството ще падне, или царят ще умре. То казало всичко това на самия цар, когото наричат Двойна брада.

Хусарите отново тръгват на път, докато стигат Чуйпетльово – малко забутано селце, отделено от останалия свят, където хората не целуват кръста, ядат предимно месо, имат си свой език и маниери, намусени са все и едни особени, а най-опак от всички е Обрад – техен съгражданин, някога избягал от селото, а после се върнал да им проповядва различно тълкувание на библията – богомилство. Донякъде го слушали, донякъде – не, но го уважавали, защото бил биляр и лекувал много болести.

В същото село чака и Момчил. Той има твърда ръка, наказва дори своите хусари. Така се случва, че те пакостят много, а единият от тях дори обезчестил девойка. Момчил му предлага или да го обесят с главата надолу, или да го оженят за нея и да остане в селото. Хусаринът избира второто.

Момчил казва на хората си, че ще идат на царската сватба да откраднат болярката Елена – дъщеря на някогашния негов господар, който му направил много зло и Момчил още търси отмъщение.

Сватбата е тръгнала да празнува в една станяница, имаща само двама стопани. За да се промъкнат, Събо и чуйпетльовецът Гедеон взимат една мечка на синджир. Михаил-Асен, синът на царя, веднага я харесва, но малката му жена много се плаши. Един от соколите на болярите кълве мечката по ухото, тя се разбеснява и се откъсва от ръцете не Гедеон. Сръчната Елена успява да завърже устата на мечката със собственото ѝ въже и да я укроти.

Събо и Гедеон очакват да ги накажат, но ги викат вътре, за да покаже мечката номерата си. Носят ѝ дори медена пита на златно блюдо, а в това време Събо връща златния пръстен на Елена, казвайки ѝ, че го е изпуснала, докато е укротявала мечката, но този пръстен тя е дала на болярина Драгшан преди време, когато я надиграл на един панаир. Този Драгшан всъщност е бил Момчил и тя се усеща накъде отиват нещата.

Събо примамва Елена, Момчил я грабва на коня си и всички хусари бягат, докато болярите ги преследват. Раняват Събо със стрела. В смъртния си час той казва на Момчил за заровено съкровище и го заклева да го изрови и с него да си основе своя държава, в която да няма господари.

Оставят Елена при сестрата на Момчил – Ефросина в един женски манастир. Там Ефросина казва на Елена цялата история. Някога Ефросина била млада и красива, живеела в имота на баща ѝ и пеела с другарките си. Майката на Елена веднъж извикала Ефросина да ѝ попее и така правела често. Мъжът ѝ видял красивото момиче и започнал да го ухажва. Подарявал ѝ много скъпи неща, но Ефросина приела единствено един златен пръстен. Дори забременяла от бащата на Елена. Като научила това, майката се поболяла и починала, докато Елена била още малко дете, а Ефросина загубила детето. Момчил опитал да защити сестра си, без да знае цялата истина, заради което два дни го държали вързан и го биели с камшици.

Момчил идва в манастира да отведе Елена – той се надява, че новината за отвличането ѝ ще стигне до стария болярин и той ще пукне – така и става. Но когато отива в манастира, Ефросина му разказва цялата истина и бесен Момчил казва, че повече няма сестра, а вместо Елена да посече, прави това с тънката лоза, до която тя застава, докато разговарят. Тогава повежда хусарите към планината.

Теодосий тръгва сам към Парория. В тамошния манастир се запознава с Добророман – послушен отец, който лови риба за по-старите. Той го упътва към пещерата на отец Григорий. По пътя попада на богомилски параклис и бяга от там отвратен. Отец Грогорий среща малко по-късно. Старецът е болнав, на ръба на силите си. Григорий моли Теодосий да му разкаже историята си и Теодосий му казва светското си име, а и че всъщност е син на болярин, наследник на имотите му, но се е отказал от всичко това, защото още от ранна детска възраст е носел Христа в сърцето си. Теодосий всъщност е братът на Елена. Той е по-голям от нея. Майка им е знаела за наклонностите му, но баща му е бил против. Карал го е да стреля с лък и да язди кон, дори един ден му показва ковчежета с всички грамоти и злато, които ще наследи след смъртта му. Но Теодосий остава непреклонен и баща му го гони, заявявайки че от този ден вече няма син. Така Теодостий приема монашески сан в близкия до Търново манастир и започва да скита из светите места.

Отец Григорий е на смъртното си ложе, когато праща Теодосий обратно в родното му място да види сестра си. Той научава, че е била отвлечена от хусари и се опасява как новината ще се отрази на баща им. Теодосий не иска да остави Григорий сам, но старецът го заставя и той потегля на път в компанията на катастрофилактът Костадин. Портите на Царевец обаче са затворени. Както за тях, така и за болярите. Има сватба – царят се жени за еврейката Сара. Тя е много красива, но решението му е потопило в мъка сегашната му жена и сина му. Сара е била възлюбената на някой си Арон, но старейшините я дават на царя, за да си спасят кожите.

Елена и Теодосий най-накрая се срещат. Вече знаят, че баща им е мъртъв, а Момчил е заминал за Сърбия. Елена остава в манастира при Ефросина.

Агарянците настъпват по българските земи. Никой не им обръща внимание. Болярите си ходят на лов, дори успяват да заловят един от тях, ала се напиват и той ги мами да го отвържат. Турчинът бяга, а Игрил тръгва след него – Игрил е същото онова момче, което на сватбата на царя пуска стрела, за да уплаши Сара и на което дядо му умира от срам и старост в същия този ден. Игрил обаче бива хванат в плен и става роб за две години на своя пленник – Юсуф.

Момчил и хусарите му се побратимяват с един сръбски войвода и неговите хора, а сам той ги повежда, но през цялото време мисли какво ли се е случило с Елена и никак не може да освободи мислите си от присъствието ѝ.

В кулата на Подвис Момчил вече живее като цар, това си личи най-добре по отпуснатото коремче на Райко, неговият племенник. При Момчил идват търговци, носят му дарове. Искат от него да застане на страната на техния владетел – и друг път идват такива хора, които искат военна помощ от Момчил. Той ги отпраща. Разговаря насаме с Богдан, който е нарекъл свой побратим още в Чуйпетльово заради браздите от камшик по младия му гръб. Богдан разказва за Ефросина и Елена. Минали са вече пет години от раздялата им и Момчил решава, че ща я направи своя жена, тъй като Богдан го уверява, че тя или ще го дочака, или ще се покалугери.

Царят е на трапеза със своите боляри и в компанията на Теодосий. Говорят за еретици и богомили, но му напомнят и за присъствието на агарянците, което сам той пренебрегва. В края на главата идва болярин, който съобщава, че войските му са разбити, но не от гръцкия император, а от самите агарянци.

След като чува за агарянцките, Теодосий тръгва към манастира да се увери, че всичко там е наред. По пътя среща стария си познайник Добророман, който също е станал еретик, но по един само понятен нему начин.

Момчил е на война при морето. Сам той едва не умира. Тръгва след човека, който е хвърлил боздуган по него, но се оказва, че той е българин и всъщност го е спасил – това е Игрил. Той е взел за жена робиня, също като него – млада грузинка на име Ейлюл. Нейното име напомня на Момчило за Елениното и той още по-твърдо решава да отиде при нея. Игрил му казва, че ще заведе жена си, която е ранена в рамото от самия Момчил по невнимание, тъй като е била облечена в мъжки дрехи, при сестра му Ефросина в манастира, а после ще се върне с него, защото имал сметки за уреждане с общия им враг. Момчил се съгласява. Него и жена му поверява на хората си, а останалата част от войската си праща да яде и пие, за да имат сили за утрешния ден.

Момчил е след Йоан Кантакузин. Почти не го залавя с войските си, ала гъркът успява да избяга, дори след като Игрил е на страната на Момчил. Много от благородните гърци обаче остават в техен плен.

Момчил взима Елена и по пътя изпраща Игрил и жена му. Те отиват да живеят в Търново, където някога е живяла Елена със семейството си. Когато остават сами, Момчил пита сам Елена дали го иска; казва ѝ че е безбожник и убиец, а тя казва, че винаги го е обичала и така те се женят.

Момчил е станал деспот в Родопа. Райко още повече се е отпуснал около корема. Идват непрестанно хора да търсят помощ. Отново призовават Момчил на война срещу гърците. Той отива да види жена си и сина си. Елена го пуска с примряло сърце, предусещайки злощастния край.

Минало е време след смъртта на Момчил. Идва един, който е откупил счупения му меч и останалите му вещи от агарянците. Райко е потънал в скръб, не може да прежали чичо си, нито пък може да се примири с факта, че в часа на смъртта му не е бил до него. Той е стоял на портите на града по време на битката и е отговарял те да бъдат отворени в подходящ момент, но са му отказали и затова Момчил е загинал. В последните си мигове Момчил преживява нещо като халюцинация или съновидение – той мисли за всички неща, които са му скъпи и в същото време те намират своето олицетворение във въображението му.

Царят има син от Сара – Шишман. Той язди малко конче. Почти не пада от него заради трима селяни. Царят се разгневява и заповядва да ги бият с камшици, но тогава всички хора, насъбрали се наоколо, падат на колене и започват да го молят да ги спаси от агарянците.

Теодосий води група богомолци на поклонение. Там виждат белият елен, който носи лоша поличба,

Речник 4

(Стоян Загорчинов)

 

Агарянец – неверник

Аксамит – кадифе

Алагатор – началник на конницата в Средновековна България; началник на конюшните

Алкая – желая силно, жадувам

Антихрист – Сатана, Дявол

Анатема – проклятие

 

Байлама – тамбура

Бащина – наследство, имот, наследен от бащата; татковина, отечество

Бегли – изглежда, може би

Без бодка – без нищо (бодка – дребна старинна монета)

Безус – мъж, който няма мустаци (уси); кьосав

Биляр – човек, който лекува с билки; знахар, лечител

Близна – брезда

Блях – метална плочка за украса (обикн. на коне)

Божек – просек

Бран – битка, бой, война

Бранище – запазена от сеч гора

 

Ведома – знание, съгласие

Велиар – Сатаната

Велик практор, велик прахтор  висш държавен чиновник – финансов министър

Велик болярин – титла на висш държавен сановник – член на царския съвет

Велик доместик – висша длъжност във военното, политическото и църковното управление

Вепър – глиган

Вестник – пратеник, който носи вест; вестител

Веха (катранена) – факла

Вещер – вампир, зъл дух; лош, зъл човек

Витез кон – буент, породист кон

Владищина – годишен данък, който владиката събира от всяко семейство в епархията си

Властел – властелин, господар

Власяница – груба дреха от козината, която отшелниците носят върху голо тяло; власеница

Возилница – голяма продълговата бъчва във вино, мед и др., която се превозва с кола

Воистина – наистина

Вощеница – восъчна свещ

Вояк – войник

Вражалец – гадател, врач

Враница – лодка, ладия

Все също – все едно че

Въздам – да дам заслуженото (възнагредя или накажа)

Въси – мустаци

 

Геена – ад, пъкъл, преизподня

Глума – шега, закачка

Гонец – човек, който носи и съобщава вести; гончия, вестоносец; човек, който гони при лов, гончия

Горница – горен етаж

Гранка – тънка клонка, вейка

Григорий Синаит – гръцки монах, създал с покровителството на цар Иван-Александър в Парория манастир, където проповядвал идеите на исихазма

Гудение на камбана – кънтеж, ехтеж

 

Ден Господен – моментът на Божията намеса за наказание на греха; Второто пришествие на Христос

Денеси – тия дни

Десетник – началник на войскова част от десет души

Десятък – натураелн данък в размер на една десета част от земеделското производство

Димина – данък за царството, който се използва в черква при освещаване на хляб или за събиране на парични подаяния от богомолците

Догадая – досетя се

Дукс – благородническа титла – военен управител на гранична област

Дълги – вълни

 

Елейни похвали – благи, ласкави, любезни, угоднически

Ерес – отклонение от догмите на официалната църква

Еретици – последователи на някоя от ересите (в православието: адамити, ариани, богомили, жидовствуващи, манихеи, месалианци, павликяни, теодорити)

Естир – еврейката Естир се омъжва за персийския цар и успява да предотврати изтребването на евреите в Персия (в романа се прави аналогия между Сара, която се омъжва за Иван-Александър и Естир)

 

Жакерия – селско въстание

Желва – костенурка

Жид – евреин

Жидовски – еврейски

 

Забун – къса дреха без ръкави

Застъпник (светец) – покровител

Златица – жълтица

Знахар – човек, който лекува с билки; лечител

Зевгар волове – две двойки волове (четворка) за превозване на много тежки товари; дживгар

Зерзевул Сатана

Зилоти – партия, движение на бедните в Солун през 14 век с антифеодални позиции

 

Издявам се – подигравам се, присмивам се

Изцеление – излекуване

Инок – монах, калугер

Исихасти-безмълвници – привърженици на исихазма, духовно учение в рамките на православието, което се стреми към извисяване на душата към Бога чрез така наречената умна молитва, т. е. молитва не с думи, а спомисли; в безмълвие

 

Калесвам – каня с бъклица (обикн. за сватба)

Кастрофилакт – управител, началник на крепост

Каталанци – испански авантюристи, разбойници по нашите земи през Средновековието

Катафрактарий – щитоносец

Катепан – административна длъжност управител на област

Кефалия – началник на гарнизон; областен управител

Килийник – мъж, който живее в килия; монах

Кладна – висока и дълга копа сено, дърва, въглища и под; клада

Клашник – плащ, наметало

Козни – злонамерени, коварни замисли; интриги

Св. Константин и Елена – Константин Велики – римски император. По време на своето управление той не преследвал християните, дал право на свободно изповядване на християнството. Царица Елена има заслуги за разпространението на християнството, както и за откриване на кръста, на който е бил разпънат Исус Христос

Копидан – горска теменуга

Кошарнина – данък, който плащали овчарите на държавата

Крагуяр – дресьор на соколи за лов; соколар

Купец – търговец

 

Лакът – стара мярка за дължина, равна на 65 см.

Левит – еврейски свещеник (потомък на Леви, третият син на Яков)

Левица – лявата ръка

Логотет – висш държавен чиновеник във Византия и в Средновековна България, който ръководи определен клон на управлението; помощник на царя в двореца; министър-председател; в църквата – висш чиновник (пазител на печата, завежда канцеларията, архива и отчетността)

Ложе – легло

Лепен – растението жълт лопен

 

Магерница – манастирската кухня, готварница

Маламен – златен или позлатен

Мали боляри – всички боляри, които не са членове на царския съвет

Малкхут – царство

Манихеи – послелдователи на манихейството – религиозно учение, създадено в Персия през 7 век и оказало влияние за възникване на павликянството и богомилството у нас

Метовянин – крепостни селяни, които обработват манастирските земи (от метох – сграда на манастир)

Мзда небесна – отплата, възмездие

Мир – свят

Мних – монах, калугер

 

Навождение – призрак, привидение

Наметък – данък в натура в Средновековна България

Напокон – после, най-после, след това

Наркис – нарцис

Населници – крепостни селяни

Наспроти – спрямо

Нафора – малки рязани хапки от осветен на литургия хляб, които се приемат обикн. след причастие

Навед – невежда

Невям – може би

Нежеща топлина – топлина, която те кара да ср отпуснеш, да изпиташ нега; разнежваща

Нелюдим – неприветен, необщитетелн

Несповедим – неизказан, неизразим

Нестажение – бедност, непритежаване на нищо материално

Нефел – болнав, немощен, недъгав

Низвергна – изхвъля, отхвърля

Ничком – по очи; ниско до земята

Нишанджи – стрелец

Новопредставен – човек, който е починал, умрял; покойник

Ногавица – козя или друга кожа, която се превързва на краката отпред, за да предпазва от студ, нараняване и под.

 

Обител – манастир

Обколисват – заобикалят

Оброк – дар, който се посвещава, обрича на някого

Овраг, оврази – дълбока падина със стръмни склонове

Огница – тежка болест с много висока температура

Осел – магаре

Отпущение – опрощаване, прошка на греховете

Отроци – крепостни селяни, които нямат право на напускат земят, която обработват

Очищение – очистване, пречистване

 

Палица – пръчка, жезъл

Паломник – поклонник

Парици – крепостни селяни с малко повече свобода от отроците

Пастря – икономисвам, спестявам

Парория – местност недалеч от Ямбол, може би в Манастирските възвишения, където през 14 век Григорий Сианит, под покровителството на цар Иван-Александър, основал манастир и проповядвал исихазма. Сред многобройните му ученици е и българинът Теодеосий Търновски, продължил делото му и допринесъл за изграждането на много български манастири

Патерик – връхна монашеска дреха

Перпер – старинна златна момента и сребърна пара

Перперица – пъдпъдък

Перчем – дълъг кичур коса на върха на ниско остригана или бръсната глава, характерен за старите българи, кумани и др. племена

Песяци – гледачи на кучета

Побагровя – почервеня

Побащим – настройник

Поганци – неверници; лоши хора

Погостя – погостувам

Подобострастно – раболепно, угоднически

Подпръг – широк ремък под корема на кон или магре, който крепи седлото

Подрасник – дреха във вид на риза, обикн. черна, която се носи от духовниците под расото

Подстриг – подстригване (свещеник или монах)

Позови – повикай

Позорище – зрелище

Покров – плат, с който се покрива тялото на покойник

Поморенял – посинял, станал морав

Поприще – мерна единица за дължина – около 200 метра

Послушник – човек, който живее в манастир според манастирските правила и се подготвя за монашески живот, но все още не е дал монашески обет

Посоха – тояга, патерица

Постник – монах, отдаден на пост и молитва

Практор – данъчен агент

Превезло – извита дръжка на кошница, котел и др.

Предстойник – началник

Презръчник – дълга кърпа, която се опъва открай до край върху скутовете и се използва като салфетка от всички на дадена трапеза

Препоясам – препаша, опаша

Прид, прикя – чеиз на булка; зестра

Примикюр – висш държавен чивеноник при двора, който отговарял за церемониите

Принос – донесен подарък; принасяне

Приселица – данък

Прищурени очи – присвити, примижали

Просура – малко хлебче за литургия; просфора

Протовестиарий – висш сановник в Средновековна България, който завеждал царското съкровище; началник на императорския/царския гардероб

Протогер – селски глашатай

Протокелиот – титла на придворен болярин, който отговаря за сигурността на царските покои

Протопоп – първи свещеник; протоиерей

Протосеваст – една от най-висшите длъжности в Средновековна България; главен севаст

Протоспатар – началник на императорската гвардия

Протостратор – началник на част от дворцовата гвардия; главнокомандващ на действаща армия в даден период

Пряпорец – знаме

Псалми – религиозни песни за възхвала на Бога

Псарщина – данък върху кучетата

Пустогорие – пуста, безлюдна гора или планина

Пъси син – кучи син

 

Равви (равин) – еврейски духовник, законоучител

Разпус от венчило – развод

Рат – война

Ратници – мъже, които водят рат, които се бият; бойци, войници

Рвение – усърдие; свада, спор

Рудина – горска поляна, планинско пасище

Рухо – дреха, облекло

 

Самодържец – цар

Самострел – капан

Сафиянен ремък – ремък от обработена козякожа; сахтиянен

Светите Безсребърници – братята Козма и Дамян – лечители, които лекували болните без пари или други дарове

Свободници – свободни селяни

Севаст – титла на български болярин

Сефира – според юдейската религия – първото нещо, което Бог е сътворил

Синовете на Агар – агарянци (Агар е египтянка, робиня на Авраам, която родила от него син Измаил, но била прогонена от Сара, неговата съпруга. Арабите и другите мюсюлмани се смятат за нейни потомци)

Скит – малък уединен манастир

Скуфа – монашеска шапка

Смятение – смущение, тревога, паника

Спитен – смачкан (направен на пита)

Сполай – благодаря

Спроти – съобразно, като

Станяница – страноприемница (където се станува); хан

Старосватец – най-близкия до младоженецца по-възрастен женен мъж; стари сват, побащим

Стотник – военен началник на войскова единица от сто души

Страстотерпци – мъченици

Стратиот – войник

Стратиотия – земя на стратиот

Стяг – знаме

Сулица – вид копие за хвърляне

 

Таворска светлина – светлината при преображението на Исус Христос, станало (може би) на планината Тавор, към която се стремят исихастите като върховно прозрение и единение с Бога

Таламбас – барабан, тъпан

Тат – крадец

Татба – кражба

Теодосий Търновски – български монах, ученик на Григорий Синаит в идеите на исихазма, разпространил го в България чрез школата си в Килифаревския манастир. Негов последовател е и последният български патриарх – Евтимий Търновски

Тетрев – див петел; глухар

Тисящи – хиляди

Тиферет – красота

Тлака – безплатен труд

Треби – всички видове богослужения, които не са включени в богослужебния цикъл на църковния календар, като: кръщене, сватба, помен, погребение, молитва за здраве, освещаване на къща и храмове и др.

Трем – отворено помещение пред стаите на къщата; пруст

Тугин – чужденец

Туими – според юдейската религия – ангелите на тъмнината

Тъдес – тък някъде, наоколо

Тълмя – обяснявам, тълкувам, гадая

 

Уакинф – скъпоценен камък

Ударно момче – момче, което се труди, полага усилие

Уразумение – разбиране

Урими – според юдейската религия – ангели на светлината

Усекновение – църковеният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител

 

Ханджар – голям нож или кама; кинжал

Херувими – ангели

Хлев – обор

Хетериарх – командир, началник на гвардейски отделение във Византия; водач, ръководител на търговско или занаятчийско сдружение

Хоратня – разговори, приказки

Хусар – горски разбойник

Худороден – неблагодарен, с прост произход

Худоумен – малоумен, глупав

Хърти-загари – ловджийски кучета; хрътки

 

Цвол – стрък, стъбло; растението шушан, което се готви на супа, яхния или се прави от него салата

Цевница – овчарска свирка

 

Чад – дим

Челник – началник, главатар, мъж, който е начело

Царска челяд – царска свита; царско семейство

Чернокапец – монах, калугер

Черноризец – монах

 

Шилте – малък дюшек за миндер

Шуле – неголям глинен съд за ракия или вино

 

Юлиан Отстъпник – римски император, племенник на Константин Велики. Отрекъл се от християнството, възстановил езичеството