Омир - Илиада

Троянският цикъл

 

Елена

Спартансткият цар Тинадр бил оженен за Леда, дъщеря на етолийския цар Тестий. Те имали две деца – Клитемнестра и Кастор. Освен тях Леда имала от Зевс още две деца – Елена и Полидевк. Пред хората и четирите деца минавали за деца на Леда и Тиндар. Затова често Елена се нарича Тиндарова дъщеря, макар че се смятала за Зевсова дъщеря.

Боговете се изплашили от бързо размножаващия се човешки род. Те послушали майката-земя, че тя не може да го изхранва и поддържа повече и решили да намалят броя на хората. За тази цел трябвало да се създаде причина за голяма свада, та хората да почнат сами да се избиват. Старите методи на пращане на пороп или изгаряна согън не им допадали вече. Зевс и Немезида слзнали от небесните висини и долетели в Спарта. Там Звес спуснал в скута на царица Леда хубаво, голямо яйце, от което след време се излюпила Елена.

Нямало жена, която да се сравнява по красова – Елена. Дори някои богини завиждали на нейната хубост. Славата на младата царска дъщеря се носела из цяла Елада. Кандидати за нейната ръка имало много. Всички известни герои искали да имат за жена прекрасната Елена: Одисей и Несторовият син Антилох, Аякс Теламонов и Аякс Ойлеев, Менелай Атреев и тесалиецът Протезилай, Димоед Тидеев  и Терсандър, син на Полиник, и др. Агамемнон, брат на Менелай, бил женен за Клитемнестра, сестрата на Елена. Вероятно и Патрокъл, приятел на Ахил, бил между кандидатите, но без никаква надежда за успех, защото бил изгнаник от своята родина, а изгнаниците не били предпочитани от хубавите жени. Ахил не бил между кандидатите, защото бил още млад.

Елена не знаела на кого да се спре. Хитроуменият Одисей нямал надежда за успех но дал полезен съвет на Тиндар: нека най-първо всички кандидати дадат клетва, че ще помагат на избрания от Елена, ако той има нужда от тях. Срещу това Одисей поиксла да му бъде дадена за жена Пенелопа, работлива племенница на Тиндар. Елена изжрала за свой съпруг Менелахй, брат на нейния зет Агамемнон, понеже така угаждала и на зетя си. Наскоро умрял баща ѝ Тиндар и Менелай станал цар на Спарта.

 

Парис

Хекуба и троянският цар Приам живеели щастливо дълги години. Те имали много деца, но царицата очаквала ново дете. Сънувала обаче кобен сън: вместо дете тя родила запалена главня, от която пламнала цяла Троя. Гадателите разтълкували съня, че роденото момче ще донесе гибел на града и царството. Когато Хекуба родила наистина момче, царят го предал на слугата си Агелай, за да го погуби. Както при много подобни случаи, царският слуга скоро отишъл да види какво е станало с клетото момче, което нарекъл Парис. Бил учуден, като видял, че то спокойно бозае от една мечка. Детето било малкият Парис. Надминавал своите връстници по хубост и сила. Един ден дори, когато разбойници нападнали стадата, той единствен не избягал, излязъл срещу тях, прогонил ги и спасил стадата. Оттогава пастирите започнали да го наричат и Александър, което значи „който защитава мъжете“. Легендата от по-късно време разказва, че Парис се влюбила в нимфата Енона и той се оженил за нея. Приказно е разказан идиличният им живот сред горите, далече от всякакви грижи и тревоги.

 

Пелей

Пелей е син на мъдрия и справедлив егински цар Еак и на Ендеида. Негов брат и Теламон. Баща им Еак имал и друг син от незаконна жена. Пелей и Теламон убили несъщинския си брат. Поради това трябвало да напуснат своята родина и да търсят закрила в други държави. Пелей се отдалечил във Фтия, област и град в Тесалия. Там го приел цар Евритион, дал му една трета от своите владения и го оженил за дъщеря си Антигона. През време на известния в митологията Калидонски лов Пелей убил случайно своя тъст и благодетел Евритион. Съгласно законите на онова героично минало убиецът не можел да остане да живее повече в мястото на извършеното убийство. Пелей избягал в Йолк. Тука го очаквало ново нещастие. Жената на цар Акаст се влюбила в него и го карала да забрави гостоприемството на съпруга ѝ, да я вмезе и да царува с нея. Пелей отказал. Тогава Акастовата жена решила да му отмъсти. Тя го наклеветила пред съпруга си, че искал да го убие и да се ожени за нея. Акаст търсел удобен случай, за да му отмъсти. По време на лов Пелей заспал от умора. Акаст се опитал да го погуби, като му измъкнал меча, който Пелей имал дар от боговете. С този меч той побеждавал всички. Лишен от меча си, той щял да бъде разкъсан от диви зверове – така си мислел и Акаст. Но в помощ на Пелей дошъл мъдрият Кентавър Хирон: той му съдействал да намери отново своя меч и с него да победи нападналите го диви кентаври. След това, подкрепен от Кастор и Полидевк, той нападнал Йолк, превзел държавата, убил Акаст и неговата коварна жена.

 

Тетида

Тетида била дъщеря на морския бог Нерех и Дорида. Зевс се влюбил в красивата морска богиня и поискла да се ожени за нея. Прометей му разкрил тайната на съдбата: Тетида ще роди син, който ще бъде много по-силен и по-велик от баща си. Никой бог не би искал да има син по-велик от себе си, за да не му вземе мястото. Зевс помнел какво направил сам със собствения си баща. Съветът на боговете решил да даде Тетида за жена на смъртен. Избрали Пелей, който бил известен с много подвизи. Поставили обаче едно услови: Пелей трябвало да надвие богинята в единоборство.

Бог Хермес бил изправен при Пелей, за да му извести волята и решението на боговете. Когато Пелей научил това, веднага тръгнал за пещерата, където Тетида отивала да си почива. Скрил се в един ъгъл и зачакал. Не след дълго пристигнала богинята. Пелей и сграбил със силните си ръце. Тя се опитвала да се освободи. Променяла често образа си, ставала ту лъвица, ту змия, ту бистър поток, но Пелей не я пуснал. Тетида била победена и така станала съпруга на смъртния герой Пелей.

 

Златната ябълка

Сватбата се отпразнувала в голямата пещера на мъдрия кентавър Хирон. Присъствали всичко богове. Сватбеният пир бил ракошен. Сладко пеели музите, чудно свирел на цитра Аполон, хорите и харитите играели ефирни танци под звуците на тази музика. Сред играещите се показвлаи фигурите на Атина Палада, на бързата Артемида, на прекрасната Афродита, подскачал високо Хермес, играел бог Арес, забравил кървавите битки, коото му били по-мили от всичко. Младоженците получили много подаръци. Хирон подарил на Пелей своето дълго копие, дървената част на което била от твърд като желязо ясен, израснал на планината Пелион. Морският бог Посейдон му подарил чудни божествени коне, а останалите бегове му дали прекрасни доспехи. Но на тази весела сватба не била поканена богиня Ерида, понеже навсякъде носела раздор и свада. Обидената богиня решила да си отмъсти. Тя взела една златна ябълка от градината на хесперидите, написала за нея „за най-хубавата“ и я захвърлила сред веселящите се сватбари.

Повечето богини доброволно се отказали от златната ябълка, защото не можели да се състезават с Хера, Атина Палада и Афродита. Ни една от тези три богини не отстъпвала. Зевс се отказал да бъде съдник между тях, защото му били много близки. Той взел ябълката, която се нарича вече „ябълката на раздора“, дал я на Хермес и му поръчал да заведе спорещите богини при Парис на планината Ида, за да реши той на коя трябва да се даде ябълката и по тоя начинд а отсъди коя от тях е най-красива.

Парис бил изненадан както от високата чест, така и от блясъка и красотата на трите богини. Всяка една от тях се опитвала да го привлече на своя страна с обещания за големи награди. Хера, върховна богиня и съпруга на Зевс, му обещала да го направи господар на голямо царство и „цар на царете“. Атина Палада, богиня на мъдростта и войната, му обещала военна слава и победа във войните, които ще води. Афродите, богиня на красотата и любовта, му обещала най-красивата жена на света. Парис бил пленен от обещанията на Афродита, пък и нейната красота била много по-голяма от красотата на другите две богини, и затова ѝ дал златната ябълка. От този момент Хера и Атина станали врагове на Парис и на троянците, а Афродита подпомагала Парис във всяко начинание и подкрепяла троянците.

 

Парис в Троя

Изминали двадесет години, откакто троянският цар Приам дал своете дете на слугата си Агелай да го отнесе в гората, за да погине там от диви зверове. Майката Хекуба тръгувала непрестанно за него, тъхй като го смятали за умрляо. За утеха на царицата Приам решил да уреди състезания в чест на загиналия си син, който бил навършил вече двадесет години. Между наградите, определени за победителите, бил и един млад, едир бик, взет от стадата на пастирите, при които живеел Парис. Последният обичал това животно и с мъка се разделил с него. Когато обаче научил, че бикът ще се даде като награда на победител при спортни състезания, веднага се отправил към Троя. В състезанията участвали знатни имлади троянци, на първо място много от синовете на Приам. Най-юначния между тях бил Хектор, който организирал игрите, но сам нямало да вземе участие в тях. Деифоб, един от по-младите Приамови синове, смятал за обидно да се състезав ас прост слуга и роб. Приам му казал, че не бива да се страхува от съперничеството на роб, който не може да е по-храбър от свободния царски син. Но на състезанията винаги излизал пръв Парис. Присъстващите се учудвали както на неговата сръчност, сила и пъргавина, така и на телесната му красота. Сам той не държал никак на другите награди, но когато трябвало да получи бика, предявил претенции за него и не го отстъпвал, понеже с право го спечелил. Нахвърлили се върху Парис Приамовите синове. Вероятно работата би стигнала до убийство, ако царската дъщеря Касандра не открила истината. Зарадвал с Приам, че е жив синът му, зарадвала се майката Хекуба и запрегръщала сина си, зарадвали се и царските синове. Само Касандра била скръбна и предсказала хиляди злини, които ще постигнат Приама, децата на Приам и прекрасният град Троя с троянците, понеже виждала всичко в бъдещето. Тя получила пророчески дар от Аполон, но и клетва – никой да не ѝ вярва.

Станал отново равноправен царски син, Парис почнал да мечтае за изпъленние на даденото му обещание от Афродита – да има най-хубавата жена в света. Всички знаели, че най-хубава е Елена, съпругата на Менелай в Спарта, дъщерята на Леда и Тиндар, родена от яйцето на Зевс и Немезида. Парис приготвил тържествен кораб и тръгнал за далечна Лакония, където живеела Елена. Менелай го приел радушно и го настанал в своя дворец. Така Парис се срещнал с Елена. Още от пръв поглед той бил пленен от нейната красота. Случило се така, че Менелай трябвало да замине по работа на остров Крит. Той оставил Парис в двореца си и поръчал на Елена да бъде внимателна и любезна с госта и придружаващите го лица, като се грижи да не им липсва нищо. Щом заминал Менелай, Парил открил сърцето си на Елена, която също го харесала още от пръв поглед. Тя се била омъжила за Менелай не по любов, а по препоръка на своя зет Агамемнон и по роднински сметки. Сега се влюбила в чужденеца, котйо бил и много млад, и много силен, и много красив. Дълго време тя се колебаела, дълго време отказвала да тръгне с него, защпт не искала да изостави малката си дъщеря Хермиона. Но Афродита все повече и повече помагала на Парис, Ерос забивал по-дълбоко и по-дълбоко своите стрели в сърцето на Елена и тя напуснала всичко, събрала своите богатства на Менелай и тръгналас Парис за Троя. Така се изпълнила прокобата на Мом, духа на хулата и отрицанието, който казал в събранието на боговете, че хората сами ще се унищожават, ако имат достатъчен повод за това. Поводът вече е създаден: Парис грабва Елена и много богатства от двореца на Менелай, когато последният е далеч от остров Крит.

 

Събиране на войските

Елена избягала и никой не забелязал нейното отсъствие. Хитро Афродита прикрила заминаването ѝ. Докато самата Елена плувала на кораба с Парис, нейният образ си оставал в двореца в Спарта, тя приказвала с майка си Леда, милвала дъщеря си Хермиона. Когато се върнал Менелай от Крит, Елена го посрещнала, гощавала го с вкусно ядене, приготвила му леглото да си легне и едва тогава изчезнала и се скрила в един ъгъл на тяхната спалня. С ужас Менелай видял, че това не е Елена, а нейният образ, сега вече неподвижен като всяка статуя. Като мълния се разнесла мълвата: Елена е отвлечена. Гостът на Менелай, троянският принц Парис, грабнал Елена и заедно с нея мнгоо от богатствата на цар Менелай. Обиден е домакинът, обиден е Зевс, който покровителства гостоприемството, обидени са всички елини.

Менелай отива право при брат си Агамемнон, цар на златна Микена. Двамата решили да върнат Елена с война. Те си пропомнили клетвата, която даливсички кандидати за ръката на Елена, преди тя да реши кого предпочита за съпруг: да му помагат при всяка нужда. Този съвет дал тогава Одисей. И пръв Одисей трябва да бъде повикан за тази война. Но царят на Итака живеел щастливо с вярната си съпруга Пенелопа. Наскоро им се родил син, когото нарекли Телемах. Хитроумният Одисей не искал да тръгне на войан и затова се престорил на луд. Когато пристигнали Агамемнон и мъдрият му съветник Паламед, за да го повикат на война, той не бил в двореца. Пенелопа им казала с насълзени очи, че мъжът ѝ е луд, впрегнал е вол и коза и с тази неравна двойка оре нивата и сее сол! Гостите тръгнали да го видят, а с тях вървяла Пенелопа с малкия Телемах на ръце. Когато пристигнали до нивата, Одисей не ги и погледнал. Продължавал да оре и да гони вола и козата из дългата нива. Паламед веднага разбрал измамата, грабнал детето от ръцете на Пенелопа и го сложил точно пред идващите впрегнати животни. Веднага Одисей спрял вола и козата, отбил ги настрана и запазил детето си. Така той бил разобличен и трябвало да потегли на тоя дълъг поход, от който орисницата му била предопределила, че ще се върне след двадесет години на чужд кораб.

Старият Нестор приел радушно Агамемнон и Менелай. Възнегодувал против Парис, почнал веднага да се готви за похода, кто взел със себе си и двамата си сина Антилох и Тразимед. Не само това. Нестор тръгнал с двамата братя, за да съберат другите герои, котио са дали клетва на Менелай преди сватбата на Елена. Събрали се мнозина: Тидеевият син Диомед, цар на Аргос, мъдрият Паламед, цар на Евбея, храбрият Идоменей, цар на Крит, потомък на Минос, нужният Филоктет, който бил другар на Херакъл и притежавал неговия лък, а без този лък не можело да бъде превзета Троя, както било предсказано. Пристигнал от Саламин исполинският на ръст Аякс Телеманов, дошел от Локрида и Аякс Ойлеев.

 

Ахил

Ахил, синът на Пелей и Тетида, е оня герой, който трябвало да надмина по храброст, по ум и сила своя баща. Но той се родил смъртен, понеже баща му бил човек, а майка му – богиня. Тетида искала да го направи безсмъртен и затова тайно от Пелей нощно време го къпала в огъня на подземната река Стикс, за да унищожи в него смъртните елементи. Според други митове Тетида пекла сина си на огъня в двореца. Веднъж Пелей видял тази церемония и изпаднал в ужас за детето си. Той извикал и в голямата си уплаха, богинята се смутила, изоставила го и отишла да цивее в морските дълбини при баща си Нерей. Така Ахил не можал да стане безсмъртен, но бил неуязвим п оцялото си тяло, където го докосвали пламъците. Останала уязвима смао петата му, за която го държала Тетида, когато го обръщала върху пламъка. Тогава Пелей дал сина си на мъдрия кентавър Хирон, който го хранил  мозък от мечки и с дроб от лъвове и глигани, за да порасне силен и безстрашен. Същият кентавър го научил на мъдрост и доблест, научил го да свири на цитра и да пее. Резултатът от това възпитание бил явен. Още като момък Агил убивал лъвове, глигани и мечки, настигал с бързите си нозе елени.

Тетида не забравила своето дете. Тя знаела, че за него има решение на съдбата: или да си остане в къщи и да доживее до дълбока старост, без да има слава и величие, или да отиде на война и да загине млад, но с неувяхваща слава. Когато Агамемнон и Менелай събирали войски за поход против Троя, Тетида укрила Ахил на остров Скирос при цар Ликомед, който имал много дъщери. Ахил живеел сред тези момичета, облечен в женски дреху. Прорицателят Калхас открил на Менелай мястото, където се крие Ахил. Тогава Одисей и Диомед тръгнали да го намерят и да го вземат със себе си, защото прорицателят казал на двамта братя Атриди, че Троя ще падне само ако в похода вземе участие и Ахил. Преоблечени като търговци, Одисей и Димоед пристиганли на остров Скирос. Те изложили своите стоки: платове, украшения и скъпи огърлици, а сред тях скрили меч, шлем, щит, ризница и наколенници. Когато царките дъщери разглеждали с интерес платовете и украшенията, из един път се разнесъл звук на бойна тръва. Момичетата се разбягали, защото помислили, че това е нападение, а там ставали често нахлувания на пирати и разбойници. Само Ахил грабнал меча и щита и се отправил срещу въображаемите врагове. Така Одисей и Диомед познали Ахил. С голяма радост той тръгнал с тях, за да вземе участия във войната срещу Троя. Преди да се отправи на поход, Агил отишъл във Фтия при баща си Пелей, който му дал доспехите си, получени като сватбен дар от боговете, копието, получено от Хирон, и бързите коне, които му подарил Посейдон. Заедно с Ахил тръгнали верният му приятел Патрокъл и старият му възпитател Феникс.

 

Троянската война

Старото име на град Троя било Илион по името на нейния основател Ил, син на Трос, брат на Асарак, баща на Лаомедонт. Ил взел участие в състезания, уредени от царя на Фригия. Излязъл победител във всички видове игри и за награда получил петдесет младежи и петдесет момичета. Освен това фригийският цар му дал шарена крава и му казал да върви след кравата и там, където тя спре, да основе град, който ще има велика власа и голямо бъдеще. Ил постъпил според съвета на царя. Кръвта спряла на височина, посветена на богиня Ата. Ил се помолил на Зевс да му изпрати знамение, от което да личи, че богът ще закриля поредприетото дело. На следния ден Ил намерил пред палатката си дървения образ на Атина Палада, наречен след това „паладий“, който трябвало да пази града от враговете. Докато тази статуя е в града, никой не ще може да го превземе. Така била основана Троя. Първото селище било малко, след това се разраснало и дори бог Посейдон и Аполон издигнали стена около целия град. Приам бил внук на Ил. Той единствен останал жив от синовете на Лаомедонт, когато Троя жила разрушена от Херакъл. Но градът отново бил изграден цветущ, многолюден и здраво укрепен. Елинските войски трябвало да употребяват много и големи усилия, за да го превземат.

Омир изброява корабите и вождовете им най-подробно. Всичките кораби били 1186, 43 вождове и 100 810 войници. Разбира се, този брой е твърде преувеличен. Войските се сърали в пристанището на Авлида, на беотийския бряг, срещу остров Евбея. За вожд на всички войски бил избран Агамемнон. Наскоро събраните войски тръгнали на поход. Зевс изпратил знамение и Калхас предсказал, че походът ще продължи десет години. След дълго плуване стигнали до малоазиатския бряг и слезли на сушата. Но това било Тевтрания, а не Троя. Местният цар Телеф бил син на Херакъл и произхождал от Аркадия. Започнал се бой между едноплеменници, в който паднал убит синът на Полиник, Терсандър, комуто Патрокъл помогнал и бил ранен. Тогава Ахил ранил Телеф. В това време глашатаят дал знак за отбой, грешката била открита. Войските се качили на корабите и потеглили да търсят Троя в твърде мрачно настроение. Буря ги разпръснала и всеки вожд се грижел да запази своите кораби и хора. Много кораби и войници потънали. Запазените се прибрали в родината си.

Ахил не бързал да се върне във Фтия при баща си Пелей. Той се отбил при стария си покровител Ликомед на остров Скирос. Царят приел прославения герой дружелюбно и му дал за жена дъщеря си Дейдамия. Тука Ахил прекарал хубави дни на весел и безгрижен живот. Но Агамемнон и Менелай го извикали отново. Той оставил Дейдамия да чака дете и тя родила по-късно син, когото нарекли Неоптолем (според Вергилий детето се казвало Пир). Ахил никога не видял своя син.

След известно време походът трябвало да почне отново. Войските се събрали пак в пристанището Авлида. Но Агамемнон неволно оскърбил по време на лов богинята Артемида. Спрели напълно попътните ветрове. Напразно принасяли жертви на боговете, направно очаквали стихване на противните ветрове. Войските изяждали приготвените припаси, безделието разлагало повечето от войниците. Започнали да роптаят. Тогава гадателят Калхас известил, че Артемида ще прати благоприятни ветрове само ако Агамемнон ѝ принесе в жертва дъщеря си Ифигения. Тъжният баща отначало упорствал, но след това отстъпил и пратил да доведат дъщеря му от Микена, като съобщил на жена си Клитемнестра, че ще сгоди момичето за Ахил. Когато жрецът приготвил клада и взел девойката, за да я убие и хвърли върху огъня, явила се богинята с тъмен облак, взема Ифигения и вместо нея поставила сърна, която Калхас заклал, без сам да разбере това и без някой друг да узнае тази намеса на Артемида. Тя занесла момичето в Таврическия Херсон и го направила жрица в храма си. Клитемнестра се разгневила на своя съпруг и решила да му отмъсти.

Походът започнал. Благоприятни ветрове носели натоварените с войници и припаси кораби към Троя. Но предсказателят поръчал на Агамемнон и другите вождове да принесат непременно жертва на нимфата Хриза, която имала жертвеник на остров със същото име. Ако не ѝ принесели жертва, нямало да успеят да превземат Троя. Когато корабите спрели до острова и вожджовете с малко войници слезли на брега, за да принесат жертва, змия ухапала Филоктет, който вървял напред, защото знаел къде се намира жертвеникът. По време на похода на Херакъл той бил тук и участвал в жертвоприношението, което извършил Херакъл. Змията била отровна, раната започнала да вони, а болките растели неспирно. На върщане след жертвоприношението вождовете изоставили Филоктет на остров Лемнос, за да не се смущават войските от виковете му и да не ги измъчва лошата миризма, която се отделяла от раната. Заедно с него оставили лъка и стрелите му, които той получил от Херакъл и без които не можели да превземат Троя.

За първите години на войната има малко предания и сведения. Известен е разказът за слизането на троянския бряг. Предсказано било, че този, който пръв стъпи на троянския бряг, ще бъде убит. Затова никой не искал да слезе пръв. Хитрият Одисей решил да измами другите. Той хвърлил на земята своя щит и скорил върху него. Всички сметнали, че той е скочил на земята и заскачали след него. Вторият, който слязъл на брега, бил Протезилай и той бил веднага убит от Хектор. Завързала се битка, в която Ахил убил Кикън, син на Посейдон. На следващия ден троянците и елините сключили примирие за погребване на падналите в боя. Елините уредили своя стан, изтеглили корабите си на суша, издигнали стена, изкопали ров и били готови за продължителна война.

Преди да пламне дългата война, елините пратили в Троя Менелай и Одисей, за да преговарят и по мирен начин да уредят спора за Елена: те искали да им върнат Елена и всичките богатства, които Парис взел с нея от Спарта. Мъдрият Антенор убеждавал троянците да приемат това предложение, но Парис се противопоставил, като склонил да върне само богатствата, а Елена да си задържи. Троянците отказали. За това имали решаващо значение и думите на Хелен, син на Приам, който бил известен троянски гадател. Той им казал, че боговете обещават помощ на Троя и на троянците.

Започнала дълга обсада. Минавала година след година. Троянците оставали затворени в града, никой не излизал в открит бой, нито дори юначния Хектор. На три пъти елините нападали града, но напразно. Тогава те се заели да разоряват съюзниците на троянците, които живеели в съседство с троянското царство. Ахейците завладели остров Тенедос и Лесбос, града Педас и др. Превзели също град Тива, където царувал бащата на Андромаха, съпруга на Хектор. Ахил убил баща ѝ Етион и седемте ѝ братя, а майка ѝ взел в плен и я върнал срещу голям откуп. Не смеели троянци да излизат, защото или ги избивали, или ги залавяли живи и продавали в робство. Ахил взел в плен Ис и Антиф, синове на Приам, но ги пуснал срещу голям откуп. Лиакон, друг от Приамовите синове, също бил пленен от Ахил и продаден в робство на остров Имброс, а там бил купен от царя на Леснос и отведен в свещения град Арисба. Ликаон избягал оттам и се завърнал, но още в първото сражение бил убит от Ахил. Също така Ахил убил и малкия син на Приам, Троил. Момчето изпитвало бързината на конете си в равнината. Агил го напднал и буил в светилището на Аполон. Погинали и много елини. Но най-тъжно имрял Паламед, който бил изобличил Одисей в притворство, когато се преструвал на луд. Още тогава Одией решил да си отмъсти. И си отмъстил пп жесток и недостоен начин. Обвинил Паламед в предателство, устроил клеветническо разследване, наредил всичко така, че Агамемнон и Нестор, а с тях и другите елински водачи да повярвят и осъдули Паламед на смърт: да бъде пребит с камъни.

След като минали девет години, на десетата Ахил превзел градовете Лирнес и Хриза. Наред с другата плячка от Хриза Ахил взел в плен Астинома, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз, която обикновено се наричала Хризеида – Хризова дъщеря. От Лирнес взел в плен Хиподамия, дъщеря на Бриз (Бризеида – дъщеря на Бриз), след като убил съпруга ѝ Минес и братята ѝ. При подялба на плячката Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида на Ахил.

Аполоновият жрец Хриз пристигнал в лагера на елените, за да измоли дъщеря си. Агамемнон отказал да я върне. След като Аполон изпратил чума сред войските, Агамемнон се съгласил да върне своята награда, но решил да вземе Ахиловата награда. Това е началото на „Илиада“ и в нея са описани събития, станали в продължение на 51 дена след тая свада. Поетът, разбира се, умело е вплел в сюжета много събития, коит са станали преди това време. Поемата завършва с убиването на Хектор, връщането на трупа му на Приам и уреденото в Троя погребение на този прославен герой.

Събитията след погребението на Хектор са описани в други поеми, от които е запазена само „Одисея“. В нея се разказват скитанията на Одисех в продължение на десет години, докато се завърне на своя остров Итака.

След смъртта на Хектор настанали тежки дни за Троя и троянците. Първом им дошли на помощ амазонките, митичен народ само от жени, храбри воини и ездачки. Под водачеството на своята царица Пентезилия амазонките стигнали чак до кораите на ахейците, убили мнозина и малко оставало да завладеят целия лагер и да победят. В това време се явили Ахил и Аякс Теламонов, които били при могилата на Патрокъл. Амазонките отстъпили. Пентезилия се спуснала срещу Ахил, но падналаот неговот копие. Когато ѝ свалил шлема, Ахил се учудил на прекрасния лик на царицата: тя била дъщеря на бог Арес.

На помощ на троянците пристигнали и етиопците, начело с Мемнон, син на Еос (Зора) и Тифон, близък роднина на Приам. Красив и силен, той блестял като звезда с доспехи, изковани от бог Хефест. Започнала отново люта битка. Начело на троянците бил Мемнон, начело на елините – Ахил. Но Ахил отбягвал да се бие с Мемнон, защото знаел пророчеството: убие ли Мемнон, наскоро и сам ще бъде убит. Мемнон използвал това и нападал отделни гръцки герои. Връхлетял и на стария Нестор, който повикал на помощ сина си Антилох. Мемнон го убил и започнал да му сваля доспехите. Напразно го нападали Тразимед, Терей и старият Нестор. Мемнон не вдигнал ръка срещу стареца. Щом Ахил узнал за смъртта на Антилох, когото обичал твърде много, влязъл в единоборство с Мемнон и го убил. Напразно богините Еос и Тетида молели Зевс да пощади децата им. Съджата определила да загине сега Мемнон. Трупът му бил отнесен далеч при бреговете на река Езеп, където го оплакали нимфи, а елините  изгорили трупа на Антилох.

Ахил бил обхванат от ярост: погинали във войната неговите двама най-близки другари – Патрокъл и Антилох. Той преследвал троянци като разярен лъв. Всички се скрили в града. Ахил вече достигнал до Скейските порти. Но сега се явил в боя Аполон и със страшен глас извикал. Ахил се спрял за миг, но веднага се насочил срещу бога, който толкова мнгоо му пречил през цялата война. Аполон обаче се закрил с тъмен облак и насочил стрелата на Парис срещу Ахиловата пета, единственото уязвимо място. Раната била смъртоносна, Ахил сам разбрал това, но с последни усилия се впуснал в боя и умрял сред двете сражаващи се войски. Разпалила се страшна битка за неговото тяло. С мъка Аякс Телеманов измъкнал трупа от враговете, а през това време Одисей отблъсквал нападащите троянци. При корабите Тетида оплаквала своя син цели седемнадесет дена: с нея плачели нереидите и всички елини. На осемнадесетия ден изгорили трупа му, а прахта събрали в златна урна, подарена на голяма могила, под която заровили прахта на трима велики герои: Ахил, Патрокъл и Антилох. След това уредили погребални игри, а Терида донесла от морското дъно скъпи награди за победителите.

След смъртта на Ахил станал спор за неговите доспехи, изработени от бог Хефест. Те принадлежали на този, който е спасил тялот му от троянците – Аякс Телемонов или Одисей. При гласуването обаче Атина Палада помагала на своя любимец Одисей, а Менелай и Агамемнон подменили гласовете в негова полза. Така оръжието получил Одисей. Великият герой Аякс полудял и се самоубил.

 

Филоктет, падането на Троя

Напразно елените нападали Троя. Градът оставал непревземаем. От пленения прорицател Хелен, син на Приам, елините узнали, че няма да превземат града, ако не дойдат във войската Филоктет и синът на Ахил, младият Неоптолем. Одисей лесно клонил Неоптолем да вземе участия в боя. Но с Филоктет било мъчно. Той лежал болен от раната си на остров Лемнос. Омраза обхванала душата му, когато разбрал, че е изоставен сам на тоя остров. Най-много намразил обаче Агамемнон и Одисей.

Одисей решил с хитрост да го хване и отведе при стените на Троя. Той накарал Неоптолем да отиде при Филоктет, да се представи за обиден от елините и да му предложи да го върне в родината. Зарадвал се Филоктет на Ахиловия син Неоптолем и се натъжил, като узнал за смъртта на Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонов. С готовност се приготвил да отплува в Елада с младия Неоптолем. Дори му предал лъка и стрелите. Измамата не успяла, но Херакъл се явил на своя приятел и му казал да отиде под стените на Троя, където ще бъде излекуван от раната и ще помогне на своите другари да превземат града на Приам. Доброволно Филоктет се качил на Одисеевия кораб и всички отплували за Троя. Много подвизи извършил Неоптолем, Филоктет пък ранил със смъртоносна стрела Парис, който избягал в гората на Ида и там умрял от раната си. Неговите другари пастири го намерили и му устроили погребение.

Падането на Троя се осъществило по хитър и недостоен начин. Одисей предложил да направят голям дървен кон, в който се скрили гръцки герои. Войските симулирали бягство и заминаване за родината. Уж измнник елин, на име Синон, съобщил на троянците, че дървеният кон е оставен от елините за Атина Палада, която им е разгнавена заради отвличането на нейната дървена статуя (паладий) от Троя. Когато дървеният кон влезе в града, Троя ще бъде запазена завинаги от враговете. Повярвали троянците и вкарали дървения кон в града. През нощта Синон отворил вратите на коня, излезли скритите герои, дали знак на оттеглилите се елински войски и те нахълтали в града. Така паднала Троя.

(1971 г., Нродна култура)

Димитър Талев - Преспанските камбани

Когато Ния влиза в семейство Глаушеви, всички ѝ се радват на хубостта и ѝ се възхищават. Ния се опитва да се хареса на свекърва си колкото се може повече, сдържа нрава си и слуша за всичко старата, ала с времето започва да ѝ противоречи и Стояна се чувства застрашена, че ще ѝ вземе сина. Тя е особено горда със снаха си Раца, която, въпреки че е глупава и с повърхностен характер, ражда деца на Кочо и почти винаги е с натежал корем. Ния вижда в каква теснотия живеят и говори с Лазар или да поокрепят къщата, или да се преместят в старата къща на баща ѝ, която стои празна. Лазар не иска да застава срещу майка си и Ния като вижда, че не получава подкрепа от него, започва да вади неща от чеиза си и да сменя с тях по-старите вещи в къщата, което не се харесва на Стояна, привикнала още от младини да живее бедно. В къщата настава цяла революция, когато Ния заменя светилника с газена лампа.

Ицо и Миро Баболеви имат малко магазинче за игли и конци, което местят на по-хубаво място в чаршията и започват да карат стока от Битоля. По-големият, Ицо, решава да донесе стока направо от производителя и заминава за Германия, в Беч.

В Преспа идва непознат човек – Райко Вардарски. Той открива Лазар и му казва, че е дошъл за позицията учител. Той се връща от заточение, където е загубил едното и око, затова винаги ходи с черна препаска. Той казва на Лазар, че ще остане само няколко дни и настоява общината да го назначи. Още преди те да се изкажат, в ранното утро на празника на народните будители, той отива при клисария, качва се при камбаните и започва да ги бие. Събужда целия град и те всички се събират отрано, чудейки се какво се случва. Пред тях Вардарски държи реч и повдига духа на хората. След това му изпълнение настават противоречия сред общинарите, но Лазар се затъпва за него и той бива назначен.

След като се подписва, Вардарски тръгва да си търси стая – остава при Аце Кутрев. Лазар го кани да хапне у тях и той на два пъти вижда Ния – влюбва се в нея от пръв поглед.

Ицо Баболев се връща от Беч. След него идват кервани със стока. Там му е помогнал някой си Хер Артур, който се оказва шпионин и на когото му е било нужно прикритие, за да се добере до Солун. Новата стока на Баболев придобива огромна популярност в Преспа и хората идват и да купуват, и да гледат. Като чува за това Хайредин Арап, отива в магазаина им заедно с Кючук Кадри и му обират оборота за деня. Догодина Ицо отново заминава за Беч и този път стоката му се разпродава наполовина още първата седмица. Идват и други търговци от Битоля и околността при него, а за следваща година се готви панаир в Преспа. Жените също искат да се включат в панаира – плетат не само за чеизите на дъщерите си, а мъжете опитват да продадат и нещо от бостаните и градините си. Идват хорат от близо и далеч за панаира, почти всичко се разпродава. Единствено Вардарски мрази сребролюбието. Той се разпалзва по разговори за Русия и наближаващата война с Турция. При поредното му посещение при Лазар, Ния му подхвърля идеята за жена учител в Преспа, тъй като момичетата са необразовани.

Веднъж Султана отива в стаята на Ния и Лазар, докато снаха ѝ е сама. Говорят за нейната невъзможност да има деца (също като майка си, на която са ѝ били необходими 17 години, за да зачене). Спорят и накрая Султана убеждава Ния да идат при Утката – тя има репутация на сводница, но също така е помогнала да много жени да забременеят. Утката обяснява на Ния трите възможности. Третата е да спи с чужд мъж, защото проблемът може да не е в нея. При това, Сулатана и Ния си тръгват, като купуват само треви. След това Утката казва на Таки Брашнаров за визитата им и той я моли да го уреди с Ния, но Утката отказва.

Вардарски намира учителка в Шумен. Тя е млада и ерудирана. Още първия ден минава през чаршията в компанията на Лазар, Андрей и Вардарски, въпреки че жени не стъпват там и за това научава цяла Преспа (и за безплодието на Ния). Иванка Руменова, учителката, отсяда при Бенковица. На вечерята за посрещането ѝ идва и Ния. Разговарят за живота на Руменова в Русия.

Лазар, в преставите на Ния, се отдръпва от нея, защото тя не може да забременее и това я яде отвътре, но всъщност той иска да ѝ предложи да дадат къщата на баща ѝ за девическо училище. Ния се противи, иска там да живее с Лазар, ала той е упорит и не желае да стъпва в дома на Аврам. Ния накрая се съгласява. Събират се общинарите да говорят за девическото училище. Постъпката на Руменова ги е вбесила и те не искат такава учителка. Намесва се Таки Брашнаров и казва между другото, че е видял Ния при Утката. Лазар се вбесява, прибива се и разпитва Ния. Като научава истината, на следния ден кара д аизгонят Таки от съвета, задето е излъгал – тя наистина е отишла там, но е била със Султана за треви. После Лазар побеждава упорството на общинарите, като казва, че жена му ще даде сграда за девическото училище. Дори ремонтират къщата, ала Руменова успява да събере само шест момичета (майките предпочитат децата им да си стоят вкъщи и да учат ръкоделие). Впечатлена от възпитанието на дъщеря си обаче, Маца Чучурска започва да ходи от врата на врата и да говори все добри неща за учителката и така в гимназията се събират над сто девойчета.

Ния се сприятелява с Руменова и двете ходят заедно из чаршията, отваряйки път и на други жени да нарушат стария обичай. От селото на Стоян идват много селяни, но след тях идва Хайредин Арап ага да ги прибере. От всички, при него остава единствено Неда, която е дъщеря на мъртвата му сестра Благуна. Турците в града се събират на съвет, усетили, че „гяурите надигат глава“ и назначават същия този Хайредин да пази околността, а в замяна му обещават чифлик и хора да му работят.

Ицо Баболев за поредна година заминава за Беч, но този път взима със себе си втория син на брат си – Георги, да учи там. В града идват търговци от далечни земи, с камили и т. н. На една такава сергия Таки Брашнаров за пръв път започва сериозно да ухажва учителката Руменова. Други продавачи са двама руснаци, които пък се оказват нейни познати и тайни борци за свобода – Николай Никитич и Иля Андреевич (Павел Сергеевич). Те я предупреждават за предстоящата война между Русия и Турция.

Таки Брашнаров се сприятелява с Руменова и я убеждава да се оженят. Ния предупрежава учителката, но тя не е слуша. Горчивината от решението си Руменова усеща още в първия си ден като булка. Всички в дома на Брашнарови са отчуждени и отдадени на пороците си с изключение на малкия Васил. Той единствен разговаря с нея искрено и тя му предлага да замине да учи в  Русия, като нея някога. В първата брачна нощ Таки се отнася с нея като с животно, на сутринта ѝ забранява да ходи повече в училището, удря ѝ плесница, а тя бяга от него и скоро след това иска развод в общината. Там се страхуват да ѝ откажат, въпреки че за тях побоят е нещо нормално, но не искат да загубят единствената си учителка сега, след като има толкова много ученички.

Ния гасне покрай свекърва си и мъжа си, изглежда болнава, хората я съжаляват. Когато в общината решават да намерят нова сграда за девическото училище, Лазар предлага да съборят част от къщата на баща си и да построят своя. Но когато го споделя с майка си, Султана твърдо отказва да напусне дома си и все по-често усеща как твърдата ръка, с която е държала семейството си, започва да омеква.

Руменова споделя на Ния, че е бременна и че ще напусне Преспа в края на учебната година, за да не разбере Таки. На раздяла всички тъгуват за нея. Васил идва тайно с много пари и иска да избяга с нея, а Руменова измисля как да го изкара от града без никой да усети. Пише писма на Ния с упътване какво и кога да го направят и един ден Васил се изпарява посред нощ. Всички мислят, че е бил отвлечен за откуп, но по-късно получават писмо лично от него, че е в Русия.

Набезите на Хайредин ага стават непоносими – умират хора и Лазар и Атанас Кривио купуват седем пушки, събират мъже и нападат турчина и хората му в кулата му. Избиват ги всички, а на слугите нареждат да си мълчат. Когато в града се разбира за клането, на шестия ден от панаира Кючук Кадри тръгва по чаршията с хората си и започва да избива наред. Пръв попада под прицела му Ицо Баболев. Заптиетата идват късно да го усмирят.

Вкарват и седмината убийци на Хайредин ага в затвора, включително Лазар и Вардарски. Изглежда Богоя се напил и разказал на всеослушание извършеното геройство. Първоначално мислят да го убият, но после Лазар намира начин да помогне на Богоя да отрече всичко и да ги пуснат.

Георги Баболев се връща след три години от Германия, точно преди началото на войната. Всички са развълнувани, когато Русия напада Турция и минава отвъд Дунава, но Георги вече знае, че никой няма да дойде при тях и да ги освободи. Княжество България вече е факт и много Преспанци изоставят домовете си, за да заживеят в свободната земя. Турците в града са по-ниски от тревата.

Кючук Кадри се връща в града и бива убит от млади революционери. Лазар го водят в затвора, а Вардарски повежда хората към конака да го превземат, но се провалят. Водят ги в Битоля да ги съдят. Вардарски поема цялата вина върху себе си и бива осъден на обесване, а Лазар – на 101 години затвор. Другите са оправдани. След смъртта на Вардарски, Султана събира 300 лири за помилването му и го пускат. Това става благодарение на Бенковица, която още страда от смъртта на Андрей.

Таки Брашнаров и Георги Баболев обединяват сили и съграждат мелница, което съсипва труда на хора като Лазар и той остава почти без прехрана. По това време Ния зачева (минали са вече 17 години). Ражда много трудно слабичко и болнаво дете - Борис. Той обожава дядо си Стоян. Кочо, Раца и децата им заминават за София и отварят магазин. Стоян умира в съня си, а година по-късно – и самата Султана, след като остава сама в къщата си.

Ивайло Петров - Хайка за вълци

Калчо Статев има две дъщери. Втората, Радка, той не иска да дава, защото му е нужна работна ръка, но сам Жендо Иванов идва да я иска дори без зестра. От там започват да викат на Статев – Солен Калчо, а преди това – Троцки, защото е пазач на лозята. На сватбата на Радка обаче се оказва, че тя е нечестна и баща ѝ дава замяна – 15 декара земя, за да не я връщат. След това той спира да говори. Майката на Радка я вижда за кратко, но усеща, че нещо с нея не е наред. Един ден тя умира – пометнала и кървяла до смърт. Калчо изживява смъртта ѝ много тежко. Проговаря на жена си едва когато кравата им ражда теле с краката напред. Въпреки, че отрича ТКЗС-то, Калчо редовно донася на милицията за провинилите се съграждани. Те му отмъщават, но той така и не издава кои са били. Жени най-малката си дъщеря Митка, жена му умира, а новият му зет се оказва работлив. Дори му изкарва карта за лов, след като Калчо страда от иззетата му пушка. Така той започва да прекарва време с дружинката в кръчмата, където опитват вина. Когато организират хайката, след като чуват за глутницата вълци, Калчо е повален от клон и умира в една партина.

Жендо е хайдутин. Първоначално е член на безименна чета, после става неин войвода. Представя се за хора на Карадемирев, заради което неговата банда си има проблеми с властта. Един ден отмъщават на един богаташ, който е посегнал на момиче, далечна роднина на едно от момчетата в четата. Взимат му парите, но богаташът се оказва близък на Карадемирев. Крайно отмъстителен, той намира Жендо и почти успява да го убие, но куршумът минава на сантиметър от сърцето му и той оцелява. По-късно се срещат, когато Карадемирев е заловен, а Жендо му дава вода като на дете. Когато се установява в селото, той първоначално никак не харесва Солен Калчо, но веднъж вижда дъщеря му Радка с пикьора Кунчо, за когото е чувал, че е женен и има две деца. Вижда ги да се срещат няколко пъти в царевицата и решава да му я поиска за снаха, не толкова да го избави от позора, а за да му вземе трите ниви, които са до неговите и които са останали напълно без грижи, след като Калчо ги е оставил изцяло на жена си. Когато Радка умира, той решава да върне земите на Калчо, стига да не влиза в текезесето, ала той го издава на властта и те му взимат нивите в полза на държавата, а Калчо правят стражар. Затварят Жендо, дори в бъчва го търкалят, но той отказва да подпише декларацията. Хората започват да си отиват от селото и да се местят в града. Включително и сина му – жени се за учителка и има две деца – Солват и Кат, кръстени на баба си и дядо си. Жендо все пак става текезесар, работи усърдно и скоро всичко си идва на мястото.

Николин го взимат млад и сирак в чифлика на Михаил Деветаков. Там се запознава с готвачката леля Райна, която му става като негова майка.

Иван Шибилев, който е по-млад от Николин, от малък е много добър с каквото и да се захване. Рисува и обожава киното. Привлича го силно сценичното изкуство, до което се докосва, благодарение на чичо Жорко, който е син на хазяите му, а и сценичен работник. Покрай театъра се запознава с красивата Вева, която обаче използва красотата си, за да си уреди живота и на искрените му чувства гледа хладно.

След смъртта на готвачката Райна, всичко в къщата се обръща с краката нагоре. Деветаков наема нова жена – Добринка, която сади раздор. Деветаков дава ¾ от имотите си на общината и едва успява да поддържа стопанството си. Дядо Коньо много краде. В чифлика живеят Мамат и Клара, които са избягали от Будапеща, благодарение на Каров, който е българин. Той ги води в Бия, а после изчезва. В чифлика идват гости, сред които е г-жа Мишона. Тя съветва Николин да преспи с генералшата Сърмашикова, тъй като и тя самата се е продавала за кило брашно. В миналото е работила в адвокатска кантора, но забременяла от сина на адвокат Горашов. Той ѝ плаща да махне детето, тя го лъже, че не го е махнала, хвърля му парите в лицето и тълпа от хора го смачква, опитвайки се да грабне нещо. С останалите пари Мишона отива в София, където си наема жилище и става сводница на две семейства – Сърмашикови и Илиеви, които в крайна сметка разбрали, че не е никаква богаташка, но били зависими от нея.

Един ден трите жени – Фени, Мишона и генералшата идват заедно, скарват се, а няколко дни след тяхното заминаване Деветаков се самоубива. На погребението му идват единствено дядо Старви, мъжа на леля Райна, Малат, г-жа Клара и Николин.

Николин получава чифлика и земята, но не се чувства удобно и решава да иде да живее с Илко Кралев в града. Да се грижи за него, защото е болен от туберкулоза. Но така се случва, че Мона го задържа, прелъстява го и се женят, а баща ѝ, дядо Мацко, с котешкия си нрав, се разполага като господар с мебелите на мъртвия Деветаков и бедняшкия му дом става гротесков и хората му се присмиват. Николин обаче не чува и вижда нищо от това, защото е дълбоко влюбен и верен на жена си. Детето се ражда седмаче и това предизвиква слухове.

След изчезването на Вева, Иван Шибилев е приютен от актрисата Даря. Живее с нея известно време и с родителите ѝ, докато мъжът ѝ не се връща. След боя им, той не чува повече за нея. Тя е и жената, която го разкрепостява, но по някаква причина, когато се връща при Мона, той изпитва към нея платонически чувства. Поне до сватбата на приятелката ѝ Радка, когато я води в колибата на Солен Калчо. След това тя забременява и започва да отпраща кандидатите за жениха, надявайки се Иван Шибилев да се върне и да се оженят. След два месеца вече много ѝ личи, че е бременна и тя се вижда принудена да прелъсти Николин, който, макар и на 27, е невинен и чист. След като се ражда детето, Мона се среща тайно с Иван Шибилев и минава една година преди Николин да започне да подозира толкова очевидни неща. Хората от селото започват да говорят, да намекват на Николин и да пращат анонимни писма на Мела кой е истинският ѝ баща. Мона умира, след като се разболява и тръгва с каручката за доктор, но бива самзана под колелата ѝ. Едва след смъртта ѝ Иван Шибилев започва да се интересува от дъщеря си. Николин забелязва колко много си приличат двамата, но за него тя е само негова дъщеря. Като пораства, Мела заминава из града и пътува с театъра. Не е особено талантлива, но Иван Шибилев я подкрепя неотлъчно. Николин непрестанно тръпне, очаквайки малкото момиченце, което помни, да се върне при него.

Когато организират хайката, Николин Рогльото (както му лепват прякор) пита Иван Шибилев дали е истина онова, което се говори са селото. Той признава и Николин смята, че от страх се е прибрал в селото, но когато го намира след час, той е измръзнал до смърт.

Илчо Кралеч се среща случайно с Нуша Пашова в автобуса. Те започват да се виждат и в крайна сметка се влюбват. Стоян Кралев, братът на Илво, е против това. Обвинява бащата на Нуша в престъпление, а Илчо опитва да го оневини. На всичкото отгоре той е болен от туберкулоза и не вярва напълно, че би могъл да има бъдеще с Нуша. Обстоятелствата така се подреждат, че баща ѝ умира в затвора, а Илчо оздравява. Нуша обаче се разболява и скоро умира. Стоян става важна клечка за партията и не се свени да отстрани всеки от пътя си, дори това да е собственият му брат. Илчо успява да се срещне с брата на Нуша, Лекси, който бил пратен на тайна мисия в чужбина.

Киро Джелебов получава прякора Вървинамайната си, след като на власт идва ТКЗС и Стоян Кралев опитва да го принуди да подмине членството в партията. Джелебов предпочита да остане безпартиен, но не може да вземе листове с разрешение тримата му синове – Марчо, Аньо и Димчо да следват в университет. Един ден го привиква, а Джелебов се връща вкъщи, започва да пише на хартия, че дава всичко, което има, когато мастилницата пада и той тръгва нанякъде, напълно загубил ума си. Взима лопата и се заравя наполовина до кръста и започва да бълнува Господ и как той иска от него да пирнесе в жертва първородния си син, както е историята за Аврам. Един човек вижда Киро Джелебов случайно, мисли че е посечен на две. Идват хора, изравят го и той се оправя до няколко седмици. След този случай Марчо заминава за София с надеждата, че ще учи без лист, но се оказва в Западна Германия и Анцо разбира, че е станал политически беглец. От партията започват редовно да привикват него и баща му, да ги унижават. Димчо се прибира от казарма, печели си слава на фустопоклонник, но се влюбва в добро момиче. Родителите ѝ отказват да я дадат заради лошото име на семейството му и те двата бягат. Аньо има един неуспешен брак, но после намира правилната жена, макар свекърът му да е склеротичен и да го мрази. Киро Джелебов мрази Стоян Кралев и смята, че всички злощастия в семейството му са по негова вина. Сближава се с него и едва ли не му става слуга. След пет години между тях няма нови стълкновения, но тогава се получава телеграма за смъртта на Марчо и три дни по-късно, когато се организира хайката за вълци, Киро записва в библията, където неговите предци държат сметка за всичко важно в семейството, че именно той е убиецът на Стоян Кралев.

Димитър Талев - Железният светилник

Романът започва през 1833 г. след голяма чума. Стоян Глаушев бяга от родното си село Гранче, на три часа път от Преспа, когато убива едно от кучетата на бея, за да защити своето. В града животът му се вижда много труден. Едва успява да изкара малко пари, подхващайки се за кратко на работа тук и там, за да нахрани себе си и кучето. Минава известно време, пада дълбок сняг. Стоян върви по улицата, когато една порта се отваря и една жена го вика по име. „Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян? – Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци.“ Това е Хаджисерафимовата унука - Султана. Тя иска от Стоян да нацепи дървата на нея и бабата хаджийка. Някога техният дом е бил богат и те са били с положение, но с времето от богатството на дядото на Султана не е останало почти нищо. Тя къта последните им жълтици и ги пази за сватбата си. След като се запознава със Стоян, тя му позволява да остане с кучето си в плевнята. Из града тръгват грозни слухове за тях двамата, но Султана е търпелива. Стоян си намира работа при един калфа, благодарение на голямата си сила, а и работата му се струва приятна и като за него. Един ден Султана предлага на Стоян да се оженят, той се съгласява, но сватбата им предизвиква смут и от общината ги викат да разследват дали не са водили съвместен живот преди сватбата. Султана учи Стоян сам да иде и какво да каже.

В началото на съвместния си живот със Султана, Стоян се чувства като чужда птица в Преспа. Никой не го приема и на него това му тежи. Дори жена му го нарича селяндур и се страхува да не им се смеят хората. Минава известно време, в което Стоян задобрява в работата си при майстор Кочо, който го взима след многото му неуспехи в други работилници, а Султана непрестанно настоява той да поиска повече пари, особено след като им се раждат деца. Когато Султана забременява с първото, Стоян дори не разбира, докато не идва баба Керана да го изроди, но скоро то умира, а Стоян го преживява много тежко.

Стоян мисли да вдигне втора стая в къщата, за да има повече място за живеене. Освен това мисли да отвори свой дюкян, но майстор Кочо го съветва да не го прави, тъй като с него има 33 калфи в града и конкуренцията е страшна. Султана обаче настоява и Стоян отваря, но веднага е посрещнат от гнева на калфите. Връща се вкъщи разстроен, обаче жена му го кара да отвори отново и той се връща и от този момент повече не затваря вратите на работилницата си.

След години в Преспа плъзва идеята за нова църква, защото старата е твърде малка за всички. Идеята дава Климент Бенков, противник на Аврам Немтур. Общинарите ги слагат начело и двамата, не защото знаят за ненавистта си към другия, а защото именно това ще им помогне да се спогодят. Започват да събират пари от хората, да избират подходящо място и да избират човек, който да пратят първо в Битоля при патриарха, а после в Цариград да се иска разрешение. С тази задача се заема Климент Бенков. Владиката пък праща свой наместник в Преспа, който говори само на гръцки и се заема с общинарите да укрепят елинското училище и да доведат трима гръцки учители, а за българското никой не си мърда пръста.

В дюкяна Стоян взима двамата си сина – Кочо, големият, и Лазар, който още от малък показва по-голяма любов към книгите, отколкото към бакърите на баща си. Лазар е и любимецът на Султана – тя мисли да го прави свещеник. Климент Бенков идва в дома на Стоян и Султана да ги убеждава да пратят Лазар в Атина да се изучи със сина му, след като той, наместникът и общинарите виждат как Лазар помага на учителя си и учи другите деца. Когато той се връща сам, общинарите са срещу него – обвиняват го, че е присвоил техни пари. Този спор влошава болестта му, той опитва да поиска още пари от хората в Преспа, но болестта го поваля и той умира преди завръщането на момчетата.

Наместникът събира най-богатите власи и от тях взима необходимите за построяването на черквата пари, а те настояват техните имена да останат като основни дарители. По същото време в града идва монах от Рилския манастир да събира дарения. Стоян Глаушев го приема в дома си и от този ден става изключително набожен. Монахът от благодарност оставя една от книгите си на Лазар и това променя живота му – той още тогава решава, че е роден за по-велики дела, не за църковни. Монахът обаче напуска града с рана на главата.

Идва време да се сложи първия камък за строежа и за събитието се събират всички християни. Пътят към мястото за новата църква им е препречен от турците. Каймакаминът смятал, че гяурите готвели буна и затова спрял строежа. Те му показват фермана, издействан от Цариград, но на него това не му е достатъчно. Турците имат четири джамии, а са само една махала, докато българите са много повече, а имат само една църква. Камакаминът обаче настоява, че тя им е достатъчна и отказва да им даде разрешение за строеж. Рушветът този път не помага. Минават години, когато една неделя Лазар Глаушев се качва на амвона, както винаги, да чете, но този път призовава хората и те се хващат веднага със строежа на църквата, без да искат позволение от никого и никой не ги спира.

Пишат писмо за майстор на новата църква и се отзовава Рафе Клинче, който е голям особняк – иска много пари, по две оки вино на ден и не позволява на никого да види работата му. Лазар предлага той да остане у тях, докато си намери друго място.

След като Лазар се изгаря с горещ бакър, куца известно време, а Султана започва да говори с него свещеник ли да става, даскал ли, да се жени ли. Тя предпочита за снаха Ния, дъщерята на Аврам Немтур, родена и отраснала в коприна. Ния също малко по малко започва да накланя мислите на баща си към Лазар и той решава да го направи свой човек, ала гордостта на Лазар не му позволява, въпреки че изпитва по-силни чувства към Ния, отколкото към Божана, дъщерята на мъртвия Климент Бенков. Когато е на гости, Андрей, синът му, предлага на Лазар да работят заедно и той приема.

Когато се прибира у дома, Лазар хваща сестра си Катерина да излиза от стаята на Рафаел Клинче. Тогава още не ги подозира. Лазар влиза при майстора да го моли да си намери друго място да живее, защото майка му непрестанно го моли за това. Тя не може да го понася, а Рафе пък ѝ прави иконостас, за да я усмири. Лазар казва на майка си, че ще става калфа при Андрей Бенков и че смята да се жени за Божана, сестра му, но тя продължава да настоява за Ния.

Лазар държи реч пред хората в новата читалня под общината. Това не се харесва на общинарите и те го викат, а някои от поддръжниците му идват с него и казват, че вече не искат старите чорбаджии и така правят нова община, в която влизат Лазар и Андрей. Освен това власите и българите се обръщат едни срещу други – власите твърдят, че църквата е тяхна и те са дали пари за нея, затова ще се пее на гръцки, докато българите настояват, че са построили със свои ръце и затова трябва да се пее на славянски.

Женят Нона. На сватбата Божана губи съзнание заради силна, кървава кашлица – началото на болестта, която е отнела и баща ѝ. В паниката си Лазар я иска за невеста, но колкото да е щастлива Божана, тя иска да изчакат една година, преди да обявят годежа си (защото мисли, че за това време ще умре). Като се връща, Лазар вижда Катерина задъхана и разчорлена. Султана подпитва Катерина за Ния и казва да я предупреди, че ще отиде да я види. Намеква ѝ за сина си и че той всъщност иска нея. След празника Ния моли баща си да я омъжи за Лазар. Аврам Немтур се дърпа, нарича го враг, но като идва хаджи Захари, кара го да иде в дома на Глаушеви. Хаджи Захари се връща посърнал, а Аврам Немтур праща дъщеря си далеч от Преспа, за да забрави за Лазар. Божана отново ляга болна, но този път не успява да се пребори и умира.

Рафаил Клинче кани Лазар в новия си дом – живее при двама старци, които не му създават проблеми. Казва му, че Катерина е бременна от него и да говори с майка им да ги оженят по-скоро. Лазар се разгневява, но издебва подходящ момент да остане насаме със Султана. Като ѝ казва, тя изпитва ужасен срам и му казва нищо да не прави, а сама тя ще се справи с Катерина и омразният ѝ художник.

Султана говори с Катерина – казва ѝ, че знае, че ще я омъжат, но няма да ѝ позволи да мине под венчилото бременна, защото всички ще разберат и ще посрами семейството си. Отива в турската махала при една кадъна – врачка и взима от нея билки. Кадъната и предупреждава, че е опасно в напреднала бременност, но Султана рискува. Подготвя всичко, остава сама с Катерина и чака да пометне. Билето се оказва силно, но кръвотечението не спира и Катерина умира. Султана, след като се отървава от следите, казва на всички, че е починала от сърце.

Пролетта преди Великден хората започват да се бунтуват, че не искат в църквата да се пее на гръцки и в крайна сметка каймакаминът затваря черквата и не дава да се служи, а Лазар – в затвора. Всеки ден ходят общинарите да искат освобождаването му, докато най-накрая го пускат. Аврам Немтур и наместникът се уговарят да убият Лазар, защото е твърде голяма пречка. Аврам плаща на турчина Али и след две седмици, след като го е дебнал редовно, Али се запашва с нож и два пистолета. Успява да стреля по Лазар веднъж в гръб, преди едрата Нона, която е влюбена в Лазар, да успее да го спаси. Лазар гори от раната си 12 дни.

Когато Аврам Немтур се връща в Преспа, Али иска от него останалите обещани пари, но Аврам отказва да му ги даде, защото Лазар е още жив, а каймакаминът се е заклел да обеси убиеца, който и да е той. Скоро след това чаршията пламва – тъкмо неговият дюкян, където е заложил всичкото си богатство. Аврам получава удар и едната половина от тялото му се парализира. Ния се връща и двамата се оказват сиромаси. Аврам умира и една година по-късно Лазар и Ния се женят. Тогава Рафе Клинче завършва иконостаса и показва единствено на Нона, че в единия ъгъл е запечатал образа на Катерина. След нейната смърт той не близва и капка вино повече.

Димитър Димов - Осъдени души

Луис Ромеро (един от братята на Ередиа) се запознава с мис Фани Хорн, англичанка, в един малък хотел в Испания, където тя е отседнала и където се измъчва, приемайки морфин. Наркотичният глад е този, който ги запознава и въпреки че в началото тя му показва своята горда английска натура, а той – своето превъзходство и присмех, впоследствие той започва да съжалява Фани, а накрая тя дори се влюбва в него. Докато двамата разговарят, Луис се опитва да я откаже от морфина, но тя знае, че вече е твърде късно за нея и започва да му разказва как е загубила вярата си в живота.

През 1936 г. Фани е в Испания със своите приятели – Джек Уинки и Клара Саутдаун, американци. Третият в компанията ѝ е Жак Мюрие, който „я обичаше и страдаше мълчаливо“. По това време в страната се води война между червените анархисти, които се борят за републиката, и самата държава в лицето на нейните благородници и кюрета. Четиримата пътуват в колата през дъжда и без малко не пропадат от разрушен мост. Пътят към един хан им показва закъснял пътник на магаре – самият Рикардо Ередиа. Петимата се срещат отново в хана и спътниците на Фани не пропускат да го подкачат заради сана му, а мис Хорн го защитава. Свещеникът принадлежи към „Дружината на Христа“ – орден, основан от духовния им баща Лойола.

В хана влизат и работници – шума и опасна компания. Единият от тях, Карлито, кани Клара Саутдаун на танц, без да съобрази етикета и подтикван от другарите си. Но тъй като той не е запознат с хладното безразличие на американците, предизвиква острият гняв на Джек и той го удря с металния си бокс в лицето, с което го ослепява. Настава оживление в хана и идват органите на реда. Като разбират какво се е случило, започва дело срещу американците. Докато тече месецът, Фани се разхожда из околностите с шофьора си Робинзон и разглежда забележителности. Тя първоначално не смята да отиде в съда, но размисля в последния момент и влиза насред заседанието, събирайки погледите в себе си. След нея идва отец Ередиа, който единствен отрича станалото да е по вина на Карлито и заявява пред съдията, че Фани ще потвърди думите му. Тя го прави за лична изгода и праща в затвора приятеля си, за да се издигне в очите на монаха.

След случилото се, Фани заминава в резиденцията на ордена при отец Оливарес да го разпита за Ередиа, прикривайки интереса си към него с необяснимо желание да се посвети на католицизма и да се запознае с основите на техния орден. Оливарес още тогава се усъмнява, но я снабдява с много книги по въпроса, които Фани използва, за да разбере по-добре своя монах.

Фани посещава Ередиа в училището, където преподава. Срещата е изненадваща и това вбесява Ередиа, но всички я посрещат учтиво. Тогава тя му предлага помощта си за лятото в Пеня Ронда, където има лагер за болни от петнист тиф. Ередиа отказва веднага, а Фани започва да издирва Мюрие, който е заминал с Клара Саутдаун. Щом получава писмото ѝ, той веднага заминава да я види, защото е влюбен в нея от години и опитва да я накара да ревнува като ухажва Клара. Мюрие също опитва да разубеди Фани, ала в крайна сметка двамата поемат на път, след като купуват оборудване за пътуваща болница.

Първоначално болницата и самата Фани не са добре дошли в лагера. Монахът опитва всячески да я прогони и ѝ предлага да отиде в съседния лагер, където също имат нужда от помощ, но тя отказва. По време на лечението, Ередиа изпробва нов вид ваксина срещу петнистия тиф, жертвайки много животи в името на други. Това не се одобрява от Мюрие, който е наясно с намеренията на Фани, но въпреки това остава с нея.

В лагера идват анархисти да убият отец Ередиа и Фани се спуска да го защити с цената на живота си. Другите жени също опитват да го спасят, но в крайна сметка започва война между червените и властта. Експлозии и куршуми летят навсякъде из лагера. Живи хора изгарят. Всичко завършва с масови разстрели на републиканци.

Числото на болните рязко се покачва. Парите за храна и медикаменти привършват, а орденът опитва да изцеди и последното останало богатство на Фани. Отделно, самата война става предпоставка за покачването на цената на зехтина и други продукти от първа необходимост. Виждайки всички така принизени, Фани с горчивина разбира, че същият този орден е използвал Ередиа, а и сам той, за да я предразположи да даде пари. Самият Ередиа ѝ казва, че той я обича, но не могат да са заедно, а когато я отхвърля, след като Фани го целува, илюзията ѝ за него се разбива и тя започва да го мрази и да гледа как всичко наоколо се срива. Мюрие по същото време се разболява и умира. Фани дори не може да присъства на погребението му, защото взима сънотворни.

Фани разговаря и с Оливарес, който се отмята от вярата си в ордена и казва, че всичко е лъжа, но тъй като на монасите им е наредено да се подслушват едни-други, Ередиа чува всичко и го прогонва. На следния ден Оливарес се обесва, но Фани проспива и това. Когато се събужда на следния ден, казва на прислужницата си Кармен да приготви куфарите, за да заминат всеки момент, но ѝ е нужен открит лист. Скоро след това научава, че брат Доминго е бил заловен. Преди това тя му е дала дрехите на Робинзон, за да избяга при червените, а сега се готвят да го разстрелят.

В целта си да спаси Доминго, Фани отива в града да моли дон Бартоломео, който отговаря за тази област, да го освободи. Той обаче отказва по свои си причини – чуди се как такава красива дама ще се застъпи за прост селянин, отколкото да му обърне внимание. Маркизът на Артиага ѝ казва на излизане, че единственият, който може да спаси Доминго, това е човекът, който е поискал екзекуцията му – Ередиа. Бясна, Фани хуква, но вместо да избяга от тълпата, тя се оказва точно на първия ред на страшната сцена. Доминго опитва да убеди хората в правотата на червените, ала бива убит с още двама. След тази сцена, Фани се връща в лагера и застрелва монаха.

Борис Пастернак - Доктор Живаго

 

Погребват майката на малкия Юра (12), която умира от туберкулоза. Тъй като баща му е починал, той остава при своя вуйчо – разпопеният свещеник Николай Веденяпин. Юра прекарва детството си предимно в дома на професорското семейство Горменко, където се запознава с Тоня, която е дъщеря на домакините и Ника Дудоров. Той завършва медицина, а тя – право. Запознава се и с Миша Гордон, който е с година по-малък. Миша е бил свидетел на самоубийство във влака.

Амалия Гишар има две деца – Радион и Лариса. Тя държи ателието на г-жа Лавицка. Там работи и Лариса. Тя е обожавана от стария Виктор Комаровски (който е отговорен за смъртта на бащата на Юра) и мразена от неговия пес – Джек.

През есента московските жп линии започват стачка. Участници са Павел Антипов и Киприян Тиверзник. Павел има жена, Даря, която е болна от тиф. Имат и син – Патуля, който след ареста на баща си остава да живее при Тиверзин.

Лара се запознава с Ника Дудоров и младия Антипов, който още тогава започва да изпитва чувства към нея, а тя – да го използва.

В дома на професорите има представление. Идва Агрифена Егоровна да търси Александър Громеко, за да помогне на г-жа Гишар, която се е отворила и изглежда, че умира. Громеко взима със себе си Юра и Миша. Там Юра за пръв път вижда Лариса.

Ана Ивановна, жената на Громеко, заболява от бронхопневмония. Една вечер, мислейки че за нея края е близо, казва на Юра и Тоня да се венчаят, защото за нея те са един за друг.

Чувствайки все по-унизителна зависимост от Комаровски, Лариса става гувернантка в дома на Кологривови за три години. На четвъртата брат ѝ Родя идва да ѝ поиска 700 рубли, които проиграл и тя ги взима от Кологривов вместо от Комаровски.

Липочка, дъщерята на Кологривов, за когото Лара се грижи, се сгодява за младия инженер Фризенданк. Лара още не е върнала дълга си, защото тайно праща пари на Павел. Лара обаче се чувства потисната от положението си и отива при Комаровски с пистолета на брат си да иска свободата си. Преди да отиде на тържеството, Лара се отбива при Павел и го заклева да се оженят. После опитва да застреля Комаровски, но вместо него улучва прокурора – Корнаков. Той веднага познава Лара, защото пак я среща при странни обстоятелства и пак с прошарения мъж – Комаровски. Лара не е на себе си. По същото време умира Ана Ивановна.

Лара лежи болна известно време, всички опитват да ѝ помогнат, а накрая отново се измъква от неловкото положение с помощта на Кологривов.

След две години се ражда първото дете на Живаго – момченце, от жена му - Тоня. Скоро след това то разпределят на фронта като военен лекар.

Антипови се местят в Юрятин, родният град на Лара. Дъщеря им, Катенка, е тригодишна вече. Животът на двамата е изпълнен с непрестанно отстъпване и престореност. Паша иска промяна и става доброволец. Когато писмата от фронта спират, Лариса става милосърдна сестра и заминава с Катенка за Москва с дома на Липочка.

Юрий е с приятеля си Гордон, но се налага да се разделят. Докато върви към дома си, един шрапнел го улучва и той пада в безсъзнание. Когато попада в лазарета, Юрий среща Лара за трети път, но не ѝ казва, че я познава. Там и е Галиулин, който казва на Лара, че е познавал мъжа ѝ и ѝ предава вещите му.

Започва революция.

Юрий и Лара са в дома на графиня Жабринска в Мелюзеев, където заедно се грижат за ранените. Искат да се върнат в Москва, но влаковете са все претъпкани. Тоня разбира за Лара и смята, че Юрий има връзка с нея. Скоро Лара тръгва за Урал, а Юрий – за Москва. Пътува с глухоням ловец на патици – Погоревших, който е много приказлив и чудноват.

Живаго се връща в дома си. Тоня и малкият Саша живеят в една част на къщата с две слугини, а другите са разпуснати; а в останалите етажи живеят непознати. Три години живеят много зле, изнемогват и гладуват. Живаго получава вест за болна в новобогаташка къща. Скоро обаче приятелите и благодетелите се отдръпват от тях, а Живаго заболява от тиф. Помага му природният му брат – Евграф от Омск, но така и не се срещат. След като оздравява, със семейството си заминава за имението Варикино, близо до Юратин. Пътуват дълго с влака. Накрая Живаго се среща със Стрелников (прякорът му е Разстрелников), който всъщност е Павел.

Когато стигат в Юрятин, имат спор с Микулицин, който смята, че ще си навлече неприятности, след като се грижи за семейството на Юрий. Минават месеци, през които докторът пише бележки, разболява се, докато идва месец май и той среща в библиотеката Лара. Отиват в дома ѝ, разговарят, но на връщане Юрий е заловен и принудително пратен при партизаните като фелдшер. Там той прекарва две години. През това време на три пъти опитва да избяга от тях. Остава там до третата година, когато един ден разбира, че белите са нападнали Юрятин. Казват му, че това не може да е истина, но същата нощ той бяга от лагера през тайгата.

Юрий върви дълго време, докато накрая се връща в Юрятин. Отива веднага в къщата на Лара, но тя е празна. Там са се настанили плъхове. Лара му е оставила съобщение на хартийка, с която е завила ключа, че жена му е родила. Юрий е болен и смесва сън и реалност. Когато се събужда, Лара се грижи за него заедно с Катенка. Тримата живеят известно време там, после отиват в старата си къща, но като вижда креватчето на сина си, колабира и тръгват отново с шейната към къщата на Микулицин, където прекарват две седмици в борба за живота си.

Вълци започват да обграждат къщата, а Лара всеки ден говори за заминаване. Идва Комаровски, който предлага помощ. Казва им, че Павел е разстрелян и вероятно скоро ще погнат и тях. Живаго съветва да излъже Лара, че ще я последва с втората шейна, а вместо това да се разделят и да избягат по отделно в случай,  че него го заловят. Живаго се съгласява и с мъка изпраща своята Лара. Следващите дни мисли само за нея, докато не му идва гост – самият Стрелников (Павел). Двамата разговарят за революцията и за Лара. Живаго му казва колко го обича тя, а той споделя опасенията си, че ще го преследват. На сутринта той се самоубива и Живаго го намира в една пряспа.

В последните години от живота на Живаго се изостря сърдечното му заболяване. Той се връща в Москва с Вася Брикин, но скоро след това се разделят заради противоречия. В дома на Шчапови се запознава с Марина. Тя му помага с къщната работа и става третата му, нерегистрирана официално жена. Един ден Юрий изчезва и след три дни се получават писма и пари от него. Той е срещнал брат си Евграф и по неговата идея е избягал и живее под носа на приятелите си. В един горещ летен ден той получава пристъп в трамвая, едва успява да излезе и умира на улицата. Лариса го вижда в ковчега му и то случайно. Той е живял в същата стая, в която е бил Антипов. Мислите ѝ са свързани с това, че двамата ѝ любими мъже са мъртви, докато противният адвокат, онзи с когото е трябвало да улучи куршума преди години, е още жив.

 

Персонажна система:

Майка на Живаго – умира от туберкулоза, когато е момче, Мария Николаевна

Николай Николаевич Веденяпин – разпопен вуйчо и брат на майка му; работи в редакцията на вестник

Юра – 12 г.; завършва медицина; специалност – обща терапия

Кологривов – фабрикант на коприна и голям покровител на изкуствата; човек с напредничави възгледи, милионер и симпатизант на реовлюцията. Дъщери – Надя и Липа

Иван Иванович Воскобойников – педагог и популяризатор на полезни знания; слаб, светлоок, енергичен, с ехидна брадичка. Живее по приятелскат линия у богаташа Кологривов

Павел – разсилен и пазач в книгоиздателството

Ника Дудоров – гимназист, който живее при Воскобойникови – 2 години по-голям от Юра – на 14 (инокентий)

Миша Гордон – 11 г.; замислено лице и големи черни очи – философско-филологически факултет

Григорий Осипович Гордон – баща на Миша

Тиверзин – има две снахи – вдовица

Дементий Дудоров – терорист; баща на Ника

Майка на Ника – от рода на грузинските княгини Еристови, капризна и още млада красавица, вечно увлечена в нещо – Нина Галактиновна

Амалия Карловна Гишар – вдовица на белгийски инженер и натурализирана французойка – пълничка блондинка на 35 г. Има деца – Радион, който учи за юнкер в кадетския корпус, и Лариса – девическа гимназия, ясен ум, лек характер, много хубава.

Надя Кологривова – съученичка на Лариса

Комаровски – адвокат и приятел на мъжа на мадам Гишар – хладнокръвен комбинатор

Тишевич – вилончелист, потлив и плешив добряк с перука

Оля Дьомина – ученичка

Левицка – предишна собственичка на ателието на мадам Гишар

Кирил Модестович

Фаина Силантиевна Фетисова – кокалеста жена с брадавици по хлътналите бузи

Виктор Иполитович – има булдог, Джек

Фуфлитин – началник на поддръжката, има жена

Павел Ферапонтович Антипов – железничар, има син, а син и глуха леля

Тиверзин

Даря Филимановна – жена на Антипов – болна от тиф

Киприян Савелич Тиверзин (Купринка)

Пьотр Худолеев

Юсупка – чираче – син на чистача Гимазетдин

Савелий Никитич Тиверзин – локомотивен майстор – женен за майката на Тиверзин, но умира при влакова катастрофа

Марфа Гавриловна Тиверзин – майка и вдовица (Пьотр Петрович ѝ предлага брак, който тя продължава да отказва)

Пров Афанасиевич Соколов – псалт, едър мъж в разцвета на силите

Патуля Антипов (Павлиша) – син на Антипов – правилни черти и руса коса – „Степанида“/ „Госпожицата“ – класическа филология

Князете Долгоруки

Близки на Николай Николаевич – Веденяпини, Остромисленски, Селявини, Михаелисови, Свентицки, Громекови

Остромисленски – лекомислен стар бъбривец (Федка) – незаконно съжителство с възпитаничката си Мотя

Громеко – професорско семейство, братя – Александър и Николай – и двамата са професори по химия

Тоня Громеко – дъщеря на домакините – завършва право

Нил Феоктистович Виволочнов

Виктор Иполитович Комаровски – обсебен от Лара

Ема Ернестовна – икономка на Виктор

Константин Имарионович Сатнадини – актьор и картоиграч

Оля Дьомина

Филиат

Николай Александрович – ерген

Александър Александрович – женен за Ана Ивановна (по баща Крюгер) - дъщеря на фабрикант месопроизводител и рудници

Шура Шлезингер – първа приятелка на Ана Ивановна – висока, и слаба жена с правилни черти

Аделаида Филиповна

Гинц

Фуфкови

Г-н и г-жа Басурман

Вержицки

Полковник Кавказцев

Керимбеков – критик

Аграфена Егоровна – стара прислужница на сем. Громеко

Фадей Казимирович

Глаша – камериерка

Трьошка

Сисой – келнер

Матрьона Сепанова

Маркел – портиер

Маринка

Надя Кологривова – приятелка на Лариса, има сестра Липочка

Лаврентий Михайлович Кологривов – крупен индустриалец

Серафима Филиповна – жена на Кологривов

Липочка – любима в семейството – Лара е нейна гувернантйа

Фризенданк – млад инженер

Жорж – племенник на Свентицки

Кока Корнаков – лицеист, сина на помощник-прокурора

Д-р Дроков

Фелицата Семьоновна

Руфина Онисимовна Войт – Войтиковска – юристка, напредничава жена, враг на предразсъдъците

Лаврентий Михайлович

Людмила Капитоновна Чепурко – майка на съкурстничката Лара – Туся Чепурко

Ива Лагодуна

Антонина Александрова (Тоня) – жена на Живаго

Юрий Андреевич Живаго

Катенка – дъщеря на Лара

Марфтуна – рижа домашна помощница

Галиулин – познат на Паша, който вижда смъртта му, син на пазача Гимазетдин – умира пред Лара

Шура – детето на Живаго (Александър)

Осип Гимазетдинович Галиулин

Графиня Жабринска

Мадмоазел Фльори – беловласа румена старица

Устиня – готвачка

Комисар Глиц

Лар

Гайтюл – поручик

Коля Фроленко – бирючевки телеграфист, сина на часовникар

Поварихин – началник-гара

Максим Аристархович Калинцов – Погоревших – ловец и спътник на Живаго във влака за Москва; той е глухоням

Блажейки

Нюша – нова слугиня при Тоня

Мирошка Помор – журналист

Сенвия Котери – публицист

Гогочка – яростен поклонник на всяка надигаща се сила (прякори Хахо и глист)

Хралугина

Леля Фатима – стара портиерка

Валдиркин

Дьомина

Галиулина

Зевороткина

Прохов Харитониевич Притулев – „темерутин“

Вася Брикин – 16 г. – момче за всичко

Костоед Амурски – прошарен революционер кооператор

Притулев – кашер – нисък, четинеста коса, сипаничев, грозен

Вася Брикин – чирак

Пелагея Ниловна Тягунова – съжителства с Притулиев – едра снажна еснафлийка

Огризкова – позната на Притулиев – белезникава и кльощава госпожица

Стрелников

Гурян

Самдевятов

Анфим Ефимович

Тунцева

Микулицин – Аврекий Степанович (Сиверка)

Ливерий – син на Микулицин (Ливка) партизански вожд

Агрипина Севериновна – жена на Микулицин (сестри – Едвокия, Глафира и Серафима)

Елена Проколовна – нова жена на Микулицин

Ана Ивановна Крюгер

Каменодворски (началник на Ливерий)

Любезнов – търговец

Галузина – търговка

Терьоша – син на Галузина

Ксюша

Поля и Оля – сестри

Брюханов – женомразец, тромав грубиян

Заклинд – държи аптека

Шумлевич – многодетен дамски шивач

Жук и Щродах – компаньони

Комински – държи гравьорна

Сеня Магидсон – ретушор

Блажеин – студент

Влас Пахомович – юдофоб

Селска рода – Селитвини, Шелабурини, Памфил Палих, братята Нестор и Панкрай Модих

Вдовиченко – анархист

Горешния Бесния – шлосер

Стидобски – хомеопат

Лайош Карени

Вдовиченко Черното знаме – дебелак с голяма глава, мечтател

Свирид – горски ловец

Бернедей

Влас Пахомович Галузин

Пафнуткини

Терентий Галузин (Терьоша)

Санка Пафнуткин

Щрезе – полковник

Косна Кехвальоних

Отвяжистин – старецът риботърговец

Рябих, Гошка

Пелагея Тягунова

Олга Галузина

Притулиев

Брикини

Лайош Керени

Ангелар – фелдшер

Серьожа Ранцевич

Памфил Палих

Каменодворски

Захар Горадих

Галеев – генерал

Сивоблюй

Злидарица/Кужарица

Колчак

Ражницки

Пачколя – санитар

Бисюрин – интендант

Изог – пазач на болницата

Альошка и Аришка – сестри на Вася Брикин

Пелагея Ниловна Тягунова

Харлам Гнилия

Агафя Тиховна – жената на Маркел Шчапов

Марина – дъщеря на Маркел

Капка и Клашка (Капитолина и Клавдия) – деца на Юрий от Марина

Таня – предполагаема дъщеря на Юрий