Речник

Ага – господар

Агарянец – мохамеданин, турчин

Адаш – съименник, едноименник

Аждерхан – буен кон

Амбуланца – подвижна военна болница

Амвон – издигнато място в черква за проповед

Аналой – висока масичка в черква за книги

Анасон – силно ароматично растение

Анатема – църковно проклятие

Антерия – подпълнена с памук дреха

Арнаутин – албанец; човек с тежък характер, деспот

Арнаутлък – Албания

Арсенал – склад за оръжие; голямо количество от нещо, запас

Астрахански – вм. астраганен: от агнешка кожа с къдрав косъм

Архангел – главен (пръв) ангел

Аферим – браво

Афион – сок от маково семе за опиум

Ахиевски (читаци) – въоръжени турци от с. Ахиево

 

Байонет – щик

Бамтел – малка брадичка от косми под долната устна

Бан – стотна част от румънски леи

Бара – малка рекичка; вода, поток; застояла вода, локва

Барачест – космат, рошав

Барде – малък глинен съд

Баскам – сека, удрям със сечиво

Басурманин – неверник, мохамеданин

Башибозук – нередовна турска войска; сган, която се отдава на произвол и безчинства

Бей – почтена титла у турците

Бербер(ин) – бръснар

Броеница – наниз от кехлибарени и др. зърна за развлечение

Будоар – дамска приемна и тоалетна стая във френското „висше общество“ в миналото

Буколически – пастирски; идиличен, спокоен

 

Вагабонтин – безделник, измамник, нечестен човек

Вампор – параход

Вапцан – боядисан

Вапцилка – боя за боядисване

Вария – вид ударения в черковнославянската писменост

Веди – старото име на буквата „в“

Везир – титла на висш сановник

Верста – руска мярка за дължина (1066 м)

Весден – цял ден

Весто – старо, вехто

Взор – поглед

Визита – посещение

Волентир – войник доброволец

Волтерианец – привърженик на Волтер, свободомислещ

Вопрошение – въпрос

Възло – много бързо, стремително

 

Гайтанджия – производител на гайтан

Гаче – като че ли

Глума – шега

Говея – постя, не ям блажно

Грош – монета от 20 стотинки

Гугуманин – глупак

Гуждам – поствям, турям

Гъжва – чалма; платно, което се увива около главата

Гълча – говоря с висок глас

Гърнив – вмирисан

Гюл – роза

 

Давия – съдебно дело, процес

Дамаскин – ръкописен сборник с религиозни съчинения

Джамфез – тънък копринен плат, тафта

Джанъм – душо моя, миличък

Джепане – барут, боеприпаси

Джубе – дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

Дискрепанация – несъгласуваност, различие

Домнуле – прозвище на румънец

Дорест – кон с кестеняв косъм

Душник – малък отвор, дупка в затворен съд или помещение, откъдето минава въздух

 

Евет – да, наистина

Евза – капсула за подпалване на огнестрелно оръжие

Елиника – гръцки език, гръцка азбука

Елинист – привърженик на гръцкия език и култура

Емфена (кутийка) – за емфие (вид тютюн)

Епитроп – човек, избран да ръководи черковните работи

Ефенди(м) – господин, господар

 

Забит(ин) – полицейски чиновник

Забрутен – с юначен вид

Завалия – нещастен, злочест

Запецна – заказвам, запъвам се

Зер – нима, та

 

Игумен – монах, управител на манастир

Измахнат – слаб, изпит (за лице)

Изтъртуфен – подпухнал

Инглитера – Англия

Индикт – период от 15 години

Инферналний – долен, адски, демоничен

Исо – пригласяне с равен, проточен тон

 

Йота – старо име на буква „и“ в гръцката и старобългарската азбуки

 

Кадеж – дим, пушек

Калевра – плитка кожена обувка

Калцуна – дълъг военен чорап

Калъч – сабя

Капасъзин – безделник, нехранимайко, рабойник

Капзамал(ин) – бирник

Каракончо – вм. караконджо: измислено същество, нещо като вампир или таласъм, зъл нощен дух

Ката – всяка

Каяфет – външен вид на човек

Кемер – вид кожен пояс за пари

Керата – негодник

Кешки – тежки, по-добре

Кинонико – църковна песен в края на литургията

Киселерско – вино от с. Киселери

Кител – лятна бяла офицерска куртка

Клуп – примка за бесене

Колчем – колкото

Конак – полицейско управление

Конец – край, свършек

(и)коностас – поставка за икони

Кончина – вид игра на карти

Копелдак – хлапе, момче, незаконнородено дете

Копой – ловно куче; доверено лице, което следи и донася на началника или господаря си; доносчик, шпионин

Корелатив – съотносителен

Коткам – отнасям се любезно и ласкаво с някого, за да го разположа към себе си

Крамола – свада, караница; бунт, вълнение

Куврик – геврек

Куфалница – глава

Кърпел – късо, дебело дърво за бой

Кьойвекилски – пълномощник, председател на селото

Кьошк – предна открита част на къща

Кюп – делва, съд от печена глина

Кючек-оюну – турски танц

Кятипин – писар, секретар

 

Лазарник – година

Лани – миналата година

Лапак – хлапак, малко укорно название за момче

Логофет – секретар или писар

 

Маджарин – унгарец

Мазгал – тесен отвор в крепост за стрелба

Малакоф – модна широка рокля с тесни обръчи

Мамалигар – обидно название за румънец; от мамалига; варен тесто от царевично брашно, качамак

Мангал – съд за разгаряне на огън, на дървени въглища

Маскара – безобразник, безсрамник

Масър – вер. Дреха от гр. Масър

Махмурлук – състояние след пиянство

Мекере – подлец, мазник, подлизурко

Метох – култова сграда, представляваща манастир

Мехкеме – турско съдилище

Мешин – обработена кожа, обикновено овча

Митан – поклон

Мимесис – подражание

Минюциозност – дребнавост, изпипване

Миразчия – наследник, обикновено на чужд имот

Миро – благословено масло за църковни обряди

Митарство – изпитание, мъка

Морав – червен

Мушиерин – чифликчия

Мърцина – напразно, без полза

Мющерия – купувач, клиент

Мязам – приличам

 

Набодка – вилица

Най-паче – най-вече

Наполеон – златна монета от 20 лева

Наргиле – прибор за пушене

Нарочит – нарочен; нарочно

Нартика – преддверие на храм

Нафиле – напразно

Негли – може би, навярно, като че ли, сякаш

Них – тях

Ниша – меря, целя с пушка, стрела, камък

 

Одеве – преди малко

Ожидание – очакване

Ока – стара мярка за тегло (1283 гр.)

Оксия – вид ударение в черковнославянския език

Олтар – издигнато, преградено място в черква

Онбашия – началник на 10 души

Онождам – правя, върша нещо

Отдихателен – отпочивателен

Отнюд – никак, ни най-малко

Отраден – радостен, приятен

 

Паласка – чанта за барут, куршуми и други принадлежности за стрелба

Пангар – масичка за продаване на свещи

Пандур(ин) – стражар-християнин в турско време

Панта – безделник, нехранимайко, хаймана

Папурвина – царевично стебло

Пасквил – изложение с хули и клевети

Патент(о) – позволително

Патрахил – тясна и дълга свещеническа дреха

Патрика – патриарх

Паша – висш турски военачалник

Пезевенк – долен, безчестен човек

Петак – монета от 2 и половина стотинки

Пиаца – площад или широка улица, където застават наемни работници, автомобили, каруци и др. да чакат клиенти

Пинтия – скъперник

Пипка – глава, мозък

Поганец – друговерец

Подидаскал – помощник-учител

Полифем – герой от гръцката митология

Порфирен – червен

Потон – вътрешна горна част на жилищно помещение, таван

Предрезнувам – преграквам

Президирам – оказвам решително влияние

Пренос (прянос) – момент от църковен обряд

Префект – административен или полицейски началник

Пристана – съглася се; за мома: избяга с любимия да се ожени против волята на родителите си

Притезания – претенция

Прокламация – печатан или ръкописен лист с бунтовно съдържание

Пророк – лице, говорещо от името на Бога

Протестант(ин) – привърженик на протестантска църква

Прусианска – пруска, германска

Пруст – открива част от къщата пред другите стаи; коридор или широка междинна стая

Пряпорец – знаме

Псалт – черковен певец

Псалтикия – книга с църковни песни и ноти

Пупал – барут

Пусия – засада

Пустал – мършав, дръглив

 

Разсилен – прислужник в учреждение; разносвач

Ратник – борец за някаква идея или обществена задача, деятел

Резон – разумно основание, смосъл

Рефузасвам – отхвърлям, подритвам

Риторика – ораторско изкуство

Рожков – средиземноморски плод

Руп – четвъртина от 1 грош

 

Салтамарка – къса горна подплатена дреха

Санким – впрочем

Сардонически – зловещ, заплашителен, язвителен

Сапикасам – съгледам, съзирам

Светлак – хубост, красота

Селямсъз – непоздравяващ

Семерджия – майстор на самари за коне, магарета

Сетре – сако

Солдат – войник

Спрепам се – препъвам се, смущавам се

Спроти – според

Стамбил – вид игра на карти или изобщо игра на карти

Сколуфи – косата между очите и ушите

Скуден – недостатъчен, беден, оскъден

Спартански – закален в сурови условия

Стентор – човек с гръмлив глас

 

Тамам – тъкмо, точно, достатъчно, таман

Тапия – документ за владеене на имот

Тартароеметико – вид лекарство

Тахтаба – дървеница

Темане – поклон

Тескере – пътен лист за свободно движение в турската държава

Титла – знак в черковнославянския език за изпускане на букви

Топхване – артилерийски арсенал, военно учреждение в Цариград

Травестия – вид пародия, сериозното се предава като сатира

Тюфекчия – майстор на оръжие

 

Уврат – мярка за земята, равна на около 1000 кв. м.

Унгурин – проклетник

Усуря – омърлушена, отпусната

 

Фалименто – фалит, ликвидация

Фанти – карти за игра

Фарфор – порцелан

Ферт – наименование на черковнославянска буква

Филибелийски – пловдивски

Филистимец – представител (Голиат) на филистимците, воювали с израелтяните

Фиников – направен от дърво на финикова палма

Флаута – флейта

Флегматичен – бавен, отпуснат

Фукна – побягна, хукна, избяга

 

Хава – време, атмосфера

Халоолу – братовчед

Ханъма – омъжена туркиня, кадъна

Харсъз – разбойник, крадец

Хекимин – лекар

Херувико – църковна песен

Хоратя – говоря, приказвам, вдигам врява

Хохот – смях

Хурка – обработено дърво за предене на вълна

Хъш – бездомен скитник, посетител на кръчми и кафенета, но вдъхновен от благородната идея да слъжи на другите; български патриот-революционер във Влашко преди Освобождението

Харсъз(ин) – разбойник, крадец

Хъшлак – безделник, скитник

 

Цинцарин – малобройно племе в югозападните ни покрайнини с език, близък до румънския

 

Чапкън(ин) – женкар, безделник

Челеби – господин, господар

Челяд – семейство; едно или повече деца

Чепик – вид високи обувки

Черкезин – човек от мохамеданско племе от Кавказ, част от което било заселено по нашите земи преди Освобождението и правело големи пакости на българите

Чибучка – вид лула

Чизми – ботуши

Чорт побери! – Дявол да го вземе!

Читашки – турски

Чокой – румънски едър земевладелец, чифликчия

Чреда – ред на някого да върши нещо

 

Шар – цеят, багра, боя

Шаячев – направен от шаяк, от вълнен плат

Шестак – вила с шест рога

Шиндра – обработена букова дъска

Шубъра – рунтав кожен калпак

Шулец – умалително от шуле: неголям глинен съд за вино или ракия

 

Язък – жалко

Яр – стръмен бряг

Лев Толстой - Война и мир - 1

Първи том

 

Ана Павловна и княз Василий разговарят преди да влязат в балната зала. Всички благородници говорят предимно на френски помежду си, за да не разбира прислугата какво казват. Сред гостите са дъщерята на Василий – красивата Елен, малката книжна Лиза Болконска, която е бременна. Скоро към нея се присъединява и мъжът ѝ – Андрей Болконски. Той е приятел с Пиер, когото Ана Павловна ненавижда заради липсата му на маниери. Той обаче се оказва незаконен син на богатия граф Безухов. Всички говорят за предстоящата война с Наполеон.

Княгиня Анна Друбецка моли княз Василий да направи сина ѝ адютант и той се вслушва в молбата ѝ, макар и без желание. Борис Друбецки и майка му са далечни роднини на граф Безухов. Майката очаква да получи нещо от наследството му, затова живо се интересува от състоянието на стария граф. На именния ден на Наталия Ростова майка и дъщеря идват много гости, всичките честитят и всички говорят, че войната вече е обявена. Най-малката от дъщерите, Наташа, ще се жени за Борис. Николай, най-големият син, обича Соня, която е племенница на баща му.

Докато у Ростови празнуват, става ясно, че графът няма да оцелее след шестия удар. Княз Василий и братовчедка му – Катерина разговарят за състоянието на графа. Те са преки наследници, след като той няма законни деца и очакват да получат всичко. Носи се слух обаче за скрито завещание, писано преди година – писмо, в което графът моли царя да направи Пиер законен негов син и да му даде всичките си богатства. Княгиня Друбецка вижда полза от това и привлича Пиер на своя страна. Дори го кара да се види с баща си, който е на смъртно легло, не може да говори и са му дали последно причастие.

В Лисие гори княз Николай Андреевич Болконски живее сам с дъщеря си. Той очаква да види сина си и жена му. Лиза и Маря са в добри отношения, но Андрей не понася жена си и я смята за повърхностна. Андрей заминава на следната утрин за фронта.

Октомври. Австрийско ерцхерцогство. Нови полкове идват от Русия. Главнокомандващ е Кутузов. Той оглежда армията. Там е и разжалваният Долохов. Андрей става напълно различен в армията. Като адютант, той се занимава с кореспонденцията. Пехотата се опитва да заеме стратегическа позиция като избяга от французите и пропусне засадата отпред. Междувременно подпалват моста, за да ги забавят. Андрей е станал адютант на военния министър. Император Франц приема Андрей и го разпитва за сражението, но някак формално и сякаш го е правил милион пъти. Носи се слух за примирие.

Настава време за нова атака. Ростов е в ескадрона на Денисов. Той избързва и пръв напада французите, но бива ранен и като пада от коня си, бяга да се скрие в храстите. Там има руски стрелци и така се спасява. Оттегля се от битката, покачен върху едно оръдие.

Княз Василий от край време обмисля как да направи така, че Пиер да поиска ръката на дъщеря му Елен и да получат част от богатството му. Пиер има усещането, че всички благородници чакат само това, а той все не се решава на тази крачка. Поведението на Елен към него се променя изцяло и въпреки че е безкрайно повърхностна, тя му се вижда много красива. На именния ѝ ден той дори не успява да каже точните думи, но тъй като всичко вече е добре обмислено, след месец и половина той е вече женен.

Княз Василий отива на посещение при княз Болконски със сина си, когото възнамерява да ожени за дъщеря му. Това особено разгневява стария княз, който никак не харесва нито Василий, нито Анатол. Княгиня Маря много добре разбира за какво са дошли и се вълнува. Дори малката княгиня Лиза ѝ помага с облеклото, но колкото и рокли да има, с нищо не може да прикрие грозотата си, докато в сравнение с нея, Анатол е приказно красив. Младият княз обаче е готов да се ожени за нея, стига тя да вземе със себе си своята французойка, която е много красива и симпатична и която е дошла в Русия именно да си намери някой като Анатол. Княгиня Маря дори ги вижда заедно и решава, че вместо да се омъжи за Анатол и да живее с този срам – той да си има любовница, да даде пари на французойката, за да се оженят и да бъдат щастливи. Това казва на баща си, когато двамата остават насаме и той я пита дали иска да се омъжи за Анатол.

Ростови най-накрая получават писмо от Николай. Той им казва, че е ранен, а цялото семейство сяда да му напише по нещо и събират голяма сума пари, която да му пратят, без дори да знаят точния адрес. Николай присъства на прегледа на войските от царя. Щом го съзира, той се влюбва в него до толкова, че е готов да умре за него.

Започва ново сражение през ноември, водено от Кутузов и царя. Кутузов има стратегия за нападение, но на царя положението на войниците не се харесва и той настоява да нападнат, но точно тогава французите ги атакуват и те имат много загуби. На фронтовата линия е Андрей. Той взима знамето на знаменосеца и тръгва сам напред, но го раняват и пада. Когато Наполеон идва да огледа бойното поле, Андрей дава признаци на живот, а Наполеон заповядва да го отведат в лазарета при пленниците и да се погрижат за него. Така той оцелява.

 

Бележки:

Ана Павловна Шерер

Мария Фьодоровна – императрица

Княз Василий Сергеевич Курагин – министър, Пиер живее при него; 60-годишен

Барон Функе

Елен (на галено Льоля) – дъщеря на Василий (+2 по-малки сестри)

Анатол – буен син на княз Василий + зълвата на княгиня Болконска

Иполит – кротък глупец, син на княз Василий

Княгиня Лизавета (Лиза) Карловна Болконска – млада, дребна – бременна

Граф Пиер Безухов – нисък, дебел, набит; незаконен син

Абат Морио

Мортемер – виконт

Княз Андрей Болконски – има баща и сестра, приятел на Пиер

Княгиня Анна Михайловна Друбецка – Кирил Безухов е неин чичо и кръщелник на Борис

Борис – син на Друбецка – рус; ще се жени за Наташа

Император Александър

Апраксини

Долохов – офицер, картоиграч, дуелист; живее при Анатол; 25-годишен, къдрава коса, светлосини очи, среден на ръст

Стивънс – англичанин, моряк

Ростови – роднини на Анна Михайлова

Наталия Ростова – майка, 45-годишна; 12 деца

Наталия Ростова – по-малка дъщеря, 17-годишна

Димитрий Василиевич – дворянин в къщата на Ростови – помощник, млад момък

Маря Лвовна Курагина – има дъщеря и брат Андрей; грозновата

Маря Ивановна Долохова – майка на Долохов

Граф Кирил Владимирович Безухов – баща на Пиер (общо 12 незаконни деца)

Наташа – 13-годишна; грозновата

Княз Николай Ростов – най-голям син, невисок, къдрокос; обича Соня; 20-годишен

Соня – 15-годишна; племенница на Ростов, брюнетка, слаба

Петруша – най-малкият син, Петя; 9-годишен

Полкови командир Карл Богданович Шуберт – полковник от хусарски полк

Елоиза Жюки – дъщеря на Курагина, приятелка на Маря Курагина;  има двама братя

Архарови

Графиня Вера – най-голяма дъщеря

Алфонс Карлич Берг – поручик заедно с Борис, „годеник“ на Вера

Румянцева

Лориан – доктор (или Лорен)

Иля Ростов и Наталия Шишина – г-н и г-жа Ростови

Пьотр Кирилович

Олга – братовчедка на Пиер; има две сестри

Маря Димитриевна Ахросимова – „страшният драгун“; 50-годишна

Граф Пьотр Николаевич Шиншин – стар ерген, братовчед на Ростова

Катерина (Катиш) Семьоновна Мамонтова – княгиня и братовчедка на Василий; има две сестри

Димитрий Онуфрич – домашен адвокат на Куратин

Софи

Мамзел Амели Буриен – французойка при Болконски

Тихон – слуга при Болконски, напудрена перука, лакей

Михайло Иванович – архитект при стария Болконски

Графиня Зубова

Михаил Иларионович Кутузов - генерал

Михайло Митрив – баталионен командир

Несвицки – приятел на Болконки; висок и дебел щаб-офицер

Тимохин – капитан с червен нос

Прохор Игнатич – полкови командир

Жерков – приятел на Долохов

Ерцхерцог Фердинанд

Генерал Мак

Граф Ностиц – австрийски генерал

Суворов

Бонапарт

Щраух – австрийски генерал

Денисов – ескадронен командир ротмистър; Васка; чернокос, дребен, набит

Бондаренко – хусар

Лаврушка – мошеник; лакей на Денисов

Фройлайн Матилда

Телянин – поручик-офицер

Богданич – полкови командир

Кристен – щаб-ротмистър

Зикин – хусар

Княз Багратион – Жерков работи за него

Билибин – дипломат

Франц – слуга на Билибин

Военния министър

Шмит

Ерцхерцог Карл

Граф Лихтенфелс

Принц Мюрат

Княз Ауерсперг фон Маутерн

Вайротер – австрийски генерал

Капитан Тушин – артилерист, дребен

Сидоров – войник

Иван Лукич – ротен

Медведер

Захарченко – фелдфебел

Никитенко

Бандрачук – хусар

Грачик – конят на Ростов

Антонов

Петров

Сергей Кузмич Вязмитинов – петербургски военен генерл; губернатор

Александър Павлович

Княз Николай Андреич Болконски – баща на Андрей

Алпатич – управител при Болконски

Маша – прислужница при Болкоснки

Катя – прислужница при Болконски

Княз Константин Павлович – командва гвардията

Алфонс Карлич

Адам Чарторижки – Андрей го ненавижда; министър на външните работи

Вильо – лейб-медик

Савари – френски офицер

Граф Толстой – обрехофмаршал

Милордович - генерал

Дохтуров - генерал

Граф Аракчеев

Буксхевден – генерал

Граф Ланжеров – генерал

Пржебишевски – генерал

Тит – познат на Андрей

Иван Митрич – фелдфебел

Жучка – ротно куче

Новосилцев

Капитан фон Тол

Княз Репин

Поручик Сутхетелн

Д-р Ларей – д-р на Наполеон

Иван Вазов - Немили-недраги

Браила. Декември. Кръчмата на Знаменосеца – Странджата. Място, където се събират българските мигранти, някога участвали в боевете за освобождението на България, а днес – политически престъпници, избягали затворници и просяци, всички попадащи под общото наименование „хъшове“. От всички се отличава Странджата – „…бледолик, болнав, сух като скелет човек…“. Той се грижи за своите, никого не остава гладен и не печели нищо от кръчмата си. Именно от него е привлечено новото момче в тяхната компания – Бръчков. Той е напуснал семейството си и е избягал. Пише стихове, но е твърде горд, за да проси храна или да краде. Пред хъшовете има два избора – да умрат от глад в чужда страна или да се хвърлят в бой за родината – затова и разговорите им са насочени към това кой-какви чети и къде ги събира, за да се включат в тях. Те пеят, вилнеят, викат, а румънците смятат, че това е просто пиянството им.

Още на следващия ден Бръчков губи всичките си пари на игра с Македонски. На обяд Странджата нагощава всички с фасул и държи известната си реч, която завършва със „Станахме баби…“ и „Да живей България!...“ Всички започват да пеят, а след това Владиков предлага да изиграят пиеса, за да съберат пари за оръжия. Разпределят си ролите за "Изгубена Станка“. Бръчков играе Станка, а Македонски се вживява в ролята си на хайдутин. Вечерта харчат парите от представлението за пиене, а „Султан Абдул Азис беше спасен.“

След две седмици хъшовете се изпокриват, а Странджата тежко заболява. Сред всички негови познати, единствено Бръчков остава да се грижи за него. Странджата му завещава всичко, което има – съдовете в кръчмата и парче от знаме. След два дни умира, а Бръчков единствен го изпровожда до гроба.

Бръчков тръгва да се скита из Браила. Хаджията му дава идея да продаде дрехите си. Двамата остават няколко дни в един хан, но парите им свършват. Хаджията го залавят, а Бръчков пак започва да се скита. Решава да продаде стиховете си на някой богаташ, но като вижда какво е отношението към него, захвърля ги и отива да се удави в Дунава. Там среща Владиков. Той го прибира при себе си. Живеят заедно две седмици, докато идва Македонски, обира Владиков през нощта, преструвайки се на невинен, продава всичките му дрехи и купува с парите оръжие.

Има събраните у Владиков. Събира се нова чета и някой трябва да се прехвърли в България, в Русчук, където е Левски. Първо искат да пратят Бръчков, но после с тази работа се захваща Македонски, който е бил там много пъти. На 20 февруари посред нощ Македонски тръгва. Налага му се да убие един влах, за да не го издаде и да се прехвърли на турския бряг. Караулът там също го изпуска. Отива при баба Тонка и се среща с Левски. Дава му писмо и получава писмо.

На събранието на Владиков идва полиция да арестува Бръчков по обвинение в кражба. Владиков отива с него и, както предполага, Бръчков се оказва невинен. Македонски пък намира много пари тъкмо в момент, когато са им най-необходими. Хъшовете искат да ги разделят помежду си.

След това събитията се прехвърлят напред при разговора между богаташи. Те си спомнят за тези българи, които са осъдени на петгодишен затвор за разбиването на Петресковата каса – Бръчков, Владиков, Хаджият и Бебровски. Владиков успява да избяга след три години. Леката присъда дължат на добрия си адвокат – самият Ботев. Единствено Македонски не са успели да заловят, макар той да е най-важният участник в кражбата.

Войната започва, минават четири месеца. Всички са на фронта. Всички хъшове умират с изключение на Македонски, който губи ръката си и в освободена България мете канцелария и „малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…“

Димитър Димов - Тютюн - 2 част

1.

Немците нахлуват в България през пролетта. Борис е зает с планове за „Никотиана“, докато Ирина вече е станала любовница на фон Гайер. В София той ѝ ходи на гости тъкмо в деня, когато започва бомбената атака. Първоначално никой нищо не иска да направи, тя дори отменя смяната си в болницата, но после фон Гайер напуска с Лихтенфелд и я оставят пътьом в болницата, след като тя е почувствала угризение, но там вече няма никого.

 

2.

В селото Джони все още държи кръчмата си, но вече има друго отношение, включително и към Стоичко Данкин, от когото му е дотегнало. Стоичко идва да поиска заем за сина си, но Джони му отказва и той си тръгва ядосан. Динко и сестра му получават писмо от Ирина. Той все още я обича, но едновременно с това я ненавижда. Тя иска да продаде имотите на баща си тъкмо в момент, когато не бива. Динко се среща и с ветеринавя, който му носи оръжие.

 

3.

Борис все още обожава майка си и често я навещава. Една вечер тя го кани на трапеза и идва неочаквано брат му Павел. Двамата се шегуват и говорят за незначителни неща, докато тя е наблизо, но щом се оттегля, те веднага стават сериозни. Павел иска от брат си да освободи негов приятел от затвора, както и да му даде ключа от вилата си в Чамкория, за да се скрие там. Борис му обещава всичко, стига да запази живота му.

 

4.

Мария е в последния стадий на болестта си и умира преди пристигането на Ирина. След смъртта ѝ, Ирина има чувството, че мъртвата е още във вилата и се опитва да я прогони. Тя праща прислужницата и тялото да го балсамират в София до завръщането на Костов и Морев. Минават пет дни от смъртта ѝ и една вечер идва Павел. Той е изпълнен с недоверие към Ирина, но тя го харесва. Дори му разказва истината за смъртта на Стефан и преди да си тръгне го пита дали ще се върне пак.

 

5.

Идват другари от комунистите да отведат Павел при лагера, но лагерът го няма. Там ги чака някой си Андон, който им казва, че насам идвала пехота с минохвъргачки, а останалите се преместили към Пещерите.

 

6.

Динко не може да превъзмогне, че не е успял да убие Борис, а вместо това е изгубил трима души. Павел се среща в Лукан, но постоянно мисли за срещата си с Лила, с която не са се виждали от 12 години. Варвара, която смята за себе си за най-безполезна сред комунистите и за най-досадна, разказва на Лила как Павел е срещнал Ирина. Майорът, Лила, Павел и Лукан връщат Динко на служба, въпреки провала му.

 

7.

В горещ ден колона от военни върви по шосето, а отпред е колата на Борис и Ирина. Морев се бои да не го нападнат отново, макар на това място да е равнина. Ирина изпитва все по-силна антипатия към него и порока му, но в същото време е студена и непроницаема, изцедена от развратния си живот. Тя му разказва за срещата си с брат му, Павел. Двамата отиват заедно за голяма сделка в Гърция при г-н Кондоянис. Той идва на вечеря, търгува с Борис, но иска много повече пари. Борис, по съвет на Ирина, не отстъпва от позициите си, а Кондоянис обещава скоро да вземе решение.

 

8.

Г-ца Дитрих вика барон Лихтенфелд при себе си – получило се е повиквателно. Той първоначално отказва, а после моли Прайбиш да го замести, но той отказва, защото има четири деца и не е стар ерген като него, който не върши работата си дори наполовина толкова добре като него. Фон Гайер върви по улиците и мисли за упадъка. Среща Ирина и я придружава за моторна лодка, но после ѝ обещава да поиска и двамата тръгват из града. По-късно фон Гайер влиза в склада на Немския папиросен концерн, където се сдръпва леко с г-ца Дитрих. Тя иска да докладва за сделката на Борис с Кондоянис, но фон Гайер ѝ казва, че тя има отношения с Германия по друг път – през Холандия и тя скланя. Ирина говори с генерала, но отрича за сделката с Кондоянис. По-късно говори и с Борис. Казва му, че ще пътува за острова с фон Гайер на другия ден. Тази новина го изкарва от кожата му. Той започва да я обижда и да я заплашва, че ще вдигне скандал, а тя го заплашва с развод и той скланя, защото тя му е по-нужда от всякога. Ирина изпитва известно задоволство за това, че за пръв път от 12 години тя е по-важна от „Никотиана“. След скандала, Ирина моли Костов да я придружи като параван до острова.

 

9.

На острова Костов се разделя с Ирина и фон Гайер, които отиват в хотела, а той – при Кристало, която държи нещо като публичен дом. По пътя среща малко момиченце със сини очи и червена коса. Разпитва го и го води при Кристало да го нахрани. Възрастната гъркиня познава детето – майка му е мъртва, а баща му е моряк. Отглежда го Херакли, вечно пияният му чичо. Въпреки че не харесва мърли, Кристало се грижи за нея и дори ѝ преправя една своя рокля. Аликс обаче е болна от тропична малария. Костов отива веднага при Ирина за помощ. Тя първоначално отказва, но после отива да прегледа детето. Костов и Ирина отиват при военния лекар за кардиазол. Военният лекар се оказва старият познат на Ирина – Бимби.

 

10.

Фон Гайер разсъждава за войната и своята бездуховност. В това време Ирина и Костов отиват при Херакли, чичото на Аликс. Купуват я за няколко бутилки ракия. По-късно фон Гайер разговаря с Костов за Аликс, среща Ирина, която е била с Бимби, а накрая отива в Немския папиросен концерн, където разбира, че Прайбиш е бил пратен в армията, защото барон Лихтенфелд се е оженил за г-ца Дитрих и двамата са заминали на меден месец. На вечеря Борис проявява любопитство към Аликс и предлага на Ирина да си осиновят и те, но това само я дразни.

 

11.

Папиросната фабрика на Кондоянис. Борис отказва да подпише документите, защото има много неточности в договора, които вижда на око. Неговата акуратност дразни Кондоянис, а и присъствието на гестапо, които го дебнат отвън. Борис обаче чувства силен пристъп на треска и с Костов се връщат в Кавала. Кондоянис тръгва пеша, но от гестапо го настигат и го прибират. Той обвинява за това Малони, който според него е техен доносник. Като се прибират в хотела, Борис се влошава и Костов отива да търси лекар. Има само един, военен, но той е доста нервен и отказва да преглежда цивилни. Костов го принуждава, но Борис изпада в кома и започва да бълнува, разкъсван от гузната си съвест. Борис се съвзема и му водят свещеник да го наглежда. Борис принуждава Костов да потърси гърка, за да сключат сделката по-скоро. Костов среща Малони и той му казва за залавянето на Кондоянис. После му помага да се свърже с Ирина и да ѝ каже за Борис през една от немските централи. Със свещеника Костов отива в публичен дом, наречен „библиотеката“, от където да се обади отново на Ирина да не идва. Ирина обаче тръгва сама с колата.

 

12.

Варвара се събужда преди всички и следи дори македонеца Ляте дали си върши работата правилно. Запознава се със сина на Стоичко Данкин, когото наричат само „Данкин“. При тях идва капитан Джинс от английската армия, съпровождан от някакъв грък. Викат Варвара да превежда и те си говорят на немски. Шишко се затруднява с четенето на картата и позволява на Динко да заеме мястото му. Двамата обаче усещат, че англичанинът се опитва да ги преметне, затова застрелват гърка, а него залавят. Отрядът на Шишко тръгва, разделен на групи към мястото с цистерните бензин. Те трябва да го запалят, преди немците да го приберат. По пътя Джинс опитва да подкупи Ляте, а той в отговор го застрелва. Отрядът тръгва на бой.

 

13.

Варвара е в отряда на Мичкин, които пазят шосето и имат задача да го минират, ако дойдат немци. Варвара обаче иска да иде в отряда на Динко. Тя отива въпреки забраната на Мичкин и започва да се обяснява в любов на Динко във възможно най-напрегнатата минута. Варвара се връща, но пак иска да тръгне, когато изведнъж по шосето слиза кола с цивилни. Вътре са Ирина, Костов, фон Гайер и трупът на Борис, увит като пакет на задната седалка. Мичкин си спомня, че Ирина някога е помогнала на детето на сина му в снежна виелица, когато никой друг не е искал и изпитва нужда да я пусне. Обещава да задържи само германеца, ала тя се застъпва за него. Фон Гайер обаче пуши примирено и не се страхува пред смъртта. Костов получава  пристъп на гръдна жаба. Варвара се връща след малко да докладва и разтреперана казва, че Динко е сериозно ранен. Отвеждат Ирина в превързочния пункт, където материалите са много оскъдни. Тя вижда, че няма надежда за Динко и остава с него в последния му миг, признавайки гласно, че са братовчеди.

 

14.

Отрядът успява да запали бензина. Шишко заповядва да защитават могилата, докато не се даде сигнал с червена ракета. Случват на засада от бели андарти в тила. Мичкин и още няколко души остават сами да пазят фронта и се излагат на сигурна смърт. Немците обстрелват могилата с минохвъргачки, а Шишко заповядва никой да не стреля, докато те не се озоват достатъчно близко. Тогава той стреля по тях с картечницата и се свлича от могилата, където продължава да стреля, но по него хвърлят мина и той умира.

 

15.

Ирина и Костов карат трупа в Кавала. Ирина го моли да се погрижи за погребението. Костов разбира, че на Аликс ѝ остава само ден живот и моли лекаря да остане с нея. Виктор Ефимич, слугата, се е напил до козирката, но въпреки това Костов го праща да потърси ковчег и свещеник. Той среща на улицата възможно най-бедният, пропаднал и безбожен свещеник. Кристало измива и подготвя трупа на Борис, който е започнал да се подува от жегата. Тя го оплаква, викайки и това изнервя Ирина до тогава степен, че тя си изпуска нервите. Идва Ефимич със свещеника и две момчета - намерили са обикновен ковчег с употребявани дъски. Погребението се съвсем скромно и нито един от присъстващите не скърби истински за Борис. Дори на дървения кръст пишат името му с тебешир, а свещеникът се заканя, че няма да го напише с боя на следния ден, а ще остави този гроб безименен. Връщат се с каручката, но има митинг и ги свалят. Костов среща някой си Леонидес, на когото в миналото е помогнал и сега той му се отплаща като му прави три паспорта за България. Аликс умира, а Костов заминава с Ирина и слугата, оставяйки на лекаря, свещеника, Кристало и домакините си всичките си пари и запаси в къщата. Прибират се с лимузината в София, без дори да се отбият в родния град на Ирина и Борис.

 

16.

Ирина се връща във вилата в Чамкория и вика Мичкин при себе си. Той е изпълнен с досада от тази среща, но се учудва от молбата на Ирина – тя иска да я свърже с Павел. Той ѝ праща кола на следния ден, която я отвежда в София заедно с нейната слугиня. Там отсядат в бившата къща на татко Пиер, която сега е генерален щаб на комунистите. Там Данкин се държи студено и резервирано с Ирина, дори самият Павел, който се бои какво ще кажат хората му за отношението му към тази жена. Ирина отива да навести Костов, но той се е самоубил. Ирина се прибира и среща Павел. Той е взел архива на Борис и вече знае за аферите и тъмните сделки на „Никотиана“. Това я води до нервен срив и тя припада. Лекарят, който се грижи за нея, се оказва също неин колега от университета. Така си припомня дните отпреди да срещне Борис. Той иска да я убеди да стане част от тях, да лекува болните, но тя не иска нищо да си припомня, защото вече вижда края. Лила идва да навести Ирина. Тя е търпелива и внимателна, докато Ирина е рязка и несдържана. Лила разбира, че Ирина има чувства към Павел, но това не я притеснява. Ирина иска да ѝ изкарат паспорт, но Лила отказва. Павел отвежда Ирина в родния ѝ град и се сбогува с нея, знаейки че се виждат за последно.

 

17.

Павел посреща края на войната в Словения. Всички около него са се променили. Той прави обиколки, разговаря с капитан Денев и Варвара, а после прочита писмото от Данкин, в което пише, че Ирина се е самоубила. Последните му мисли са отправени към Лила и гълъбовите ѝ очи.