Иван Вазов - Нора

Иван Гойчев чува за новата пиеса на Ибсен – Нора („Куклен дом“) и решава да заведе жена си на представлението. Иван усеща, че нещата с Любица не вървят добре. Тя е вечно недоволна и той не разбира защо. Истината е, че Любица се е омъжила много млада и е имала големи очаквания от живота и мъжете, тъй като е чела любовни романи и нищо от написаното в тях не се е сбъднало.

Както никой път, Любица се съгласява да иде на представлението. С Гойчев са хладни един към друг, ала щом се връща от представлението, Любица съвсем охладнява към мъжа си и бракът им тръгва към края си. Причината за това е самата пиеса „Нора“, която разказва за жена в нейното положение, също млада и също с дете (Нора има две деца), които оставя и отива да си живее живота.

Изведнъж Нора става модел за подражание на Любица и един ден до толкова ѝ писва от нейния мъж и еднообразието у дома, че оставя детето си на прислужницата и заминава за София, оставяйки само едно писмо на мъжа си, в което му заявява, че го напуска.

В София живее нейната добра приятелка – Мария Стридлова. Още когато Любица идва, тя опитва да я разубеди да се върне при мъжа си. По време на престоя си Мария я запознава със своята леконрава снаха – Вера. Вера има репутация в София като вятърничава жена. Тя веднага се съгласява с постъпката на Любица и дори я запознава с младия Тихов. Любица и Тихов се влюбват и започват връзка, която не крият от никого.

В това време Иван Гойчев е на ръба на лудостта. Той праща писмо след писмо на Любица, умолява я да се върне, обещава ѝ да си затвори очите за всичко, да ѝ прости и обещава, че ще живеят по-добре от тук нататък. Иван дори заминава за Сосфия, но каквото и да прави, Любица се отнася към него с пренебрежение. Тя вече си мечате да се разведе с него и да се венчае за Тихов.

Тихов, който е богат и необразован, има намерение да харчи от парите на баща си цял живот, да живее както му се ще и изобщо не споделя намеренията на Любица. Когато обаче усеща накъде вее вятърът, той се отдръпва от нея и я изоставя. Наранена повторно от собствените си фантазии, Любица много мъчно решава да се върне обратно у дома (вече са минали два-три месеца и е късният август), където я чакат мъжът ѝ и детето ѝ.

Йордан Йовков - Албена – пиеса

Албена е най-красивата жена в село. Всички говорят за нея – жените, защото смятат, че се интересува само от външния си вид, а мъжете – защото повечето я харесват и непрестанно я спират и я заговарят по улицата. Но и едните, и другите не могат да си обяснят как е взела за мъж най-грубият, най-едрият и глупав мъж в селото – Куцар.

Албена е винаги засмяна, не мисли зло никому, но в сърцето си държи още старата любов към Нягул. Преди седем години, когато двамата са били още млади, той ѝ е намекнал за любовта си, но заради своята веселост, тя го е отпратила без да иска. Заради това Нягул е напуснал селото, скитал се е и накрая се е оженил. Дори му са се родили деца. Със семейството си той се мести в селото, където става мелничар. Взима на работа Куцар като свой помощник, защото той е много силен и, както казват селяните, „може планина да повдигне“. Албена идва всеки ден да носи храна на мъжа си и така връзката ѝ с Нягул се подновява и те започват да се срещат тайно и да мислят за живота си в бъдеще, въпреки че и двамата са женени.

Пиесата започва два месеца след завръщането на Нягул – в този ден, както винаги, Албена идва да нагости мъжа си, но Иван Сенебирски ѝ препречва пътя и я кара да говори с него. Той иска да я направи своя любовница, затова ѝ казва, че ще намери работа за мъжа ѝ, а тя нищо няма да върши и ще получава храна и подслон просто така. Албена му се смее и отказва, а когато Сенебирски си отива, тя издава всичко на Нягул. Мелничарят предупреждава Албена да внимава, защото в селото вече я одумват заради нейната хубост и някои дори искат да я изселят.

Ядосан заради отказа на Албена, Сенебирски подшушва на Куцар, че жена му се среща тайно с Нягула. Казва му кога и къде и го съветва да ги издебне. Куцар не вярва на бившия богаташ и настоящ пияница, но все пак отива да провери и се оказва, че думите на Сенебирски са истина. Куцар побеснява, иде му да убие мелничаря и едва се сдържа. Вместо това ляга болен и два дни не позволява на Албена да излезе от вкъщи. Дори мисли да иде да работи за Сенебирски. Като решава това, най-накрая заспива, а Албена случва момент да излезе

На вратата обаче среща Нягул, разказва му всичко, включително как Куцар заплашвал да го издаде в полицията, задето заделял от смляното брашно и го продавал тайно. Нягул се вбесява, отива в стаята на Куцар и го убива.

На Разпети петък камбаните бият като на умряло. Разбира се, че Куцар е умрял. Някои казват – треската го повалила. Новините стигат дори до Нягул, който се прави на ударен. После изведнъж историята се обръща – Куцар бил убит. Бабичката, която го измила за погребението, забелязала следите от душене по врата и отишла в полицията. Пръв заподозрян бил Сенебирски – видели го да влиза в дома на Албена (взели Нягул за Синебирски). Третата новина хвърля още веднъж селото в ужас – Албена също е била арестувана, тъй като си е била у дома, когато е извършено убийството.

Всички очакват Албена и Сенебирски да увиснат на въжето, макар той още да не е изтрезнял и да е отрекъл всичко. Хората си чешат езиците, особено жените – кълнат красотата на Албена и се готвят да я замерят с камъни, ала когато тя се появява разплакана, в най-красивата си премяна и започва да се извинява, хората от селото изведнъж започват да плачат за нея и да молят стражарите да им я върнат.

Тогава Нягул слиза в селото от мелницата, хваща ръката на Албена и признава пред всикчи, че той е убиецът на Куцар.

Петко Тодоров - Змейова сватба

 Ценка е 15-годишно момиче от богато семейство, с добра репутация и една от най-желаните моми в село. Тя има трима братя, които отказват да се оженят, докато тя не си намери добър мъж. Нейните родители, вече дядо и баба, настояват тя да си остане вкъщи, при тях, и да доведе мъжа си да живеят заедно.

Цена обаче има друго наум. Първоначлано тя въобще не мисли да се жени, а после чува истории за Змей Горнянин, който обикаля нощем преди първи петли. Носи се дори слух, че той търсел нея. В сърцето си Цена започва да желае да бъде с него и дори не го крие от приятелките си.

Пиесата започва с това как Цена кани в дома си моми и момци на седянка. Някои от момците отказват да влязат, защото къщата на Цена е богаташка и там не могат да се отпуснат. Братята на Цена пък очакват специален гост – Дамян, когото са поканили и когото искат да свържат със сестра.

Всичко върви, закачат се гостите, Цена им сервира, а после всички я подканят да пее, а тя избира да пее за змея, което смущава всички. Накрая излиза баща ѝ и гони нейните гости. Те засрамени си тръгват и, щом излизат, започват да се веселят и да играят хоро. Цена е ядосана на цялото си семейство и остава сама на двора да плаче.

В този момент идва змей Горянин да я пита за какво плаче. Той я закаче, а тя отказва да го погледне. Той ѝ предлага да дойде с него в неговия дом, пещерата му. Описва ѝ красива картина на природата и магическия свят, в който живее. Цена не е сигурна, но после решава да приеме. Тогава пък змеят се отдръпва, той се съмнява това да не е капан от баба Марта – една старица, която постоянно му досажда с вечните си молби за билки. Цена го убеждава, после пък започва да се дърпа, но земят я взима със себе си.

Във второ действие Цена спи в пещерата на земя, а той се суети наоколо, носи ягоди и опитва да наклади огън. Три козарчета идват да му досаждат, искат да видят булката му, а той ги гони. След тях идва и баба Марта, която иска да види момичето, но той и нея гони. Цена се събужда и земят отива да издои мляко от една коза. В това време баба Марта се връща и кара Цена да се откаже да бъде със земя и ѝ дава специално биле, което да сипе на челото му, за да не може той да я последва.

Като се връща змея с млякото, заварва баба Марта и я бута в урвата. Тя пада надолу, а той усеща, че нещо лошо е станало в негово отсъствие, затова казва на Цена да си върви. Дори ѝ показва пътя и добавя, че само за никоя друга не го е боляло толкова сърцето.

Цена става и се готви да си тръгне, когато се обръща, хвърля билето и започва да се обяснява в любов на змея. Тя му казва, че го е познала. Той се дърпа, иска да я отпрати, тя обаче настоява и той скланя. Двамата се целуват, тя сяда в скута му и докато те си горовят, от селото се задава голяма група мъже, водена от баба Марта.

Братята на Цена идват за нея. Змеят ги пресреща ядосан и отказва да я даде. Излиза и Цена, която е решила да стане невеста на земя. Братята ѝ побесняват и единият се хвърля да убие змея, но Цена застава на пътя му и бива прободена в сърцето. Умира на място.

Братята ѝ опитват да я вземат, но змеят казва, че ще ги помете като хала, взима я и я занася в пещерата си, където я полага на земята, гледа я и я целува за последно.

 

Виктор Пасков - Балада за Георг Хених

Като възрастен Виктор, главният герой на романа и негов разказвач, намира две стари писма от един свой познат на име Георг Хених. И двете са адресирани до него от старческия дом. Към едното е прикрепена бележка със съобщение, че Хених е починал и е бил погребан с цигулката си.

Виктор си спомня първата си среща с чешкия майстор на цигулки. Тогава Виктор е бил на пет години. Заедно с баща си, Мартин – музикнат, отиват в ателието на Георг, за да поръчат осминка цигулка. На Виктор му прави силно впечатление начина, по който Георг Хених взима „мерките“ за цигулката. По това време Боженка, жената на майстора, е жива.

Минават пет години. В семействто на Виктор положението става обтегнато. Те живеят бедно, в стара, порутена къща, която някога е била публичен дом. Майката на Виктор е била от богато семейство, което е било против да се омъжи за влах, а сега дори тя съжалява за това и постоянно натяква на бащата, че имат нужда от бюфет. Бащата се ядосва, двамата се карат, но накрая той решава да изпълни желанието ѝ.

Тъй като Мартин няма къде да работи, той решава да иде при Георг Хених да го помоли да ползва работилницата му. Когато отиват при стария майстор обаче, те намират чужди хора в дома му, злобни толкова, колкото и тяхното куче, а старецът е принуден да живее в собствената си работилница в пълна мизерия. Виждайки как са оставили стареца да умре на произвола, бащата на Виктор побеснява, после се разпорежда старецът да получи храна и медицински преглед.

След като жената на Георг Хених умира, той сам е поставен пред много трудности, но никога не се оплаква. Първоначално е здравословното му състояние, после е лиспата на паспорт. Мартин опитва да уреди всички проблеми. После и кучето на съседите го хапе, бащата на Мартин пребива заедно с приятеля си грубия мъж и го кара да махне кучето, заради което идва комисия, която иска да го изсели и премести Хених в старчески дом. Мартин предлага на стареца да живее при тях. По това време дори се освобождава квартивата на долния етаж, но Георг Хених катеорично отказва, тъй като човекът там се е самоубил.

В това време Виктор посещава Георг Хених всеки ден, носи му храна, слуша разказите му за Чехия, уроците му и свижданията с мъртвите. Георг Хених мечтае да се върне у дома, но няма пари, така че единствено му остава неговият брат Антон да дойде и да го вземе някой ден. Той дори обещава на Виктор да дойде за него един ден, когато времето му дойде.

Внезапно Георг Хених решава да започне последната си работа – цигулка за Господ. Виктор първоначално не разбира (църквата е забранена по време на комунизма) за какво става дума, но гледа как Хених работи денонощно и неуморно и как изпод ръцете му излиза произведнеие на изкуството, което първоначално нито баща му Мартин, нито бившите ученици на Хених разбират.

Мартин казва на учениците случайно за новата цигулка, когато отива при тях а им иска издръжка за стареца. Мартин дори успява в начинанието си – неговите колеги музиканти се съгласяват да отделят пари от заплатите си, за да издържат майстора, но Георг е решил да иде в старчески дом, след като завърши произведението си. Той дори завещава инструментите си на Виктор.

Докато работи, Хених е постоянно преследван от учениците си, които напират да видят какво прави, оправдавайки се, че той ще им съсипе бизнеса с безумставата си. Опитват се дори да сложат ръка на инструментите им. В дома на стареца идват и от комисията, която иска да му събори къщата, но Хених гони всички и работи.

В деня, в който завършва цигулаката си, той е вече готов да иде в дом за старци. Мартин и Виктор разглеждат цигулката, тя е малко по-голяма от обичайните, и звукът, които възпроизвеждат, е уникален. Хених заминава за старческия дом, а Виктор отива няколко пъти да го види, но Хених започва да забравя. Пише две сърцераздирателни писма и навръх дванадесетия рожден ден на Виктор той умира.

В края на романа Виктор прави нещо като поглед назад към миналото, спомняйки си всички свои съседи и мизерния живот, който са имали. Разсъждава и върху таланта, непризнатият майсторлък и безсмъртието на делото.

Антон Страшимиров - Хоро

Мичето е пълничко и богато момиче. Тя има баба, Карабелица, която е болна и лежи на легло. Баща ѝ и майка ѝ са мъртви, а брат ѝ – Сашко, е убит. Сашко е бил известен и глава на въстаниците, затова, когато са го заловили, Карабелица е пратила всичките си скъпоценности на околийския началник – Сотир Иванов. Той обаче не ги взима и става причина за смъртта на Сашко.

За да вземе наследството на семейството, той изнасилва Мичето, а после неговият приятел – полковникът, я принуждава да се ожени за Сотир, като заплашва да намери нейният любим – Иско и да го убие.

Романът започва в деня на тяхната сватба. Мичето и Сотир пътуват във файтон след венчавката за дома на Мичето. Мичето гледа своя противен съпруг, който е кривокрак и кривоок. Той постоянно я притиска към себе си, а тя непрестанно мисли как да се самоубие, тъй като вече няма за какво да живее – загубила е както семейството си, така и любовта на живота си – евреинът Иско.

Докато празнуват, бабата на Мичето получава простъп и умира. Пръв при нея отича пристава – Миндиля, който задига скъпоценностите ѝ, които тя крие под възглавничката си. След това се измъква и отива в двора да ги зарови.

Дворът обаче не се оказва пуст. Там е Иско и още един негов познат. Те убиват пристава, докато чакат идването на Мичето. Иско е срещнал слугинята и тя го е взела за мъртвия брат на Мичето. Затова, когато Мичето се хвърля върху тялото на баба си, а после отива да плаче встрани, слугинята идва и ѝ казва, че брат ѝ я чака. Когато отива в двора, Иско грабва Мичето и я отвежда на безопасно.

Съседите виждат как отвеждат Мичето, но мислят, че някой краде момиче и не обръщат особено внимание.

Когато Мичето се съвзема, тя е откарана в една секретна стая и в е компанията на непозната студентка и самият Иско. Мичето ту плаче, ту се жалва. Тя смята, че е отхвърлена и оплюта от целия свят, защото е била изнасилена и защото се е омъжила за убиеца на брат си. Но въпреки това твърди, че обича Иско и че той също я обича и именно затова е отишъл да я спаси.

В това време в къщата стават големи безпоредици. Разбират, че Мичето или е избягала, или е отвлечена, и започват да търсят свидетели. Събират жените от съседните къщи, разпитват дори сватбарите. Сотир изпада в отчаяние и започва да плаче повече за изгубеното наследство, отколко за жена си.

Полковникът взима разследването в свои ръце – той съставя протокол в присъствието на кмета (полковникът и жената на кмета са любовници), неговият помощник и прокурора, а после отиват при 17-те жени в двора и ги застрелват. Между тях се оказва и дядо Рад – той работи в църквата и е бил до леглото на умиращата Карабелица.

Освен жените, убиват и бащата и сина на Капанката, които са видели отвличането на Мичето, но не са разбрали какво точно се е случило.

След като хвърлят труповете на жените един върху друг, викат останалите жени в предния двор, за да ги накарат да плюят върху тях. Жените отказват, полковникът побеснява и вика музика да свирят хоро. Кара жените да играят, докато войниците ги удрят с камшиците си. Капанката проклина земята и я моли да се отвори и да погълне всички.

Есхил - Орестия - Евменидите

Орест е преследван от харпиите (Есхил е писал "горгони", но се говори и за мойри и ерении. Грешката е на Есхил) – децата на Нощта, които искат отмъщение, задето е убил майка си. Феб Аполон, който е пророкувал на Орест да убие майка си, приспива харпиите и му помага да избягат.

Сянката на Клитемнестра се промъква и ги събужда. Харпиите беснеят, търсят своята жертва и обвиняват Аполон, че е застанал на пътя на справедливостта.

Аполон е посъветвал да отиде в храма на Атина Палада и да я помоли за справелива присъда. Когато Орест обгръща с ръце нейната статуя, Атина се появява и като научава какъв е проблемът, назначава съд, който да отсъди дали Орест е прав. Вика при себе си хора за свидетели, изслушват харпиите и версията на Орест, а после и тази на Аполон, а накрая гласуват. Казусът на този съд е следния – кое престъпление е по-страшно – убийството на съпруга или убийството на майката. Според харпиите, убийството на собствената кръв е по-страшно от убийството на съпруга, затова Орест е виновен. Атина обаче отвръща, че тя не е родена от майка, а от главата на баща си, затова гласува в полза на Орест и той бива спасен.

Харпиите обаче са недоволни. Атина опитва да ги успокои, като им предлага дом в собствения си град. Харпиите са много по-стари от богинята и са възмутени как тя си позволява да се държи така с тях. Атина обаче настоява и те накрая приемат, като обещават, че по земите около града ще цари мир и плодородие.

Евменидите – „Благосклонните богини“

Есхил - Орестия - Хоефорите

След смъртта на Агамемнон, Електра е станала слугиня в двореца на майка си, а Орест е бил прогонен, за да умре, но отраства в дома на Пилад и той става негов верен другар.

Орест отива на гроба на баща си, където се заклева да отмъсти за смъртта му. Като доказателство, отрязва част от косата си и я слага върху надгробната плоча. След него идва Електра, която вижда кичура и забелязва, че цветът много прилича на нейната коса, а стъпките в пясъка – на нейните. Така в нея се засажда подозрението, че брат ѝ е още жив.

Орест и Електра се срещат и отправят молитва към баща си и боговете за справедливо наказание. Научават, че Клитемнестра е сънувала пророчески сън, в който ражда земя, а змията я захапва за гърдата и смуче от кръвта ѝ. Така тя разбира, че нейната смърт ще дойде от собствения ѝ син.

Орест и Пилад се отправят към двореца. Там искат да се срещнат с Егист, за да му съобщят, че Орест е мъртъв, т. е. Орест се преоблича и преструва на вестител. Егист и Клитемнестра не могат да скрият радостта си от тази новина и когато Орест остава сам с Егист, посича го с меча си, а после – и собствената си майка. В момента, в който ги убива, след Орест тръгват ериниите като наказание.

Хоефорите – „Приносителки на надгробно възлияние“