Васил Друмев - Иванку, убиецът на Асеня

Царската дъщеря Мария и нейната дама – Тодорка, седят заедно и редят цветя. Тодорка признава на Мария, че силно обича Иванко, който е началник на войската, но е убедена, че той няма чувства към нея, защото е само робиня. Мария също обича Иванко и изпитва ревност към Тодорка. Но царската дъщеря съвсем не подозира, че нейният телохранител, Милко, има чувства към нея.

Тодорка отива в дома на баща си Исак. Той е севастократ – това е титла, близка до тази на царя. Исак е бил почитан като господар във Византия, но в България се чувства като роб и за да отмъсти на Асен, той иска да направи дъщеря си царица. За тази цел използва Тодорка, за да накара Мария да се влюби в Иванко и да пожертва всичко за него.

Иванко идва в дома на Исак. Старецът опитва да го убеди, че той е по-достоен за цар и дори му дава писмо от византийския император Алексей, който е готов да го подкрепи. Иванко изпитва съмнения – колкото повече цар Асен го засипва с дарове и приближава към себе си, толкова по-силно Иванко иска да заеме мястото му. Иванко разсъждава на глас, Тодорка го подслушва и като чува, че той се съмнява в себе си, влиза, за да го убеди в обратното.

Иванко е влюбен в Тодорка и се кълне, че е готов да направи всичко за нея. Тодорка му намеква, че той не е за нея, а трябва да стане царски зет. Исак пък не го интересува нито едното, нито другото – той просто иска да види разрухата на България.

Един от велможите, Симо, усеща, че нещо не е наред и че царят е в беда. Исак казва на Тодорка, че трябва да го отстранят. По същото време при Иванко идва тайно неговият брат – Драгомир, и двамата обсъждат плана за свалянето на Асен. Милко е на тяхна страна. Исак ги подслушва и разбира, че те не искат войските на Алексей.

В това време Асен е получил вест от отец Иван, че брат му Петър е предател. Асен чете и писмото от самия Петър, в което това се потвърждава. Носят му вест, че Симо е отровен (Тодорка му сипва отровно вино), а заловеният пратеник е убит в килията си. Асен се среща лично с Петър и му казва подозренията си, дава му собственото му писмо, но Петър не казва нищо друго, освен че е наклеветен.

Петър е прогонен да живее в далечен край. Асен е разкъсван между това да бъде брат и цар.

Отец Иван се промъква тайно от Цариград в Търново и предупреждава Асен за предателството. Казва му, че Иванко иска да го свали от трона и че брат му е невинен, а после иска пръстена на царя и Асен му го дава. Вечерта Иванко се промъква в спалнята на Мария – тя му е дала ключ за своята стая и за тази на баща си. Иванко просто я е накарал да му докаже любовта си по този начин. Мария пресреща Иванко и разбира, че той само я използвал, за да убие баща ѝ, а нея – да прати в манастир.

Иванко отива в стаята на царя, двамата се сбиват. Иванко казва, че всички са на негова страна, включително и Мария, при което царят губи бдителност и Иванко го убива.

След три месеца Исак разбира, че народът започва да предусеща истината – не Петър е убил Асен, а Иванко. Причината за това са песните на баба Кера, дойката на Мария, която сега ходи от град на град да разказва как Иванко е примамил царкинята. След този случай Мария е полудяла и хората смятат, че това ѝ е наказанието, задето е станала съучастница в убийството на баща ѝ.

Отец Иван и Петър скитат сред народа, преоблечени като просяци. Отец Иван укорява Петър, че прощава на Иванко злодеянията и че той трябва да е истинският цар. Петър събира войска, с която обсажда Търново. Исак вижда как българите заемат все повече страната на Петър и изоставят Иванко.

Тодорка разказва на баща си Исак колко се променил Иванко, как все му се привиждал Асен. Двамата са разтревожени и за изчезването на Мария, която доскоро е била в окови. Милко също е изчезнал. Всеки момент трябва да пристигне армия от 50 хиляди гърци.

В двореца има пир, канят певец. Идва предрешен отец Иван и пее за това как Иванко е убил Асен, а след това показва на всички присъстващи лудостта на Мария. Двамата изчезват и след малко идва войник, който казва, че крепостта е окупирана от войската на Петър. Иванко и хората му се вдигат на бой, той успява да убие Милко, но войската му е сразена и Петър става цар. Исак и Тодорка успяват да избягат.

Шекспир - Ромео и Жулиета

Във Верона живеят две вечно враждуващи фамилии – Монтеки и Капулети. Още в началото на пиесата слуги от двете фамилии се сбиват, толкова се ненавиждат. Монтеки пита Бенволио, свой роднина, дали Ромео не е участвал в свадата, но той отвръща, че Ромео е измъчван от несподелена любов и отказва да назове името на девойката.

В това време в дома на Капулети бащата на Жулиета разговаря с граф Парис, който е роднина на княз Ескал, за сватбата на дъщеря си. Капулети вече е харесал Парис, макар Жулиета да е едва 13-годишна. По този повод, Капулети организира бал.

Ромео узнава за бала и отива със своите приятели – Меркуцио и Бенволио. На бала Тибалт, братовчедът на Жулиета, вижда Ромео и пожелава да го убие, но старият Капулети не му позволява.

На бала Ромео вижда случайно Жулиета и на момента се влюбва в нея, както и тя – в него. Целува я два пъти и чак след това разбира, че тя му е враг.

След бала Ромео и Жулиета се среюат тайно и се обясняват в любов. После Ромео отива при брат Лоренцо, за да го помоли да венчае двамата влюбени тайно. Брат Лоренцо упреква Ромео, че твърде лесно е забравил любовта си към Розалина и се надява и тези чувства да не го напуснат така бързо.

Дойката на Жулиета отива при Ромео и той ѝ казва къде и кога ще се случи венчавката. Още следобеда Ромео и Жулиета се женят, но същият ден Тибалт идва да търси Ромео. Защото вече са роднини, Ромео не иска да се бие с него. Думите на Тибалт обаче предизвикват Меркуцио и двамата се сбиват. Ромео опитва да ги разтърве и застава между тях, при което Меркуцио губи бдителност, бива намушкан от Тибалт и умира.

Разгневен заради смъртта на Меркуцио, Ромео се сбива с Тибалт и го убива. Князът на Верона научава за случилото се и праща Ромео в изгнание, вместо да го осъди да смърт. В дома на Жулиета дойката ѝ разказва за случката и присъдата на Ескал. Жулиета праща пръстена си на Ромео и иска от него да се срещнат за последен път, преди да замине за Мантуа.

Брат Лоренцо измисля план как да събере двамата влюбени – Ромео ще иде в Мантуа за кратко, а после Лоренцо ще обяви сватбата му с Жулиета и той ще се завърне във Верона с почести. Ромео и Жулиета се срещат за последно, а Жулиета има лошо предчувствие. По-късно дори Ромео сънува пророчески сън за смъртта си.

Така се случва обаче, че вместо да скърби за смъртта на Тибалт, Капулети решава да ожени дъщеря си за граф Парис само след три дни. Жулиета е против, с което предизвиква гнева на родителите си. Баща ѝ започва да я псува, кълне се, че ще я остави без наследство и ѝ казва, ако иска да се обеси, защото тя вече не е негова дъщеря.

Твърдейки, че ще се изповяда преди сватбата, Жулиета отива при брат Лоренцо. Там е и Парис. Като остават сами, Лоренцо дава на Жулиета отвара, от която ще заспи и ще изглежда мъртва за известно време. Жулиета се прибира у дома радостна, казва, че е съгласна за сватбата и баща ѝ избързва със сватбата и вместо след три дни, иска да я направи още на следващата сутрин. Жулиета моли дойката си да я остави да спи сама, изпива отварата и на сутринат всички мислят, че тя е мъртва – сватбената ѝ рокля става погребална, а пиршеството – за Бог да прости.

Научавайки за трагедията, слугата на Ромео, Балтазар, препуска с кон до Мантуа, казва му за смъртта на Жулиета. Ромео купува нелегално отрова от един аптекар и се връща във Верона при открития ковчег на Жулиета за да умре до нея. В това време Лоренцо научава, че писмото му до Ромео не е успяло да стигне до него заради чумна епидемия и Ромео не знае за плана с приспивателно. Осенен от лошо предчувствие, Лоренцо също тръгва към открития гроб.

Там вече е Парис, дошъл да почете Жулиета. Като чува, че някой идва, той се скрива, а после напада Ромео. Ромео убива Парис и изпълнява последното му желание – слага го близо до трупа на Жулиета. Ромео отива до тялото ѝ, изпива отровата и умира. В този момент Жулиета се събужда, вижда какво е направил, взима кинжала му и се самоубива. Малко след това идва брат Лоренцо.

Князът на Верона идва и иска да разбере какво се е случило. Всеки свидетел разказва за чутото и видяното. Капулети и Монтеки, двамата бащи, като разбират за трагичната любов на децата си, слагат край на враждата веднъж завинаги.

Пейо Яворов - В полите на Витоша

Май месец.

Стефан Драгоданоглу е политик. Той има сестра, Мила, и стари, консервативни родители. Стефан остава насаме със сестра си и разговаря с нея. Той я пита за нейния пръстен с опал, защото го е видял на ръката на своя враг – Христо Христофоров, също политик. Христо дори се е осмелил да блъсне Стефан и братът не може да преглътне тази обида. Мила признава, че обича Христо и че се е влюбила в него още преди три години, когато е била на 17.

Стефан настоява Мила да прекрати връзката си с Христофоров, но тя отказва.

Чудомир, който е приятел на Мила и предава съобщенията ѝ на Христофоров, се среща с него и му разказва какво се е случило предната вечер. Христо решава, че трябва да се изясни със Стефан и си уговаря среща с него.

Стефан настоява Христо да остави Мила, а Христо го удря в гнева си. Стефан се прибира бесен и заплашва да му обяви дуел, но не прави нищо подобно.

След този инцидент Мила и Христо се срещат тайно на едно гробище, докато тече погребението на нейна приятелка. Мила и Христо се обясняват в любов един на друг, Христо дори я белязва, като я ухапва по пръста, но после ѝ казва, че ще е най-добре за нея да замине за Москва, а след година и половина той да дойде при нея. Мила е в отчаяние.

Стефан и Елисавета, жена му, виждат лошото настроение на Мила и Христо и се радват, че в техните отношения има раздор. Стефан става още по-щастлив, когато казва на Мила, че ѝ е намерил жених и че родителите им са дали съгласието си. Годеникът е д-р Васко, който всъщност е техен далечен роднина. Той е богат, но много глупав. Стефан излиза и докторът идва да направи официалното си предложение, а Мила се възползва от възможността да му каже, че обича друг. Докторът не желае да слуша и заявява, че този разговор не се е състоял, но излиза на улицата.

Разгневен, Стефан излива недоволството си върху Мила, тя го нарича тиранин, но той е убеден, че до седмица тя ще стане жена на доктора. След малко Мила излиза навън, прекосява улицата и в хорската глъчка бива блъсната от трамвай.

Христофоров е зает в редакцията, но е много щастлив. Той се готви да напусне политиката. По едно време идва Чудомир и не знае какво да му каже. Христофоров го притиска и разбира, че Мила не е наред. Обажда се в болницата да пита за състоянието ѝ. Тя умира.

Мила лежи на смъртно легло, бълнува за Христофоров и за куклите си. Всички чакат тя да умре. Христофоров идва и Стефан го пуска да влезе при Мила. Двамата остават сами. Първоначално Мила не го познава, но после кара Стефан да се закълне, че ще я изведе от тук и двамата ще избягат. Той обещава. Навън се разразява буря. Вади пистолета си и се застрелва със следващата светкавица. Мила го вика по име, надига се и пада връз него мъртва.

Пушкин - Евгений Онегин

Онегин е на 26, денди, фустогонец – отегчен е от руската аристокрация и от себе си. В началото на романа умира баща му и той плаща на всички кредитори, без да щади пари. Скоро след това получава вест, че вуйчо му също е на смъртно легло и с надеждата, че го чака несметно богатство, той хваща влака и отива на село, но когато пристига, вуйчото е вече мъртъв.

Новите съседи на Онегин опитват да устанояват контакт с него и да се сприятелят, но той упорито ги избягва и те го заклеймяват като чудак. Единствен негов другар и редовен гост е Владимир Ленски – той е млад, енергичен поет, едва 18-годишен. Пристига в селото след Онегин като нов помешчик, като преди това е учил в Германия. Има черни коси. Редовно чете на Онегин поезията си.

Съседи на Онегин са семейство Ларини – те имат две дъщерия – по-голямата е Олга, в която Онегин е бил влюбен като дете, а по-малката – Татяна. Днес Онегин е убеден, че не е способен да обича. Бащата на Татяна и Олга, Димитрий Ларин, е мъртъв и двете живеят с майка си – Алина, която на младини е била омъжена насила, но се е научила с времето как да се примири със съдбата си.

Татяна е „печална, дива, мълчалива“, мечтатлека, самотница, „Отрано влюби се в романи“. И тя, като майка си, се припознава в героините от книгите, избягва хората и по цели часове стои замислена на прозореца.

Ленски и Онегин отиват на гости у Ларини. Онегин е отегчен, но Татяна се влюбва в него – „така мечтателката нежна/ сля всичко в своите мечти/ и го в Онегин въплъти.“ Хората започват да говорят, че Татяна скоро ще се омъжи, но тя мечате единствено за Онегин. Като не може повече да понася страстта си, тя пише писмо и го праща по племенника на своята дойка.

След два дни Онегин дава отговор на Татяна – той е поласкан, но не вижда себе си като баща и съпруг. Татяна мълчаливо приема отказа му и заживява в голяма тъга, а Онегин си живее добре, хапва добре и се радва на селдката идилия.

При първия сняг Татяна сънува странен сън – как голяма мечка я гони в снега, как я хваща и отвежда в колиба, пълна с зверове. Техен домакин се оказва самия Онегин. Зверовете искат да вземат Татяна, но Онегин крещи, че тя е негова, грабва я и в този момент влизат Ленски и Олга. Онегин вади нож и убива Ленски. Татяна се събужда, опитва да изтълкува съня, но не успява.

Ларини организират бал, на който Онегин е поканен. Той отива с Ленски, но като среща пак същата скучна аристокрация и самата Татяна, Онегин решава да отмъсти на Ленски и кани Олга на танц. Шепне ѝ, Ленски ги наблюдава, ревнува, а после напуска бала, мислейки си за дуел.

За свой секундатн Ленски избира Зарецки – пияница, но добър стрелец. Зарецки отива при Онегин да му каже за дуела. Никой друг не подозира и дори когато Ленски разбира, че Олга още го обича, той решава да се бие. Онегин закъснява за дуела, няма секундат и взима слугата си Гильон. Ленски и Онегин следват правилата на дуела и стрелят от тридесет крачки. Онегин убива Ленски с първия изстрела. Зрецки прибира тялото на младия поет в шейната си и заминава.

Настава пролет. Олга се жени за друг и заминава, а Татяна остава сама. Тя убеждава себе си, че трябва да мрази Онегин, но ходи в дома му често и чете книгите му, докато него го няма.

Година по-късно отново е зима. Майката Ларина и Татяна се качват в шейна и заминават за Москва, където отсядат при своя роднина – княгиня Елена. Започва нов живот за Татяна и тя започва да ходи на балове с много кандидати за женитба.

След време Онегин се появява на един бал. Той не знае как да се държи след смъртта на Ленски. На същия този бал той вижда Татяна. Тя е съвсем променена – по-красива от всякога – студена, горда, недостъпна. И… е женана за княз N. Омагьосан от Татяна, Онегин се влюбва в нея, пише ѝ писмо и трепетно очаква отговора. Няколко пъти я вижда, но тя изглежда ядосана. Той продължава да я посещава, докато най-накрая не я заставя да му даде отговора си. В миг момичето от село се пробужда в нея и тя му казва, че вече е много късно. В този момент влиза нейният мъж.

Константин Константинов - Кръв

Място и време на романа: София, 1923-1925 г.

 

Вяра Добрева е лекар, тя е около тридесет годишна. При нея идва Деян Чавдаров – той идва ранен от неуспешното въстание на комунистическата партия. Веднага, след като Вяра превързва раната му, той иска да си тръгне, но тя не му позволява.

В града се говори за Чавдаров и за това, че го издирват. Всички са на нокти. Правят се неочаквани проверки от държавната полиция.

Самоличността на един от куриерите – Людскан Зафиров, е разкрита и се налага някой да го замести. Вяра предлага себе си и става куриер. Придружава я Павел Василич Дойчинов (55 г.). Той е учител и вдовец. Взима със себе си своето вярно куче – Арап. На уреченото място Вяра и Дойчинов срещат Владимир, който им дава пакета и бързо тръгва, защото наблизо има полиция.

Когато Вяра се връща с Дойчинов в София, печатницата на партията е взривена. Загива Янко, 18-годишен, на когото Вяра е кръстница. Бащата на Янко, вуйчо Иван, идва, плаче и кълне комунистите. Вяра и Деян опитват да го убедят, че синът му е загинал за добра кауза, но като разбира, че и те са комунисти, вуйчо Иван ги заплюва и си отива.

От страх да не ги издаде, Вяра казва на Деян, че ще е най-добре да напуснат града. Следва странно затишие, при което не идват никакви новини.

По същото време, в което Вяра става куриер, жената на местния командващ – Богдан Радев, става свръзка. Жената на Радев се казва Павлина, той ѝ казва Лина. За спътник Павлина взима със себе си Асен Минчев, който е млад студент. Асен е познат на Цветана Соколова. Цветана работи в аптека и е приятелка на Павлина.

Людскан проследява Асен и Павлина, защото има съмнения. Той споделя с Богдан Радев и той пита жена си дали нещо се е случило, но е толкова влюбен в нея, че не може дори да я ревнува. Съмненията на Людскан обаче се засилват и той дори ги споделя с Вяра.

Веднъж Вяра вижда Павлина и Асен да слизат от влака. След като се разделят, Вяра проследява Асен и вижда как той влиза в полицейското управление и как полицаят на пост му козирува. Вяра е решена да убие предателя, но Людскан я спира и казва, че ще се погрижи за всичко сам.

Вяра се прибира у дома. Всички вече са нелегални. Всички, с които Асен е говорил, ще бъдат арестувани. Деян заминава за няколко дни извън София заедно с леля Мика, която е помощница на Вяра.

В това време се случва атентатът в църквата Света Неделя. Умират около 160 души. Вяра сънува кошмари.

Въстанието на БКП не се състои. Всички връзки са отрязани. Богдан Радев е в паника.

Чавдаров, Вяра и Цветана са заедно. Телефонът иззвънява и Вяра прави грешка, че вдига. Идва Людскан и казва, че трябва да бягат, защото до половин час ще дойде полиция. Идва Радев и казва, че жена му е убита. Людскан признава, че той я е убил, защото я е видял заедно с Асен. Радев е бесен, но в този момент идва полиция. Людскан вижда групите, които са ги обградили и намира път за бягство, но само Цвета тръгва с него. Той успява да избяга, но нейната рокля се закача и тя е заловена.

В къщата остават Радев, който е решен да умре заради жена си, Деян Чавдаров и Добрева. Вяра не иска да остави Деян. Двамата вече са твърде влюбени и тя го обича, въпреки че той е женен и има дете. Полицията скоро намира начин да влезе, Радев умира, а Чавдаров и Вяра са заловени.

В затвора Чавдаров е разпитван по три пъти на ден, докато не се самоубива – скача от петия етаж. Научавайки за смъртта му, Вяра се вцепенява и нито плаче, нито говори.

Вяра и Цвета са изправени на съд. Двете са осъдени на смърт, но Вяра протестира и казва, че присъдата трябва да се отмени, защото е бременна. Правят ѝ намек, че нарочно е забременяла в затвора, за да се спаси, но тя казва, че бащата се е самоубил в същия този затвор.

След два месеца заменят присъдите на Вяра и Цвета с доживотен затвор. Когато се ражда детето на Вяра, момченце, тя вече не иска да бъде комунист.

Дойчинов е освободен и идва на свиждания на Вяра и детето заедно с Катя – гърбавата приятелка на Вихров (един от комунистите в кръга на Деян и Вяра). Людскан живее в чужбина, среща се с датчанка.

 

Реплика на Деян Чавдаров: „Ще успеем само скъпо да продадем кръвта си.“

Фьодор Достоевски - Идиот

1867 г., Петербург

 

Във влака от Швейцария за Петербург пътува княз Лев Николаев Мишкин. След двугодишното си лечение на своята епилепсия, той идва да среща една своя далечна роднина от фамилията Мишкини. Във влака негов спътник е Парфьон Рогожин - страстен млад човек, който е влюбен до безумие в Настася Филиповна Барашкова. Настася Филиповна е била дете на бедни родители и е щяла да умре, ако не била помощта на аристократа Тоцки, на когото по-късно тя става любовница. Тоцки се страхува до смърт от Настася Филиповна, защото тя е толкова жестока и умна, колкото и красива.

Княз Мишкин отива в дома на Епанчини, където трябва да живее неговата роднина – Елисавета Епанчина. Там се среща с Ганя Ивлогин, секретар на генерал Епанчин. Княз Мишкин разбира, без да иска, че Ганя се готви да направи предложение на най-малката и най-красива от трите дъщери на Епанчин – Аглая, като в същото време получава портрет от знаменитата Настася Филиповна. Княз Мишкин вижда портрета ѝ и това го поразява.

Генералът приема при себе си княз Мишкин и му обещава да му намери работа, дава му малко пари и го запознава със семейството си. Княз Мишкин разказва за живота си, за семейството си и санаториума, както и за болестта си, която според специалистите била „идотизъм“. Дъщерите и майката Епанчини са със смесени чувства и ту му се присмиват, ту му се възхищават.

Тъй като княз Мишкин няма къде да отседне и има само дрехите на гърба си, предлагат му да остане в дома на Ганя Ивлогин. Ганя веднага намразва княза, тъй като Мишкин неволно става посредник между него и Аглая. В крайна сметка нещата между тях поутихват. Княз Мишкин се запознава със семейството на Ганя и разбира, че бащата Ивлогин е бил близък с неговия баща. След малко на вратата се тропа и докато Ганя се кара с домашните си, князът отива да отвори и вижда на прага самата Настася Филиповна. Той е изумен, а тя го взима за прислуга.

Настася Филиповна е презирана от Варя, сестрата на Ганя, но все пак го кани на вечеря в дома си. След нея нахълтва цяла тълпа от хора, водени от Рогожин, който тъкмо е забогатял и е решил да „откупи“ Настася Филиповна с огромна сума. Още във влака Рогожин разказва на княза как баща му е бил голям скъперник и когато Рогожин му е откраднал десет хиляди рубли, за да купи обеци на Настася Филиповна, старият отишъл да я моли на колене да ги върне. Настася Филиповна обаче много харесала тази сцена и след смъртта на стария Рогожин се чувствал длъжен да се поправи, ала Настася Филиповна решава да го измъчва и той започва да наддава за нея. Нищо не може да го спре, дори неговият приятел Лебедев, при което цената за Настася се качва на 100 хиляди рубли. Рогожин обещава да намери парите до вечерта и да ги занесе в дома ѝ, на нейния прием, а след това си тръгва с цялата шумна компания.

Настася Филиповна също скоро си тръгва, а княз Мишкин решава да се самопокани. Когато отива на тържеството, Настася Филиповна много се радва на посещението му и с него се държи особено любезно. След малко идва Рогожин със стоте хиляди, а тя ги хвърля в камината и казва на Ганя да ги извади и че ако ги направи, те ще останат за него, защото тя отхвърля предложението му и не желае да принадлежи на никого. Парите са спасени, а княз Мишкин предлага на Настася Филиповна да се омъжи за него. Той дори ѝ показва писмо, което твърди, че той е станал непряк наследник на голямо богатство (което по-късно се оказва истина). На Настася идеята да бъде княгиня много ѝ се харесва, но после размисля и тръгва с Рогожин. Ганя вади парите навреме от камината, но не желае да се докосне до тях.

Минават няколко месеца от изчезването на Настася Филиповна. На няколко пъти тя обещава на Рогожин да се омъжат и винаги бяга в последния момент или направо от олтара. Княз Мишкин я следва навсякъде. По време на едно от пътешестията си той пише на Аглая писмо с напълно приятелски чувства, което тя тълкува грешно и убеждава себе си, че е предложение за брак. Аглася чу се подиграва на княза, ту е безразлична към него, ту много пламенна. После му признава, че е получила три писма от Настася Филиповна, в които тя се обяснява в любов на Аглая и я моли да се омъжи за княз Мишкин.

Подтикнати сякаш от тази идея, Мишкин и Аглая решават да се оженят. Семейство Епанчини обаче трябва първо да представят княза в обществото и организират прием, на който княза се старае да не се изложи, но въпреки това успява да го направи и то не само като чупи любимата ваза на Елисавета Епанчина, неговата далечна роднина, но и като говори разпалено за политика, която никой не одобрява. Въпреки това семейството успява да му прости излагацията. Но не и последвалите събития.

Усещайки, че княз Мишкин наистина ще се венчае за Аглая и виждайки как двамата истински започват да се влюбват един в друг, Настася Филиповна вика двамата при себе си, заедно с Рогожин, и с нескрита завист и злоба заявява на Аглая, че ако каже тук и сега на княз Мишкин да я остави и да се върне при нея, той ще го направи. Князът без да иска се хваща в клопката, а Аглая бяга. Когато той опитва да я настигне, Настася припада.

След този инцидент княз Мишкин е почти изцяло изолиран от висшето общество. Той силно иска да се види с Аглая, в която е влюбен, въпреки че твърди, че е влюбен и в Настася Филиповна. Според неговите думи, той е ужасен от нея, от лицето ѝ, но тя е просто едно „дете“. Няколко дни преди сватбата отношението на Настася Филиповна се променя и точно когато си слага булчинската рокля, тя бяга с Рогожин.

По-късно княз Мишкин открива Рогожин и той се съгласява да видят заедно Настася Филиповна, но трябва да се промъкнат в дома на Рогожин, без слугите да узнаят. Когато Рогожин влиза в стаята си, той показва спалнята, където „спи“ Настася Филиповна. Княз Мишкин първоначално не разбира защо вътре цари такова безредие, Рогожин го моли да пази тишина и когато излизат, той признава, че е намушкал Настася Филиповна с нож за писма и тя е починала от вътршен кръвоизлив.

След това признание, Рогожин става болнав, а княз Мишкин започва да го обгрижва и успокоява, докато идва полицията и ги намира. Рогожин е осъден на 15 години затвор в Сибир – открито му е възпалени на мозъка, което смекчава присъдата. Княз Мишкин се връща в Швейцария да продължи лечението си. Аглая забягва с първия срещнат „граф“, който съвсем не се оказва граф, а измамник, който с помошника си я разделят от близките ѝ и тя скъсва отношенията си със семейството.

Лев Толстой - Възкресение

Дмитрий Иванович Нехлюдов е млад и своенравен княз, който не се интересува от нищо друго, освен от себе си; от това как го вижда обществото и как да извлече полза единствено за себе си. Едно от неговите странични заседания е да участва като съдебен заседател. На едно дело за убийство Нехлюдов среща отдавна забравената си любов – Екатерина Маслова и миналото внезапно го разтърсва и обърква и той започва да се съмнява в правотата на живота, който води.

Екатерина Маслова е била млада, наивна, леко кривогледа, но много красива млада госпожица. Едва оцеляла след разждането си, но благодарение на своите две благодетелки – лелите на Нехлюдов, тя пораства и става тяхна горнична.

Едно лято младият Нехлюдов отива на гости на лелите си и тогава се влюбва в Катюша (Екатерина), а и тя – в него. Тогава любовта му е чиста и непорочна, той мисли да се ожени за Катюша, но тъй като е отишъл само да си почине и да работи над съчинението си, между тях нищо не се случва.

Минава време, Нехлюдов става войник и животът на неговите връстници започва да го застига. Той започва да пие, да пуши, да харчи семейното наследство и неговата майка, вместо да го упрекне, одобрява неговия упадък, защото смята, че всички правят така и така трябва да бъде. За сметка на това, майка му е била против неговата затвореност и скромност, както и против желанието му да се ожени за Катюша.

Преди да се върне в армията, Нехлюдов минава отново през дома на лелите си, копнеещ да види Катюша. Старата му любов започва да се разпалва, но този път примесена с нещо мръсно и подло. В деня, преди да замине, Нехлюдов успява да съблазни Катюша, а после, съжалявайки за решението си, ѝ пъха в пазвата 500 рубли.

Покъртена жестоко от случилото се, Катюша губи вярата си в любовта и хората. Скоро бременността ѝ става явна и лелите я прогонват. Катюша ражда и дава бебето за осиновяване, но то умира, а тя започва да си търси късмета, но новите работодатели са привлечени от външността ѝ и не я оставят намира. Накрая Катюша попада на публичен дом и решава да стане проститутка. Така прекарва близо осем години от живота си, напълно изгубила вярата си, променена както външно, така и вътрешно.

Един от нейните клиенти, богат търговец, я кани при себе си една вечер, но се държи с нея много грубо и я удря. За да го успокои, прослужникът на хотела, където се намират, дава на Катюша прахче, като ѝ казва, че това е приспивателно, но се оказва отрова и търговецът умира. Прислужникът и слугинята на хотела, която също учатва в убийството и ограбването на търговеца, си намират богат адвокат, който прехвърля цялата вина върху Катюша.

Когато Нехлюдов вижда Катюша след толкова време, тя вече е в съдебната зала. Изслушват се всички версии и Нехлюдов, сигурен че трябва да изкупи грешката си, опитва да убеди съдебните заседатели в невинността ѝ, но неговата невнимателност води до осъждането на Катюша на каторжен труд.

Вън от себе си Нехлюдов започва всячески да намери начин да отмени или поне да смекчи присъдата на Катюша – ходи при известен адвокат, ходи и при губернатора, отива на свиждане в затвора и едва успява да се види с Катюша.

Първоначално Катюша намразва Нехлюдов, защото още не може да му прости, а и има нови маниери – нагла е, високомерна и въпреки това го гледа злобно. Нехлюдов, напротив, колкото повече узнава за живота ѝ след раздялата им, толкова повече иска да ѝ помогне.

И докато Нехлюдов търси начин да измъкне Катюша от кашата, помага на много други затворници, несправедливо обвинени; вижда големите слабости на съдебната система в Русия, потисничеството, властта и безразличието на буржоазията и този свят, неговият свят, му става все по-противен и по-противен, докато не му идва на акъла да раздаде зеямата си на своите селяни, да пропилее богатството си, да се ожени за Катюша и да замине с нея за Сибир.

Много хора опитват да разубедят Нехлюдов да не се жени за Катюша, включително и неговата сестра. Самата Катюша опитва да го отблъсне няколко пъти, казвайки му, че той прави това от съжаление към нея и че тя не го обича. Самият Нехлюдов е изгарян от съменения много пъти, но въпреки това заминава с нея.

Ала така се случва, че в Катюша се влюбва един от каторжниците – Симонсон. Виждайки, че Катюша също не е безразлична към него, Нехлюдов прави последен опит да ѝ помогне. След като заминава в Сибир, той се среща с генерала, отговорен за затворниците, и опитва да уреди сватбата на Катюша със Симонсон. След това, вечерта, той чете блиблията и открива своите християнски корени.

Краят е отворен и намеква за началото на новия живот на Нехлюдов в мразовития Сибир.