Алеко Константинов - Бай Ганьо (Невероятните разкази за един съвременен българин) - Бай Ганьо тръгна по Европа

Бай Ганьо тръгна по Европа

 

Събират се приятели да си разказват истории от срещите си с бай Ганьо.

1. Бай Ганьо пътува

Стати:

Стати е в ресторанта с Бай Ганьо. Има още време до отпътуването, но когато бай Ганьо вижда как влакът сменя перона, тръгва да го гони, защото килимчето му е вътре, и забравя да си плати бирата. После се качват във вагона си и бай Ганьо си вади сух хляб и кашкавал да яде. Във Виена отсядат в хотел. Стати предлага да идат на ресторант, но Ганьо отказва. Вместо да се разходи из Виена, Ганьо си пришива още един джоб за розовото масло.

 

2. Бай Ганьо в операта

Отново Стати:

Склонява го да идат в операта. Преди това се отбиват в сладкарницата, където бай Ганьо оскърбява една девойка като я подхваща. Като отиват на операта и започва действието, Стати чува смях зад гърба си и с ужас вижда как един служител опитва да изкара Ганьо, защото се е разкопчал. За нещастие на Стати, негови познати, немско семейство, става свидетел на тази сцена.

 

3. Бай Ганьо в банята

Стойчо:

Във Виена Стойчо си седи в кафене и чете, когато идва бай Ганьо и го заставя да го заведе на баня под претекст, че и той е българин като него. Намират къпалня и още на входа бай Ганьо задява касиерката. Преоблича се, но взима мускалите със себе си, защото няма вяра на никого. Отиват при басейна, където бай Ганьо се хвърля във водата, започва да рита с крака, заради което немците го взимат за луд. После излиза и започва да се тупа по гърдите и да вика „Булгар!“. Накрая иска сапун.

 

4. Бай Ганьо в Дрезден

Кольо:

Кольо разказва за печалната смърт на млада българка и един американец, които се разхождат в Саксонска Швейцария. Там американецът се хлъзва от една скала и повлича и българската със себе си. Откарват телата в Дрезден и ги балсрамират. Идват много хора на поклонение и всички чакат пристигането на брата на Мария. Това е бай Ганьо. Той започва да я оплаква и се държи много непочтително. Гостите не разбират това поведение и външният му вид. Кольо обяснява, че той тръгнал веднага, след като получил телеграмата, и нямал време дори да се преоблече. В разрез с възхитителния разказ на Кольо, бай Ганьо започва да се секне пред всички, а после да раздава кърпички за „Бог да прости“. На всичкото отгоре бай Ганьо подхваща през кръста лелята на момчето, която е взел за слугиня.

 

5. Бай Ганьо на изложението в Прага

Цвятко:

Той пътува в нови вагони, но се случва авария и токът спира. Бай Ганьо започва да обвинява чужденците за това, а хората се молят за свещи, за да не се плашат децата. Бай Ганьо продължава да настоява, че сърбинът е виновен, но хората го разубеждават да не прави скандал. Пристигат в Сърбия и тръгват за Унгария. По пътя бай Ганьо се храни за сметка на своите спътници, но като им свършват провизиите, бавно се присламчва към купето на Цвятко. Той не само си намира повод да се храни от тях, но и се изляга хоризонтално, докато тримата се бутат на отсрещната седалка. За да го изгонят, Цвятко предлага да направят кафе и бай Ганьо хуква да търси. Взима водата на една жена с дете с извинението, че някакъв човек припаднал. На една чешка станция хората ги посрещат радостно, а бай Ганьо само слиза важно и се прибира обратно. Във вагоните е настанала пълна анархия – перат се и се сушат дрехи. Накрая спират в Прага и от там ги карат директно в хотела. От стаята си Цвятко вижда как в стаята на бай Ганьо той стои гол до кръста и опитва да впечатли слугинята с влакнестите си гърди. По-късно тръгват из града – минават през ботаническата градина, дворците на чешките крале. Бай Ганьо записва името си в книгата за посетители по предложение на Цвятко, уж да не продължава с обиколката. Цвятко разказва и случката, в която е бил с бай Ганьо в бръснарницата и как е измъчил бръснаря, а накрая му плаща скъпернически и дори си иска ресто, което вбесява бръснаря.

 

6. Бай Ганьо у Иречека

Илчо:

Бай Ганьо е в Прага и търси къщата на Иречека. От бившия министър иска да остане в дома му, вместо в хотела, от скъперничество, но Иречек му отказва. Предлага му да обядва. Води го вътре и казва на майка си да го занимава с нещо, докато приготвят обяда. На самия обяд бай Ганьо сърба шумно, ръси си люта чушка, изяжда целия хляб, а после пушат с Иречек. Разговарят за политика – нещо, от което бай Ганьо нищо не разбира.

 

7. Бай Ганьо на гости

Илчо:

Бай Ганьо, като вижда, че не може да остане при Иречека, отива в едно българско кафене, където се среща с Бодков. Двамата си приличат, като крастави магарета се надушват. Бодков го води в своята квартира, чийто наем не е плащал от известно време. Там бай Ганьо го хваща да се прегръща с дъщерята на хазайката и Бодков си признава без друго, че хем тя се върти край него, защото го смята за богаташ, хем той я върти на пръста си. Той излиза и казва на Ганьо, че го е представил за милионер и вероятно ще го поканят на обяд. Ганьо слиза и с жестове и развален български ги пита кога ще е обяда, за да излезе да се разходи. Дори си записва адреса, но се оказва надпис и не успява да се върне. Упътва го един студент, но обядът вече е минал. Той все пак уговаря майката и дъщерята, че вместо обяд ще приеме вечеря и взима рибата от ръцете на домакинята, изпича си я сам в печката и сам си я яде. След това дъщерята започва да свири на пианото, но и бай Ганьо не оставя по-назад, и не пропуска да опорочи Верди.

 

8. Бай Ганьо в Швейцария

Дравичка:

Дравичка отива в едно кафе, пълно с българи. Там сяда и бай Ганьо. Заговаря го, разказва му как е опитал да продаде маслото си, за играчите и т. н., но като идва на темата за политиката в България, Дравичка си тръгва.

 

9. Бай Ганьо в Русия

Васил:

По пътя към Петербург влакът спира на станция във Вилно. Там Васил и бай Ганьо се срещат със съдържателя на бюфета, който ги пита дали познават г-н Димитров. Бай Ганьо отвръща, че щял да се жени в Цариград. Тогава съдържателят казва, че той е вече женен и дори взел едно глухонямо момче под крилото си, докато брат му му плащал по стотачка на месец. Веднъж го оставил на съдържателя, уж за десетина дни, а го нямало с дни. После глухонямото момче изчезнало. Оказало се, че Димитров го принуждавал да проси в богатите семейства, а сам той прибирал парите от брат му. С едно телефонно обаждане до Цариград сватбата му е предотвратена. Като стигат в Дешовката, Васил съжалява бай Ганьо и двамата отиват при Кочо. Той излиза да купи чай и захар, но много се бави и те излизат. Случайно го виждат да се опитва да хвърли един човек през моста, напълно озверял. Оказва се, че този същият човек му е взел месечната стипендия от две рубли, набеждавайки го за български шпионин. По-късно срещат отново шарлатанина, но тук Васил спира историята си, твърдейки, че разказите за бай Ганьо нямат край.

Алеко Константинов - До Чикаго и назад (Пътни бележки)

Разказът започва от Париж, от където авторът и двамата му приятели взимат параход. От там тръгват с друг параход от Хавър за Ню Йорк. Техни спътници са от всякакъв произход, като най-силно впечатление му правят отделни лица като веселата компания на парижаните и сестра Клеманс заедно с монахините, както и останалите хора, които седем дни се борят с Атлантика и морската болест. Първите впечатления на автора от Ню Йорк е бясното вавилонско движение на параходи, влакове, коли и хора. Лошо впечатление му прави чиновника на регистрацията, който ги вписва турци, защото не знае за България. Отиват в хотела си с купони, отсядат на петия етаж и техен единствен преводач е младо парижанче. На вечеря един от келнерите, който същи е чернокож, предлага да избере блюда вместо тях, след като тримата не могат нищо да прочетат менюта. Блюдата са пищни, но безвкусни. На следния ден тръгват по Бродуей – най-широката и многолюдна улица. Техният чичероне ги води в една пивница, където срещат един сърбин и се заговарят с него. В неделя същата тази улица Бродуей е напълно пуста. Качват се на трамвая и отиват в Централния парк. Авторът е впечатлен от музея на египетските мумии, където те са изложени на показ, за разлика от европейските. Излага и впечатленията си относно самите американци – как европейците бързо се претопяват и започват да се наричат така, как се обличат и как всички изглеждат еднакво прилично облечени, но в жените им няма нищо особено. Виждат Хъдсън, купуват си много ябълки почти без пари и една дама ги предупреждава, че могат да се разболеят от тях. Опитват се да ги преметнат с цената на файтона, а после се качват на луксозния влак до Албъни. От там отиват на Ниагара, където обикалят с влака в продължение на 4 часа. На следния ден са в Чикаго, където отсядат за седмица срещу девет долара общо. Без да губят време, отиват на изложението, където се дивят на павилиони от цял свят, включително и на български, но американците са го взели за индиански заради сходството в плетивата и шарките. Там авторът се среща и с Бай Ганьо, който казва прочутата си реплика: „Бамбашка свят“. От там насетне се дивят на храни, на култура, на вина, на театри, на различни салони, в които всеки може да си почива, на електрически светлини и такива чудеса на техниката, които авторът дори не може да опише по спомен. Силно впечатление му прави изложението на гигантски плодове и зеленчуци, с които българските земеделци не могат да се конкурират. Чикаго му се струва мръсен и го сравнява с грамадна фабрика. Влизат и в касапницата, но не остават очаровани от гледката и миризмата. След Чикаго спират във Вашингтон, който е в пълен разрез с предния град – улиците са чисти, има само чиновнически сгради или такива, които са обрасли целите в бръшлян, а президентството е съвсем обикновена бяла къща. Минават покрай Балтимор и отиват във Филаделфия при г-н Чакалов. Той ги развежда из града. Отиват дори в съкровищницата да видят как се секат монети. Последният град, който посещават, е Бостън. Там авторът разсъждава как американците са се превърнали в малки колелца на една голяма индустрия и капиталът ръководи живота им. Взимат парахода за Европа. Пътят е осем дни, но без онова въодушевление от първия път. Връщат се Париж, където се разделят с доктора. Авторът разказва и за всемирното изложение в Лондон. Във влака са се опитали да им вземат парите на игра с карти. С Филарет Филаретич обикалят улиците на Лондон, но авторът е раздвоен между хладината на англичаните и красотата, между разкоша и отчаяната бедност. На финал авторът поднася своите извинения към читателя, защото в тези бележки не е вложил много усилия и нарича себе си неопитен писател.

Димитър Димов - Тютюн - 1 част

1.

От гроздобера се прибира дъщерята на Чакъра, дребен чиновник, - Ирина, красива и млада, с черни коси. По пътя среща младия и красив, но хладнокръвен и студен Борис Морев. Двамата се заговарят. Ирина познава бащата на Борис, който е неин учител по латински. Тя обича този предмет, за разлика от съучениците си, защото иска да специализира медицина в София. Борис обаче презира баща си и го смята за смешен. Двамата си уговарят среща за следващия ден.

Чакъра е родом от село, докато жена му произхожда от семейство на западнали македонски занаятчии. След вечеря Чакъра се заговаря с Ирина. Пита я дали познава синовете на Редингота – учителят по латински. Стефан, по-малкият, е бил изключен от гимназията по обвинения за комунистическа агитация сред съучениците си. Най-големият, Павел е лежал в затвора по обвинение в комунизъм. После казва на Ирина, че генералът смятал да вземе Борис на работа в „Никотиана“. Ирина лъже на следващия ден, че има да учи, за да не иде на гроздобер сутринта, а следобеда и така тайно да се срещне с Борис. Двамата отиват на същото място и започват да говорят за желанието на Ирина да следва медицина и амбициите на Борис в тютюневия свят. Изкачват се до параклиса, който гледа към града, и там Борис за пръв път целува Ирина.

Борис тръгва из града след срещата си с Ирина. Убеждава себе си, че това увлечение е просто „малко любов“, без да подозира, че е влюбен в нея. Разсъждава как да постъпи занапред, след като вече два месеца се скита без работа. Бедняшкият живот му е втръснал и всекидневното възпоминание за бедния и пуст квартал, където живее, го дразни още повече.

 

2.

Година по-късно Борис вече работи в „Никотиана“, а Ирина е взела дипломата си с отличие и се готви да постъпи в медицинския факултет. Динко, нейният омразен братовчед от село, е взет в Школата за запасни офицери.

В един горещ ден през август Чакъра се връща бесен и пита дъщеря си дали се вижда с Борис. Тя не отрича и той побеснява още повече и започва да го обижда. Ирина се затваря в стаята си да плаче, а майка ѝ идва и ѝ казва, че трябва да остави Борис да се издигне с тютюна, за да не попречи връзката им на следването ѝ в София.

Ирина отива на уреченото място в сладкарницата, където я чака Борис. Разказва му за случилото се и той предлага да скъсат, защото и без друго тази връзка вече му се е струвала заробваща, а и никога не е смятал да се ожени за нея. Тя го моли да се срещнат за последно на следния ден при параклиса.

Лила е дъщеря на истифчията Шишко. Тя е руса, висока, със сини очи и много бедна. Тя е влюбена в Павел и също като него е комунист. Шишко също е бил комунист, но недоволства от новия вид на партията и се притеснява, че дъщеря му може да пострада. Лила излиза и се среща с Павел. Двамата говорят за делата на парията.

След срещата с Ирина, Борис отива в завода на „Никотиана“. Там всички вече го презират. Особено касиерът, който го нарича подигравателно „господин експерте“ заради отдадената му работа в завода. Той тръгва из секторите на завода, като разсъждава за неблагодарната работа на болните и нещастни работници, за натравянията от никотина и праха, за грешките, които се допускат при обработката на тютюна. Той дори прави забележка на един от работниците, който се оказва неговият брат, Стефан. Всички са изнервени, ала когато на някой му прилошее или попадне под окото на някой пеф, всички се надигат да го защитят. Те сами не подозират силата си.

 

3.

В града пристига собственикът на „Никотиана“ – Спиридонов (когото наричат татко Пиер), заедно с дъщеря си Мария и нейната приятелка, Зара, която всъщност му е любовница.

В същия ден уволняват Борис. В това време в къщата на Спиридонови татко Пиер се готви да замине със Зара за две седмици в Гърция, като се опитват хем да поканят Мария, хем тя да не ги притеснява. Мария презира Зара и решава да не иде. Всички лягат да поспят, но Мария не може да заспи, затова излиза навън. Там се среща с Борис, който я моли за среща с баща ѝ. Първоначално тя нехае за уволнението му, но опитва да го съблазни и изпита. Като разбира що за човек е, настоява баща ѝ да се срещне с него. Спиридонов, учуден, че дъщеря му проявява характер, се съгласява. Борис, в продължение на два часа, излага всички си опасения за завода, възможностите за обновление и изведнъж татко Пиер вижда в него себе си. Наема го на работа като помощник на главния експерт, но все пак го заплашва да не опитва да хитрува, иначе сам той ще го съсипе.

Борис напуска къщата на Спиридонов и бива пресрещнат от главният майстор Баташки, който го е видял на излизане. Той подозира, че нещо важно се е случило, но Борис нищо не му казва. Борис се прибира и бива нападнат словесно от баща си, който не само че няма вяра в него, но и смята работата му за равносилна на това да бъде комунист. След скандала сядат да вечерят с майката и Стефан. Майката е скромна и уважавана от всички заради пестеливостта си, но всички в този беден дом са студени и озлобени, освен нея. Борис споделя само с нея радостта си и това я разплаква. Стефан разбира за новата му длъжност и иска да му помогне с набора, но това само го вбесява и го гони от стаята си.

 

4.

Макс Ешкенази е червенокос евреин от бедно семейство, работи като тютюноработник. Той живее при семейството на Яко, който има трима синове и една дъщеря на име Рашел. Жена му се казва Ребека. Семейството им още не е прекарало водопровод и се мият с вода от синагогата. Макс недоволства заради опасността от тиф. Той излиза да се срещне в градината с младия Стефан. Така Стефан му казва, че „Никотиана“ ще въведе тонгата. Това е успял да види в документа на Борис, преди да го изгони от стаята си. Говорят за предприятието и за различни схеми, а накрая Стефан казва, че ще остане да работи там, а Макс ще държи връзка с него.

На следващия ден татко Пиер назначава Борис на обещаната длъжност, а генералът, в знак на протест, напуска. Собственикът слага на негово място Баташки. Тръгват слухове из града за това как Борис е станал от стажант за един ден толкова важен човек. Слуховете стигат и до Ирина, но тя приема сближаването му с Мария мрачно и твърдо.

Спиридонов заминава със Зара за Атина, а Мария остава сама. Среща се с Борис и му обещава сама да го представи на Костов, който е главен експерт в София и отдавна е търсел човек като него. При тяхната среща, Мария му дава писмото от баща си за Борис и Костов е учуден защо тя толкова се интересува от Борис. Тя откланя темата и опитва да свири, но нейната болест на нервната система ѝ пречи. Костов опитва да я утеши, но сам знае, че няма лек. На следния ден се среща с Борис, харесва качествата му, но също усеща онази студена неприветливост, която лъха от него. Пита отново Мария какво му хареса, а тя отвръща „Всичко!“.

 

5.

Две години по-късно Ирина вече учи в Медицинския факултет. Закъснява за часа по анатомия. Групата ѝ се състои от трима души – тя и две момчета. Чингис е беден, но поддръжник на „Братството“, а Бимби е богат и отегчен от следването. На следния ден има тържество в театъра и Бимби ѝ предлага да дойде с покана от г-жа Дитрих, която е негова позната. Ирина се съгласява и се прибира. Хазайката ѝ носи писмо от Динко да се срещнат.

Г-ца Дитрих е на около тридесет, напълно лишена от красота и женственост, издигнала се до пост, който не заслужава, мъчи се да фъфли на български. След като излизат от театъра, кани Ирина на гости, но тя отказва. Бимби порицава Ирина за отказа ѝ, защото той е искал да я издигне чрез връзката си. После я кани в „България“ на вечеря. Тя приема, защото там е видяла колата на Мария, жената, която ѝ е отнела Борис.

Ирина се прибира. Там вече я чака Динко. Двамата излизат в снега да разговарят за плановете и бъдещето. Той ѝ се обяснява в любов за трети път, но тя му казва да си върви.

Ирина отива с Бимби в ресторанта на „България“. Сядат до дансинга и той започва да ѝ разказва за новия етикет, за гостите наоколо, за живота си и опита си, за това как може да изкара бързо пари само с красота и такт, също като Зара от съседната маса. Двамата танцуват, тя е вече пияна и той я кани у дома си в неделя следобед с други гости, сред които е г-ца Дитрих. Той ѝ предлага да бъдат бизнес сътрудници, но Ирина вече си мисли, че не иска да го вижда никога повече след тази вечер. Скоро ресторанта се изпразва, но Бимби я кани на бар. Тя приема чак когато излизат навън и вижда колата на Мария. Качват се в бара, където немецът Лихтенфелд иска да танцува с нея. Това привлича вниманието на Борис и Костов, които веднага преценяват Бимби като дребен и вреден за бизнеса им. Борис се напива и Мария го забелязва. Лихтенфелд откарва Бимби и Ирина по домовете им.

 

6.

Една година след женитбата с Мария и осем месеца след смъртта на стария Спиридонов Борис вече е генерален директор на „Никотиана“. Всички го уважават, но и мразят, има личен секретар и не се свени да показва превъзходството си на по-възрастни от него, като Барутчиев, който идва да го моли за подкрепа в съда. Борис първоначално показва незаинтересоваността си към битката на мъжа с брат му, но после предлага помощта си в замяна на услуга. Борис в лицето на „Никотиана“ има всички необходими връзки да помогне на Барутчиев да си върне милионите, а той самият – има връзки с немците, каквито предприятието няма. След тази среща, той разговаря с главния експерт, след което отива на събрание на директори на други тютюневи предприятия. След разговора им решават напролет да въведат тонгата.

 

7.

Борис се връща у дома. Там го чака Зара от един час, след като бившата ѝ приятелка отказва да я приеме. Борис я обижда и отпраща, заплашва да ѝ вземе апартамента, отвратен от поведението ѝ, но в последния момент тя го разубеждава, обещавайки му да стори всичко, което пожелае. Мария чува разговора им и държи сметка на Борис, защото той не е прав и нейния баща никога не е постъпвал толкова подло с хората. По време на разговора им се проявява един от симптомите на болестта ѝ – тя дори не помни какво е казала и това започва да го отвращава в нея.

 

8.

Викат Лила при директора, където той, съблазнен от фигурата и външността ѝ, предлага работа като машинописка, макар тя да няма опит. Тя знае, че той иска да я направи своя любовница и че ще има по-добро положение от настоящето, но отказва и моли да бъде приета за пасталджийка през следващия сезон. Лила се връща у дома. Родителите ѝ отиват на гости, а при нея идва Варвава, която ѝ носи вести от партията. Едно от тях е за изключването на Павел от партията. Преди да тръгне, полицаите отцепват улицата. Тя се измъква и тръгва през реката. Инспекторът и хората му претърсват дома на Лила, но не откриват никого. Няколко дни след блокадата инспекторът отива в участъка, където са заловили и измъчвали Варвара. Тя не е казала и дума, но Дългия, който следи агентите на партията, я е пребил почти до смърт. След това той отива в танцувален клуб, където директорът разказва за случката с Лила и интереса си към нея. Положението след блокадата е обтегнато, но Лила успява да говори с новата си свръзка – Йосиф. Тя не го харесва и моли да бъде сменен. Вечерта се среща с Павел, който ѝ се обяснява в любов и иска да се ожени за нея, но тя го гони.

 

9.

Лихтенфелд живее в твърде мизерна и твърде скъпа вила. Гнети го, че е превърнат в роб на фон Гайер, както и Прайбиш. Фон Гайер идва, след като се е разтривал със сняг на двора. Той казва на Лихтенфелд, че е нямал право да излиза по барове, за да не разберат шпионите, че те са тук. Фон Гайер заминава, а Лихтенфелд кани у дома гости, настоявайки Прайбиш да присъства. Сред гостите е Зара, която е направила снимки на Кршиванек, който също е сред гостите. Тя дава апарата на фон Гайер и си тръгва. Той слиза долу и показва апарата на Кршиванек, заплашвайки го да прати снимките в Берлин. Прайбиш казва на Лихтенфелд, че Зара ги е предупредила за този шантаж, а Лихтенфелд удря юмрук на Кршиванек и гони него и другото момиче навън.

 

10.

Макс, Фитилчето и Стефан отиват при Динко за двуколка и кон, който да ги отведе в Шишманово. През цялото време Фитилчето е нервен и не престава да повтаря, че трябва да обърнат и да се върнат. Не го е страх толкова от вълците, колкото от пистолетите им. Бои се, че ще го убият. По пътя започват да вият вълци. На едно дърво ги очаква почти премръзнали син на Стоичко Данкин – Ротфронт. Фитилчето е бил в кръчмата на Джони по-рано в компанията на Данкин. Той предупреждава Стефан, че ги чакат в Шишманово, че са заловили Цветана, при която е трябвало да идат, а сам той е научил, че Фитилчето ги е издал, като е телефонирал на кмета от общината. В това време вълците нападат Фитилчето, който е останал да държи поводите на конете при двуколката. Макс и Стефан започват да стрелят по тях, но улучват Фитилчето и го убиват на място. Тримата се качват на двуколката и поемат по обратния път.

 

11.

Директорът и инспекторът разговарят за любовните си похождения като двама провинциални донжуани. Директорът се заканва да спечели Лила. Инспекторът се връща в управлението и чака да се срещне с Лила, но тя е заминала за София. Той нарежда да бъде следена свръзката ѝ – Йордан. В София Лила е настанена в дома на някакво момче. След като се храни с него, отива да се срещне с Павел, който пък живее с някаква девойка. Двамата разговарят за партията, но не могат никога повече да бъдат заедно, затова Павел я моли да си върви. Лила отива на конференцията на партията, където застава твърдо зад Лукан.

 

12.

Ирина отива на лекции във факултета, но са нараснали размирици и комунистите биват удряни и бити от студентите вътре. Тя помага на един студент, а после се опитва да избяга преди и тя самата да е пострадала. Привечер отива до библиотеката и така среща Борис. Той я кани в колата си, след което двамата отиват на вечеря. След това той иска да отидат в дома му. На вратата ѝ казва, че Мария е много зле. Заповядва на прислужницата да я свали долу. Борис разказва накратко за болестта на Мария, докато тя самата свири „концерт“, гонейки мелодията в главата си, но скована в ръцете от болестта си. За миг Мария си спомня коя е и какво върши, но после забравя. Борис моли Ирина да стане негова жена, да ѝ купи къща и каквото пожелае, за да бъде с него, но това само я наскърбява.

 

13.

Костов се занимава с онези неща, на които на Борис му е невъзможно – като да кани гости в дома си. При срещата си с Барутчиев желае да изкупи тютюна му на безценица и това огорчава умиращия старец. След него се среща с министъра на вътрешните работи, защото „Марица“ се опитва да пробута некачествен тютюн на „Никотиана“, а и защото Стефан е арестуван. Костов настоява той да бъде освободен. В две коли пътуват за „Никотиана“ Борис и Костов в една кола заедно с немците в другата. Освен Лихтенфелд, Прайбиш и фон Гайер, сред тях е майор Фришмут, който мисли само как ще прекара танковете и немската армия през извънредно лошите пътища на България. Пристигането на шефовете води до вълнение сред работниците. Немците остават в къщата на счетоводителя, която е до склада. Лихтенфелд не може да скрие слабостта си към красивите и лесни момичета. На другия ден Борис приема да изслуша трима безработни, които взима на работа. На третия ден вечеря със семейството си, като общо взето това е едно голямо театрално представление, за да не огорчи никой майката. Тя все пак се разстройва, след като вижда колко променен е Борис и как с лекота пише чек за десет хиляди за сиропиталището, в което работи, вместо за витрини в музея на баща си.

 

14.

Лила се заема с партийна работа, пише си с Павел, но скоро кореспонденцията им се проваля. Говори с евреина Макс за Павел и той ѝ съобщава, че е бил прострелян в бедрото в Аржентина, но ще се оправи. Двамата спорят по пратийни въпроси и Макс настоява, че сегашната позиция на партията и Лукан е грешна и тя прави грешка като го подкрепя. Лила не е съгласна и си го изкарва на Блаже, заплашвайки го да го изключи от партията. Лила отива да работи в склада, но е разсеяна и чупи листата на тютюна. Викат я при директора, където я чака инспекторът да я разпита и да я принуди да издаде нещо от делата на партията като я заплашва, но тя разбира, че това е шантаж, устроен от инспектора, за да стане любовница на директора. След тази случка директорът разбира, че инспекторът е по-скоро пречка, отколкото в помощ, и решава, че трябва да бъде изгонен от тяхната компания за по чашка.

 

15.

Макс и Стефан говорят за тежкото положение на работниците. Макс напомня, че трябва да идат на срещата при Симеон, но Стефан отказва и той отива сам. Там са Шишко и Спасуна, която работи в „Никотиана“. Сред тях е и самият Лукан. Всички обсъждат кога да вдигнат стачката. Според едни е най-разумно да изчакат година, а според други трябва да бъде пролетта, за да не въведат тонгата, която ще остави много безработни, а на останалите ще намалят заплатите. През март тонгата вече е факт. Баташки е зает с тежката задача да приема лично селяните с техните тютюни, които купува на безценица. Там са Джони и Стоичко Данкин, които виждат червенокосия евреин. Двамата знаят, че той и Стефан са отговорни за смъртта на Фитилчето, след като аутопсията е показала следи от куршум в главата му. Макс тръгва от склада, размишлявайки за загубата, която е претърпял от Лукан. Следи го Дългия. Напада го в квартирата му с неговия партньор, когото Макс застрелва, а с последния куршум застрелва себе си.

 

16.

Секретарят на Борис му съобщава за стачката. Започват телефонни обаждания между останалите директори на тютюневи заводи, Колев, който излиза в неочакван отпуск, и самия президент, който също липсва. Борисов се среща с делегацията на работниците и отказва и трите им искания. В деня на стачката всеки се събужда рано. Симеон се страхува, че вижда за последно децата и жена си. Спасуна пие сливова ракия и храни двете си момчета. Изгубила е съпруга си преди седем години и сега едва изхранва семейството си. Лила се готви рано да иде в склада, но Петърчо, синът на Блаже, идва и им казва, че Лукан е заловен на гарата. Лила се облича, взима си пистолета и тръгва да бяга. Агентите се опитват да я настигнат. Тя застрелва младия и се качва на една камионетка, за да стигне селото на Динко. Лукан се събужда в ареста, където фелдшерът облекчава болките му с инжекция, а Дългия се опитва да изкопчи някаква информация. Чакъра пък е измъчван от слуховете, които се носят вече открито за дъщеря му. Работниците започват вяло работата си в склада, докато една партийна отговорничка не ги вдига на крак. Баташки се опитва да го усмири, но дори револвера си не може да извади, изплашен от твърдостта на Спасуна. Работниците тръгват към площада, където да се слеят със стачници от другите складове. Полицията опитва да ги отблъсне, но неуспешно. Сред тях е и Стефан, който дава особено чувство на спокойствие, защото въпреки че е брат на Борис, той все пак ги подкрепя. Директорите на складовете се оплакват чак в София заради бездействието на местната полиция и началникът се вижда принуден да натисне хората си. В предните редици е Чакъра. Една жена на име Църна Мика нарича Ирина гювендия и тогава Чакъра започва да бие всички с камшика си. Хората му се настървяват и пак започват да стрелят и да бият. Спасуна се спуска към него с камък, а един от стражите стреля в нея от упор.

 

17.

Готви се тържествено погребение за Чакъра. Събрал се е целия град и важни хора от София не заради него, а защото знаят, че Борис ще присъства. Когато той идва с лимузината си, церемонията започва. В това време набързо погребват Спасуна и един стражар дори гони опечалените минути преди пристигането на шествието. Ирина се прибира в стаята си вечерта след погребението и си отдъхва, мислейки си, че най-накрая се е отървала от деспотичния си баща, но разбира, че греши. Идва Динко при нея и ѝ казва, че истинският виновник за смъртта му е Борис. Тя го гони, но сама разбира, че е прав. Измъква се тайно и отива в склада на „Никотиана“, за да го види. Там вижда един труп на човек, опитал се да подпали склада. В същото време Борис се опитва да се отърве от него, преди да дойде сутринта. Той вижда Ирина и я праща вътре в къщата, после идва и той. Пиян е, продължава да пие, предлага и на нея и това я вбесява. Тя открито го обвинява, но вижда, че е безсмислено и че в нея вече живее друг човек.

 

18.

Динко е помолил Ирина да прегледа счупената ръка на Ирина и тя остава три дни на село, докато се погрижи за нея. Двете разговарят за кратко и са учудени от това колко са се променили двете. Динко пък идва при Лила с вести от София, че в партията всичко е минало към нов курс и тя е предложена за прехвърляне в Съветския съюз именно от онези нейни другари, които тя е предложила за изключване.

 

19.

Стефан е в крайморски затвор. Бере душа с другите затворници, но боледува от малария. Убеждава един от пазачите да напише писмо от негово име до Костов, за да го спаси. Костов е в София, където се занимава с госпожа Спиридонова, която най-накрая е приела зетя си, повече заради парите, които ѝ праща, отколкото заради произхода му. Костов прекарва дните си, пиейки по клубовете. Връща се пиян при руския си слуга и прочита писмото за Стефан, което чака неотворено две седмици. Веднага отива при министъра, след това хваща влака и отива направо в областното управление при управителят, който телефонира на директора на затвора и разбира, че Стефан е починал от малария предната вечер.

 

20.

Положението в „Никотиана“ и другите фирми се е поуталожило. Партията е сменила курса си. Ирина е в къщата на Борис и Мария във Варна в компанията на Костов. Очакват идването на немците. Предварително гонят Мария със слугинята, за да не пречи, въпреки че тя е законният собственик на имота. Костов ѝ намеква, че тя ще убеди фон Гайер да не намаля контингента на „Никотиана“. Ирина решава да направи това по своя си начин. Веднъж причаква немецът след сутрешното му къпане в морето, за да поговорят и втори път са в къщата. Въпреки че Ирина го отблъсква, немецът променя мнението си. Костов споделя това с Ирина сутринта, преди да се върне в София и не може да скрие раздразнението си спрямо нея. Всички усещат наближаващата война, за която непрестанно се говори по радиоточката.

Любен Каравелов - Маминото детенце

1.

Разказвачът започва с описание на Казанлък и околностите му, като бавно се спира в градината на чорбаджи Нено, който лежи под едно дърво. Дава нареждания на слугата си Иван жена му да си намери по-прохладно място под кестена, да намери сина му Никола и да му донесе студената ракия. Нено и Неновица са идеална двойка. Той е мекушав и за всичко слуша жена си, но на външен вид си приличат. Нено обича тишината и спокойствието и смята, че жена му прави всичко възможно да му ги осигури, затова и я слуша.

 

2.

Двамата съпрузи си говорят за сянката и горещината, когато слугата намира Никола, но чорбаджийският син му се ядосва, задето го е подмамил да дойде с него и хапе ръката му. Кръвта на Иван попада в устата на Никола и майка му смята, че Иван го е ударил. Разказвачът отбелязва и възрастта на Никола, която майка му крие. Бабичката си спомня за раждането и за двамата съпрузи. След раждането на сина им, те напълно се променили. Неновица надебеляла и съвсем занемарила облеклото и външния си вид. Нено също започнал да дебелее и никъде да не излиза, защото жена му смятала, че си пилее парите с приятели. Пратили го в училище, наредили на учителя да не го бие, а той прекарал детството си във вършене на пакости.

 

3.

Майката започва да утешава сина си и дори му дава да пие ракия, макар да е малък. След това се събира със своите приятели, също чорбаджийски синове, да пият ракия с локма-руху. За последното дори има история. Някакъв лекар пил ракия с локма-руху и на следния ден вече бил сгоден, без да помни. Заради това избягал надалеч, кълнейки тази типично казанлъшка спиртна напитка. След като приятелите се напиват, двама остават, а останалите тръгват да се прибират. За да не ги хване стражата, отиват при Нона.

 

4.

Калугерките говорят за сина на Нено и за това как всяка го приема в стаята си. Колкото до самия Нено, той решава да препита сина си как се печелят пари. Баща му добре знае, че той харчи пари и не води добър живот, но Николчо не го слуша, а гледа как майка му влиза в избата. Хуква, когато тя излиза от там, викайки, че са ги обрали. Пращат вместо Никола, слугите си да търпят мъчения. Идва дори бакалинът със сметка за две хиляди гроша, за които Нено нищо не знае. Нено получава две кесии с пари – едната със сребро, другата със злато. Докато пие ракия с човека, които му ги е донесъл, Николчо се промъква и взима едната кесия. Али ага казва на Нено в конака да освободи слугите си и че Николчо е откраднал парите. Тогава Нено решава да ожени сина си, за да го укроти.

 

5.

Петър Бамнята има красива и умна жена, в която бедния Стоян е влюбен. Семейството на Пенка чака майка му да дойде да я поиска, но заради славата ѝ, той все се срами. Тя обаче отива и иска Пенка за жена на сина. Самият Стоян идва по-късно същия ден при бъдещите си родители.

 

6.

Стоян приема поздравления за годежа си, докато Нено у дома опитва да убеди Николчо да се ожени. Предлагат му Пенка, но тъй като тя вече е сгодена, Нено казва, че ще намери друга. Николчо обаче иска Пенка, макар вече да има Цона и целия женски метох. В идеята да е женен той вижда само възможност да прави още по-големи пакости и така настоява баща му да иде да поиска именно нейната ръка. Бащата на Пенка, Петър, е поблазнен от идеята дъщеря му да се обвърже с местния големец и приема.

 

7.

Нено и Неновица разговарят за суматохата, която са създали в дома на Петър. Пенка не желаела да се омъжи за Никола и плачела, а Стоян хвърлил върнатите дарове в Тунджа и заминал за Влашко. След две седмици оженили Никола и Пенка, а майката на Стоян обвинила Никола, че е зачернил нейният син с постъпката си и жена му бял ден няма да види с такъв като него. След сватбата Нено казва на жена си да му донесе двете кесии с пари, но като разбира, че са му изчезнали 60 хиляди гроша, Нено умира. Поп Кън обслужва погребението му, но нито жена му, нито синът му идват. Тя е болна, а той е твърде пиян. След смъртта на баща си, на Никола му били нужни 4 години, за да изхарчи богатството на баща си. В това време жена му родила две деца. Той решил да продаде къщата и гюловете, но защото били на майка му, не му позволили. След това той заминал за Влашко да живее с някаква циганка, която го хранела. В Казанлък жена му трябвало да работи на чуждите гюлове, за да изхранва децата и снаха си и да си спомня през сълзи за своя Стоян.

Иван Вазов - Под игото

Част 1

 

1. Гост

Чорбаджи Марко вечеря с цялото си семейство на двора, когато се чува странен шум в сянката между кокошарника и обора. Домашните се изпокриват, а Марко отива да провери с два пищова, когато му се обажда синът на негов стар познат, дядо Манол, - Иван Краличът. Марко се връща вкъщи да успокои семейството си, но преди да иде при госта си, на портата се появява онбашията, а гостът изчезва безследно.

 

2. Бурята

Краличът се прехвърля от другата страна на зида и започва да бяга. По него се стреля, един дори смъква горната му дреха, но той успява да избяга и се скрива в една воденица. Воденичарят и дъщеря му влизат да пренощуват, когато се появяват двама турци. Щом виждат дъщеря му, карат воденичаря да иде за стъкло ракия, но той отказва. Сбиват се, а Краличът, който до сега е мислел, че са дошли за него, взима брадвата, която воденичаря случайно е оставил до него, и удря в тила прочутия Емексиз Пехливан, който наскоро избил цяло семейство и обезглавил дете. След това воденичарят и Краличът се нахвърлят върху куция и го убиват. Заравят хрътката при труповете и тръгват към манастира, но до дънера на ореха има нечия фигура.

 

3. Манастирът

Благодарен за постъпката на Кралича, воденичарят го води при своя познат в манастира - младият дякон Викентий. Той на драго сърце го приема, дори когато Кралича му разказва, че всъщност е беглец от Диарбекир. Викентий го настанява в една килия и подхвърля, че е крил и Левски там, но никой не пристъпва заради привиденията. Посред нощ Краличът чува песен и фигурата на Емексиз Пехливан, който го гледа през прозореца, но се оказва, че Викентий е забравил да го предупреди за идиота Мунчо, който е същият онзи, видял заравянето на турците.

 

4. Пак у Маркови

Иванчо Йотата и младият доктор Соколов идват на гости у Марков и го разпитват за състоянието на Асенчо и снощната случка. Марко отрича да е имало някой, а Иванчо признава, че той е ходила до конака за помощ. Соколов казва, че Краличът е питал него за дома на чорбаджи Марко, а когато влиза баба Иваница и казва, че снощи пушка гръмнала, на Марко му прилошава, опасявайки се за Кралича.

 

5. Продължение от нощта

Докторът се връща у дома и го посреща неговото мече – Клеопатра. Докато той ѝ пее, а тя танцува, идват турци и го водят при бея. Обвиняват го, че той е бил Кралича, защото дрехата, смъкната от гърба му, е неговата. В джобовете са намерили и бунтовнически вестник и прокламации. Соколов твърди, че е дал дрехата на сиромах, но раненото заптие посочва него като заподозрян, а и докторът не може да каже къде е бил по това време, затова го пращат в затвора.

 

6. Писмото

Марко отива в кафенето на Ганко, където среща онбашият. Иска да се застъпи за доктора, но него вече са отвели в К., а онбашият носи писмо, което ще го довърши. Той тръгва, а Марко излиза и се връща пак а кафенето, след като Ганко бръсне главата на Бъзуняка. Разплаща се с Ганко и забелязва, че писмото на онбашият е още на тезгяха.

 

7. Геройство

По обяд игуменът се връща в манастира и разказва на останалите какво се е случило в Бяла черква. Казва на чревоугодният отец Гедеон да обиколи техните ниви на магаренцето, а той, за да се измъкне, казва, че Мунчо снощи е идвал при него и е разказвал за някакво привидение. Игуменът се насочва към тази килия, където в същия момент Викентий разказва на Кралича за Соколов. Краличът веднага решава да се предаде, а игуменът идва в този момент. Викентий излиза и му разказва всичко, заради което игуменът прегръща Кралича като син.

 

8. У чорбаджи Юрдана

В дома на чорбаджи Юрдан са се събрали роднини, приятели и членове на партията му. Обсъждат и случилото се със Соколов. Повечето са на мнение, че трябва да увисне на въжето. Жестоките им думи разплакват Лалка, която се изнизва незабелязано в съседната стая, откъдето обаче вижда завръщането на Соколов. Тази новина тайно радва Хаджи Смион, който е един от гостите.

 

9. Разяснения

Докторът отива при Марко да му разкаже какво му се е случило. След като са го влачили от конак в конак, дават го на съд, но щом вадят писмата, те съвсем не се оказват онова, което са били, в. „Зорница“ и прокламацията на Богоров. Пускат го да си върви, а по пътя среща дякон Викентий и Бойчо Огнянов. Като разбира, че е дошъл да го освободи, прегръща го като брат. Марко му признава, че го познава, а и че той е бил онзи, който е сменил съдържанието на писмото. Това разчувства Соколов и той решава да иде при Бойчо да поговори с него, а Марко заръчва следващия път да влезе през главната порта.

 

10. Женският метох

Противно на мъжкия манастир, женският е пълен с живот – има около 70 жени, повечето млади, които почти по нищо не се различават от светските девойки. Хаджи Ровоама е най-голямата сплетница сред тях. Повечето клюки из града са нейно дело. Тя е и тази, която твърди, че Бойчо Огнянов е турски шпионин. Не пропуска да го изтъкне пред Стефчов след разочарованието си от освобождаването на доктора. Стефчов обаче се интересува повече от Рада.

 

11. Радини вълнения

Настъпва време за годишния изпит и Рада, чиято съдба на сираче, отрасло в метоха, не я генти вече, се подготвя за събитието. В изпита се намесва Кириак Стефчов, който е поддръжник на турците. Той е още ядосан на Рада заради това, че го е отблъснала, и започва да задава твърде сложни въпроси на децата. Бойчо Огнянов излиза от публиката и връща нещата по местата им – и родители, и децата са щастливи от неговото разбиране. Слуховете, че е бунтовник и шпионин падат и той се превръща в избавител. Едно от момичетата, Събка, отговаря на въпроса за гръцкото робство, намесвайки и избавлението от турско, с което хвърля присъстващите в противоречиви чувства. Въпреки това, Рада е безкрайно благодарна на Бойчо.

 

12. Бойчо Огнянов

Бойчо Огнянов започва да печели симпатиите на хората от града, а също и тези на Рада. Двамата се влюбват един в друг и той изпитва силно желание да ѝ разкаже кой е всъщност. Отива при нея и вижда, че е плакала. Хаджи Ровоама ѝ е казала, че той е бунтовник, а Бойчо го потвърждава и казва, че е дошъл да готви въстание напролет, че е избягал от Диарбекир и че наскоро е убил двама турци. Неговото признание не отблъсква Рада, а прави чувствата им по-силни.

 

13. Брошурата

При Рада и Бойчо влиза докторът с бутновнически вестник. Статията прочита сам, а стиховете дава на Рада. Толкова е възпламенен, че дори избутва грубо бабичката от стаята. Идва едно момиченце с любовно писмо от Мердевенджиев, което Рада накъсва, а Бойчо – разгневява. Соколов обаче се заема и му написва писмо в отговор, а на уреченото място води своята Клеопатра.

 

14. Силистра Йолу

Силистра Йолу е една зелена морава в манастирския дол, където се събират хората да празнуват. В този ден, по обяд, идват много от главните герои, както и други будители и поддръжници на идеята за бунт. Сред тях е и господина Кандов, който се осланя на мислители и учени. Бойчо Огнянов разпалено му опонира, твърдейки, че хората, за които говори, нямат отношение към българите и че онзи, на който трябва да се уповава, е българският народ. След като обядва, групата се връща с бунтовнически песни в града, но без Бойчо.

 

15. Неочаквана среща

Воденичарят дядо Стоян посреща Огнянов и му казва, че е пристигнал техен човек. Оказва се стар познайник на Бойчо – Муратлийски. С него не са се виждали от заточението на Кралича в Диарбекир. Мурталийски му разказва приключенията си.

 

16. Гробът говори

Огнянов отива при манастира и се среща с игумена. Разговаряйки, стигат до воденицата, където е станало убийството на турците. Мунчо също е там. От онзи ден той боготвори Бойчо заради постъпката му и най-вече защото мрази турците след един побой. Идва Шерифът, който мери сили с игумена, стреляйки по един нишан. Шерифът не улучва нито веднъж, а игуменът – два пъти от два опита. Появява се отнякъде хрътката на мъртвия турчин и напада Огнянов. Той се оправдава пред Шерифа, че в миналото е хвърлил камък по хрътката. Турчинът си тръгва с кучето, а Огнянов поема към града за представлението.

 

17. Представлението

В града се представя трагедията „Многострадална Геновева“, която разказва за един граф, който заминава на поход. В това време неговият наместник, Голос, опитва да прелъсти жена му, но като не успява, убива слугата Драка, а Геновева хвърля в тъмница и лъже графа, че я е заварил със слугата. Гневен, графът казва на хората си да я убият, а те се смиляват над нея, лъжат, че са си свършили работата, а тя заживява в пещера с бебето си. След седем години графът намира писмото на жена си и разбира, че е невинна. По време на лов в гората случайно я открива с детето им. За декора се грижи целия град, а костюмите взимат от друго представление – за Райна княгиня. Макар актьорите да не са на ниво, извикват сълзи у публиката. Стефчов се опитва да освирка Огнянов, а беят го гони. В края на представлението запяват бунтовна песен, а Дамянчо, който превежда на бея, му разказва как Геновева и графът пеели един на друг за дълбоката си любов. На следния ден викат Огнянов в конака да го питат дали било вярно, че са пеели бунтовна песен. Той отрича и се зарича беят скоро да чуе друга песен.

 

18. В Ганковото кафене

Няколко дни след представлението на главните герои от „Многострадална Геновева“ се гледа като на истински такива – Огнянов става „граф“, а Фратю – „Голос“, заради което бабичките все го гледат накриво. В кафенето обаче всички са развълнувани от битките на Русия и другите държави с врага. Всички предчувстват наближаващото въстание и се горещят до момента, в който прочитат, че са претърпели поражения на бойното поле. Всички мислят, че това са измислици от страна на турците. Появата на Стефчов в кафенето слага край на спора.

 

19. Отзиви

След Стефчов, в кафенето влизат Огнянов и Соколов. Чрез намеци и високо изказани думи, но никога лице в лице, Огнянов и Стефчов си подмятат закани и заплахи. Идва Мунчо и сочи Огнянов, правейки жестове и наричайки го Русиан. Първоначално Огнянов мисли, че това е само от любов, но после се усеща, че местният идиот е видял случката при воденицата. За щастие, Стефчов не обръща внимание на Мунчо, а си тръгва, мислейки как да се пребори с Огнянов, ползвайки наскоро наученото за него – че такъв човек няма.

 

20. Безпокойства

Огнянов и Соколов разговарят за това как е възможно да подозират Карлича, че е бунтовник. Соколов признава, че обича Лалка, но също както Бойчо, се бои да я направи своя жена, защото бунтът може да започне всеки момент. Соколов напомня, че трябва да идат на гости на поп Ставри. Бойчо отива в училището да види Рада, но там е само Мердевенджиев и единственият брой на в. „Дунав“, в който е дадено описание на Огнянов като бунтовник. Той взима вестника с намерение да го унищожи.

 

21. Козните

Стефчов отива в женския метох, където има среща с Мерденджиев. Разменя си няколко думи с Хаджи Ровоама и ѝ намеква за Бойчо. Идва учителят и потвърждава, че Бойчо се е хванал на капана с вестника, който са му заложили. Двамата премислят кой ще застане на тяхна страна и кой – на негова, след което Стефчов тръгва към конака.

 

22. На гости у поп Ставря

Докато Соколов и Бойчо вървят към дома на попа, по пътя срещат непознат, който внезапно се скрива и те не разбират кой е. На у Ставри е и слепият Колчо, който пее песни. Така се заговарят за съседите на попа. Дъщеря им залюбила Бакърджийчето, но била пропаднала и родителите на момчето не се съгласявали на брак. Така се заформя дискусия за мястото на жената и за това дали има равни права с тези на мъжа или е жертва на деспотството му.

 

23. Друг се хваща в клопка

Около вратата на Милка Тодорчина настава суматоха. Събират се хора, след като бащата на Милка я е затворил с Бакърджийчето. Вика онбашията, а попът сам идва с гостите си да разбере какво се случва. Докато хората викат да оженят младите, то онбашията идва и вади насила момчето, което отказва да излезе. Оказва се Стефчов. Той е и непознатият, който са видели Соколов и Бойчо по-рано. След като решил да се жени за Соколовата Лалка, той трябвало да се подсигури да не тръгнат слухове и отишъл да си прибери любовните писма от Милка, но баща ѝ го взел за Бакърджийчето и го затворил. Онбашията също не разбира объркването и води Кириак Стефчов в конака.

 

24. Две провидения

На сутринта игумен Натанаил се готви за празник, а Мунчо идва и му казва, че турците са разкопали гроба при воденицата, намерили са мъртвите и са тръгнали след Бойчо. Попът отива при Соколов, а той – при Рада. После отива към църквата, но тъй като търсят и него, не може да влезе. Моли Фратю да предупреди Бойчо, но той не влиза в църквата. После Соколов вижда Колчо и го моли същото.

 

25. Мисията става мъчна

Колчо трудно успява да мине през хората и като вижда, че службата ще свърши скоро и хората ще го повлекат назад, започва да вика, че умира. Така стига до Бойчо и го предупреждава. Службата свършва и турците влизат да го търсят, но Бойчо го няма. Оказва се, че е взел кожуха и сините очила на отчето и избягал. После идва някой и казва, че Бойчо бил в женския метох.

 

26. Едно неприятно посещение

Турците влизат в метоха, но намират единствено Фратю. Рада трепери за Бойчо, а Хаджи Ровоама я гони от метоха. Среща Колчо и той е утешава, че Бойчо е добре, а сам той е пуснал слухът, че Огнянов е в някоя килия, за да ги забави. Междувременно турците залавят всички, които приличат на Огнянов или имат очилца. Сред тях е Кандов, който не спира да протестира.

 

27. Скитник

Бойчо тръгва в снежната виелица през Балкана. Оставя дрехите на отчето и тръгва сам. По пътя го раняват, но той късно разбира това. Гладен е, едва минава през Струма, но успява да намери свои познати, въглищари, които се грижат за него и го откарват при чичо Марин във Веригово.

 

28. Във Веригово

В дома на чичо Марин Огнянов оздравява лека полека, но мислите все го връщат в Бяла черква. Скоро получава новини от там, нещата никак не са розови, и решава да тръгне за натам.

 

29. Една безпокойна почивка

Огнянов излиза от Веригово, преоблечен като турчин, но по пътя му се налага да почине с коня си в един хан. Там е пълно с турци, но той успява да се прикрие и дори да научи, че те вече знаят къде да търсят бунтовника Огнянов. След това той потегля отново.

 

30. Любезен познайник

Следващата спирка на Огнянов е на Карнарския хан, където среща Рачко Пръдлето. Макар и твърде любезен, на Огнянов се струва съмнителен, защото настоява да го нагости, а после да иде до Бяла черква, навярно да го предаде, затова го връзва.

 

31. Тлъка в Алтъново

Огнянов променя посоката и отива в село Алтъново при бай Цанко. Там тъкмо готвят сватба, пеят песни (тлъка) и разказват как също са крили и Левски. Говорят за Боримчеката, който откраднал Станка в дома си.

 

32. Бог високо, цар далеко

Тръгват си гостите, но след тях идват две заптиета. Цанко скрива Огнянов в килера. Заптиетата влизат ядосани и иска да им сервира дъщеря им, но виждат, че някой си Петър е оставил кама с надпис „Свобода или смърт“ и започват да претърсват къщата. Викат бащата на Петър и го пребиват до смърт. Като стигат до килера, Огнянов вече го няма, но виждат дупката и затварят Цанко в мазето. За да откупят свободата му, дават им наниза рубета на Донка.

 

33. Победителите угощават победените

Огнянов отива при Петър и му казва всичко. Той иска отмъщение и още на сутринта тръгват с Цанко да пресрещнат заптиетата при прохода. Към тримата се присъединяват Петър и Боримчеката. Нападат ги осем вълци, но те ги отблъскват. Идват заптиетата на коне и ги повалят. Данаил си отмъщава като звяр, прибира половината от наниза, а после го изпращат обратно в селото, а труповете оставят на вълците.

 

34. Фъртуна

Тръгват нагоре по планината, но духа много силен вятър, започва снежна буря, а Огнянов така отслабва, че припада. Другарите му го намират и го понасят нагоре на ръце.

 

35. Колибата

Карат Огнянов в една колиба на поляната Къшлата на Дика. Там има едно момче, което им помага да стоплят Огнянов и той се съвзема. Скоро идва козарят бай Калчо, който им разказва, че турците открили какво се е случило с телата на заптиетата и са организирали хайка да прогонят вълците. Боримечката пък показва белезите си и разказва откъде му е дошло прозвището. Напускат колибата, а Огнянов нощува в хана на бай Дочка, където вече чакаш петнайсет башубозука.

 

Част втора

 

1. Бяла черква

Всички смятат Огнянов за мъртъв и това дава своите отражения, но скоро смелостта се връща и с появата на Каблешков в Бяла черква, разказът продължава.

 

2. Болните на доктор Соколова

Соколов се е променил както външно, така и вътрешно. Неговата Клеопатра вече почти не го помни и се налага да я пусне из Балкана, за да не я убива. Няма пациенти, освен Бързобегунека. Той има фалшива превръзка на ръката, за да се оправдаят честите му посещения. След него идва Кандов, който иска да стане член на комитета. Соколов иска отмъщение за Огнянов, но не от Мунчо, а от Стефчов, който е в дъното на всичко. Синът на дядо Юрдан също е част от комитета.

 

3. Два полюса

Дядо Юрдан отива на гости на голямата си дъщеря кака Гинка, която в същото време меси хляб за бунтовниците. Като научава това, той се връща вкъщи разлютен и заварва децата да леят куршуми. Дори намира пистолет, скрит в писалището му.

 

4. Тъст и зет

Стефчов се приготвя за панаира в компанията на новата си жена, Лалка, когато баща ѝ влиза разлютен и всичко му казва. Гинка идва при майка си, но само я ядосва още повече и тя започва да кълне синовете си, когато на бай Йордан му прилошава. Искат да повикат д-р Соколов, но той упорито отказва. Стефчов се готви да иде в конака и да разкаже всичко, когато вижда Рачко Пръдлето и той му казва къде са бунтовниците. Лалка чува този разговор.

 

5. Предателство

Стефчов отива при бея и го заварва да играе на табла с шпионина Заманов. Разказва всичко, а Заманов твърди, че знае повече от него и че трябва да изчака, но после с беят решават все пак да заловят всички от комитета в зимника, където ще заседават същата вечер. Стефчов е открил писмо на Соколов до някакъв човек в друго село. С бея се опитват да разтълкуват думите, но са само догадки. Заманов взима писмото от Стефчов, а после у дома разчита скритото послания, като поднася листа към жар.

 

6. Една женска душа

След като подслушва разговора на Стефчов, Лалка тръгва да предупреди Соколов, но защото не може да иде право при него, търси си посредник. Не успява да заговори Колчо, но заради дъжда се разболява.

 

7. Комитетът

Заседанието на Комитета е в стаята на бай Мичо. Присъства и Каблешков. Обсъжда се въстанието в България и бъдещата управа. На всички им тежи спомена за Огнянов, когото смятат за мъртъв.

 

8. Колчови вълнения

Колчо идва развълнуван на заседанието и казва, че Бойчо е жив. Той сам идва и всички се радват. Връщат му председателското място, а бай Мичо повелява на сина си да донесе пушките.

 

9. Огнянов председателствува

Каблешков си отива, а Огнянов се захваща с останалите за въпроса за черешовото топче и нуждата от пари за пушки. Огнянов казва, че ще намери парите сам.

 

10. Един шпионин през 1876 година

Кандов и Соколов спорят кой да убие Стефчов. Не Мунчо, а той е онзи, който е предал Огнянов. Бойчо предпочита той да се занимае с отмъщението. В това време получават писмо от Заманов, шпионинът на турците, който ги предупреждава по-добре да си пазят кореспонденцията. Комитетът му е безкрайно признателен, но съдбата му е вече изкована.

 

11. Викентий

Огнянов отива при Викентий, за да го помоли да вземе пари от отец Йеротей. Първоначално Викентий не желае да свършва този грях, но Огнянов го придумва в крайна сметка и той отива в килията на отеца. Намира парите му, но той е вече в стаята.

 

12. Зелената кесия

Отец Йеротей е обиден от дръзкото поведение на своя храненик, но въпреки това се оказва, че той и друг път е помагал. Дори е писал Викентий в завещанието си и тъкмо зелената кесия, от която той е взел пари, е била за него. Йеротей му прощава и му дава пари.

 

13. Радостна среща

Колчо отива при Рада и ѝ казва радостната новина. Рада трепетно очаква пристигането на Бойчо, а когато това се случва, той ѝ казва, че пак трябва да замине, но за да избегне тя унижението, да се премести по-близо до него, за да се венчаят и да се виждат. И двамата предчувстват наближаващата беда.

 

14. Около един труп

Бай Марко отива да види как върви работата с черешовия топ. Той самият е дал своето дърво за народното дело. Обсъждат се отново действията им с членовете на комитета и предвиждат, че според годината (1876) е символична за „Турция ке падне“. Около черешовото топче започва и новото им заседание.

 

15. Новата молитва на Марка

Марко си тръгва от заседанието и по пътя вижда хоро да се играе и да се пеят бунтовни песни. После пък на някаква нива мъж опитва да яхне турчин като кон. Щом се прибира у дома, вижда, че някой е ровил в нещата му – синовете му подготвят пушки и боеприпаси. Тогава той казва „Лудите, лудите – те да са живи!...“ и започва да се моли за България.

 

16. Пиянството на един народ

Бавното движение към революция из цяла България.

 

17. Плесница

Кандов е влюбен отдавна в Рада, затова не може да стои безучастен, когато чува как се говори за нея в кафенето. Някой видял Огнянов да излиза от стаята ѝ и сега се говори, че тя била лека жена и приемала мъже. Обидата, която нанася Стефчов, е наказана от Кандов с плесница. Той издава, без да иска, че този мъж е бил Бойчо.

 

18. Кандов

Любовта на Кандов първо е била към родината, преди да се влюби в Рада. Чак тогава е решил да влезе в комитета и не за друго, а за да убие Стефчов. Но плановете му рухват, а и Рада е твърде мекушава, за да го отблъсне, въпреки че е наясно с чувствата му.

 

19. Утринното посещение

След спречкването в кафенето, Кандов не може да спи през нощта. Пише писмо и излиза рано да се види с Рада. Чака тя да се появи, но когато това става, тя не е сама. Облечена е като за празник и Кандов недоволства какво ли толкова се случва, че тя се бави.

 

20. Кандовото недоумение нараства

По улицата тръгва погребално шествие – Лалка е издъхнала през нощта. Кандов не вижда там Рада, въпреки че са били близки приятелки. Соколов не се въздържа и заплюва Стефчов. Кандов отива в черквата за опелото.

 

21. Опелото

Събират се много хора в църквата да изпратят Лалка, когато някой се провиква, че ги нападат турците и всички се плашат, но се оказва, че е грешка.

 

22. Философията на две врабчета

След опелото Кандов се чувства освободен от чувствата си към Рада, докато не вижда две врабчета, които се целуват и тогава разбира, че е болен от любов.

 

23. Лекът

Кандов отива при пловдивския доктор да търси лек. Казва му, че е писател и че иска да отърве своя герой от мъките на любовта. Докторът му предлага да го убие, да го пропие, да се влюби в друга, а накрая му казва просто да иде надалеч за няколко години. Кандов решава да замине за Москва, но разбира, че Рада е заминала за Клисура и той си намира оправдание да я последва.

 

24. Буря пред буря

Кандов отива на гости на Рада, а Огнянов нахълтва при тях, опасявайки се в изневяра. Той предизвиква Кандов да се дуелират с пистолети, но в същия миг гръмва въстанието. Огнянов тръгва, а Кандов намира бележката, която го е подлъгала да дойде и да обвини Рада в невярност.

 

25. Въстание

Градовете въстават и се подготвят един след друг, но основната точка е Зли дол.

 

26. Батареята на Зли дол

Най-много са хората в Зли дол. Боримечката идва с черешовото топче на рамо и жена си, след като са дошли в Клисура и са се готвили за въстанието. Изпробват топчето и Боримчеката предупреждава клисурци, но изстрелът е съвсем тих и слаб.

 

27. Изпит

Огнянов ръководи хората в Зли дол. Карат беглец – това е Рачко Пръдлето. Огнянов иска да научи от него новини за Бяла черква, но той продължава да повтаря, че всичко е наред. Огнянов го слага да копае окопите.

 

28. Духът в укреплението

Докладват на Огнянов, че в укреплението има четирима, които деморализират редиците им. Те се оправдават пред Бойчо, че имат семейства и пушки не са държали през живота си. Огнянов ги слага под стража заедно с циганина, който Боримечката залавя, докато дойде решението на военния съвет.

 

29. Едно кръщение

Идва решението на съвета и Огнянов праща четиримата мъже и циганина. Последният връзват и двата на четиримата пушки да стрелят. Убиват го при втория опит. По този начин Огнянов ги „кръщава“ и им прощава за страха.

 

30. Стремска долина пламнала!

Огнянов тръгва предрешен към Бяла черква. По пътя спира в турско село, където един оратор нахъсва турското население само да въстане срещу раята, без да дочака военната подкрепа на Тосун бей. Първоначално турците са помислили, че са руснаци, но като разбират, че са българи, присъединяват се сами към войските и изпразват селата. Огнянов тръгва нататък, но турците не му позволяват да продължи към Бяла черква, а го завличат с потока обратно към Клисура.

 

31. Ново покушение

Войската на Тосун бей отсяда в Рахманлари. Там Огнянов отива при Аврамови да моли техния Нено и него ученик да иде в Бяла черква да прави писмо. Аврамовица не е съгласна, но Огнянов я убеждава да говори първо с мъжа ѝ.

 

32. Аврам

Аврам се съгласява веднага да помогне на Огнянов, но идват турците и на Бойчо му се налага да избяга в тъмнината през ниската задна вратичка.

 

33. Нощта

Огнянов се връща в укреплението, тъкмо да чуе как няколко от хората му се съмняват в бунта и в него. Това го предизвиква да изкаже дълбокомислен и горчив диалог за смъртта, кумирите и излъганата любов.

 

34. Утринта

Огнянов спи дълбоко, а като се събужда, в укреплението започват живи и весели разговори. В това време идват два турски отряда и от укреплението виждат Огнянов да води една група напред, която ги кара да отстъпят

 

35. Бой

След обяд пристига писмо за Огнянов, донесено му от Боримчеката. Оказва се от Рада. Огнянов иска да го смачка, но го слага в джоба си. Тогава турците започват да нападат, а от укреплението се стреля с пушки и топове. Огнянов забелязва обаче, че снощната група опитва да избяга и ги кара да се върнат. Сред тях е дякон Викентий. Те се връщат, но по време на боя много други бягат и окопите почти опустяват. Случайно Огнянов вижда Кандов, който вече е ранен, но стреля с огромен риск. Хваща му окървавената ръка и така се сдобряват. Чичо Марин дърпа Кандов настрана, ала турците успяват да превземат укрепленията и намират оставени пушки и топове, на които никой не им запалил фитила от страх.

 

36. Рада

Рада е огорчена от начина, по който се е разделила с Бойчо и не може да преглътне, ако той умре с лоши чувства към нея. Г-жа Муратлийска, при която е отседнала, опитва да я убеди да тръгне с нея, но тя отказва. Когато идват турците, Рада изведнъж я изпълва нечовешки страх. Тя опитва да избяга, но някой влиза в двора и тя се затваря в стаята си и поднася огън към бурнецето барут, оставено от бунтовниците, когато Боримчеката и Стайка разбиват вратата и влизат.

 

37. Две реки

Бойчо като по чудо успява да се спаси от укреплението и вижда Клисура, потънала в пламъци. Прочита краткото писмо на Рада и решава да се върне за нея. Среща г-жа Муратлийска по пътя, а после вижда стаята на Рада в пламъци и побягва в тази посока.

 

Част 3

 

1. Пробуждане

Бунтовете не са постигнали успех, а Бойчо се скита из Балкана с тези мисли.

 

2. Коматът на бялото гуне

Никой не иска да помогне на Огнянов, но той е толкова гладен, че отива да си поиска от случайна мандра. Гръкът там му дава половин пита. Той носи бяло гуне и той го предава на турците. Те тръгват след него с хрътки, а Огнянов се потулва в една малка пещера при реката с револвер в ръка.

 

3. На север!

Хрътката се оказва Боримчеката, който е лаел като куче. Огнянов разделя хляба си с него и спътниците си. Боримечката отказва и си хапва суровия заек, който е уловил. Той и спътниците му казват на Огнянов, че са се упътили за Влашко. Разказва му и че Рада е жива. Бойчо решава да иде в Бяла черква. Оставя ги, ляга да спи и плаче като момиче, а на следния ден стига Стремската долина.

 

4. Знамето

Огнянов вижда един байряк, забит с скалите, и разбира, че Бяла черква е имало бунт.

 

5. Гробища

Огнянов влиза в гробищата и в къщичката там вижда телата на трима мъртъвци, сред които е Кандов.

 

6. Посланица

Огнянов вижда Марийка и ѝ предава писмо, което да даде на Соколов или на някой от комитета, без да пише името си на него.

 

7. Неуспехите на Марийка

Марийка не успява на никого да даде писмото. Гонят я отвсякъде. Дори когато се сблъсква случайно с Колчо, той някак си предусеща, че тя носи важна новина, но тя бяга от него.

 

8. Ливадата

На ливадата се е събрало семейството на бай Юрдан. Там са Рада и Стайка. Всички говорят за бунта в Клисура и за смъртта на Огнянов. Идва и Стефчов. Някаква циганка видяла Огнянов до воденицата и той отива да „спаси“ Бяла черква като го предаде.

 

9. Съюзникът

Марийка среща случайно Рада и решава да ѝ довери писмото, но Соколов идва в същия момент и я погва. Стайка опитва да ѝ помогне, но Марийка губи съзнание, но нито Стефчов, нито тя после успяват да открият писмото. То е под крака на едно говедо, което я е настъпило, докато е душило припадналата Марийка. Рада взима писмото и познава хартията, на която е написала собственото си писмо до Бойчо.

 

10. Любов-героизъм

Рада среща Колчо и ѝ казва за писмото, а той намира дрехите, които иска Бойчо, заедно с храна и жълтици, а Рада тръгва с вързопа към воденицата да ги даде на Бойчо.

 

11. Башибозук

Огнянов се крие във воденицата и чака да се появи Марийка или някой от комитета, но идва башибозук. Докато мисли как да се отърве от него, забелязва, че това е Соколов и двамата сядат да поговорят.

 

12. Историята на един невъстанал град

Соколов разказва как комитетът бил противоречив в мненията си как да въстанат. Заключили най-дейните участници и се предали на турците, за да пощадят Бяла черква. Някой издал бай Марко и го вързали за черешовото топче, за да го откарат за назидание. Някой издал и Кнадов с двамата клисурци, които слезли от планината. Турците ги застреляли и заклали. Самият Соколов също го погнали и никой не искал да му помогне.

 

13. Продължение на историята

Соколов казва, че е получил помощ от най-неочаквания човек – Милка Тодорчина, която всички смятат за блудница. Кандов е бил издаден от бабичката, която се погрижила за него, обадила на попа, а той – на Юрдан Димандиев. После говорят за провалената революция.

 

14. Важни разговори

Докато говорят за Стефчов, Соколов споменава смъртта на Лалка, а после убеждава Огнянов, че Рада винаги му е била вярна и не му е казала за платоничните увлечения на Кандов, за да не го тревожи, иначе на Лалка всичко е била споделила. Огнянов започва да се разкайва за постъпката си и решава да слезе в Бяла черква на всяка цена, защото сега Рада му е ценна също толкова, колкото и освобождението на България.

 

15. Среща

Рада идва и с Огнянов се прегръщат. Той иска да заживее с нея във Влашко и нарежда как да се измъкнат, но башубозуците ги обграждат. Рада първо пада в безсъзнание, а после я улучва случаен куршум. Огнянов е облекчен от тези обстоятелства, защото не е искал сам да слага край на живота ѝ. Соколов се застрелва, а Огнянов се хвърля с ятаган да посече колкото може. След като тримата умират, неговата глава забучват на кол, Соколовата е раздробена, а тази на Рада не взимат по политически причини. Единственият, който протестира в този ден, е Мунчо и той бива обесен в касапницата.