Светослав Минков - разкази

Къщата при последния фенер

    В къщата при последния фенер живее призрак. Той е самотен, но щастлив. През един юлски следобед обаче идва неговият „съквартирант“, който нищо не подозира за съществуването на призрака. Двамата водят разговор, като не става ясно дали д-р Богомил Верилов, математик, наистина го чува или не. Докато математикът мисли над някаква формула, той без да иска казва на призрака, че от съществуването му няма смисъл, при което призракът един ден напуска къщата при последния фенер и се удавя в езерото.

 

Сламеният фелдфебел

    В казармата на 1557-и полк има сламено чучело, което изглежда по-зле и от парцал. Една от ротите има дребничък и зъл фелдфебел, който се нарича още майка на ротата. Веднъж той удря плесницата на един от новаците. Вечерта, за да си отмъсти, новакът отива при чучелото и му пришива две стари фелдфебелски нашивки. Като по чудо, те даряват чучелото с живот и първото, което изпитва, е болката от всички удари, които е поел. Пише докладна запуска и отива да я занесе на полковия командир. Той така се сепва от чудното ялвение, че вика доктора при себе си, пие прахчета. След тази случка, никой повече не вижда чучелото. Полковият команрид се жени, а в казармата донасят ново чучело.

 

Маймунска младост

    Иларион Матеев преживява най-трудният си период от живота си – старостта. Той решава да се подложи на операция за присаждане на ендокринна жлеза от младо шимпанзе. Преди самата операция, в болницата се запознава с мис Уатердей, която е в същото положение като него. Двамата си обещават да се срещнат, и, кохато това се случва, те са вече млади. Женят се, но когато Уатердей забременява и ражда, появява се шимпанзе. Гинекологът е възхитен, но Иларион Матеев се състарява пред него и връща предишния си облик. Прибира се у дома и се беси, а жена му заминава на експедиция за Египет с шимпанзето на каишка.

 

Човекът, който дойде от Америка

    Рамка на разказа – доктор разказва на свой колега за чудат пациент, който се мислел за робот.

Разказ – Главният герой получава писмо от леля си, с която не са общували дълги години. Тя се е омъжила по любов в САЩ и един ден, докато вървяла по улицата, се сблъскала с дете, което му напомнило за забравения ѝ племенник и тя решила да му прати един робот за слуга. Още с включването с обаче, роботът показва своето своенравие и дори заставя главния герой да му бъде слуга. Главният герой не може да търпи повече тези негови своеволия и решава да натисна третото копче на гърдите му – то ще го убие. Роботът обаче сякаш усеща намеренията ми, защото не излиза от стаята си, а когато мъжът все пак влиза, намира робота неработещ. След тази случва толкова му домъчнява за него, че сам се взима за робот и мисли, че има три копчета на гърдите.

 

Водородният господин и кислородното момиче

В Америка излиза закон, според който всички двойки мъже и жени трябва да минат през специален медицински преглед за съвмествимост преди да встъпят в брак. Този преглед изследва структурата на човешката тъкан на молекулярно ниво. Тъй като този преглед е задължителен, на опашка се нареждат Оливия Хенкок и Трапси Клапингтън. Те много се обичат, но се оказват, че тя е от кислород, а той – от водород. Новината за различията им ги шокира, но въпреки това решават да живеят заедно и още в първата им нощ заедно се взривяват и умират.

 

Лунатин!… Лунатин!… Лунатин!…

Хераклит Галилеев обожава да чете, обожава и астрономията. Има малка гърбица. Веднъж Рокфелеровата фондация го праща в Америка в един научен институт. След като се връща, Хераклир е напълно променен. Отива директно в родния си дом и го преобразява в лаборатория. В родния му град започват да пристигат всякакви чужденци и богаташе, изкупуват къщите и се настаняват там. Причината е една – неговото изобретение – Лунатин – хапче, извлечено от самата луна, което за около два часа ти носи радост към живота и всичко наоколо. Луната обаче един ден се изчерпва и Хераклит насочва вниманието си към Венера. Единствена жертва на хапчетата са трима учени астрономи, които се обесват на телескопа си, когато луната изчезва, защото я обичат твърде много.

 

Една възможна утопия

    Съществува апарат, наречен фантаскоп, чрез който човек може да се рее в мечтите си. Това става и с разказвачът. Той живее в бъдещето, заобиколен от много технологии, „битовизми“ и има ревнива жена. Редакторът обаче го измъква от тази фантазия.

 

Жената в златния ковчег

    Асадур Трембелян води спокоен и уседнал живот. Той е арменец и се занимава със стари часовници. Веднъж решава да посети пътуващ цирк. Една от атракциите е жена, лежаща полугола в позлатен ковчег. Асадур слуша с интерес чудната история за това как жената е била пленена от магьосника Далай Лама, как неговите хора убили придружителите ѝ, дори годеника ѝ, а нея поставил в състояние, близко до кома. Оказва се, че всичко това е фарс, след като идва бащата на момичето и удря съпруга ѝ, който води шоуто. Асадур се прибира у дома напълно променен, механичният му свят и порцелановата кукла се смесват с думите „Всеки изкарва хляба си както може.“

 

Новият Робинзон

    На едно малко островче живее човек. Корабите, които минават, никога не спират, но веднъж забелязват човека. „Спасяват“ го и след известно време го водят на група възрастни учени в САЩ да му правят изследвания. Те излизат всеки ден с все по-фантасмагорични теории и в крайна сметка го обявяват за липсващо звено и го затварят в зоопарк. Съществото обаче умира, оставяйки бележка след себе си. Оказва се, че това не е било никакво звено, а човек, шотландец, който се е откъснал от света, но накрая светът го е намерил.

 

Защо останах без двойник

    Разказвачът недоверчиво отива при гадател да разбете съдбата си и гадателят му казва, че го чака страшна съдба, тъй като е изгубил астралния си двойник от много пиене, играене на карти и прочие. Казва му да пие чай до бъз, за да го върне, но това не се случва. Разказвачът пуска обявление във вестниците и го намира. Полупрозрачен, двойникът идва само за да му каже да не го търси повече, тъй като вече служи на един свети отец, който също е изгубил двойна си от пиене, а не бива да се излага така пред ангелите и господ.

 

Приключения в рая

    Дребничък бръснар умира и се понася към рая. Там един ангел го възпира и му казва, че рая е място само за висшето общество. Въпреки това му казва, че имат нужда от бръснар и човекът с радост приема. Той всеки ден се грижи за прическите и външния вид на хората от висшето общество, които дори не забелязват присъствието му. В един съдбоносен ден обаче се случва така, че на знатна дама пада златна къдрица, изгоряла от апарата за фризура, тя припада и бръснарят бива веднага изхвърлен от рая и пратен в ада.

 

Дамата с рентгеновите очи

    Мими Тромпеева е млада и красива, но кривогледа. Никой не я и поглежда, ала тя желае само да се омъжи. От отчаяние отива в клиниката „Козметикум Амулет – салон за дамска хирургия“, където маестро Галфоне не само, че поправя несиметричния ѝ бюст, но ѝ дава от новите си капки за рентгенов взор. От този ден Мими започва да води дневник, в който отбелязва как вижда хората като ходещи трупове, но, по-важното, вижда големината на сърцата им и наличието на мозък. По нейните бележки, хората от висшето общество нямат никакъв мозък, включително и любимия ѝ Жан, затова тя смята, че мозъкът им вероятно е като паяжина, защото Жан ѝ се струва страшно забавен и дори се жени след месец за него.

 

Филантропична история

    Тадеуш Валдек работи във фабрика за копчета, на които пише For gentlemen. Той пита един ден дали надписът може да се промени, тъй като копчетата се носят от всички, дори да не са джентълмени. Думите му стигат до началника Оливер Блямбил, който веднага го уволнява. Наранен, Тадеуш го издебва една вечер и му забива нож в гърба.

В затвора Тадеуш заболява тежко. Водят го в болница и го оперират, въпреки че остава съвсем малко до изпълнението на смъртната му присъда. В деня преди присъдата целият живот на полякът Валдек се появява пред него – как е бил влюбен в Ядвига, как са престанали да си пишат, как е вярвал в лесното забогатяване. Последното му желание е обилна вечеря. Дори на електричния стол, Тадеуш е зает да завие малка бурмичка, докато неговият палач спокойно сваля лоста.

 

Това се случи в Лампадефория

    (името на краля е заличено от цензурата, защото напомняло на Борис III)

В едно царство, наречено Лампадефория, настанала огромна криза и министрите призовали народа, ползвайки за това цар Бодил (който бил много зает със себе си) да започнат да пасат трева. Като по чудо, хората се превърнали в овце, страната потръгнала, започнали да продават мляко и сирене, да печелят. В края на разказа господ и дявола играят шах. Бог пита дявола, след като е такъв хитрец като министрите на Лампадефория, да не би да се е родил там.

 

Кучешка история

    Общински архивар има лош ден. Идва господин, който си търси кучето. Показва му входящия номер на искането си – кучето му било отвлечено, въпреки че имало каишка и паспорт, още преди шест месеца. С настояването си, човекът досажда до толкова на архиваря, че последният му се развиква, заради което кметът отрязва половината му заплата. Това е голям удар върху гордостта на архиваря, но това не му пречи вечертва да сънува и да мечтае в съня си за по-добър живот.

 

След девет месеца

    Кратък разказ за типична българска двойка и типично българско голямо семейство, обзето от скорошното раждане, което от бременността до появата на бебето напомня на огромно събитие, докато самото дете не се сдобие с име и не стане „един от многото“.

 

Влак

    Кратка история за една жена, която се качва на влак – разделя се с любимия си, за да се срещне с любовника си; и осем души в едно купе, като всеки от тях е уникален по своему и дори имат свой „капитан“, който ги забавлява, храни и разказва невероятни истории.

 

Алхимия на любовта

    Беба и Буби за типична влюбена двойка. Тя е г-ца Потайникова, той – г-н Омайников. Един ден Беба заявява на Буби, че желае да се оженят, той се чувства притиснат, но в крайна сметка тя надделява и той отива да се срещне с родителите ѝ. Баща ѝ се оказва дребно полковниче, а майка ѝ - страшна „акула“ със златни зъби. Въпреки това всичко минава като по вода и започват приготовленията за сватбата. Беба отново се тръшка, този път на баща си, защото иска всичко да се случи като в представите ѝ. Авторът обаче непрестанно прави препратки към недалечното бъдеще, където тя ще тежи 80 килограма, ще дебне мъжа си и накрая двамата ще се окажат нещастни. Проблемите им започват още на самата сватба, където на приема канят само онези хора, от които ще имат полза, докато за истинските си роднини смятат, че са отишли „само да плюскат“. В крайна сметка роднините ги оплюват, а на самата вечеря родителите на Беба и Буби си обявяват война и така завършва разказът.

 

Магичен разказ за соята

    В малката градина цари мир и ред. Като в човешкото общество, така и при растенията, всичко се обсъжда, всеки си има свой характер и е суетен посвоему. Един ден в тясното общество на градината се появява соята. Тя е горда, нарича се „царица на всички цветя“ и разправя в най-големи подробности как от соята се правели толкова много неща днес, че едва ли не спасила човечеството. Никой не ѝ вярва, докато един ден соята пуска шушулка и една кокошка поглъща зърно от нея, задавя се и изведнъж всички започват да вярват в магическите ѝ способности.

 

Разказ за една бегония

    В една квартира идва човек. Той е възрастен, нещастен и самотен, но въпреки това живее като човек, който е търсен и чакан. Когато хазайката му заминава при дъщеря си, той получава първото си писмо от години и то само за едно – да гледа нейната бегония.

 

Асфалт

    Двама съпрузи, учители, живеят повече от 30 години в малко градче, пестят, за да си купят апартамент в столицата. Когато този ден идва и те се настаняват, биват посрещнати особено хладно и недоброжелателно от съседите си. Първоначално те не обръщат внимание, разхождат се из София, но като се приберат, усещат тягостното чувство да ги гнети. Няколко пъти опитват да стоплят отношенията си, дори отиват на гости на киселата генералша и тяхна хазайка, а също така и при едно момче от последния етаж, за което се оказва, че е бил добър само за да финансират бизнеса му. В крайна сметка, те остават все така самотни и нещастни в апартамента си, загледани в асфалта пред улицата.

 

Наследници

    Един старец, известен със скъперничеството, има много роднини, които са страшно бедни и, въпреки че са добри хора, те желаят той да умре. Старецът понякога им отива на гости. Те си харчат последните пари за него, заливат го с комплименти, изиграват му цяло шоу, включвайки и децата си, а когато си тръгне, плануват какво ще правят с парите му. Когато старецът все пак умира и идва време да прочетат завещанието му, оказва се, че той не е оставил нокому нищо, напротив – на преклонна възраст е станал по-щедър към църквите и сиропиталищата, отколкото към роднините си, които се чувстват измамени и търсят адвокати да оспорят завещанието.

 

Заплетен случай

    В една администрацията се получава писмо от служител с медицинска бележка, че трябва да постъпи в болница. Всичко е изрядно, с изключение на това, че липсва гербова марка. Докато се напише отговор, докато се напечата и му се сложи изходящ номер, минават няколко дни. Мъжът почти веднага връща отговор с марката, но тя е от 5 лева, а според новите разпоредби, трябвало да бъде от 10. Завеждащият отдела казва на подчинения си да намери държавния вестник, да цитира в новото писмо изменението и да му го прати. Минават близо две седмици преди да пратят отговора и още доста, преди да получат писмо от служителя. Когато го отварят, оказва се от жена му – тя ги известява, че мъжът ѝ е починал след операцията, но все пак праща марката. Служителите се чудят какво да правят – всичко вече е изрядно, но не могат да пуснат отпуск на мъртвец. Искат да подправят документацията, но в крайна сметка събират комисия от четирима души да решат заедно сложния казус.

 

Човекът Бил и котката Кет

    Бил е един от стотината работници, уволнени един ден от голямата компания за коли на Форд. Той се прибира в дома си, чуди се как да свърже двата края с жена си Мери и малкото си дете. Проблемите не закъсняват. На вратата се появява човекът, който събира дпозитите за мебелите на изплащане. Бил не може да плати, затова му ги взимат и къщата се изпразва. Мери опитва да разведри мъжа си, отиват за риба, готвят се дори да поканят гости, ала идва хазаинът им и ги гони от дома. Семейството се оказва на улицата с котката си. Тя не може да търпи глада и започва да досажда на Бил, при което той е сритва и тя пада в краката на най-върлия защитник на животните, който вика полиция. Арестуват Бил и го вкарват в затвора, а на котката намират подслон и грижи. Разказът завършва с това как в Америка котката Кет живее по-добре от човека Бил.

 

Произшествие в Канзас

    Един ден в една нива в Канзас пада чиния, а вътре – петима дребни марсианци, не по-високи от метър. Първоначално във вестниците гръмва новината, че руснаците са нападнали САЩ, разни хора започват да уверяват по фалшиви спомени, че това били нови комунистически технологии. После истината става известна – императорът на Марс е пратил делегация до американския президент с молба да им помогне в борбата с комунизма, която е стигнала до неговата родна планета. На земята се готвят огромни запаси от дъвки и консерви конско месо, че да помогнат на марсианското общество, а мъртвите марсианци пълнят със слама и оставят в Хага да гласуват винаги в полза на САЩ.

 

Негърско щастие

    Фред Стюарт е ветеран от войната, носител на Пурпурно сърце. Още със завръщането си в Южните щати, на него му бива показано най-голямото унижение – става чистач на обувки, защото е негър. Веднъж той решава да заложи един долар. Местната епархия прави томбола навръх Великден. По стечение на обстоятелствата, Фред печели голямата награда от 20 хиляди долара – той се радва от сърце, защото има възможност да започне свой бизнес в негърския квартал, да купи лекарства за майка си и сестра си, ала когато отива да си вземе наградата, тя му бива отказана. Ядосан, той заплашва епархията със съд, заради което те го наклеветяват във вестниците, че е изнасилил бяло момиче, взела ѝ е билета и е пожелал парите за себе си. Накрая той бива обесен от Ку-Клукс-Клан.

 

Червените покойници

   Джек Петерсън наследява голямо богатство и решава да го вложи в строежа на гробище. Той му слага всякакви екстри, ценова листа и различни по вид услуги, дори му прави успешна реклама в няколко вестника. Покойници идват от всички краища на САЩ. За живите има джаз клуб. Всичко върви наред. Докато един ден не викат Джек в полицията, където му казват, че за някои от неговите покойници имало съмнения, че са свързани с комунизма. Джек успява да се измъкне с хилядарка и кратък престой в затвора, но от този ден става мнителен към всеки покойник, подозира го, докато в крайна сметка започва да приема само деца и старци. Бизнесът му запада и той полудява.

 

Случай в родителен падеж

    В един научен институт след смъртта на знаменития учен Априкосов се получава телеграма за конференция в малък чешки град. Главният секретар смята да прави най-добрият си професор по пато-анатомия, който да дръпне реч за трагичната смърт на академика, както и кратка лекция по специалността. Дори му дава венец от тръни, който да поднесе. Младият учен заминава с влака заедно с още поръчения, но тъкмо след заминаването му, истината излиза на яве – в телеграмата не се говори за никакъв академик Априкосов, а за загиналите кайсиеви дръвчета. Цялата работа била в родителния падеж и грешката на главния секретар – грешка, която той умело прехвърля на своя помощник Марко Тотев (истинското му име) и дори го кара да вземе курс по руски език.

 

Орден

    Бай Петко работи на държавна служба – той е архивар и всички шефове го уважават, защото знае твърде много. Веднъж вижда как ордена на един генерал пада, той го взима и му се приисква един ден да има същия. Идва време за бай Петко да се пенсионира и той смята, че ще получи орден за дългогодишната си служба, но вместо това получава писалка и се натъжава. Без да иска, издава желанието си, слухът плъзва в архива и всички започват да му се подиграват, но скоро всичко е забравено – започва войната. Синът на бай Петко умира войник, а жена му – след него. Бай Петко остава сам. Умира напълно забравен. Погребват го две баби и едната от тях слага на гърдите му бяла хризантема, която така е разперила листенца, че прилича на орден с формата на звезда.

 

Генералски шинел

    Един генерал живее уважаван и спокоен, угажда си често, хапва месце, вратът му става дебел, както и сърцето и един ден умира. Сестра му остава напълно сама. Тя е стара мома. Войната обаче започва. Тя много се бои да не нахлуят комунистите и да ги избият, затова окачва шинела пред вратата на дома си, за да се предпази, ала въпреки това комунистите стигат и до нея и ѝ дават квартирант. Той е млад и шумен момък. Хазайката му първоначално се бои от него и непрестанно слухти да не би да прави нещо неприлично с момичето, което води. В крайна сметка, тя постепенно свиква с двамата, а братевият шинел заминава за театъра, окачен с други като него.

 

Човекът с опашка

    Главният герой е виден участник в комунистическото движение. Води нелек живот, който се клатушка между пропагандата и затворите, бил е бит и измъчван, докато накрая се урежда на висок пост в новото правителство. Там обаче случва на зъл началник, който го набеждава – казва, че се противи и действа против партията. Затварят го и започват да го измъчват, докато признае, че има опашка. Главният се противи, не иска да признае изначално, но после се съгласява и влиза в затвора заедно с други негови братя по злочеста съдба и те – с опашки, като него. В крайна сметка правителството е свалено, хората – освободени. Един ден той среща човека, който го е наклеветил – той се преструва, сякаш нищо не е разбрал, дори му предлага приятелска ръка, но главният герой отказва. Той вярва, че утрешният ден ще е по-добър.

 

Чудният смях в Рамония

    Рамония е страна, известна с хората, които не спират да се смеят. Както и с постоянната смяна на диктатори. Такъв е Табанейра. Той решава да забрани смеха със закон и да ограничи, като създаде министерство на смеха, ръководено от намусени старчета. Никой от народа не е доволен, всеки се смее пресилено и не от сърце. Един ден идва негър от далечна държава, която наскоро е сдобила независимостта си и пренася вирус на щастието, характерен за хора, които дълго време са страдали и след това са получили свободата си. Негърът сяда в едно кафене и започва да се смее, заразявайки всичко хора, събирайки цяла тълпа, а в последствие прехвърляйки смеха на полицията. Епидемията стига до самия Табанейра, който е толкова засрамен от себе си, че умира и недочаква държавен преврат, за да загуби главата си като всички свои предшественици.

 

Съвсем странна история

    Историята разказва за „онзи въпрос“, който е прехвърлян и забравян из чекмеджетата на архива. Всички си го спомнят от време на време за него, изнчално го търсят, но после въпросът се сдобива с душа, сам излиза от чекмеджето и отива в редакцията на един вестник, където иска историята му да бъде отпечатана. Редакторът отказва, но въпросът успява да вмъкне историята и тя излиза в сутрешния вестник. На следния ден всички започват отново да търсят „оня въпрос“ и става раздвижване из залите на архива, където времето тече ужасно бавно. В крайна сметка, въпросът потъва толкова дълбоко, че напълно изчезва.

 

Паноптикум „Лайхенвалд“

    В едно малко градче съществува концлагер с ужасяваща история, наречен Лайхенвалд. Един ден в градчето пристига господин Джон Хълми от Ню-Корк, който иска да купи концлагера за 10 милиона империалски долара, за да го направи атракцион, след като го пренесе във Фюрерландия, своята страна. Кметът е ужасен и отказва – сам той е един от малцината оцелели след закриването на Лайхенвалд, но Джон Хълми отвръща, че е дошъл само да го уведоми и че това решение не е негово, а на минисертството. Министрите се полакомяват и се съгласяват и Лайхенвалд бива превърнат в паноптикум с восъчни фигури, агонизиращи на всяка крачка и показващи най-големите страдания на клетниците. На Джон Хълми това не му стига, той иска да привлече на своя страна Спомена, който да разказва за миналите събития срещу долар такса. Спомена не се съгласява и бива заловен и упоен от зъл учен, а след това окован и сложен в клетка. Успехут на Лайхенвалд е толкова голям, че се строят стотици друго паноптикуми. В крана сметка Фюрерландия прави своя армия, заявявайки че с нея ще защити Европа и дори получава атомни бомби без заряд, очаквайки един ден да им дадат и заряд.

 

В сивото всекидневие

    Иван Иванов Детелинов е писател от малко селце. В миналото е бил учител, неизвестен никому талант. Писал е десетина разказа от сърце и един ден се решава да прати тетрадките си в редакциите на един столичен вестник. След 4 месеца трепетни очаквания той получава отговор – „Старият орел“ ще бъде публикуван. От тук насетне започва неговата кариера. Той се мести в столицата, работи като редактор, помага на други таланти, намира си и жена, която прекъсва университета заради него, но в един момент той се оказва впримчен в сивото ежедневие, опитвайки се да напише нещо, без талант и без добри отношения с жена си. На 60 получава орден за цялостно творчество – церемония, която преминава много повърхностно и посредствено, като на другия ден Детелинов мечтае за 70-тия си рожден ден и за друго едно такова момче, както в предната вечер, което да му поиска свенливо автограф.

 

Любопитните

    Цяла тълпа хора се събира на една стара, олющена стена да прочете написаното на нея. Който мине назад, не казва нищо. Накрая идва ред и на главният герой и той разбира, че това е просто един некролог на никому известен човек, правил през живота си похвални дела, но недостойни за такова внимание, а снимкава му като че ли се присмива на насъбралата се тълпа, тъй като той не е могъл приживе така да събере хората, както в смъртта си.

Шекспир - Напразни усилия на любовта

Действащи лица:

Фердинанд – крал на Навара

Бирон, Лонгвил, Дюмен – благородници от двора на краля

Бойе – благородник от свитата на Принцесата

Дон Адриано де Армадо – чудат испанец

Отец Натанаел – свещеник

Олоферн – учител

Пън – пристав

Кратун – селян

Комарчето – паж на Армадо

Френската принцеса

Розалина, Мария, Катерина – дами от свитата на Принцесата

Жакнета – селска мома

 

Връзки:

Крал – Принцеса

Дюмен – Катерина

Лонгвил – Мария

Бирон – Розалина

Армадо – Жакнета

 

Кралят се влюбва във френската Принцеса, а техните свити от по трима души, също се влюбват един в друг. За да покажат любовта си, четиримата мъже опитват да спечелят сърцата на противоположния пол първоначално със слова, стихове и хвалебствия, но жените взимат това за подигравка и Принцесата, като най-остроумна и словоохотлива, решава да им спогоди номер.

На бала четирите си слагат маски, а бижутата, които им са подарени, си разменят, за да ги вземат мъжете за други. Мъжете пък се преобличат като руснаци и веднага „познават“ своите любими и започват да ги ухажват, но това няма никакъв ефект.

След час жените и мъжете се обличат в нормални дрехи. Жените им се оплакват от руснаците и нарочно подхвърлят забележки.

Решават да направят пиеса с деветима от великите герои на историята. По това време мъжете опитват отново да спечелят любовта на жените, но без успех. Идва обаче писмо за смъртта на бащата на Принцесата и тогава всички маски падат. Тя признава, че са узнали от Бойе за плана на краля и останалите и са поставили мъжете на изпитание. Тогава кралят настоява принцесата да го вземе, но тя е толкова огорчена от загубата на баща си, че му казва да изчака една година в пост, лишения и отшелничество и, ако още я иска, да я вземе. Това казват Катерина, Мария и Розалина на Дюмен, Лонгвил и Бирон.

Армадо пък се оказва с цели три години зад ралото, тъй като се е влюбил в Жакнета, а тя е обикновена селянка, докато той – смахнат испанец. (историята се развива паралелно с останалите, но двамата герои не са обвързани пряко с четирите двойки)

Ивайло Петров - Преди да се родя и след смъртта ми

(Бележка: Романът е разделен на три части: Преди да се родя, След това и След смъртта. Основните сюжетни линии са две: едната проследява животът на героя-разказвач в два периода: раждането и смъртта. Втората сюжетна линия проследява живота на Мартин Карабелов от 25-тата му година до смъртта, по-известен в разказа като чичо Мартин, от рода на баща му)

 

Сюжетна линия 1:

Дядо Иван и баба Неда живеят в малко добруджанско селце. Те имат 16-годишен син Петър и още три невръстни деца. Веднъж решават да оженят свенливия си син, за да се сдобият с „още две работни ръце“. Дядо Иван е реалист, знае, че им е нужна мома от друго село и за целта наема прочутият годежар Гочо Патладжана. Заедно с Петър двамата отиват в Могиларово в дома на баба Митрина и дядо Георги, които имат дъщеря на име Бера. От срам Петър дори не я поглежда, вижда само седефеното ѝ копче и започва да си мисли, че ще го женят за копче.

Родителите на Бера не са глупави. Те също изпращат свой човек да огледа дома на Петър – Каракачанката. Гочо Патладжана обаче разбира и предупреждава, заради което Иван и Неда напълно преобразяват себе си и дома си, правят голяма гощавка, Каракачанката остава доволна.

Петър отива до Могиларово на седенка. Там се среща с Бера. Тя не го харесва, но остава доволна, когато го пребиват и се разнася слух, че без малко не е умрял. „Това бе първото ѝ разочарование от баща ми“ – тя разбира, че той е жив, двете семейства се събират скоро след това да преговарят, ала това търпи неуспех и изглежда, че сватба няма да има. Гочо Патладжана решава да откраднат Бера от седенката, така и правят, но се оказва друга Бера, за която искат откуп. В крайна сметка, взимат истинската Бера и я женят за Петър.

След първата брачна нощ Петър повече не се приближава до Бера, страни от нея дори след раждането на тяхното бебе. Когато пораства, главният герой става писател, разказва колко тежък е бил живота му заради наследените от двата рода черти, за неуспехите и успехите си в работата, но само формално, и минава на денят на смъртта.

Главният герой умира на около 40 в апартамента си от удавяне. Докато е отсъствал, кранът е протекъл, наводнил е и други апартаменти. Всички са му бесни. Той влиза пиян, ляга на леглото, но пада на пода във водата и се дави. Отвън разбиват вратата и го намират мъртъв. В деня на погребението му идват да го почетат шестима души, бие ги град – единствено главният герой е доволен. Следват 40-дневните му приключения по земята, философски въпроси и пътувания със скоростта на светлината, а накрая - въпросът какво има отвъд.

 

Сюжетна линия 2:

Мартин Карабелов има лоша репутация, откакто се помни, но неговото кредо е да си живее живота, сякаш няма да има утре. Преди да стане известен разбойник, той е бил голям любовчия. Един негов приятел, Бенко, решава да се жени за хубавата Аница и чичо Мартин му помага да я открадне, но преспива с нея преди да му я даде и от тогава Аница се влюбва в него. Родителите на Беко разбират за позора на Аница и го прикриват в първата брачна нощ, като майката убива гълъб и ѝ дава сърцето му, за да го пръсне на ризата си.

Чичо Мартин се харесва и на Емилия Медникарова, дъщерята на околийския началник. Тя е силно привързана към него, тежко приема раздялата им. Околийският началник го дебне кога ще се промъкне в дома им, но чичо Мартин забягва за почти цяла година. Той си намира петима души за дружина, прави ги разбойници и започват да грабят богатите и да дават парите на бедните, без да пролеят и капка кръв, без да извадят оръжие, просто с внушението на страха.

Когато се връща, чичо Мартин отива в къщата на Аница, точно както се опасява Татара, свекъра на Аница и баща на Бенко. Бенко по това време е войник. Мартин и Аница прекарват заедно две денонощия, а родителите на мъжа ѝ им прислужват срещу злато. Накрая чичо Мартин си тръгва, сякаш нищо не е било.

Чичо Мартин обаче е влюбен в Емилия. Баща ѝ е против, но тъй като знае за репутацията му и че е разбойник, не може да прати директно хора срещу него, защото се бои. Чичо Мартин идва веднъж при него, казвайки му, че иска пари. Емилия казва, че ще го разубеди и двамата прекарват известно време в стаята ѝ. Срещите им зачестяват, но в Добруджа се появява и други банди, които грабят дори от бедните от името на чичо Мартин, заради което държавата праща по петите му по-големи групи от доброволци. Те не търсят усилено, а започват да грабят още по-ожесточено.

В това време в селото се носи слух, че Емилия е сгодена за Иванчо Кутийката. Той е уважаван в обществото, но сам знае, че Емилия го използва, за да бъде с чичо Мартин. Той дори се съгласява да бъде „пленник“ на бандата, докато всъщност е техен секретар и едновременно с това – докладва на околийския началник Медникаров.

Емилия и чичо Мартин отиват да живеят заедно в една къщичка в гората заедно с бандата му. Там е и Иванчо Кутийката. Веднъж тя разбира, че е раздвоена между двамата. Мартин усеща, че я губи, опитва да я мрази, но не може. В това време Иванчо Кутийката казва на Медникаров, че ще се отърва от чичо Мартин. Кутийката се облича като полицай и отива при ятаците му – двама братя на име Петър и Павел, на които чичо Мартин има голямо доверие и които го пазят от хората, които го издирват. Кутийката лъже братята, че държавата дава много пари за главата на чичо Мартин и те го убиват.

Хората на чичо Мартин се оказват наблизо и веднага убиват братята. Кучийата и Емилия заживява в София, имат и дете, но един ден бива застрелян в гърдите от един от членовете на бандата на чичо Мартин. Аница е единствената, която намира гроба на чичо Мартин и редовно и тайно му носи цветя.

 

Други истории:

Разказ за нелепата смърт на Гочо Патладжана, който паднал в кладенец и чакал дни наред да го спасят, но починал.

Отново разказ за Гочо Патладжана и за края на годежарската му кариера. Паднала му се една девойка, за която мислели, че ще остане стара мома, защото много се бояла от мъже и колкото и да идвали, никого не искала, криела се и бягала. Гочо Патладжана положил много усилия да ѝ намери жених, заложил доброто си име, но се провали, хората престанали да го търсят и той се покрил със срам. Намерил се обаче един момък много хитър, който се наговорил с родителите на момичето, откраднал я, докато спи и тя се събудила в стаята му. Девет дни не го пускала вътре, мъчила се от глад и жажда, но накрая той победил и след това започнал той да я мъчи – да му ражда деца всяка година.

Сайрадаров е най-богатият в селото, има много земи, коне и т. н., но е по-известен с това, че обича да си намира момичета и да ги прави кучки-царици. Да им дава всичко, а после да ги захвърля. Дора става такава кучка-царица, дори по-славна от предните, но след като омръзва на Сайрадаров, тя успява в живота и се урежда.

Бабата, която изпраща разказвачът в последния му час, без никой да я моли. Тя има особена история. От една страна – вечните ѝ разправии със съседи за петлите, които гледа на терасата си. Съседите нямат нищо против животното, а ги е яд, че то им напомня, че те са от село. От друга страна е нейната тъжна история. Когато е била малка, имала сестра. Двете не били близначки, но много си приличали. По-голямата била влюбена, с нейният момък много се обичали, но и малката (бабата) го обичала и една вечер го измамила да преспи с нея, преструвайки се на сестра си. След това той се омъжил за нея, „никога лоша дума не ми продума, но и никога добра не чух“. Сестра ѝ също се жени, в далечно село, не си проговарят повече. Бабата ражда 10 деца, 8 умират – тя смята това за наказание. Мъжът ѝ умира рано и в същия ден умира и сестра ѝ - бабата казва, че те са се обичали толкова много, че душите им са били останали свързани през цялото това време.

Георги Караславов - Татул

Селските гробища.

Любимият син и съпруг Минчо бива погребан. Там са майка му – Марьола, брат му – Иван, жена му – Тошка и невръстният му син – Петьо. Иван разказва за смъртта на Минчо – едно дърво е паданло върху него и го е убило на място, което прави смъртта му нелепа.

Първите дни всички се покрусени от загубата на Минчо. Тошка си изплаква очите, Марьола си спомня детството му, както и съпруга си, с когото „бял ден не са видели“. Иван също се променя. Той става глава на семейството, но скоро друго започва да мъти ума му. Майка му започва да мисли как да се отърве от Тошка. За нея тя е голямо бреме, но после изведнъж ѝ хрумва, че по новия закон майката може да вземе за себе си и детето си дял от нивите им – същите, заради които с мъжа ѝ някога са гладували години наред.

Първоначално Иван се надсмива над тревогите на майка си, тя го укорява, че не знае какво е сам да си купи нива. След това Марьола започва да си въобразява, че младостта на Тошка ще привлече някой нов съпруг, може би друг вдовец, и в главата ѝ се изреждат всички възможни кандидати. Минава време и старата вече живее с илюзията, че още преди да се навърши година от смъртта на Минчо, Тошка ще си събере багажа, ще се омъжи, ще им вземе хубавата част от нивите, ще народи други деца и те ще вземат всичко, а нейното „Петенце“ ще остане без нищо.

Иван скоро започва да мисли същото. Той не иска племенникът му да остане без дял и мисли как да се спогодят със снахата, че да не му се налага да губи от нивите си. Той е свикнал с тях, там е израснал и не му се дава „дори игла“.

Тошка не остава сляпа за промяната, която настъпва в къщата. Тя забелязва, че Марьола не ѝ говори, а когато го прави, говори на Петето, не директно към нея. Иван също се е отчуждил и тя започва да страда още повече и да се измъчва. Старата непрестанно я кори, обвинява я, че взима от залъка на детето си, докато Тошка слабее и линее. В селото тръгват слухове, след като Тошка се оплаква на леля си. На старата това не се харесва и един ден излиза със снаха си, за да помислят всички, че при тях няма кавги. Дори започва да ѝ говори, но отново, без да я погледне.

Иван се съвещава дори с адвокат, но се оказва, че няма начин да изгонят Тошка и да си оставят Петето при тях, без да ѝ дадат нищо. Всичко им се свиди, а самите те нямат пари. Тогава старата решава да отрови снаха си с татул – „като не може друг, ние ще си помогнем“. Първоначално тя мисли да каже на голямата си сестра – Кина, да я направи съучастник, но възможността за нови слухове я възпира и тя чака, докато татула узрее добре, без сама да знае нищо за него, набира го тайно и половината сварява, а другата половина запазва. И двете заключва в сандъка си.

Тошка забелязва това, но не пита Марьола защо е започнала да си заключва сандъка. Марьола става отнесена, сънена, като че болнава и не на себе си.

Скоро настава проблем. Мангалчето губи нивата си от Ганчовски – селски измамник и големец, който, докато другите превиват гръб на нивите, ходи да стреля по зайци. Мангалчето отива при Иван да му иска съвет, Иван му казва да потърси някакъв закон, а Мангалчето решава да убие Ганчовски с брадва, но за свое нещастие, не само че не успява, но и го хващат. Скоро прибират и Иван. Ганчовски го обвинява в съучастие – че е насъскал Мангалчето срещу Него, заедно с още един от селото. Марьола и жената на другият селянин заминават за града, който се оказва страшно негостоприемен за двете жени. След десетина дни пускат двамата пленници – Мангалчето е казало, че те не са замесени и, въпреки цялата злоба на Ганчовски, той не успява да ги вкара в затвора.

След престоя си в ареста, Иван се връща друг човек и припирните вкъщи започват да му се струват глупави. Той пак започва да говори свободно с Тошка, в ума си вече се е разделил с половината от нивите, но му е леко на сърцето. Старата му майка обаче продължава да умува кога да издебне Тошка, за да ѝ даде от татула. Иван се разболява и тя му дава вино с черен пипер. Така Марьола решава да направи и с Тошка – първо да я разболее, а след това да ѝ даде паничка с вино и да сипе в нея татул – може отварата, а може и прахът. А може и двете.

Първо Марьола решава да изгори зимната дреха на Тошка. Това е единствената ѝ дреха за дома. Марьола обвинява Петето, Тошка го набива със сълзи на очи, защото това е била любимата ѝ дреха. Въпреки че я губи, тя не се разболява. После на старата ѝ хрумва да я накара да бърка кал, за да измажат стената откъм съседната къща. Казва ѝ да го направи с крака, а Тошка прави всичко, за да я омилостиви и да си върне доброто отношение. Като я вижда, Иван се кара на майка си и кара Тошка да се прибере. Тя и тогава не се разболява.

Зимата Марьола се разболява от инфлуенца, ляга болна и мисли, че ще умре, но оздравява. Скоро след това Тошка също се разболява и Марьола веднага праща Иван и Петето по работа, за да не са в къщата, докато я трови. Моли се на Господ за помощ през цялото време, трепери, размисля само веднъж, укорява се, но кара Тошка сама да си налее вино и сама да си сложи от татула на прах, смесен с черен пипер, докато старата изсипва отварата вътре, за да е сигурна, че ако не я хване едното, другото със сигурност да я убие.

Тошка изпива виното наведнъж. Едва усеща странният вкус. Замайва се, мисли си, че не носи на алкохол. Започва да халюцинира, вижда Минчо на вратата, после Минчо се превръща в Иван, а той – в черно куче с шамия. Накрая разбира, че това куче е нейната свекърва, която я гледа от вратата как умира.

А. С. Пушкин - Дубровски

Кирил Петрович Троекуров и Андрей Дубровски са приятели от дълго време. Техните имения са в съседство и си гостуват редовно. На Троекуров му се носи славата на лош господар, затова всеки, който иска да му се хареса, се съгласява с него и никой за нищо не му противоречи. Освен Андрей Дубровски.

Един ден Кирил Петрович решава да се похвали на стария си приятел с кучкарника си, където отглежда редки породи. Там Андрей Дубровски бива обиден от единия от слугите му (слугите на Троекуров са с особено голямо самочувствие в сравнение с останалите слуги), заминава си и праща писмо на Кирил Петрович, че иска да му прати провинилия се и сам той да реши да му прости ли или не.

Приятелството между двамата се разтрогва след тази случка, а Андрей Дубровски заболява. Кирил Петрович не е доволен, иска да му навреди и открива начин – оказва се, че владението на Дубровски някога му е принадлежало, а самият Дубровски няма документ за това. Води нещата до съд, Дубровски пада на легло, а новините за злочестията му най-сетне достигат неговият син – Владимир. Той живее в столицата, твърде зает да гуляе и харчи парите на баща си.

Когато Владимир се прибира в дома си, Дубровски умира в деня, в който Кирил Петрович решава да се сдобрят и да оттегли иска си.

След смъртта на стария, идват хора, които да изгонят Владимир и които казват на селяните му, че си имат нов господар. Селяните отказват и защитават Владимир. Вечерта запалват имението с гостите, а селяните и Дубровски бягат.

Тръват слухове, че Дубровски станал бандит и грабел по пътищата, но само определени хора и с особена изтънченост, но описанието не отговаряло на истинската му външност.

Троекуров заживява както преди, кани гости и т. н., но като вижда как расте малкия му син, решава да прати писмо за учител. Французинът Дефорж. Той не обръща много внимание на момчето, но пък за сметка на това учи Маря Кириловна на музика и двамата се сближават с времето. Тя очаква от него признание и в крайна сметка го получава, но то съвсем не е онова, което си е мислела – Дефорж се оказва Дубровски. Той ѝ се обяснява в любов. Казва ѝ, че изначално е мислел да убие баща ѝ, но щом я видял, всичко се променило и той станал учител, за да бъде по-близо до нея. Накрая ѝ дава пръстена си и ѝ казва, че ще ѝ помогне в случай на нужда, защото много я обича. Веднага след това той бяга, тъй като предната вечер се разкрива на един от гостите на Троекуров, за да го ограби.

Истинският Дефорж Дубровски е срещнал на една станция, докато французинът е чакал превоз до имението на Кирил Петрович. Там той купува писмата и документите му за десет хиляди рубли и така се превръща в него.

След заминаването на Дубровски, в едно съседно имение се връща 50-годишният княз Верейски. Той никак не търпи самотата и веднага отива на гости на Троекуров, където се среща с Маря и остава впечатлен от нея. Много скоро идва с предложение за брак и Троекуров приема вместо нея.

Изплашена да не я погубят, Маря предпочита да стане жена на разбойник, отколкото на старец с подагра. Дори заплашва баща си, точно както я съветва Дубровски, но тя сглупява и му казва за него, при което Кирил Петрович я заключва в стаята си.

Маря не може да излезе, затова дава пръстена на брат си да я го сложи на уреченото място. Едно червенокосо момче опитва да го вземе и братът на Маря Кириловна го издава на баща им. Момчето все пак успява да предаеде пръстена на Дубровски, но когато той спира каретата на Маря и княза, те са вече женени. Варейски успява да простреля Дубровски в рамото, а Маря му казва, че вече е омъжена и да ги остави да си вървят.

Дубровски лежи в една землянка в говата заедно с хората си. Ранен е. Чете книга. Нападат ги войници, но разбойниците бягат. След случилото се, правителството решава да прати там армия и да залови Дубровски, но той е разпуснал бандата и е избягал, съвтетвайки хората си с парите, които са крали, да си уредят живота из далечните губернии.

Антон Страшимиров - Вампир

Малама ханджийка

Вела – дъщеря

Дядо Марко – кмет

Марковица

Жельо – техен син

Динко – коняр

 

Склон на балкана.

Вела се връща в компанията на една своя приятелка и среща Динко. Присъединяват се Жельо и още двама ергени и едно момиче. Вела казва, че трябва да им направят люлки, но Динко отвръща, че времето е лошо. Динко е коняр и слуга на майка ѝ, а Жельо е кметски син. И двамата харесват Вела.

Жельо обаче се опитва да я спечели. Постоянно е около нея. Тя му разказва за трагична любовна история за „Прореза“ – как едно момиче било желано от много ергени и казало, че който го пренесе до „Прореза“, без да спре за почивка, ще се омъжи за него. Едно болнаво момче го направило, но стигайки върха, починало, а момичето – след него, от мъка.

Времето става по-лошо и всички си тръгват. Вела и Жельо се оказват сами.

На същия склон се появяват родители на Жельо. Спомнят си за нещастната му първа любов и за това как е заминал за Румъния. Кметицата си забравя наниза. Малама ханджийката идва да търси дъщеря си и побеснява, когато Динко ѝ казва с кого е била последно. Тя намира златния наниз и го взима.

В това време плисва дъжд. За да се скрият, Вела и Жельо остават сами. Той ѝ се обяснява в любов и обещава да не ѝ посегне без нейно разрешение. Вела се сърди и му пропомня, че Кръстанка е починала заради него. Той ѝ казва, че това е станало не по негова вина, а заради грозни слухове. Той я обичал, но след като заминал, баща му пуснал слухове за нея, тя се омъжила за друг и починала скоро след това. Като чува истината, Вела обещава на Жельо да стане негова.

Кметът и кметицата се връщат да потърсят наниза, срещат Динко и дядо Марко се сеща, че Малама е взела жълтиците. Отива със стражар в хана. Тя прави сцена, отрича всичко, а след това, като разбира, че Вела е била с Жельо, насила решава да я омъжи за Динко.

До деня на сватбата Жельо се навърта около кръчмата, опитва да разубеди Вела и да избяга с него, но тя повтаря, че сватба не се връща. Той дори вика майка си да му помогне, след като Вела му връща наниза, ала кметицата не успява да разубеди Малама.

Месец след сватбата Малама все така кори Вела, че гони мъжа си и той спи с конете. Идва Жельо, пиян, иска още, дори само една чаша вино и предлага в замяна наниза с жълтици. Вела гони Малама, за да поговорят насаме. Жельо не се сдържа, целува я, прегръща я и си тръгва. Веднага след него идва Динко, който е видял всичко. Той се кълне, че ще се върне, когато най-малко очаква, след което си заминава.

Скоро след това тръгва новината, че Динко е мъртъв – намерили са дрехите му и някакви кости. Късно вечерта след помена Жельо идва при Вела. Точно тогава ги нападат разбойници. Убиват Жельо, отвличат Вела и я предават на Динко, който е един от тях. Той ѝ казва, че сега ще бъде жена на вампир. След като разбойниците си тръгват, една от бабите на помена отключва Малама (Вела я е заключила, за да се срещне с Жельо тайно) и тя, и една от бабите започват да крещят „Вампир!“

Антон Страшимиров - Свекърва

Велчо-Свилен – чиновеник

Дечка – жена му

Костанда – майка на Свилен

Баба Неделя – квартирантка

Дафинка – дъщеря на Неделя

Дойчинов – годеник на Дафинка

 

Дечка е в деветия месец, но нейната свекърва Костанда не я оставя намира. Постоянно я кори за всичко, намира ѝ грешки и непрестанно се жалва колко ѝ е труден живота и как никой не я уважава. Дечка не може да понесе това и излиза.

Започват родилните мъки. Ражда се момченце, въпреки че Костанда е искала внучка.

На гости идват майката и братът на Дечка. Братът не крие презрението си към Костанда, защото знае как се държи наистина към сестра му. Костанда обаче не спира да хвали снаха си.

Дечка не може повече да живее в дома на мъжа си и да търпи малодушието му, затова си взима детето и бяга при брат си. Костанда започва да я плюе, а в този момент Дафинка от долния етаж започва да разговаря със Свилен. Той намира утеха в разговорите с нея и бърза да ѝ се обясни в любов. Велчо иска да се омъжи за нея, затова бърза да се разведе, а Костанда разбира каква беля си е навлякла. Дафинка започва да командва Велчо, дори заключва Костанда, когато идва едно момче, пратено от Дечка, да вземе свидетелството ѝ.

Докато е заключена, идва годеникът на Дафинка, който е поручик и тя, въпреки че е мислела да го напусне, му дава сърцето си.

Дечка идва, отключва Костанда, а тя се хвърля в краката на снаха си и я моли да се върне у тях.

Костанда и Велчо отиват на гости при семейството на Дечка, където Костанда обещава тържествено да не я тормози повече, само и само да си върне внучето. Идват Дафинка и поручика. Накрая всички вечерят заедно.