Павел Вежинов - Белият гущер

Алекси Алексов е научен работник. Той се занимава с радиоактивни изотопи. С жена му Корнелия са уважавано и интелигентно семейство, но дълго време нямат дете. Накрая, когато Корнелия наистина забременява, тя отказва да посети доктор, а когато бременността ѝ напредва, вече „няма нужда от това.“

Случва се обаче нещо обезпокоително – детето не се ражда в определеното време, а продължава да стори в корема на майка си. Тогава Алекси се обръща към известен професор за мнение. Правят изследвания на Корнелия. Изглежда детето е живо и продължава да расте, много след срока, но просто отказва да се роди, затова ѝ правят цезарово сечение.

Когато вадят бебето, то се оказва повече от 8 килограма и дори не прилича на обикновено бебе, защото е красиво и пухкаво, каквито са бебетата на 3 месеца.

Виждайки го за пръв път, хирургът вижда чудовище. Въпреки че бебето (Неси) е много красиво, по някаква причина то смущава хората. Най-вече майка му, която от ден на ден става все по-унила и дори отказва да поглежда сина си.

Неси расте невероятно бързо – прохожда на три месеца, проговаря и в мисълта му има логика. Ненавижда научните работници, които често го посещават. Майка му продължава да го избягва, а баща му е удивен и наблюдава развитието му. Той е толкова отнесен от работата си, че дори не забелязва меланхолията на жена си.

Един ден (след три години) тя му казва, че иска да убие Неси и дори се опитва да го направи, но после се обесва и с това свършва първата част на книгата.

На десет години Неси вече има вид и образование на възрастен. Седем години след смъртта на майка му той е станал абсолютно безнравствен. Води всякакви жени, най-вече дебели и противни, в дома си, понякога по две-три наведнъж. Алекси е отвратен от сина си. Опитва се да не обръща внимание, но веднъж вижда момичето на свой колега. Връзката ѝ с Неси не трае дълго, но тя забременява. Тогав Алекси пак се изпълва с любопитство и очаква невероятните гени на сина му да са се предали на бебето, ала като се ражда, бебето се оказва съвсем обикновено и Алекси разбира, че експериментът му се е провалил.

Когато навършва 13, Алекси е повикан заедно с единствения си приятел и колега Кирил да посрещнат известен философ – Кавендиш. Тримата са във Варна, Кавендиш е депресиран, обича да пие и да стои далеч от жените. Една вечер двамата му водачи го водят в ресторант, където пеят и танцуват циганки. Кавендиш се напива до смърт и Кирил и Неси го влачат до стаята му. После двамата се качват на терасата на хотела и разговарят. Неси споделя с Кирил, че напоследък сънува много странни сънища, а Кирил му ги тълкува. Думите на Кирил обаче вбесяват Неси и той го хвърля в бездната долу. Вълните обезобразяват Кирил, но го познават на сутринта.

Когато се връща у дома, Неси не споменава на никого за смъртта на Кирил, но сам започва често да сънува и да изпада в безволеви, мрачни състояния. Единствено неговата съседка – Рени, успява да го заинтригува и той се запознава с нея. Той не знае защо се интересува от нея, но изпитва огромно разочарование, когато разбира, че тя е обвързана с мъж от африкански произход. Неси иска с Рени да са приятели и тя го кани на рождения си ден.

Преди да дойде деня, Неси като че не може изобщо да спи. Баща му го среща и му признава, че неговата гениалност е плод на негов ескепримент на младини, когато е бомбардирал спермата си с радиоактивни изотопи. Неси не може да повярва.

Като отива на рождения ден, Неси взима ножа на баща си – същия, с който я прерязал въжето, на което се е обесила майка му. Неси стои отстрани и наблюдава какРени танцува с приятеля си, а в следващия момент вади ножа, убива трима души, включително гаджето, и ранява още много.

Отвеждат Неси в психиатрията. В началото е невменяем, но после разказва всичко в подробности. Не може единствено да отговори на въпроса защо е убил толкова хода. По-късно Неси признава на следователя, че той е убил Кирил, но също не помни как е станало.

Романът завършва с това как прехвърлят Неси в една кола и той започва да събува сън, в който се хвърля в черна бездна и умира до любовта на живота си.

Ивайло Петров - Мъртво вълнение

Бележки: романът се развива в началото на колективизацията в България (някъде след 1944-та г.)

 

Още в самото начало Кирил Догана е хвърлил око на Славина Бойчински. Той е внук на селския големец – Тодор Догана. Славина е дъщеря на Ради Бойчински - сприхав мъж, който обаче много обича дъщеря си. Той обаче не ѝ обръща много внимание. Грижи се повече за жена си Мария, която боледува от сърце, след като преди 15 години е родила момче, което е издъхнало в ръцете ѝ. От тогава Славина се е превърнала в робия на болната си майка и вечно скитащия по кафенета и кръчми баща.

Потисната, Славина обръща внимание на закачките на Кирил и още преди заминаването му за армията, те са вече влюбени, а тя търси начин после да иде в града и да се срещнат. Връзката им обаче става невъзможна.

От една страна, дядото на Кирил – Тодор, е най-големият човек в селото. Някога той дошъл с жена си и се заселил в покрайнини. Много пъти опитвали да го прогонят, горели му къщата, събаряли я, но той продължил упорито да копае земята. Двамата му синове пораснали и възмъжали – Юрдан и Мануш. Юрдан бил по-възрастният, а Мануш – по-невъздържанията. На Юрдан му се родили деца, най-големият му син – Кирил. Мануш се оженил за хубавата Калина, близка по възраст на Кирил. По това време тя вече е бременна с четвъртото си дете (третото е починало).

Първият досег на селото с новото правителство започва. Още в началото Тодор Догана е против колективизацията и много семейства го подкрепят. Велчо Табакерата, първият назначен за секретар, започва да убеждава хората да се присъединят – първо ги агитира, а после използва и сила, за да накара някои от тях да подпишат.

В село идва един от бившите учениците на Бойчински – Бурназов, който го слага начело на агитацията за масовизация на стопанството. Бойчински започва да обработва и принуждава хората един по един. Методите му стават противни на собствените му помощници. Той започва да вкарва в „затвора“ хора за щяло и нещяло и бързо печели омразата на селяните.

Бойчински се скарва с Христан, секретарят, а после и с Доганови. Накрая, зъл на дъщеря си, че е заминала за Варна без негово разрешение, дори бие някой си Обретен, за да подпише декларацията и да си даде земята. Заради тези случки Христан открито протестира накъде върви партията и веднага бива свален от поства си. На негово място е сложен бай Марин. Двамата с Бойчински продължават да агитират. Когато Славина се връща от Варна, Бойчински решава да накаже дъщеря си, но същия ден разбира, че Обретен се е обесил на ореха и мисълта, че вината е негова, се вселява в главата му.

Идва ред и на имота на Доганови. Старият Тодор продължава да отказва да дава имота си и, без разрешение, партията започва да разкопава земята им и да я подготвя за сеене. Като разбират това, в семейството на Доганови настава смут. Първоначално те са в шах, но няма кой да им помогне. После опитват да се примирят, но дадената им земята е негодна и „на тези камъни не растат дори лишеи“.

Постепенно цялата омраза се насочва към бай Марин. Мануш и Юрдан обмислят да го убият и техните намерения не остават скрити от баща им. За да ги спаси от позора, старият Тодор сам отива в селсъвета и забива нож в гърба на Марин. Комунистът умира, а Тодор тръгва обратно с намерението да се прибере у дома, да легне и да умре, но смъртта да го среща на пътя.

Старият Доган погребват тихо, а бай Марин – тържествено. Комунистите започват да пишат по вратите на Доганови, да ги замерят с камъни, а много скоро хвърлят в затвора Мануш и Юрдан в обвинение за съучастничество. Докато те са в затвора, Калинка ражда с големи мъки. По същото време Киро се връща от армията. Отива да види Славина и докато двамата са в бараката до къщата ѝ, баща ѝ ги намира. Двамата бягат.

Бойчински дълго не може да повярва да очите си. Отива в стаята на дъщеря си и я пребива от бой. Още повече се ядосва, защото тя отказва да плаче и да моли за прошка. Това мълчание продължава и след заминаването на Киро. Мария опитва да ги сдобри. В крайна сметка Славина променя отношението си, но всичко е само привидно.

Тъкмо когато отношенията в семейството на Славина се подобряват, Киро се уволнява от армията и си намира работа в града. Той заставя Славина да отиде с него, иначе ще си намери друга жена. Тя се колебае за кратко, а после се съгласява.

Юрдан веднага намразва Славина. За него тя е същата като баща си, но Юрданица и останалите от семейството го карат да я приеме и да отидат в града да ги оженят.

Като разбира за предателството на дъщеря си, Бойчински взима всичките ѝ дрехи и ги насича с брадвата си.

Романът завършва с това как Мануш, Калинка и децата им остават в селото, в което няма бъдеще за тях, но с възможността един ден да отидат при Юрдан и неговото семейство в града.

Речник 5

Аалар, алар – вж. агалар

Ааза – вж. аза

Авджилък – лов

Ага – господар; офицер, командир; табур агасъ – командир на заптийски батальон

Агалар – аги мн. ч. от ага

Агалък – господарство

Агашетин – изопачена форма на ага

Аджемски – персийски

Аза – член

Аип – срамно, срамота

Айол – синко

Аккапзалия – нож с бяла дръжка

Акче – основна парична единица на Турската империя

Алай – полк; алай-бей – командир на заптийски полк

Алестра (алеста) – (ит.) готов, готово

Алък – вж. агалък

Алъш-вериш – търговия

Аманет – вещ, поверена някому за предаване на уречено лице като знак и дар

Амуджа – чичо

Антерия – горна дреха с дълги ръкави и разтворена отпред

Арабаджия – дърводелец, колар

Араван (реван) – умерена походка на кон

Аратлик – юнак, побратим

Аргат, аргатин – (гр.) ратай

Арка – гръб; покровител

Аркадаш, аркадашин – другар, приятел

Аршин – мярка за дължина, лакът; турски аршин – 0,6858 м.

Аскер – войска

Ат – кон

Афинолия – наркотик, упоен

Аян, аянин – знатен, виден

 

Баба – баща, татко

Баба-алие – Високата порта, министърпредседателство на Османската империя

Бабаджан – едър, як човек

Бабаит, бабаитин – юнак, мъжага

Бабаитлък – юнащина

Баждарница – сгрдата, в която се събира бача (данък-такса за стока, товар и др., които се внасят в града за продан)

Базиргян, базиргянин – търговец; базиргян-фаизчии – търговци лихвари

Байонет – (фр.) щик

Бак-бак – гледай, гледай

Бактисвам (бъктисвам) – дотяга ми, насищам се

Бана башла – подари ми, повери ми

Банда – (ит.) оркестър от духови инструменти

Бастисвам – нападам

Батаджан (батаджаксън) – ще пропаднеш

Батлак, батлаче – голяма бъчва за вино

Батгърдисвам се – опропастявам се, разорявам се

Баш – глава; главен; съвсем, тъкмо; баш юстюне – „тъй вярно“

Беглик – данък върху дребния добитък

Беглишки – държавен, безплатен

Бей, бег – втора по степен почтитетлна титла в Османската империя след ефенди; господар

Беклеме – караулно помещение

Белезик, белекче – окови за ръцете; гривна

Беневреци – гащи на белодрешковците от вълнен бял плат

Берберин – бръснар

Бешлик – турска момнета от 5 гроша или 800 акчета

Бизбизе – по свойски, един на друг

Биле – дори, даже

Бинбашия – майор

Бинлик – висока бутилка от 3,500 л (1000 др.)

Бисмиляхим – в името на бога

Бичим – вид, образ; форма

Боаз – проход

Бомбашир – вж. мюбашир

Бошбоазлък – празнодумство, дърдорене

Букаи, букаги – окови за краката

Булгарина – струнен музикален инструмент

Бумбарек – вж. мюбарек

Бурия – духов инструмент

Бурмалия – скопен (овен)

Бюлюкбашия – командир на заптийска рота

 

Вазгечтисвам – напускам, отказвам се

Вай, анаджим – ох, майчице

Валиде-султан – майката на султана

Валия – управител на вилает

Валлага билляха – бога ми

Вапор – параход

Вараклии – позлатени, облепени със станиол

Векил, векилин – пълномощник; заместник

Векилхарч – домакин, интендант

Вилает, вилайет – административна област в Османската империя

Всадник – (рус.) конник

Вълмо (валмо) – вълна, вал

 

Гаваз, гавазин – въоръжен слуга, телохранител

Газета – (рус.) вестник

Галиба – вероятно, сякаш

Гебер, гебердисвам – мра, пукам

Гегелия – дълга пушка, използвана от албанското племе геги

Гем – юзда

Гечинмек – живот, поминък

Гечит – брод

Грош – турска монета от 160 акчета или 40 пари

Гуверно – (фр.) правителство

Гугла – калпак

Гурун – вид дъб

Гъжва – чалма

Гьозбояджилък – фокусничество

Гьол – езеро

Гюбре – тор, смет

Гюверджиле – селитра

Гюмрукчия – митничар

 

Дава – нали, че

Даврандисвам се – съвземам се; браня се

Давранма – не мърдай!

Даг – планина

Даждне – данък

Дамга – петно; металически печат; клеймо, отпечатък

Даначе – теле, юнче

Даяк – бой

Дебой – склад

Девит (дивит) – металическа мастилница с принадлежности за писане

Дейн бре – ха де, кажи де

Демек – значи

Денсиз (динсиз) – безбожник

Депеша – (фр.) телеграма

Дервент – проход, клисура

Джамадан – горна дреха с ръкави от вълнен плат

Джамбаз, джамбазин – търговец на коне; мошеник

Джанабет – лош, опак

Джевре (чевре) – везна по краищата на кърпа

Джелеп, делепин – откупчик в натура на държавния данък на овцете

Джендем – ад

Джепане – склад за бойни припаси

Джубе – връхна дреха от вълнен плат, подплатена с кожи

Дилбер – красив

Дин – вяра

Доган – сокол

Долама – връхна дреха с дълги ръкави; от вълнен плат

Драм – четиристотна част от оката

Дьонме – ренегат

Дюген (дюкян) – магазин

Дюлгер, дюлгерин – зидар

Дюлюм, дюнюм – мярка за повърхност от 919,3 кв. м.

 

Евала и евалах – благодаря

Евах – ах

Евет – да

Евза – капсула за подпалване на оръжие

Едепсъз (едипсиз) – невъзпитан, безсрамник

Еминии (емении) – плитки шити и меки обувки

Емир – заповед; властелин, главатар; емир кулу – лице, упълномощено да изпълни дадена заповед

Ербап – годен, способен

Ергеле, хергеле – стадо коне

Ерунда – (рус.) безсмислица

Еспидепсан (еспиденпсан) – (гр.) възпитан, оправен

Ефемерида – (гр.) вестник

Ефенди – първа степен почтителна титла в Османската империя; господин

 

Забит, забитин – офицер; местен управник

Запарта – ругатня, нахокване

Заптие – стражар

Зарарлия – вреден, на загуба

Зебек (зейбек) – население от Егейската област на Турция

Зехир – отрова

Золум и золумджолук – грабеж, гнет, тирания

Зорбаджилък – насилие

Зурла и зурна – вид дървена свирка от рода на кларнета

Зъмска – змийска

Зян – загуба

 

Изин – разрешение

Измекяр и измекярин – слуга

Икиндия – следобедно време; вечерня

Илям – присъда; съобщение

Имении – вж. еминии

Ингилиз – англичанин

Инкяр – отричане, непризнаване

Интизап (ихтисаб) – градско право, такса при търговски операции, договори, прехвърляния и др.

Ирмилик – турска монета от 0,5 гроша или 80 акчета

Истиндак (истинтак) – разпит, разследване

Итаатсъз – неподчинен, непокорен

Ихтибар – почти; реноме

Ишалла – ако е рекъл бог

Ищах – желание, апетит

 

Кабадан – смелчага, юнак

Кабахат – вина

Кабзамалин – бирник

Кабул – струвам и чиня кабул – приемам закуска

Кавалтия (кахвалтъ) – закуска

Каварма (кавурма) – пържено

Каийница – съдилище

Кадия – съдия

Кадъна – туркиня, ханъма

Каза, кааза – административна околия в Османската империя

Каик – лодка

Каитя – вписвам, заверявам

Кайдалар бези (къйдълар бизи) – отидохме си

Кайдисвам – скълзвам, счуквам

Каймакам – управител на каза

Каймет (къймет) – цена, достойнство

Кайфет (къяфет) – външност; облекло

Кале – крепост

Калеври – плитки кожени обувки

Калцуни – (лат.) ушити от аба общуа като чорапи

Канервал (канонархвам) – (гр.) чета канона в черква

Кат – етаж; чифт; ред

Капъсъз, капъсъзин – безделник, скитник

Капия – врата; калъф на нож; управа на град

Капуджия – вратар, пазач

Караабаджия – шивач на черни аби

Каравани – широки мъжки гащи

Кардаш – брат

Картуш – патрон

Карчан (кърчан) – болест по добитъка; кърчанлии овце – болни от кърчан овце

Касаба – град

Касатура – (лат.) – плосък щик, тесак

Кауш – затворническа килия

Кафалтия – вж. кавалтия

Кашан – пикане на кон, почивка

Кевря се – плезя се

Кедер – недостатък, страдание

Келеме и келемне – изоставено лозе, нива, оставена неорана

Кенди башина – самостоятелен; на своя глава

Керата, кератия – (гр.) негодник

Кеседжия – разбойник, убиец

Кетип (кятиб) – писар

Кефил – поръчител

Кефилик – поръчителство, гаранция

Кехая – представител, пълномощник на селото

Кириш – греда

Колджия – пазач

Конак – хан; представителен дом

Кондак – приклад

Кондика – (гр.) еснафска книга; тефтер

Кондисвам – спирам се на конак, отсядам

Копаня – вид корито, издълбано от едно дърво

Краска – (рус.) боя

Кремъклийка – стар вид пушка

Кривач – шепа, стиска

Кръклиги – ножици за стригане на овце

Кузум – агнето ми, агне мое

Кундури (кундура) – плитки, кожени подковани обувки

Куршумадция – добър стрелец

Куюмджия – златар

Къвърджик – къдрав

Кърджия – полски жител

Кърсердар – началник на полска охрана

Къша – зимна кошара

Кюрк – кожук

Кюселе – гьон

Кюския – сопа, тояга

Кяфир – неверник, гяур

 

Лакардия – дума; разговор

Лале – халка, окови

Лангера – погърчени българи от Асеновградско

Лепта – (гр.) благодеяние, възнаграждение

 

Мааза, магаза – магазин

Маане – турска народна песен

Маара (магара) – пещера

Мазгал – бойница

Маамата (мазбата) – протокол

Макамлия – музикален; сладкодумен

Максул (махсул) – плодородие, реколта

Мал – имот, богатство

Малджия – иманяр

Малемат (малюмат) – знания

Мана – вид роса

Мандало – белязна ключалка на врата

Мараз – болест

Мастит – многоуважаван

Махзар – писмена молба до султана

Махкеме – съдилище

Машалла – браво

Меджидие, меджидия – турска сребърна монета от 20 гроша или 3200 акчета

Мезат – търг

Мезлиш (меджлис) – съвет

Меймур (мемур) – чиновник; пратеник

Мекере – товарно животно; подлизурко, мазник

Мелямет – укор, порицание

Мемлекет – страна, местност; родина

Ментан (минтан) – връхна дреха, къса до кръста, с дълги ръкави

Мерджан – корал за украса

Мерхаба – здравей!

Мерхамет – милост

Метан – (гр.) раболепен поклон

Мешон – дъбов

Минц – австрийска златна монета

Мисафир, мисафирин – гостенин

Мисафирлик – гостоприемство

Моабет – угощение, гуляй

Мошия – (рум.) чифлик

Мумджия – свещар

Мурафет – майсторство, умение

Муска – талисман, амулет

Мустафъз (мустафхъз) – войник от опълчението

Мухтар, мухтарин – кмет (селски)

Мюбарек – щастлив; благословен

Мюбашир, мюбаширин – чиновник със специално предназначение

Мюдюр, мюдюрин – управител на нахия

Мюдже – награда за първа донесена вест

Мюзевирлик (мизачгирлик) – клеветничество, клюкарство

Мюзевир, мюзюхир – клюкар

Мюлязим – поручик

Мюлтюземджелик (мюлтезим) – откупничество на държавни приходи

Мютесариф, мютесарифин – управител на санджак

Мютефиш (мюфетиш) – инспектор

Мюхлет – срок

 

Налбант, налбантин – подковач на добитък

Насаат (насихат) – съвет, наставление

Нахня – по-малка от каза административна единица в Османската империя

Ниет – намерение, цел

Низам – редовна войска

Нишан – орден; мишена; белег

Нишанджия – стрелец

Номуне (нюмуне) – образец, пример

Нофузлия (нюфузлия) – влиятелен, авторитетен

 

Ока – единица за тегло в Турция (1282 г.)

Онбашия – заптийски групов командир

Онлук – турска монета от 0,25 гроша или 40 акчета

Ордия – армия

Орта – рота (при еничарите)

 

Падишах – султан

Пай – част, дял

Паласка – кожена чанта за патрони

Пантаджилък – (гр.) обирничество, кражба

Папаз – поп

Пара – туска монета от 4 акчета или 1/14 от гроша

Параман – (гр.) слуга

Патрида – (фр.) отечество

Паша – трета по степен почтителна титла в Османската империя след ефенди и бей

Пексимет – сухар

Перинч (пиринч) – бронз

Петала – (гр.) подкова; хвърлил петалата – умрял

Петимен – който силно желае нещо, жадуващ

Пехливам – борец

Пешкин (пишкин) – изпечен, опечен

Пища – (рус.) храна

Половница – съд за течност от половин литър

Пранги – (ит.) окови

Прапорец – знаме

Пусия – засада

Пусола – белецка, записка

 

Рудбе – ранг, чин

Рахметлия – умрял, покоен

Редиф – военен резерв

Рамазан – мохамедански религиозен празник

 

Садразам – велик везир

Сайбия – собственик, стопанин

Салтанат – разкош, великолепие

Салхана – кланица

Санджак – административен окръг в Османската империя

Сап – дръжка

Сараф, сарафин – който се занимава с размяна на пари

Сахан – медна чиния

Сая – навес, подслон; кошара

Себап (севап) – добро дело, добрина

Себап (себеп) – причина

Севда – любов, либе

Сейзин – коняр

Селемет (селямет) – спасение, безопасност

Селям-алеким – поздрав

Сермия – капитал

Сенет (сенед) – разписка

Сербез – свободен; дързък, смел

Сефер – поход

Силяхлък – кожен пояс с прегради за нож, пищови и др.

Скаска (сказка) – (рус.) приказка

Скеля (искеле) – пристанище

Соба – печка

Сойгунджилък – грабеж, грабителство

Солдат – (ит.) войник

Солук – дъх

Соуклуци, сувуклуци – течности

Софта – мохамедански проповедник

Спахия – турски феодал

Спицерия – (лат.) аптека

Стратегема – военна хитрост, уловка

Сундурма – отворено помещение пред стаите на селска къща

Сюреджия – говедар

Сюрия – стадо, множество

 

Табия – укрепление, форт

Табор (табур) – батальон

Таин – дажба, разкладка; значение

Тайче – жребец

Таксидар (тахсилдар) – бирник

Талим – вид военно упражнение

Тарторбашия – (гр.) главатар на дяволите

Тедарик – подготовка, приготовление

Текме – ритник

Текие – корито

Телледисвам – украсявам

Темане – мохамеданския религиозен поклон-поздрав

Темел – (гр.) основа

Терекия – пристрастен към пиене и пушене

Терзия – шивач

Тертип – ред, начин

Тескере – пътен открит лист

Теслим – предавам, проверявам

Тетик – спусък на пушка или пищов

Тикла – тухла

Толум (тулум) – кожена торба, мех

Тумак (токмак) – чук; желязна халка на врата

Тура (тугра) – султански герб

Тутун – дръж!

Тюфекчия (тюфенкчия) – оръжеен майстор

 

Улия (вулгия) – кожена торба, която се носи през рамо

Устабашия – председател, глава на еснаф

Учуртма – хвърчило

 

Фаисчия – лихвар

Ферджа – ямурлук

Ферман – султанска писмена заповед

Фесат  - размирица, бунт

 

Хава – мелодия

Хавадиши – вестникарски новини

Хаирсъзин – нещастник

Хайван – животно

Хак – част, дял; право

Хал – положение, състояние

Халач – дръндар

Халиф – всемюсюлмански духовен глава

Хамам – баня

Хапуз – затвор

Харамия – хайдутин, бунтовник

Харбия – тънка металическа пръчка, с която се пълни през цевта пушка или пищов

Хардалъма – вино, пресечено, преди да ферментира, със синап

Харзувал – писмена молба, заявление

Хас – чист, истински

Хаят – междинна стая, която служи за склад

Хеким – лекар

Хендек – ров

Холам, холан – частица за усилване при обръщение

Хош-гелдин – добре дошъл

Хърсъз и хърсъзин – крадец

 

Чалъшкън (чалъшкан) – работлив, трудолюбив

Чалъм – умение; важничене, превземки

Чапкън – уличник, развратник

Чебур и чебацар – вид къща

Челебия – почетно название, господар

Чепише, чепихче (чепич) – едногодишно козле

Чепкен – връхна дреха с дълги разтворени и висящи ръкави

Черен (чирен) – дръжка на ноц

Черибашия – цигански главатар

Четеля – рабош

Чибук – цигаре или лула с дълга дръжка

Чибукчия – слуга, който пълни и подава чибуците

Чиздосам – драскам, правя на линии

Чит – ограда, плет

Читак – турчин (пренебрежително)

Чуруклук – загнило, развалено

 

Шашарма – бъркотия, смут

Шевкетли – ваше величество (султана)

Шейх-ислям – върховен глава на мюсюлманското духовенство

Шишане (шишине) – вид стара пушка

Шорлоп (шоролоп) – измама, заграбване чрез измама

 

Юзбашия – капитан

Юва – безстопанствено добиче

Юзлук – монета от 2,5 гроша или 400 акчета

Юртлук – имение, земя

Юшур – данъка десятък

 

Ябяна – чужбина

Яд – (рус.) отрова

Яма – плячка; кръпка

Ярабим – о, боже мой

Ятак – легло

Яшмак – забрадка, с която туркините си закриват лицето