Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба

В имението на г-н Шелби живеят много негри-роби, сред които са чичо Том, жена му Клоу и трите им деца, както и Елиза Харис и нейният син Хари.

Романът започва с това как г-н Шелби е затънал в дългове и затова се среща с търговеца на роби Дан Хейли. За да се отърве от дълговете си и да запази имението си, Шелби е длъжен да продаде двама от най-скъпите си роби – чичо Том, който досега се е грижил за работите в имението му и е държал другите роби под око, и малкият Хари, който е красиво, талантливо момченце. Майката на Хари случайно подслушва техния разговор и, притеснена, споделя опасенията си с Емилия Шелби, стопанката на дома. Емилия я успокоява, но после сама научава истината. Нейният мъж я съветва двамата да напуснат имението, докато работите се уредят, защото самият той е много близък с Том и не може да гледа как го отвеждат.

Елиза обаче решава да избяга заедно със сина си. Елиза е много красива, Хейли е искал да купи и нея, но тъй като тя е любимка на г-жа Шелби, г-н Шелби е отказал. Елиза е омъжена за Джордж Харис, който е як, 25-годишен негър от съседното имение. Неговият господар е толкова жесток, че го прибира от завода, където Джордж е много тачен, и му дава най-долна работа. Виждайки накъде е тръгнал живота му и че господарят му няма да позволи да се вижда често с Елиза и сина си, Джордж бяга малко преди идването на Хейли и казва на Елиза, че ще иде в Канада и там ще събере пари, за да откупи Елиза и Хари.

Така в нощта, когато Елиза бяга с Хари, тя е съвсем сама. След като излиза от къщата с детето, тя минава през колибата на чичо Том и го предупреждава какво го чака. Том обаче не иска да бяга. Той помни как старият господар му е поверил г-н Шелби и не иска за нищо на света да го огорчава. Елиза тръгва да бяга сама.

На следния ден Хейли идва да прибере робите си и с ужас разбира, че Елиза и Хари ги няма. Той иска веднага да започне преследване, но робите измарят конете и г-жа Шелби прави всичко възможно да отложи преследването. Накрая тръгват, настигат Елиза в едно село край реката, а тя, в паниката си, скача като сърна по ледените блокове чак до отсрещния бряг.

Бесен, Хейли се връща обратно, а по-късно се среща с двама ловци на роби – Том Локър и Меркс. На тях обещава да вземат Елиза и да я продадат, а в замяна – той да вземе Хари.

В това време Елиза попада в дома на един сенатор, който я откарва в една отдалечена къща, принадлежаща на Джон Ван Тромп – бивш земевладелец със седмина сина, който е освободил всичките си роби.

Обратно в къщата на г-н Шелби Том е отведен от Хейли в окови, но по пътя го настига синът на Шелби, Джордж. Той редовно е гостувал в колибата на чичо Том и е ял от тортата на леля Клоу. Той обещава на Том, че един ден ще събере пари да го освободи и му дава един сребърен долър.

Том, заедно с други роби, купени от Хейли, е качен на речен кораб и откаран в южните щати. По пътя той се запознава с малко момиченце на име Евангелин Сен Клер. Двамата се сприятеляват и при един инцидент, тя пада във водата, а Том скача след нея и я спасява. За благодарност, Ева моли баща си да купи Том.

Така Том се озовава в нова къща. Той е назначен за личен кочияш на г-жа Сен Клер – Мари, която винаги от нещо боледува и неспирно се оплаква. Заедно с Том, г-н Сен Клер води в дома си и своята братовчедка, Офелия, която започва да се грижи за неговия дом и нарушава спокойствието на разпуснатите роби, които са свикнали на ленивия характер на господарката си.

Том, с помощта на Ева, пише писмо до дома си в Кентъки. Неговата жена, Клоу, започва да работи в една сладкарница за по 4 долара седмично, за да събере пари да го откупи от новите му господари.

В това време Елиза и Хари живеят в малко селище на набожни хора. Там тя се среща със съпруга си Джордж, който се е преоблякъл като благородник и има за слуга друг роб, който пък опитва да освободи майка си. Един от благодетелите на Джордж и Елиза разбира, че Том Локър и Меркс са по петите им, затова тръгват да бягат веднага с една каруца, но при планините трябва да слязат и да се катерят по скалите. Групата преследвачи, която вече значително се е увеличила, ги настига. Бегълците заемат удобна позиция за стрелба горе и когато Том Локър пръв отива след тях, той пада в една урва и зле се ранява. Меркс и останалите го изоставят. Бегълците вадят Локър от пропастта и го лекуват, а за благодарност той казва на Елиза и Джордж да се преоблекат, защото има подробно описание на Елиза в следващия град и така младото семейство успява да намери свободата си. Том Локър пък оздравява и става ловец на мечки.

В дома на Сен Клер неусетно минават две години. Малката Евангелин заболява неусетно от странна болест. Преди смъртта си, тя иска да направи колкото е възможно повече добро и дори да превъзпита непослушната Топси – малко негърче, което баща ѝ откупва и дава на мис Офелия да превъзпита. Каквото и да правят, Топси е все така непослушна и отмъстителна, не вярва в добротата и разбира само от побой. Когато обаче Ева разговаря с нея, Топси се променя и, колкото и да ѝ е трудно, опитва да бъде добра.

До последно Сен Клер отказва да приеме, че дъщеря му е зле, но с всеки изминал ден тя става все по-слаба. Единственото, което Том може да направи за нея, е да я носи на ръце. Един ден Ева казва на мис Офелия да отреце златните ѝ коси, а после да извика всички роби. На тях им подарява по един кичур от косата си за сбогом. На смъртния си одър Ева моли баща си да освободи Том, а след това тя издъхва.

На погребението ѝ всички плачат. Малко след това робите усещат остро липсата ѝ. Вече няма кой да ги защитава от тираничната ѝ майка, която става още по-истерична и нетърпима отпреди. Сен Клер се затваря и привидно не показва никаква емоция след смъртта на Ева. Единственият, с когото споделя, е Том. Сен Клер му обещава до няколко месеца да го освободи, но Офелия настоява той да подпише веднага акта за Топси и да ѝ даде детето. Сен Клер го прави и започва да се замисля за смъртта.

Един ден той отива в близкия град, но там избухва спор, двама се сбиват и Сен Клер бива намушкан. Докарват го обратно у дома, идва лекар, но Сен Клер умира. Така всичките му роби остават на произвола на г-жа Сен Клер. Тираничната майка решава да продаде имението, както и слугите. Мис Офелия опитва да ѝ напомни предсмъртното желание на дъщеря ѝ и на мъжа ѝ, но Мари изпада в нова истерия и не иска да даде свободата на Том, така че той е продаден на търг на отвратителния душегубец Саймън Легри.

Легри е собственик на памукова плантация, разположена в откъснато от света място, оградено от блата. Той използва робите си да му работят до смърт, а после просто купува нови, без да се грижи за здравето и нуждите им, защото така му излиза по-евтино. Том е купен с една млада квартонетка на име Емелин. Тя е едва на 15 години и никога не е вършила тежка работа в живота си. Когато Легри я вкарва с къщата, той се скарва с досегащната „стопнка на дома“ – Каси. Тя е около 35-40 годишна жена, която стои над робите, но която в гнева си решава да работи заедно с тях на полето, защото не иска да гледа как Легри съсипва живота на още едно момиче.

Именно при брането на памук чичо Том се запознава с Каси. Той е удивен от нейната противоречива природа – тя хем има добра душа, хем не вярва, че има Бог и че той може да им помогне. В началото чичо Том опитва да помогне на останалите роби с каквото може, но те са толкова оскотели, че нищо не може да трогне сърцата им. Те обаче забелязват неговата доброта, когато Том за пръв път се опълчва на господаря. Една от новите мулатки е трън в очите на Легри и той решава да я накаже и казва на Том да ѝ удари няколко камшика, но Том отказва и си отнася боя.

Каси се грижи за раните му, но в същото време душата ѝ се пълни с жажда за отмъщение. Тя е изгубила и двете си деца, били са продадени в робство, въпреки че любимият ѝ мъж е бил благородник. Третото си дете Каси е убила с опиум и сега съжалява за това. Като не вижда друг начин да убие Легри, тя го напива и казва на чичо Том, че е подготвила брадва и че той трябва да го направи, но Том я разубеждава и ѝ казва, че трябва да има друг начин.

По-късно Каси измисля план за бягство. Тя първо засилва страха на суеверния Легри, който от всичко най-много се бои от тавана, където преди е умряла жена му. След това Каси бяга пред всички с Емелин. Робите тръгват да ги гонят, а в това време Емелин и Каси се връщат в къщата и се качват на тавана, където живеят в продължение на няколко дни, докато трае преследването.

Единственият, който ги вижда, е чичо Том – той е отказал да участва в преследването. Легри някак си усеща, че той знае нещо и го разпитва. Том казва, че знае, но нищо няма да каже, затова Легри го пребива почти до смърт. Робите се грижат за Том, но той бавно издъхва. В последните минути от живота му в имението на Легри се появява неговият стар господар Джордж, който месеци наред го е търсил из южните щати да го откупи, след като баща му, г-н Шелби, е починал. Джордж отива при Том, моли го да не умира, но Том се преизпълва с щастие и издръхва. Джордж го погребва извън имението на Легри и си тръгва покрусен.

Емелин и Каси бягат един ден от имението на Легри. Каси, която знае френски, се преструва на испанка, а Емелин – на нейна слугиня. Те дори пътуват заедно с Джордж и така Каси открива какво се е случило с децата ѝ. Оказва се, че Елиза е нейна дъщеря. Каси заминава за Канада, където се среща с Елиза и Джордж. Дамата са свободни вече от пет години, имат и малка дъщеря, която Каси взима за своята Елиза.

Когато Джордж се прибира в Кентъки, едва намира сили да каже новините на леля Клоу. След тази случка, той освобождава всички свои роби и им дава работа на заплата в имението си.

Тодор Влайков - Вестовой

Кънчо е щастлив, че ще става вестовой. На него му е омръзнало по цял ден да стои в казармата и да върши куп неща, докато вестовоите си почиват. Назначават Кънчо при майора. Още същия ден гонят предишния вестовой, който е останал в дома цели четири месеца. Цялото семейство на майора се отнася с него като с куче и Кънчо изведнъж осъзнава, че и той един ден ще се окаже на мястото на бившия вестовой.

В началото Кънчо не може да свикне с факта, че каквото и да прави, постоянно някой му вика, кара му, намира му кусури и никой никога не е доволен, особено жената на майора. Кънчо трябва да прислужва не само на нея и мъжа ѝ, но и на децата ѝ, на сестра ѝ и на нейното семейство. Когато отиде в кухнята, Кънчо пък си има проблеми със слугинята, Елена, която в очите му е голяма усойница и, колкото и пъти да опитва да ѝ се хареса, тя не престава да го обижда.

Кънчо пише писмо на майка си в родния си град. Майка му не знае какво точно е вестовой, но един познат ѝ обяснява, че това на практика означава слуга и това много я разстройва. Майката на Кънчо е имала и друг син, по-голям, който го няма от 15 години. И тъй като той се води жив, а тя е записана в регистъра, че има двама сина, единият трябва д аслужи в армията 2 години. Така старата майка се оказва без помощ и единственото ѝ препитание идва от чекръка, който по цял ден върти. Майката на Кънчо се надява той скоро да се върне и най-накрая да се ожени за тяхната съседка, Цвята, за която се е сгодил малко преди да замине за армията.

Времето минава и Кънчо постепенно свиква с новия си живот. Той дори започва да ходи на хора и там вижда слугинята Елена. Тя е работила в много семейства и е имала много господарки, от които е научила това-онова и сега се смята едва ли не за половин благородна дама. Затова и се държи високомерно с останалите слуги, а и когато отиде на хорото, преценява с кои ергени да говори и на кои да се подиграва.

Гледайки я на хорото, Кънчо смята, че тя само се преструва вкъщи и отива до нея, но тя се пуска и той така се разстройва, че иска да ѝ отмъсти и решава да флиртува с друго момиче – Николина. Двамата с Николина започват да си говорят, често се срещат и като че нещата вървят добре, когато един ден тя престава да идва на хората и Кънчо разбира, че семейството, при което е служила, се е преместило в друга част на града. Той отива да я търси, но не я намира. Работата е там, че точно преди да срещне Кънчо, Николина е имала друг мъж, от който се е отегчила, а сега се е отегчила и от Кънчо и затова го е оставила, без да му каже за преместването.

След този случай Елена започва още повече да дразни Кънчо, а той се среща с други вестовои. Чувайки тъжните истории на останалите в неговото положение, Кънчо започва да се изпълва със злост към майора и семейството му и един ден нарочно оставя кафето да изкипи и го носи на майоршата, която веднага започва да му се кара, а той се сопва и казва, че не е слуга. Тези думи замалко не я карат да припадне, тя вика при себе си един военен, който ухажва сестра ѝ, и Кънчо без малко не остава без зъби.

Когато слиза долу в кухнята, Елена внезапно променя отношението си към него. Започва да се грижи за него, да разговаря с него и да го утешава. От този ден Кънчо заживява един по-хубав живот, макар че семейството на майора се държи все така зле с него. Оказва се обаче, че Елена се държи с него с причина. Един от нейните ухажори е изчезнал, а тя е забременяла и сега само намеква на Кънчо за женитба. Той се усеща навреме и иска да се измъкне, но тогава се намесва майоршата и в деня на неговото уволнение от армията, карат го насила при попа и го женят за Елена.

След като се женят, Елена сваля маската си и отново започва да го подиграва. След като ражда детето си, той се оказва мъртво, а тя зарязва Кънчо и си намира работа при нова господарка. Кънчо скита из София и опитва да си намери работа, но не му се получава, а майка му у дома чака писмо, чуди се какво е станало с него и кълне хората, които погубват всяка година хиляди момчета като нейното.

Чарлз Дикенс - Оливър Туист

Майката на Оливър Туист пристига в града пеша, без венчална халка и без да каже откъде е дошла и какво е преживяла. След като ражда сина си, тя умира. Оливър е даден в дома за сираци на една отвратителна жена, мисис Ман, която си присвоява от парите, отпускани ѝ от държавата да издържа децата. След като пораства, намират на Оливър работа. Първоначално искат да го направят коминочистач, но тъй като много деца бързо намират смъртта си, Оливър започва да работи като оплаквач в погребално бюро, благодарение на своя „благодетел“ и мъчител, г-н Бъмбъл, местният клисар. На Оливър най-много му върви при погребенията на деца, но той никак не харесва професията си.

На всичкото отгоре, положението в дома на новия му господар никак не е хубаво. Той постоянно получава подигравки, особено за произхода си, но когато споменават майка му, той не успява да издържи и се хвърля на бой. Прислугата успява да извърти историята така, че Оливър се оказва най-долен разбойник и побойник. Оливър не издържа на наказанието и бяга. Върви по прашния път към Лондон и едва успява да стигне там, благодарение на милостта на няколко души.

В Лондон първия познайник на Оливър е едно малко момче, което се оказва крадец. Виждайки потенциала на Оливър, то го води в бърлогата на един стар евреин на име Феджин. В началото Феджин се грижи за Оливър, дава му да яде и му обяснява как да маха инициалите от скъпи кърпички, които той държи при себе си. Оливър никога не се пита откъде идват и къде отиват скъпите предмети, но когато решават да го пратят за пръв път да обере един човек, виждайки как другарчетата му го правят, той бяга от местопрестъплението. За да не попаднат в беда, доскорошните му приятели започват да викат след него и да го наричат крадец, заради което смятат детето за крадеца и го залавят и откарват в полицията.

Човекът, от когото опитват да откраднат, вижа Оливър и разбира, че той не може да е крадецът, затова издейства от властите да го вземе със себе си. По това време Оливър е толкова изтощен, че припада и спи в продължение на повече от седмица в дома на мистър Браунлоу. Когато се събужда, той разказва на него и любезната икономка мисис Бедуин за приключенията си и как е бил принуден да върши долни деяния. Мистър Браунлоу му купува дрехи и решава да направи от него възпитан млад човек. Единствено приятелят на Браунлоу, киселякът мистър Гримуиг, питае съмнения относно намеренията на Оливър. За да му докаже, че греши, Браунлоу дава на Оливър пет лири и скъпи книги, които трябва да върне на книжаря.

За съжаление, старите „приятели“ на Оливър го откриват, благодарение на усилията на Нанси – младо момиче, което Феджин е завлякъл на дъното още преди години. Така, когато Оливър излиза на улицата, той бива отвлечен от Нанси. Тя се преструва пред минувачите, че той е изгубеният ѝ брат, който не е наред с главата, и така успява да го отведе.

Истината е, че не само Феджин вижда потенциала на Оливър да му бъде полезен, но има и една друга личност, която има интерес Оливър да остане на дъното и един ден да бъде обесен. Тази личност се нарича Мънкс.

Въпреки голямото си нежелание, Феджин дава на Сайкс, един долен крадец, който има за компания зло куче, за да направят обир в дома на богата вдовица. В къщата може да се влзе през тясно прозорче и само Оливър може да влезе. Когато влиза обаче, той решава да предупреди слугите, Джайлс, ала единият от тях го прострелва. Оливър успява да избяга, но Сайкс го зарязва на полето. Когат идва на себе си, Оливър се връща в къщата и моли за помощ.

Когато виждат раненото момче, всички се чудят дали то е същото, което Джайлс е прострелял, затова се допитват за съвет до двете стопанки на къщата – прекрасната Роза и г-жа Мейли. Те настаняват Оливър на горния етаж, където за него се грижи д-р Лосбърн. Трогнат от съдбата на момчето, той кастри Джайлс, задето го е прострелял, а после казва на следователите, че няма как това момче да е част от престъпната банда.

Когато Оливър се възстановява, той разказва отново цялата си история, а после опитва да намери добрият мистър Браунлоу и да му разкаже истината, но той е заминал. Оливър заживява с новото си семейство и така минава почти цяла година. Когато се връщат отново в Лондон, с младата Роза се свързва самата Нанси. Сега Нанси се грижи за Сайкс и живее с него и дори го обича посвоему. На два пъти Нанси е подслушала разговор между Феджин и Мънкс. Този Мънкс е платил на стария евреин да намери и отведе отново Оливър и дори имат план как да го направят отново. Нанси казва на Роза да бъде предпазлива и че нещо, свързано с идентичността на Оливър, трябва да остане скрито.

Докато Оливър е живеел с новото си семейство, то Мънкс е издирил единствените, които могат да потвърдят неговата личност. Сега старата домакиня на приюта, мисис, Ман, и клисарят Бъмбл са женени и по-нещастни от всякога. Оказва се, че г-жа Бъмбл е откупила пръстенчето и медальона, принадлежали на майката на Оливър. Щом ги получава, Мънкс ги пуска в една бездна и те изчезват безследно.

Нанси е обещала на Роза да се срещнат за втори път и сега тя води със себе си мистър Браунлоу. Нанси им казва как изглеждат Сайкс и Феджин и къде могат да бъдат открити. Нанси отказва да получи каквато и да е награда, освен кърпичката на Роза. Нанси предполага, че някой я следи, и се оказва права. Нейното странно поведение е убягнало на Сайкс, но Феджин праща новия си шпионин, Ной (стар познайник на Оливър), да я следи. След като научава какво е казала, Феджин споделя със Сайкс, а той убива Нанси с цепеница, а после бяга.

Когато чува историята на Нанси, мистър Браунлоу си спомня нещо, което му е направо впечатление още при първата му среща с Оливър – това колко той много прилича на един негов стар приятел. Както и подозира, този негов приятел се оказва баща му. За да потвърди подозренията си, той праща хора да заловят Мънкс и двамата разговарят. Оказва се, че истинското име на Мънкс е Едуард Лифърд и той е полубрат на Оливър.

Бащата на Мънкс и Оливър се е оженил млад и по сметка. Той не е обичал жена си и двамата са живеели разделени. Жена му е имала един син от него, Едуард, който е настройвала срещу бащата и го е възпитавала в омраза. Виждайки тяхната ненавист, бащата решава да даде малко пари от наследството си, а останалите да завещае на единствената любов на живота си, Агнеса, и тяхното неродено дете. За съжаление, бащата заболява и умира преди раждането, а завещанието му е изгорено от жена му. Агнеса е отведена от баща си в провинцията, за да скрие позора си. Бащата обаче умира, а Агнеса, предусещайки смъртта си, иска да иде до мястото, където е погребан нейния любим, за да умре с него.

Оказва се също, че Агнеса е имала сестра – Роза, върху която е паднал целия позор от злословията на злата съпруга. Роза е приютена от г-жа Мейли и се влюбва страстно в нейния син Хари, но заради петното върху своето име, двамата не могат да се оженят, поне до деня, в който нейната истинска история не става явна. Мънкс казва още, че майка му е издирила семейството на Агнеса и им е навредила много, а после се е разболяла и е умряла в мизерия. Самият Мънкс е сменил името си, свързал се е с лоша компания и така опитал да намери брат си (защото той е бил сигурен, че роденото от Агнеса дете е момче) и да му попречи да вземе дяла си от бащиното завещание.

За да се измъкне от лапите на закона, а и защото той сам не е извършил нищо пряко, Мънкс предава Феджин и Сайкс на закона, признава наследството на Оливър, а от благодарност, Браунлоу му дава половината от парите на баща им. Мънкс заминава за Индия, изхарчва всичко, попада в затвора и намира смъртта си.

Сайкс, преследван от духа на убитата от него Нанси, опитва да намери място, на което да се укрие, но едно момче го предава и за минути около къщата се събира огромна гневна тълпа. Сайкс се качва на покрива, взима въже и се готви да скочи, когато по случайност не успява да сложи примката си правилно, пада и се обесва, а кучето му скача след него, но пада в пропастта и умира.

Феджин е заловен и осъден на смърт. Оливър отива да го види и получава травма от думите, които чува. След присъдата, Оливър заживява като син на мистър Браунлоу. Роза и Хари се женят. Мисис Ман и Бъмбл стават просяци и заживяват в същия онзи дом за несретници, в който някога са се държали като високомерни господари. Издигат паметна плоча на майката на Оливър, на която е написано само името „Агенса“.

Тодор Влайков - Разкази

Седянка

Стоян е млад овчар и отличен кавалджия, който нетърпеливо чака идването бай Джуро, който ще го замести на поста му да гледа овцете. Докато чака, Стоян си спомня първата си среща с Пенка – неговата любима. Тогава той е водил стадото си на водопой и е чул пеене на жътварка, а след това е видял Пенка и се е влюбил в нея от пръв поглед. Нервността на Стоян идва от факта, че седянката, на която ще бъде Пенка, вече ще е започнала, а там със сигурност ще е Рашко

Рашко е син на богато семейство и много настойчиво ухажва Пенка. Той е сигурен в успеха си, защото баща ѝ е пияница и е лесно да го подкупи. Това разгневява още повече Стоян и той опитва да се отърси от тези мисли, когато бай Джуро идва и той хуква към седянката

На седянката има много моми, които чистят царевица, пеейки различни песни. Техните гласове привличат група момчета, които уж идват да им помагат, като в същото време ги ухажват. Сред тях е Рашко. Той се опитва да се присламчи към Пенка, а тя непрестанно се дърпа. Тя тъкмо се чуди къде ли се бави Стоян, когато той идва и сяда до нея. Рашко е страшно гневен, но точно тогава домакинята кани всички да ядат качамак.

След като приключват работата, всички се разотиват. Рашко лъже Пенка, че майка ѝ го е помолила да я придружи, но тя не му вярва, а тръгва с приятелките си. Когато стига дома си, тя се разделя с момичетата и тръгва по една уличка, където я пресреща Рашко, но в този момент се появява Стоян и я спасява, а след това приятелят на Стоян, Чапата, завлича Рашко със себе си и го води у тях.

Стоян пита Пенка дали го обича и тя му отвръща „да“, а после той я пита дали иска да избяга още тази вечер у тях. Пенка се двоуми, но след това го прегръща и двамата отиват в дома му, следвани отдалеч от Чапата, където Стоян представя Пенка на майка си като „твоя достойна замена“.

Чичо Стайко

Главният герой върви по пътя край пътя на своето село и вижда чичо Стайко. Той е известен в селото като добър човек с добри деца, но когато двамата с главния герой се заприказват, оказва се, че това съвсем не е така. Чичо Стайко е толкова препатил, че сам започва да разказва за болежките си. Въпреки че е отгледал тримата си сина и ги е направил добри като себе си, те постепенно започват да поемат по свой път, а неговата работа няма край.

Най-големият син е станал овчар и по цял ден е с овцете. Всички пари, които изкара, всичко е за семейството, и чичо Стайко смята, че на него единствен няма да се изплати нито на този, нито на онзи свят. Вторият му син обаче работи за семейството на жена си и всички пари, които изкарва, ги оставя за себе си; рядко подхваща работа и повечето време стои в кръчмата с останалите мъже. Третият му син тъкмо се е върнал от армията и си гледа ергенството. Той си е харесал една своенравна мома, от която чичо Стайко много се бои.

Двете снахи на двамата му по-големи сина горе-долу се разбират с жена му, ала той е сигурен, че дойде ли най-младата, и те, и семейството му – всичко ще се разпадне. А работата на чичо Стайко никога не свършва, но той е вече много възрастен, за да я върши, както преди и мисли, че скоро ще умре и ще остави семейството си да се избие помежду си.

Въпреки болката си, чичо Стайко споделя с разказвача, че му е олекнало на душата и двамата скоро се разделят.

Неприятния гост

Цако Калинов е виден чиновник в едно министерство. Той води улегнал начин на живот и го притесняват единствено хора, които искат непрестанно нещо от него. Като например неговия роднина Нанко. Дни наред той се опитва да говори със своя роднина, за да го уреди на работа и в този ден той идва в дома му.

Още с идването си, жената на Нанко му обръща гръб и се държи студено и пренебрежително с него, очаквайки всеки момент да си тръгне. Нанко иска от Калинов да ходатайства пред него, за да стане лакей в двореца. Калинов обаче определя тази работа като позор, по-скоро заради лошите си отношения с тамошния отговорник, отколкото от загриженост към Нанко.

Съкрушен, Нанко се готви да си тръгне, но Калинов се сдърпва с жена си, която не престава да му повтаря, че трябва да ходи в министерството и той напук решава да не ходи, а да остане да послуша историята на Нанко. Малко по малко, Нанко разказва защо си търси работа в столицата и защо не може да се занимава повече с тъкачество. От една страна пристига много голяма конкуренция от чужбина – нискокачествени платове, но много шарени и евтини, които хората предпочитат. От друга страна, дюкянът му вече не е на чаршията и на хората не им се пътува толкова далеч, за да идат при него. Така Нанко остава без работа, умира му едното дете и жена му се разболява.

Докато слушат тази история, отношението на Калинов и жена му се променя и те започват да му съчувстват и искрено желаят да му помогнат. Разказът завършва с това как Калинов пише писмо на главния в двореца, за да направи Нанко лакей.

 

Чичо Джуро

Чичо Джуро е бил овчар през целия си живот и нищо друго не го вълнува. Дори неговите деца. Той съвсем не се интересува как растат и какви хора са, дори рядко ги вижда. Първите му две деца са момичета и те бързо се женят. Другите три са момчета. Първото го влече овчарлъка и скоро започва да замества баща си. Второто момче се оказва безделник и бяга отвркъщи, а Джуро го отписва. Третото се оказва много учено.

На Джуро започва да му става приятно да слуша хвалбите на учителя му и решава да го остави да се изучи, вместо да прекъсне училището му и да го прати на занаят. Когато завършва началното училище, учителят го съветва да остави момчето да се изучи и в горните класове. Гочо е винаги първи в класа си, все така хвален и обичан, а на Джуро му става все по-приятно да слуша. Дори се съгласява да го прати в София в гимназията, за да стане един ден голям и учен човек.

Проблемът е, че трябват пари. Чичо Джуро първоначално мисли да вземе заем, но жена му го убеждава да продаде някои от овцете или нивите. Гочо е много щастлив в София, там живее при тяхна роднина. Не се оплаква, макар да гладува и учебниците да са много скъпи.

Един ден Джуро получава писмо от негов учител в София, че детето му гладува, но в същото време обещават, че държавата може да плати обучението му. Джуро се успокоява малко, но после получава писмо от Гочо, че се е разболял. Минава известно време и получават вест от леля му, която пише, че докторът го е прегледал и посъветвал да се прибере у дома да се лекува.

Джуро и жена му са много притеснени. Грижат се ден и нощ за Гочо, който става все по-слаб. Докторът идва да го прегледа и казва, че момчето няма да го бъде. Джуро обаче продължава да убеждава себе си и Гочо, че той ще се оправи. Един пролетен ден Гочо казва, че кашлицата най-сетне го е оставила и че иска да излезе навън, но в този момент издъхва.

Научавайки за смъртта на детето си, Джуро помръква; радостта и гордостта му изчезват и той престава да се вълнува дори от любимите си овце. Тях оставя на големия си син, а той започва да се скита из кафенета и кръчми все така мрачен.

Речник 6

Аба – горна (връхна) мъжка селска дрега от дебел груб плат (шаяк) или от домашен тепан вълнен плат, обикновено без ръкави

Тъй на ава – напразно, напусто

Ага – турчин, виден влиятелен турчин, почетно обръщение или почетно звание на турчин, едър земевладелец, господар, господин, големец, заповедник, чорбаджия, богаташ, административен чиновеник, лице, което заема някакъв военен пост, военноначалник, командир, феодално почетно звание, титла, давана на някои началници от военни части или на неграмотни нисши чиновници в Отоманската империя

Адет – обичай, ред, приет в дадена среда, навик, привичка, нрав на някого, характер

Аджамия, аджемия – млад, неумел, несръчен, неопитен, незрял, новак, невеж; човек, който не разбира, глупак

Айлак, айляк, яйляк – който не е знает с работа, празен от работа, незаангажиран с нищо, човек, останал без работа, който няма работа, незает, ненает, свободен от работа, безработен, безделен, мързеливец

Алал, халал – когато се дава или подарява някому нещо от сърце, без съжаление, за да се подчертае, че го заслужава или да се изрази задоволството от работата му

Алабраца, алабраце – под ръка (прихващане от двама души); под мишница

Алъш-вериш – от алмак – вземам и вермек – давам – вземане-даване, купуване – продаване, покупко-продажба, търговия, размяна, оборот, стокообмен, сметки, печалби от търговия, от продажба, общуване, връзки

Аман – додея ми, досади ми, омръзна ми; изразяване на мъка, досада, молба; повик за закрила, милост, пощада при страдание и отчаяние; стига толкова; ох, стига, помощ; боже, смили се; пази боже

Антерия, антерийка – вид дълга или къса платнена дреха с памучна подплата; връхна памучна дреха, памуклийка

Арабаджия – който прекарва товар с кола (каруца, телига) за поминуване; колар, талигар, талигарджия, превозвач; който по занаят прави и поправя коли

Арг – заприщено място на река за отбиване на вода за напояване (наваждане); за воденичен улей и др; бент, вир, плет, плот, ограда, преграда, яз

Аркадаш(ин) – другар, брат, побратим; близък другар; тялом дружен, свойско (приятелско) обръщение към мъж – брате

Армаган – подарък, донесен или изпратен отнякъде (обикновено отдалече)

Артис(в)ам и артиша – оставам в повеше, в излишък; ставам излишен, съм в повече, съм ненужен; отстъпвам, продължавам да се намирам на определено място, което е трябвало да напусна; изоставам, пропускам, изтърсвам

Аршин – стара турска мярка за дължина, повърхнина и обем, (височина или дълбочина), равна у нас на 68 см (за платове) или на 75,8 см (в строителството); дървена или метална линия (пръчка) за мерене, на която са нанесени деления от аршин; мерило, линия за измерване на аршини; мярка, мащаб, критерий

Асър, хасър – рогозка

Афронт – пренебрежително отношение, свързано с обида, оскърбление; обиждане, засрамване на някого чрез подчертано пренебрежително отнасяне; отблъскване

Ахчийка – готвачка; жена на готвач

Асли и аслъ, асъл и хасъл – всъщност, наистина, досущ, действително, главно, преди всичко, така си е, тъкмо така, точно такъв, тъй, тъй де; истински, също, същински, действителен, основен, главен

Ат – хубав, едър, охранен и як кон; изобщо добър кон; буен нескопен кон за разплод и за езда; жребец; айгър

Бадева или бадиева, бадява, бадихава, бадехава, бадиехава – даром, без пари; почти без заплащане, срещу малко заплащане; на безценица, много евтино, без нищо, за нищо; току така, безплатно, безвъзмездно, без полза, залудо, на вятъра

Бае, бай, байко, байне, байо, байньо, байчо, бако, банко, бате, батко, батьо, баче, бачо, бая – по-стар брат, обръщение на по-малкия брат към по-стария брат; обикновено в съчетание с мъжко собствено или фамилно име – за свойско, приятелско, интимно название на по-възрастен мъж, човек или за обръщение с почти към него или роднина, по някой път с престорено уважение или към непознат човек от народа; нане, брате, бащон брат, чичо, стрико, господине мой

Балдъза – сестра на съпругата

Бакър – медни домашни съдове, медници (котли, тенджери, тигани и др.)

Бар(е), барем, барим – поне, колкото да, най-малко

Барде, барденце, бардак, бардаче, бардук, бардуче или бърде, бърденце, бърдак, бърдаче, бърдук, бърдуче – стомничка, глинен съд за вода, ракия и други

Барачест – рошав, космат, рунтав

Батак – малко място, тинесто; блато, мочурище, в което се затъва, когато се стъпи, тресавище; безизходно положение, занемарена, затънала, забъркана, объркана, нечестна работа, бъркотия; пари, дадени в заем, които не се връщат от длъжника; пари или стока, които някой дължи; забъркани сметки, неплатим (несъбираме) паричен дълг, пропаднало вземане, парично задължение, което не може да се събере; батакчия – който умишлено не изплаща дълговете си, който с измама завлича пари, неверен (непочтен) платец на дълг

Бахча, бахчия – зеленчукова, овощна или цветна градина; градина

Башка – отделно, вън от това; настрана, не като другите, другояче, особено; оснве; независимо, самостойно, за себе си; сам за себе си; по своему, свръх

Бая – доста, твърде, много, множко, значително

Баялдисвам или баилдисвам – припадам от жега, падам в несвес, примирам, прималява ми, става ми лошо, хубя съзнание, дотяга ми, омръзва ми нещо

Беглик и бейлик, беговина – годишен данък върху овци и кози, събирам първоначално в натура или труд, а по-късно и в пари, който е съществъвал в Османската имеприя и известно време след Освобождението; даром (ангария), безплатна работа, вършена на владетеля (бег, бей) – почтена прибавка към име, титла на високи и средни военни и граждански чинове, на малък феодален (васален) владетел, на богати турци; едът земевладелец или управител на малък град в Отоманската империя или на български села, племенен господин, господар, човек охолен, който не работи физически труд

Бек(и), белке, белки, белким – дано, нима, може би да, може би ще, възможно е, вероятно, като че, негли, невем, невям; чунки, чунким

Бибел – пуяк

Бикна се – катурна се на мрене

Биле, билем, биля – дори, даже

Билюк и бюлюк – рота във войската на феодална Турция; чета, дружина, събрана безразборно с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.); отред, тора, ескадрон, тълпа, множество, голям брой, много хора (добитък, птици, животни, предмети и др.); заедно, на куп, стадо, чарда; билюкбашия, бюлюкбашия – главатар на рота, чета и т.н.

Билюр(ен), бюлюр(ен) – чисто бяло стъкло; кристал; обикновена чаша или шише от такова стъкло; дебел стъклен съд

Бинлик, бенлик, билник – от бин – „хиляда“, изпърво съд, който съжира 1000 драма, т.е. около три и четвърт литра; голям и широк стъклен съд с тясно високо гърдло, обикновено с плетена обвивка, за вино, ракия, вода и други течности с вместимост малко над три литра; формата билник, характерна за Източна България, е възникнала поради осмисляне с глагола бълникам; дамаджана; галон

Бой – телесна височина; големина, величина на човек или животно; ръст, тяло, снага, стан

Боклук – смет, кал; нечистотия; много отпадъци, прах и нечистотии на едно мястп; ненужна, негодна за употреба вещ, предмет; нещо, което е лишено от всякакви ценности, напълно негодно нещо, некачествено, нечиста работа; място, където се изхвърлят тези отпадъци; купище смет, бунище, гюбре, тор

Бол – много, изобилно, предостатъчно; твърде много, в изобилие; обилно, в голямо количество, предмного, богато, щедро, доста, твърде

Борч – паричен дълг, парично задължение, парично обещание; борчлия – който има парично задължение; длъжник

Бостан – място, засадено с дини (любеници) и пъпиши (пипони); зеленчукова градина; градина или нива с дини и пъпеши; дакша, бачка, бахчия – много дини и пъпеши заедно

Бохча – вързоп с дрехи или с други вещи; четвъртито парче бял, цветен или шарен плат за увиване и свързване или за покриване

Братанец – братов син, племенник, братеник

Бреже, брежйе – бряг

Брус – изгладено длъгнесто късче твърд зърнест камък, което служи за ръчно точене, заглаждане на ножове и бръсначи, на коси и брадви и на други сечива, точило, гладило

Буджак – място отстрани на огнището; кът, кьоше

Буламач, булумач – безвкусно, блудкаво, лошо приготвено ястие или питие; воднисто, лепкаво тесто; каша, бърков, бърканица, миш-маш

Бут – мускулестата част от крак на човек, животно или птица от коленото до хълбока; едро, кълка; дебелата месеста крехка част от бедро на заклано животно

Ботурлив – (от ботур, бутор – пън на дърво, дънер; израстък на дънер), бутурлив – недодялан, груб (оват) по външност човек; неприветлив, необщителен, мълчалив; темерут; бутурливо – за място, из котео им буци

Вариклечко – голям скъперник; скръндза, стипца, циция; човек, който от скъперничество бележи с клечка своето късче месо, за да го разпознае сред чуждите късчета, варени заедно, или човек, който вари много пъти едно и също месо, забучено на клечка, колкото да си подмазни яденето

Вампир(ин), вепир(ин) – според народните поверия – мъртвец, когото преди да го погребат го е прескочило някое животно, който ноще излиза от гроба си, превърнал се в зъл нощен дух, преправил се на животно или човек и смуче кръвта на спящи хора или животни; кръвопиец, върколак; сянка, видение, привидение, призрак, кошмар, таласъм, караконджо(л), фантом; изедник, лихвар

Виран, веран – остарял, повреден, развален, разнебитен, разклопан, порутен, разрушен, грохнал, разорен; съсипан, отслабнал, болнав, телесно неразположен; покварен

Вересия – продажба или покупка не с пари, а на вяра, на доверие, на кредит, купуване и продаване на изплащане; сметка по покупко-продажба; вземания от продажба на кредит, вземания, дължими суми за продадени и неплатени стоки

Вестовой – войник, придаден към офицер, комуто е възложено да го обслужва за негови лични нужди; ординарец

Вещерица – вещица, лоша жена; митическо женско зло същество, веда; магьосница, вълшебница; бродница; стара, грозна, зла жена; врачка, знахарка, целителка

Взривявам, возривам – от рия – копая, прекопавам; ровя; взривачки, возиравачки – копачки, прекопвачки на царевична нива

Владане – място или нещо, което има някой; имот, имущество, владение; сдържам се, владея се, пазя самообладание, овладявам се; държане, поведение

Водник – окачалка в селска къща за съдове за пиене или миене; място за полица за съдове и вода, натъкмено място в къща, за да се пролива там вода за миене на съдове и други; мивка

Враждепски пипер – отглеждан в землището на софийското село Враждебна, познат със своята голяма лютивост

Вреден – способен, годен за работа, похватен, сръчен, уреден, чевръст, работлив, кадърен; достоен; добър, ценен, скъп; който причинява вреди; пакостен, вредителен, вреден

Вричам (се), врека (се) – давам дума, обещавам се, заричам се, обричам се

Втас(в)ам, фтас(в)ам – за тесто – бухвам, шупвам, набъбвам, кабардисвам; става говото за печене; за ястие или питие – става готово за ядене или пиене; увирам, прекипявам, опичам се; за плодове и житни храни – узрявам; завършвам, довършвам, привършвам известна работа, извършвам нещо до край, готов съм, свършвам, смогвам, успявам, догонвам, застигам, сварвам; втасахме я – попаднахме в лошо положение, не я свършихме добре, безуспешна работа, оплескахме я, оцапахме я, забъркахме я, загазихме

Възлегна се, възлягам се – лягам на едната си страна, опрян на лакът или на друго нещо; поллягам, облягам се, опирам се; възлегало – облегало

Газейче, газениче – примитична тенекиена съдинка, стъклена, за газена лампичка с фитилче, но без стъклено шише; газ – петролен продукт, употребяван главно за осветление

Гайтан – плетеница – от името на италианския град Гаета или Гайетано; плетена преплетена връв от сукан памук или коприна; специално изплетена връв за накит на облекло; вълнена или копринена (силена) връв за накит на глава, за обшиване и украса на народна дреха; шнур, колан, каиш

Гевендия, гивендия, гювендия – жена за веселие, за забава, за приятно прекарване на време; певачка; жена с леко поведение, развратница, курва, проститутка

Гега – дълга овчарска тояга, на единия край с кука за ловене на овцете; овчарски кривак; сопа

Герджик – хубав, гиздав, напет

Гибел(е) – напредено толкова, колкото може да се навие на вретено; вретено прежда; гранче (свитка) прежда; чунка, чунка или чюнка, кунка, китка

Главешки – през глава, с главата напред, стремглаво, стремително, буйно, много бързо, бързешком, много силно, лудешки

Главя(ва)м се – уславям се да служа срещу определена заплата; наемам се, цаня се; (с)пазарявам се за слуга

Граша, грашим, грешам, сгрешам – бъркам, разбърквам (разтривам) кърма (храна) за добитък – трици или царевично брашно с вода; запарвам храна за животни; разбърквам (смесвам) сено и слама за храна на добитък; кърма, кърмило – посолена смес (каша) от трици или брашно, семена и дребен фураж; ярма, зоб за добитък

Грош – стара сребърна монета, разделена на 6 аспри (византийска дребна момента, равна на една трета от парата, отначално сребърна и оттам името ѝ „бяла пара“), някогашна дребна монета от 20 стотинки или 40 пари; пара – най-дребната монета в султанска Турция, 1/40 от гроша или половин стотинка; прен. Дребни пари, незначително нещо, нищо, нищожествено, нула

Гумно, гувно – отъпкано, изгладено, равно кръгообразно място, на което се поставят ожънати житни класове и се вършеят (освобождаване на житното зърне от клас и слама с тъпкане от коне и волове, или с диканя – примитивен земеделски уред, сглобен от дебели дъски, въз които се слагат камъни и други тежести, а отдолу им са набити остри кремъци, които ронят зърното от класовете и дробят сламата на плява; вършило, ток, хормон; място за вършеене, за скалдиране на житни снопи

Гуцам – гукам, гугукам, гургуликам, гургурикам, грухта

Гюзум, гьозум – джоджен; мента; воленика или воленица, диво наня, див димюс или комониха, каинска нана; растение за подправка на ядене за приятна миризма; билка, която расте по влажни места, жабляк

Гюнлюк, гюлнук, гюндюлюк, гюнделик, гюндюлук – надница, заплащане на извършена работа за един ден

Гюрултия – врява, глъч, гълчава, виканица, кряскане, пискане, шумотевица, голям шум, безредие, бърканица, бъркотия, неразбория, бръщолевене, караница, свада, размирица, патардия, тупурдия, дандадния, джангър, шамата

Даване – данъг, тегоба; определени въз основа на закона пари, които населението плаща на държавните органи; даван, даванина, даванка, даванта, давка, дан, даждие, даждия, бергия, бир, време; даването да режат – да отбелязва данъците на рабош (дръвце, на което чрез резки с нож са се бележели данъците, които трябва да се съберат, или които са събрани); старинна форма на съвременната дума данък; парично задължение, дълг; сметка; такса

Девер – брат на младоженеца или мъжов брат; братенец, братинско, хубавенко, стрико; шафер или кум, кръстник на сватба; шафер – роднинаили близък на младоженеца, който взема дейно участие при сватбата, помага на гостите, прислужва им и др.

Деликатен – който е изящен, фин, префинен, изтънчен, изискван, елегантен, галантен, тактичен; чувствителен, нежен, изнежен, тънък, слаб; с изтънчен вкус и меки обноски, учтив, внимателен, вежлив, който изисква тактично отношение, отговорен, труден, сложен

Демек – казвам, дето ще се рече; тъй да се каже или с други думи, диреч, значи, тоест

Дерт – грижа, страдание, болка, болест, мъка, горест, скръб

Джам – стъкло; стъкло на прозорец; прозорец

Джамфес, джанфес – вид тънък лъскав с преливане на цвета копринен плат; тафта

Джанъм – душо моя; душичке, душица, леле

Джумбюш, джумбуш, джумбиш, ждумбиш – смехория, смешка, веселба, веселие, забава, развлечение; ядене-пиене; шум, глъчава, глъч

Джуркане, джюркане, джурване, джюрнене – разбъркване с бързо движение; разбиване на ситно, стриване, смачкване на каша с джуруляк – пръчка с кръстачка на края – или с лъжица качамак, варена коприва, боб, леща и подобно вариво; риене, ровене, бърникане

Дип – твърде, доста, напълно, съвсем

Дисаги – две торби о тмешина или козина, сложени на горния край, пригодени за носене на рамо или за преплитане на задния край на седлото на коня

Дискос – блюдо (поднос, табличка), с което се събира милостиня в черква

Дамазлък, тамазлък – добит и отгледан в къщи добитък, а не купен; добитък за разплод; отгледано в къщи домашно животно; домашен

Дост, достлук – приятел, познайник, другар, побратим; приятелство, познанство, другарство, близост, дружба

Достижен, а – заможен, богат, имотен

Досущ, досуш, дюшюш, дошюш – всичко, докрай, напълно, изцяло, съвсем, основно, точно, еднакво, дословно, буквално, също като, съвсем като; дибидюс; ептен, хептен

Дреб – отпадъци от вълна за прежда, лен или коноп и др., когато се влачат (чепкат); разбити, развлачени, разчепкани на дарак парцали; некачествена вълна от разчепкани парцали; с такава вълна се преде по-дебело и се употребява за вътък в основата, когато се тъче сукно или шаек; дарак – ръчен уред със зъбци (или електрическа машина с подобни на таралеж валяци за влачене на вълна, памък, коноп и др.); чепкало гребенец

Дръгел – дръглив, много слаб, мършав, костелив, гърчав, жуляв

Дурак – глупав човек, малоумен, глупак, диванг, говедо, дръвник, дърво, кютюк

Държанка – незаконна (невенчана) жена (съпруга) на мъж, с която той съжителства (има, държи), която се издържа от него, любовница, метреса

Дюлгер(ин) – който строи къщи и други сгради; зидар, строителен работник

Ексик – в по-малко; помалко от определеното количество или брой; не меря, не тегля право или тъкмо; което не е тъкмо (точно); не е колкото трябва; недостиг в тегло; липса, недостатъчно, непълно; недоимък; фира

Елмаз – скъпоценен камък със силен блясък – безцветен или воднопрозрачен, сив, син, жълт, черен и пр. – най-твърдият и най-скъп от всички благородни минерали; диамант, брилянт

Ендек; хендек – изкоп, ров, яма, дупка, трап, (чинг) окоп край пътя, канавка, дълъг изкоп покрай пътна нива

Ентеше, ентешия – кована сребърна или златна гривна; женски накит, женско украшение

Еня – не ме е грижа, не искам да зная

Ептен, хептен – съвсем, напълно; изцяло, докрай, досущ, съвършено, никак; дибидюс

Ербап(ин) – смел, мъжествен, юначен, доблестен; способен, вреден, годен, сгоден, пригоден, кадърен за нещо; (който умее лесно да се справя с нещо); бива си го, справя се, похватен, сръчен, опитен, вещ, освдомен, умен, отворен; пишкин

Ергеле, хергеле, хергеля – стадо свободно пасящо, необяздени коне, пашитници – табун

Еретик, еретичка – който изповядва ерес, привърженик на ерес; отстъпник, отцепник от правата вяра, разколник, догматик; ерес – секта, учение осъдено като лъжливо от гледище на църковната власт, съзнателно отклонение от установените догми на официалната църква; догма, догмат – недоказано положение, прието сляпо, без критическа проверка

Ескам, есна, ейс, ъйс, ъс – подвиквам на добитък да завърне в страни или да се върне назад, подкарване на леви вол да върви надясно; несъгласно, на противположни страни

Еснаф – съсловно съдружение на майстори и калфи от един и същ занаят през време на Възраждането в България; член на такова сдружение; корпорация, цех, бранш, гилда, еснафско сдружение; дребен занаятчия и стокопроизводител; човек с ограничени интереси, с тесен светоглед

Етърва, йътърва, ятърва – жените на братята помежду си са етърви

Ефрейтор – войник с една степен по-старши от редник; првото военно звание (чин) на войник

Еш – един от двата предмета, които образуват двойка; втори подожен или свързан с първия, всяка част от един чифт, подобен, съответен предмет, лице или животно; чифт, двойка, прилика; свеша, сешвам – събирам ешове, правя двойки, чифтосвам

Жабясал – заболял при пасене на влажна трева; прежаднял, изгарян от жажда

Жабешко цвете – блатниче

Жаден(ки) – силно желан, любим, обичен, мил, скъп, жадувам

Жълтица – турска златна пара (монета); алтън, златица, злато, перпера

Завалящец – който валя думите си, говори неясно, неизрича думите, завалено; който валя нещо, обръща нещо, за да стане валчесто, прави на вълма, уронва нещо на валявица, тепа, степва, сбива вълнени тъкани на валявица; тепавичар, валявичар

Заере, зайре, захире, захере – зърнени храни, хранителни запаси, припаси

Залишвам – залисвам, захласвам, отвличам вниманието; залъгвам, забавлявам; бавя, умирявам разплакано дете, теша

Зандан, дзандан, зиндан, зъндан – затвор, тъмница в земята, тюрма, арест

Заносвам, заносям – почвам да нося, занасям, почвам да нося (за дрехи)

Запрял – отпаднал физически, отслабнал, изнемощял, не го бива

Застаям – заставям, накарвам някого с добро или насила да извърши нещо, принуждавам

Зафатам – захващам

Захмет, заамет – работа, труд, затруднение, грижа, безпокойство, усилие, мъка

Зашвам, зашна – захласвам, унасям; спирам погледа си на нещо, та само него гледам; вглеждам, заглеждам, взирам

Зепам, зепвам, зепна, зяпам, зяпвам, зяпна – гледам или слушам с удивление, прехласнато, унесен, с внимание; стоя с вперени очи или зинали уста, обикновено при учудване, изненада; зинал, зея; държа устата си отворена; заглеждам се в нещо продължително, с любопитство и безцелно; захласвам се, заплесвам се, отиват ми очите, харесвам; гледам разсеяно, залисвам се в гледане; дзяпам – оглеждам се, разглеждам

Зер – нима, как тъй, та, така е, разбира се, без друго, как не, без съмнение, несъмнено, няма съмнение, значи, тъй като, понеже, защото, че

Зимнина – хранителни продукти, приготвени за през зимата; зърнени храни, посети през есента; храни от есента, зимница, зимовина, зимовище

Зян – загуба, щета, вреда; зарар; напразно, на вятъра

Извара – преварена суроватка (водата, която излиза, когато се изцежда прясното сирене); подобно на прясно сирене млечно ядиво, добито от преварена суроватка или пресечено мляко; урда

Изе(ж)дам, изядам, изяд(у)вам, изяждам, изядам, изям, изедям – ям всичкото, много изидам, изпояждам, отребвам, изпуквам, оплюсквам, излапвам, опасвам, изобвам; пропилявам, прахосвам, похарчвам; понасям, претърпявам, нанасям обида; причинявам някому голямо зло; унищожавам, съсипвам, опропастявам; ядосвам се много, топя се, кося се

Изет, изиет, езиет – труд, мъка, грижа

Изим, изин – позволение, разрешение

Изкайрат(я)вам, изкайратя – изтърпявам, издържам

Измекяр(ин) – слуга, ратай, цанен, пазарен, да оре, копае, да гледа добитък; измекярлък – слугуване; измекерувам – слугувам

Икиндия – следобедно време, обикновено около 3-4 часа след обед; тъкмо наполовината на пладне преди залез слънце; следпладне, привечер, надвечер, свечеряване; пълна икиндия – късно след обед; голяма икиндия – на мръкване

Икрам, икрям – почит, уважение, чест

Илле – но, обаче, ама, ала

Илибелишка - от Филибели, стародавно име на Пловдив

Иминия, емения, еминия, еминлия – леки, плитки кожени обувки, пантоф, калевра

Ирмилик, ирмиличе – някогашна турска монета (златна или сребърна) от 20 гроша или 20 пари (10 стотинки); двадесетак

Ищах – желание, искане ненаситност, воля за ядене, охота, апетит, жажда, щение

Кавга – караница, крамола, свада, спречкване, счепкване, разпра, препирня, шумна разправия, раздор, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане, сцена

Кадър(ен) – способен, годен, вреден, умел, опитен, сръчен, дееспособен, работоспособен; ербап

Какалашка, какаляшка, кукулашка – кочан от царевица, оронена или неоронена, кулен, мисирлик (с повече от 30 обл. Названия); чушка, пиперка, капичка, в която се намира семето на някой плод

Калабалък – голямо множество, маса народ, навалица хора, многолюдие, тълпа, тъпканица, блъсканица, наплив, стечение, куп, сган, паплач, пъпляч, орляк; орталък

Калдъръм, кълдъръм – настилка от неодялани камъни на двор, улица или път

Калем(е), калам(е) – тръстикови цеви и изобщо цеви, на които жените си навиват *насукват) прежда за тъкане или памучна основа на платно

Кали – как ли, как

Калина – зълва, по-малката неомъжена сестра на мъжа (съпруга), по-младата от мъжа зълва, която снагата е заварила в семейството, където отива; мома

Калфа – занаятчийски помощник; помощник на майстора-занаятчия, обикновено собственик; подмайстор, занаятчия, който е минал чиракуването и е почнал да работи със заплата, но още не е станал майстор

Кандис(у)вам, кандисам – помирявам се с нещо, примирявам се, съгласявам се, че е така, че така трябва да бъде, разбирам, скланям, приемам, одобрявам, отстъпвам, давам съгласие, позволявам, разрешавам; пристаям на нещо, покорявам се, превивам глава, влизам в пътя, лягам си на греха, дигам ръце; насищам се, казвам, че е доста, задоволявам се

Кандърдис(у)вам, кандърдисам – карам някого да приеме, да се съгласи с нещо; придумам, скланям, убеждавам, уверявам, уговарям, увещавам, преклонявам, съгласявам, съветвам

Канон – църковно правило – ред, наредба, правиилник, предписание, образец, норма, закон, догма – установено от апостолите на църковните отци, решение за вселенски и местен църковен събор, признати за вярата и обредите от църквата или другите книги и текстове за свещени; проверен и окончателно установен текст на произведенията на един писател; хвалебствена църковна песен, църковно песнопение с похвала на светия или на празник, което се пее или чете през време на утринната или вечерната служба; църковно наказание; многогласна музика, в която вискчи гласове изпълняват една и съща мелодия, но я изпълняват не като започват едновременно, а единия подир другия на принципа на имитацията; съвкупност от художетсвени похвати и естетически правила, задължително господстващи за изкуството в дадени епохи, с изработени образци по пропорциите на човешката фигура, здания, колони и т.н., изобюо правило, закон – главно в църквата и в областта на изкуството

Капия, капу – врата, порта, учреждение, сградата на управлението в града и самото управление, сградата за жилище на главния управител, дворец; вид въздълга (продълговата), островърха (конусообразна) месеста чушка; ножница; калъф, калъп, кания, влагалище за нож; сабя, меч; положение при игра на табла, когато на един от шестте дяла има поне два пула; своеобразен и строен човек; пул – кръгли, цветни плочици – бели и черни или с други цветове

Караул, каравул, каракол – войскова въоръжена част или команда, назначена било за охрана и отбрана на особено важни учреждения; банка, складове и други, било на военни обекти или на намиращи се под стража лица, било за отдаване на почести; стража, пост, патрул, охрана

Карба – каране, караница, кавга

Кардаш – брат (другар по утроба); приятелско обръщение към близък човек – брат, близък другар

Карез, керез, гарез – желание за отмъщение, яд ме е на някого и го преследвам, за да му напакостя; злопаметство, ненавист, омраза, злоба, озлобление, яд

Касаба – градче, градец, паланка; малък околийски град

Ка‘та – как така

Катаден – всеки ден, ден по ден, всекидневно, повседневно, постоянно

Катък, катъчец – нещо с ядене, с (към) хляба

Кахър – печал, горест, грижа, скръб, тъга, голяма мъка, страдание, покруса, чемер, яд, дерт, гайле, тревога, безпокойство, душевна болка

Кемер – дълга кожена тесна кесия за пара, която се опасва около кръста, вид кожен пояс за пазене и носене пари; свод на мост, дъговиден покрив (таван), арка, кубе, камера, рафт, лавица; полица над отвора на камина

Кенар, кенарен, кенарлиов – надлъжна ивица по краищата на домашно платно, изтъкано с дръга основа или с друг цвят (коприна или по-дебела прежда), поръбена ива, ивица, край, краище, ръб, перваз, периферия, борд

Кене – шита или изплетена украса на риза или сукман, копринена везба или пришивка по краищата за украса на риза или сукман; тантелка, която шият (поръбват) с коприна по женските ризи и други; украса по измазана страна

Керана – занаятчийска работилница, дюкян; къща; жилище, помещение за отсядане (почивка) или пренощуване; хан, кръчма и гостилница с помещения за спане за пътниците и с обор за добитъка; страноприемница

Кересте – дървен строителен материал, градиво, дърво за строеж

Кесат, кесад, кесатлик, кесатлък – който е кът, няма го достатъчно или колко трябва обикновено, състояние, когато нещо не се намира в достатъчно количество; недостатъчен, малко; оскъдност, недоимък, беднотия, кът(лък)

Кеф – добро разположение на духа, добро настроение, веселост, удоволствие, желание, воля ми е; приятна (следобедна) пичивка

Кефлия – който е в добро настроение, в кеф; пийнал, развеселен

Кехая – пръв (глава, главен) овчар; главатар (надзорник) на овчаря; нагледник (надзирател, пазач) на стопанство; селски глашатай, викач, протогер

Кешки – подобре би било, по-добре щеше да бъде, като, като да, да би, дано, дано да, кам да, по-добре да; частица за изразяване на съжаление, недоволство, че нещо е станало не така, както трябва

Кирия – заплащане, наем, кираджия – превозвач с кола или коне на пътници или чужда стока срещу заплащане на наем, наемател, квартирант

Клуп – намирам клупа – намирам повод да изклинча или причина да укорявам някого; бримка, нишка при плетене; вид възел на колеце, който лесно може да се стегне или развърже; колелце на нестегната при връзване част на въже, връв, конец, начин на развързване, за разрешаване на нещо заплетено и сложно, цака, примка за бесене

Ковчежничество – сграда, в която се съхраняват пари, ценности и ценни книжа; местен клон на Народна банка през първите десетилетия след Освобождението; ковчежник – касиер на ковчежничеството, касиер-платец на военни учреждение или военни части

Коджа, коджамити,коджемити – твърде много, много, множко, доста; твърде голям, грамаден, огромен, пораснал, станал голям

Козече – черджица, изтъкана от козя козина; козек, козяк

Козирог – под козирог – козирувам – отдавам чест или поздравявам по войнишки с дясна ръка, приближена до козирката на фуражката

Койка – легло; висящо легло в параход

Кокона – дама, госпожа; натруфена, гримирана жена

Колай, колая, колайлък – начин на постъпване, за да се извърши дадена работа успешно; начин, средство, възможност, леснина, леснота, леснотия, сгода, удобство, похват, цака, прийом; модус, чалъм; лесен, нетруден способ

Коластра – първото мляко след раждане у родилка или у бозайник

Комар – игра с карти, зарове, на рулетка и др., при която се залагат пари и успехът не зависи от умението на играча, а само от щастливия случай; игра на пари, хазартна игра

Комаче, коматче, коматец – късче, парченце, къшейче хляб, филийчица, резенче, рязанка, рязанче

Комшия – съсед, близосед

Конак – място за нощуване, за отсядане и почивка; място, колкото изминават пътници за един ден, от едно нощуване до друго; разстояние, път, извървян за един ден, преход, стан; административно учреждение; кметство, околийско или полицейско управление; къща на турчин-големец, сарай, дворец

Копаня – дървен издълбан валчест съд, широк и плитък като леген или корито; гаванка

Копраля – дълъг прът (остен) с бодилка на еидния край за каране на волове, а на другия – дебелия – с лопатка (секавица) за чистене ралото от пръст (кал) при оран; мярка за пътя по небосклона на слънцето или месеца

Коприна на кукуруза – влакна на царевичен кочан; свила

Кория – малка гора, горичка, брание; дъбрава, лес, орман

Косатник, косатница, косичник – вид женски накит; изплетена женска дълга коса, понякога с прикачени нанизи – стари монети, мъниста или други украски; плитка коса (масур), която се спуща по гърба и стига дори и до петите; някогашно женско плетено украшение за косата; плетник, сплтика, венец, коса, вплетена в едно

Кошуд, кошудак, кошудяк, кошюд, кошюдак, кошюдяк, кожудак – растението рогоз или саз; място, обрасло със саз (рогоз); мочурище, обрасло с дузка; дузка - тревисто растение по мочурливи места с голо обло стъбло

Коч – некастриран овен

Красен пол – хубав, гиздав, нежен пол; жените

Крея – вехна, линея, слабея, съхна

Кръстец, кръстци – купчина в пожъната нива от наредени на кръст един въз друг 13, 17 или 21 житни снопа

Кукуруз – царевица, мамул, мисир, папур

Куностас, иконостас – дъсчена (дървена) поставка за икони и кандило в къщи или черква; място, дето стоят или са поставени иконите

Куртулисувам, куртулисвам, куртулисам – отървавам, освобождавам, избавям се от беда, спасявам се

Куруджия, коруджия – пъдар, поляк, полски пазач, вардач на гора; лесничей

Кусур – недостатък, недостиг, остатък; нещо незадоволително, прен. – порок, махана, махна

Кър, кърник, кърджия – ниви, ливади, пасища, поле; човек, който живее или комуто работата му е на къра, в полето

Кьоше, кюше – кът, ъгъл

Кюрк – дълга горна дреха, подплатена с кожа, кожух, джубе; шуба; кюркчия – кожухар

Кюския, коския – тежка, дебела тояга, сопа, дърво за побой; черясло; остър железен прът за вадене на камъни

Лазарник – година от възрастта на човек

Лани, по-лани – през миналата година, през по-миналата година; ланшен, лански – миналогодишен, от миналата година; стар, остарял

Лафувам, лафя, полафувам – говоря, разговарям, приказвам си с някого, беседвам, разменям мисли, бъбря

Лих – комуто всичко е криво, от всичко му е мъчно, с нищо не може да му се угоди; долен, лош, неразбран, опак; своенравен, странен, причудлив, капризен, неприязнен, враждебен, лукав, зъл, хитър; неприятен, мъчителен, чогълен, лют, яростен

Лузвам – тикам нещо да се плъзга по лъзгаво; лъзвам, хлъзвам, хлъзгам

Лускам – карам някого много да работи, претоварвам с работа

Луча – улучвам с нещо хвърлено; меря, целя, улучвам

Лучкам – правя догадки дали е така или ианк; правя предположения, предполагам, гадая, налучквам

Лютика – ястие (гостба) от скълцан чеснов лук и оцет или чушки и домати с разни примеси; суха коприва или друго вариво, готвено на каша с люти чушки; лученица, лютеница

Мааза, маза – склад за търговска стока; дюкян, изграден от камък; склад; магазия, хранилище, депо, антрепозит; изба, мазе, зимник, килер

Маане, мане – вид турска народна песен с бавна (провлачена) мелодия и с извивки; ориенталска монотонна песен и свирня

Майтап – духовита закачка, подигравка, шега, подбив, присмех, глума; гавра

Максус – нарочно, преднамерено, съзнателно, специално, обмислено

Мангал – разлат метален или глинен съд за огрев или отопление на жилищно или работно помещение, в който се слагат, палят и разгарят дървени въглища; жарник

Марана, мараня – горещо и безветрено време, непосилна горещина; зной, задуха, жега, омара

Маргар, маргарец, маргарит, маргатар – бисер; бели скъпоценни зърна (топчета), които се въдят и вадят от някои миди и се продупчват на мъниста за низане; женски наниз, накит, украса

Масал – къс забавен разказ или анекдот, често с вулгарна отсянка, история, историйка, виц, приказка, небивалица, измислица, пример, случай; пословица

Масраф – разноски, разход, харч; издръжка

Масур – царевичен кочан със зърната; цел за навиване на прежда за тъкане или цевта заедно с навитите нишки; калам или калем; тръба; плитка коса

Махала – част от населено място или селище, квартал; малко отдалечено (откъснало се) селище, което влиза в състава на по-голямо село

Махана, махна – изказвам неодобрение, посочвам недостатък; намирам нещо, че не е както трябва; недостатък, вина, грешка, пропуск, простъпка, прегрешение, слабост, недъг, кусур, дефект

Махмудия, махмудийка – вид стара турска жълтица от времето на султам Махмуд II (1785 – 1839)

Мегдан, мейдан, мегданлък – широко празно (незастроено) място, обикновено в центъра на селище; площад, плац, стъгда, сборище, пазарище, пазар, чаршия; площ, простор, пространство, широта, възможност; има мегдан – има възможност, може, бива, става; деля мегдан с някого – съпернича някому; излиза на мегдан – излиза наяве; разкрива се

Меджидие, меджидия – стара турска монета от времето на султан Абдул Меджид, която бива сребърна (бяла), на стойност 20-25 гроша, по 10, 5, 2 и 1 гроша, и златна, на стойност 100-120 гроша (пиастра); турски орден, разделен на пет степени, учреден от султан Абдул Меджид (1839 – 1861)

Мекян – дом, жилище, стопанство

Менци, менче – медник, медници, котли за вода; бакър; муниче – котленце

Мерак – имам нещо, за което мисля, за което се грижа, което ме безпокои; силно желание, грижа, мисъл, безпокойство, стремеж, копнеж, ламптеж, увлечение, обич, любов, страст, влечение, привързаност, наклонност, прилежание, усърдие; щение

Месал – покривка, с която завиват хляб да втаса; домашна покривка за трапеза; дълга тъкана кърпа

Месници, местници – времето, дните от Коледа до месни заговезни (Сирна неделя, Сирница)

Метильов, метиляв – разяден или болен от метил – вид паразит, който се развива в черния дроб на овца и друг добитък; метилявост, росница

Мехлем – лекарство; мас за рани; помада; лековита кашица за мазане и налагане на рана; смес от лечебни вещества и мазнина като външно лекарство за рана; пада ми като мехлем на сърцето – напълно ме задоволява, доставя ми наслада

Минатн, ментан – къса горна дреха

Мираз, мераз – има имот и наследство бащиния от родителите на жената

Младши – по-млад в служба; по-долен по чин или длъжност в сравнение с по-горен (старши) от същата служба

Млин – нещо точено, баница, баклава, бюрек, мазник, тутманик

Мошия – голямо земеделско стопанство с подвластни селяни в чокойска Румъния; имение, чифлик; собствен имот, бащиния

Мунасъп, мунасип, мунасъб, мунасиб – удобен, подходящл удобно, възможно, благословно, прилично, пристойно, благовидно, благосклонно, с благи думи

Мурафет – умение, изкуство, способност, кадърност, майсторство, майсторлък, майсторлия; мурафетлия – който умее, комуто идва отръки, изкусен

Мутлак – непременно, без друго, наверно

Мухабет, муабет – разговор, приказки, веселие със сладки приказки

Мъденица – наденица

Мюжде, мужде – съобщение за радостна вест; дар (награда) за най-напред съобщена вест; награда за добра новина; вест, съобщение, новина

Мюлк – недвижим имот в чертата на определено селище при мюсюлманската феодална система; владение на земя и сгради

Мюхле – срок, отсрочка

Мющерия – купувач, клиент; редовен купувач у някой търговец

Навадям, наваждам – поливам (напоявам) градина, ливада и др. като пускам (отбивам) вода по тях от вадата; завадям

Навалям – изкривявам, наклонявам в страни; почвам да слизам, да се спущам, правя усилия да свърша, работя усилено, натрупвам; свалям, изцапвам, замърсявам

Навасвам – наваксвам, дотъкмявам, набавям, добавям, допълвам, възстановявам, успявам, смогвам, достигам, догонвам

Навлачвам, навлачам – приготвям, начесвам на дарак или с ръце вълна и др.

Навода – за вода на кладенеца

Навуща, навуще – четвърти къс от дебел вълнен плат, с който се увива крака от стъпалото до коленете при носене на цървули; навой

Надни – понякона,навремени, сегиз-тогиз, от време на време, периодически

Надумка, надумки – докачане, обиждане с думи; надумване, натякване, нападка

Назландисвам, насландисам – не се съгласявам, опирам се, противя се, дърпам се, упорствам

Назък-назък – кокетно, деликатно

Налбантница – работилница, дето подковават добитък, подкованица; налбант, налбантин – който поставя подкови или плочи на коне, волове и др.; подковач

Налучквам, налучкам – с лучкане, с догадки, с предположения, успявам да отгатна, да разкрия, да узная истината или това, което трябва; отгатвам, сещам се, догаждам се, откривам, узнавам, разбирам, улучвам, случвам, сполучвам

Нана – стрина, стринка; чина, чинка; вуйна; жената на брата; мама, майка, бате; нане – бате, байо, байчо, бачо

Наплатисвам, наплатисам, наплатам, наплатям – поставям наплати на колело на кола; наплат – една от шестте части, от които се състои дървеният кръг на колелото

Наполеон – френска златна монета от 20 франка с образа на Наполеон I или на Наполеон III

Народници – народни демократи в Русия през 70-те и 80-те години на XIX век – привърженици на „селския“ дребнобуржоазен социализъм, през 90-те години - буржоазни демократи

Настаям – настоявам, искам наложително, неотстъпям от предложението си, полагам грижи и усилия за нещо, залягам

Насъдя, насъде – само, вред, вредом, всякога, всякъде, всъде

Наустница или часослов – църковна богослужебна книга с молитви, псалми и черковни песни за разни часове на деня, която изучавали науст (изуст) в килийните училища

Нафиле – напразно, напусто, незсмислено, незполезно, залудо, на вятъра, без причина

Невеста – девойка или жена в деня на сватбата или която скоро се е омъжила; новобрачна, младоженка; изобщо омъжена млада жена; млада съпруга, булка, буля; снаха спрямо всички по-стари членове на семейство и рода

Невредник – човек, който не може да се врежда, да се оправя; калпав, неспособник

Не знам книга – не съм учил, неук, неграмотен, необразован

Некаилник – неразбран, непримащ

Неужели – нима, истина ли

Нечинлив – нереден, неприличен, срамен

Ниет – намерение, мисъл, умисъл

Обдръгвам, обръгвам – свиквам, привиквам, навиквам, приучавам се, приспособявам се, претърпявам; нося, понасям, търпя тегло, мъки, неприятности

Обор – стряха, поркив, подслон, ограда, сграда за едър добитък – яхър, дам; хлев или хляв

Оваджия – неизменяема частица на речта, употребявана за учудване без особено значение; оваджия ракия, оваджия време

Сжидателно – очаквателно, очаквано; в очакване

Ока – стара мярка за тегло, равна на 400 драма или на 128,3 грама; съд за мерене тежест от ока; оканица

Оклюхвам, уклюхам, оклеквам, оклюмвам, оклюмам – падам от умора или старост; умирам, осляквам, омърлушвам, отпадам, отпускам надолу глава

Октроа – вид градски и общински налог за внасяне спиртни напитки, съестни продукти и различни други стоки; помещение и служба, дето се събира този данък

Ома, вм. мома – ма, мари ма – частица, която се употребява понякога пред лични женски имена в звателен падеж; ома, жено, къде си ходила?

Оно – благосъстояние, състояние, положение; време; во време оно – някога, много отдавна

Опак – който не се съгласява с някого, не одобрява нищо, противи се, дърпа се; който не е като другите; особен, неразбран, своеобразен, опърничав; обратен, противоположен, който не е откъм лицевата страна, обърнат, кри, изкривен

Остен – тояжка с тънка желязна бодилка на върха за подкарване на едър рогат добитък (волове, крави, биволи); кочиашка, дяканик; принуда, наислие, натиск; мярка за пътя на слънцето по небосклона

Отваждам – махам, дигам

Отка – откак, отккато, откато, откога, откогат

Отлак – данък за паша на добитък; тревнина; пасище

Отлукана – сграда за сено, плевня, плевник

Отпролецен – отпролетес

Отребвам се – очиствам от нещо; очиствам с требене; изкоренявам, изгребвам

Отрасен, отърсен – поизраснал

Оцедник – голяма домашна торба; цедилник

Панер, панера, панерка – разлат плитък плетен от ракитови пръчки или от изкуствена материя кош, обикновено с две дръжки, за дрехи и др.

Пара – пари; монета; всяка малка монета или всяка дребна монета в султанска Турция и други древни източни страни; една четиридесета от гроша или половин стотинка

Паралия – много ниска кръгла дървена масичка за хранене; софра, трапеза, паралешка

Патаксав, патаксам, патексвам, патексам, патасвам, патасам – усмирявам, успокоявам, мирясвам, утихвам

Патент – свидетелство, което дава право на изобретател да използва изключително облагите на изобретението си; документ, с който се удостоверява изключително право на изобретателя; позволително да се търгува със спиртни пития и тютюн след предварително заплащане на съответния данък; монопол, изключително право, незименно право, привилегия

Патраул, патрул – движеща се малка въоръжена група за оглеждане на местност, поддръжане на ред, проверка на охраната (часовите)

Пашкул, поприбра си пашкулите зад ушите – сплъстена коса; фандък

Ператник – голям котел (медник, казан, ведреник), в който се топли вода за пране

Перваз – издадена част от краищата на нещо (на прозорец, рамка и др.); околовръстна част на предмет; ръб; периферия

Пергиш, пергишин, пиргиш, пиргишин – застарял, противен, омразен старец; дъртак

Перчем, перчан – дълга коса у мъж, спусната от върха на главата (темето); кичур, китка, сноп коса, коят се спуска отпред на челото; кик, кика

Пешкир – кърпа за лице или за ръце

Пишман – който съжалява за нещ извършено от него и е готов да се откаже; кае се, разкайра се; разколебан, обезверен, обезсърчен, отчаян, разкаян, разубеден

Пищям, запищям, запищувам, запищам, разпищям – запушвам, заприщям, отпушвам, отприщям

Пладне, пладнина, пладня – средата на деня; най-високата точка на небето, до която се издига слънцето; зенит; главното ядене през деня (и почивка след него); обяд, ядене между обяд и вечеря; самата храна; малко пладне – по-рано от пладне; кьораво пладне – по-късно от пладне; ден до пладне – малко време

Плъст – подобна на тъкан дебела материя, направена от сбити къси косми (козина)

Плюш – тъкан, вълнена памучна или копринена пдообна на кадифе, но с по-дълги меки гъсти влакна (мъх)

Побаям се – бавя се малко, за кратко време

Погон, пагон – отличителен знак, прикрепен на военна дреха, за да показва военното звание

Поднаднелям се – поднагнели се, сгъсти ли се

Подпинам – подпирам

Подпоручик – първи офицерски чин, сега лейтенант

Пол – паница, пълна с полове (съкратено то наполенон); жълтица, наполеон; двадесет лева

Пилишба – лошотия, проклетия; полишено дете – лошо дете

Половяк – котел, който побира половин ведро

Помервам – померям, меря; наканвам се; възнамерявам, понечвам

Поминувка – поминък, препитание, занятие, работа, производство, с което човек изкарва дохода си, прехраната, хляба

Поразеник, поразелник, поразник – злосторник, проклетник

Поручик – втори офицерски чин междъ подпоручик и капитан, сега старши лейтенант

Потон – вътрешна горна част на жилищно помещение; таван; дървен под над обор за говеда

Пощо-защо, защо-пощо – твърде малко, свърсем малко, незначително, повърхностно, небрежно, отгоре-отгоре, за нищо, на безценица

Празен – свободен, незает, безработен

Прелагам, прилагам – прибавям, притурям

Пресол – кисело зеле; солена вода, саламура

Префа – вид игра на карти, опростен преферанс; преферанс – вид игра на карти за трима или четирима

Приказания, приказ – заповед

Прикалемисвам, прикалемисам, прикаламисвам, прикаламисам – присъединявам, прилепвам, натрапвам, натурям, присламчавам

Пристаям – съгласявам се

Пруст – открито (отворено, свободно) помещение на селска къща пред стаите; отвод, трем, навед; коридор, антре, сундурма, хает (хаят), язлък; чакалня, приемна

Пуговица – кожено копче на униформена дреха

Пунгия – кожена или мушамена торбичка (кесия) за тютюн или за огниво (чакмак), кремък и прахан или за пари

Пуплек – див мак; божур

Пършив – крастав, келяв

Рад – доволен, радостен, драг, благодарен; радо сърце – на драго сърце, с готовност, с удоволствие

Разборявам – оправям, нареждам

Разпус – завършване, край на черковна служба; отпуск, ваканция, почивка; развод

Разтрупвам се, разтрупя се – разтревождам се, става ми тежко

Раставям се – разполагам се, разпръсквам се

Ратай – селски слуга, който върши земеделска работа

Рахат – спокойствие, безгрижие, мир; широта, удобство, сгода; орахатявам - успкоявам, омиротворявам

Ревне ми се – прищява ми се, нрави ми се, харесва ми се, иска ми се нещо

Ротонд, ротонда – вид скъпа женска горна дреха без ръкавил кръгло или полукръгло здание с куполовиден покрив

Рофти яйца – рохко (рохкаво), слано варено или изпечено яйце, та не се е втвърдило

Рухо – облекло, дреха, носия

Саалам, салам – истински, същински; салам работа – здрава работа

Сакавица, секавица – брадва, секира, балтия, топор

Сакуля, сакулче – торбичка, чувалче

Сакън – съвсем не, никак, недей, не бива, по никой начин, да не си посмя, забранявам, не, не може, не става, не пипай, пази се, внимавай, бягай

Самур – сибирско животно с много скъпоценна кожа от рода на бялката (златката); самсар, самурен  направен от самур хубав кожен калпак, кожух, дреха, яка

Санки, санким – да речем, да допуснем, впрочем, всъщност, така да се каже, дето ще рече, и тъй, при това, или, с други думи, значи, следователно, сиреч, именно, тоест, нима, най-после, та какво от това, като че ли, сякаш; демек, чунким, белким

Сантур, сантура – вид струнен музикален инструмент, подобен на китара; лаута

Сарай – голяма и хубава, богато обзаведена къща на турски големец; палат, дворец; у мохамеданските народи – дворец на владетеля или висш сановник

Сахан – плитка медна чиния; меден разлат съд за ястие; медно (бакърено) блюдо

Сая – помещение за дребен добитък; подслон за овце; навес, заслон, сушина,с тряха, подслон, сламеник, сайвант; овчарник; зимна кошара; зиовище, зимове; бачия, къшла, агъл, саплък

Сваха, сватя – майка на женен син или на дъщеря спрямо бащата и майката на снахата или зетя

Сволоч – сган, сбирщина, паплач; каналия, долен човек, негодник, мръсник, мискин, мискинин

Сгипав, сгибав – непохватен, неугледен

Сглашам, сглашавам, сглася – нагодявам гласа си към друг, докарвам

Сгърпъти в пояса – сгъвам, свивам, загъвам, завивам, увивам, сдиплям, сгърчвам

Севда – любов; любим човек; либе, изгора, избраница, симпатия

Седеф – бяло лъскаво вещество от вътрешната страна ан черупка на някои миди, употребявани за копчета, мъниста, броеници и разни украшения; седефлия – когато нещо е бяло и лъскаво като седеф; кога е направено от седеф

Седянка – събрани съседи и роднини на работа у някого и всеки работи свое, или вечеринка на село през есента или зимата; младежка забава, дето момите си работят женска работа и пеят, а момците ги оглеждат, развличат ги с приказки и подходящи закачки

Сеир – гледане,з апяне, гледка, зрелище на нещо за забава, за разчление, за джумбуш, бездейно наблюдаване, весела забава; джумбушлък

Сека – за глас, звук и др. – проечава, зачува се

Сербез – смел, дързък, решителен, юначем, мъжестве, безстрашен, упорит, твърдоглав, букоглав, горд, горделив, надут, нахален

Сермия – вложени пари за работа; парите, в които търгува някой, капитал, главница; на костеуема цена, без никаква печалба

Сефа – веселие, добро настроение, удоволствие, забава; кеф, сефалък

Силях, селях, силяф – оръжие; кожен (мешинен) пояс с прегради (дипли) за оръжие; пищови, нож, барутница, огниво и др.

Симид, симит – вид питка; безсолно хлебче, приготвено от фино бяло брашно със специална мая; мая – фабричен квас за козунаци, хляб и др.; квас, подкваса

Сирница – сирна неделя, сирни заговезни, заговяване – деня, в който по християнски църковен обичай се яде за последен път блажно преди пости

Скамбил – вид игра на карти

Скемле – столче без облегало; табуретка

Слог – тясна ивица необработена земя, която се оставя за граница, предел, синур, бразда, межда, вал между ниви

Смин, смлин – дребно планинско тревисто мъхнесто растение с класовидни бели, розови или жълти съцветия; самодивско жито, безсмъртниче

Снова – нареждам основа за тъкан

Соба – стая, стая за спане, стая с печка; ниска ламаринена или стенна печка, пещ, кюмбе

Солдат, солдатин – войни, воин, боец

Сплит – завързани или сплетени в едно (на венец) лук, заревични кочани и др, с листата им (ластуна, шума, мамуленица); връзка, вързаница, вързоп, свесло, свисло, сисло, птлика, сплитка, плетеница

Сплуйвам се – сплувам се, сплуя се, изгнивам и се разпадам, скапя се, разлагам се

Сретене – срещане, посрещане

Сръшвам, сръшквам – разрявам, разровям

Става на кавал – подвижна съставна част

Стан – дървен уред за ръчно тъкане; разбой; място, извърн землище, дето временно нощуват пътници; място извън селището, дето временно се е настанила войска на палатки, землянки, под открито небе, за почивка, пренощуване или обучение; лагер, бивак; място за лятна почивка на работници, ученици и др.

Стрина, стринка, стрика – жена на чичо по отношение на братовите му деца; чичова жена; чина, чинка; изобщо по-стара жена от народа, но не баба

Стървя – правя някого да стане стървен; настървявам, насъсквам, предизвиквам, подстрекавам, подбуждам, дразня, озлобявам

Субалтер, субалтерн – подчинен, несамостоятелен, заивсим; младши офицер, подчинен на родния командир

Сукман – народно женско облекло – дълга дрха без ръкави от дебел домашен вълнен плат (шаяк или сукно); литак

Суча – увивам две и повече нишки в едно с вретено или по друг начин; навивам, намотавам, насуквам, пресуквам, засуквам, суча цеви – навивам нишки на цеви

Сушелки, сешулки – сушени плодове; сушиво, ябълки, круши или др. овощия, нарязани и изсушени

Сърчен – бърз, пъргав, сърцат, работлив, енергичен

Сякам – мисля, струва ми се

Табак – който обработва (щави) животински кожи за кожени изделия (обувки, ремъци и под.); кожар; табаклък – кожарство, кожарлък

Табла – меден или друг метален плосък, голям продълговат съд за носене, поднасяне на почерпка, ястие и др., поднос; вид широка дървена кутия с начертани шест конусообразни фигури (раздели, капии) на четирите ѝ разтворени страни, употребявана за игра с пулове (кръгли разноцветни плочки, обикновено бели и черни) и зарчета; самата игра със зарове и пулове върху тази разтворена дървена кутия; училищна черна дъска, на която се пише с тебешир; училищна плоча от чер камък, на която се пише с калем; плосък дървен съд, с който хлебарят, овощарят и под. подреждат продуктите за продан; широк и плитък объл (кръглист) съд, тава, тепсия; голяма плоска част на беле, креват, врата и др.

Такъм – съвкупност от вещи, инструмнти и под., които съставят определено тяло и имат общо предназначение, стъкменост; комплект, сервиз; необходим уред за някоя работа; наредба, прибор, потреба, принадлежност; носия, накит

Талига – обикновена дървена конска кола за превозване на пътници и товари; каръца; талигар, талигарин, талигаджия – който кара талига; каруцар

Тамам, таман, тамъм, тамън – тъкмо, толкова, точно, доста, достатъчно, напълно, определено, достатъчно, толкова, колкото трябва, колкото е необходимо, тъкмо толкова, колкото е нужно, току-що, преди много малко, ей сегичка; баш

Тамбура – народен струнен музикален инструмент с крушовидна форма и дълга шийка, подобен на манодлина, обикновено домашна направа, на който се свири без лък чрез дърпане на струните

Тамечка – там, таме, тамо, тамка, ей там, татък, там наблизо, там надалеко

Тас – дълбока като купа медена паница; неголям метален кръгъл съд за гребане на вода в баня; легенче

Тезгях – закрепена (неподвижна) маса в кръчма или дюкян, на която са наредени чаши и мерки, с чекмедже за пари и на която се извършва продажбата; вид маса, ан която работи дърводелец или обущар и под.; поставка

Теменки круши – вид с приятен силен дъх на темян; с аромат на темян

Тепам – правя по-гъста и по-плътна вълнена тъкан, като я поливам с гореща вода и удрям със специални дървени чукове (бухалки); валям; тепавица – работилница с водна сила за тепане на вълнени тъкани, валявица

Тепетьоз – който проявява нахалство, безочлив, безсрамен, дебелоок, нахалник

Терзия – шивач на селски или полуселски дрехи; абаджия

Тлака, тлъка – безплатна трудова помощ на роднини, съседи, съселяни; според вътрешната работа бива; беленки, роненки, влаченки, груханки и др.

Трапен – несъвсел се още от сън, вълнение, удар, болест и др. силни преживявания; замаян

Тупурдия – шум от много стъпки; тропот, трясък, голям шум, глъч, глъчка, гълчава, блъсканица, неразбория, гюрултия

Тютюрме – лъскаво метално кръгче с дупчица в средата, което жените нижат за украса на облеклото си; тетерица

Унтерофицер – подофицер, сега сержант; отдельонен и взводен командир

Усетен, усетлив – който има добър усет, досетлив, догадлив, предвидлив, съобразителен, прозорлив, проницателен, чувствителен

Утиквам – онеправдавам

Участлив – състрадателен, съчувствен

Фатка, хватка – количество сено, вълна и пр., което се хваща с една ръка; шепа

Фашкия, фъшкия – конско изпражнение; говежди или конски тор

Фелдфебел – най-горен подофицерски чин; висше подофицерско звание и длъжност; старшина или уредник в пехотни, артилерийски или инженерни военни части

Филджан – чашка без дръжка за кафе

Флегматичен – който мъчно се раздразня, не се възбужда лесно, бавен, студен, хладен, хладнокръвен, спокоен, безразличен, безучастен, равнодушен, нечувствителен, търпелив, вял, отпуснат, тромав, тежък; неподвижен; апатичен, инертен, индиферентен

Фурда – негодни за работа парчета, изрезки дребни (раздробени) и некачествени остатъци, отпадъци; дребн; негодна стока, измет; извара, урда; ситен като грах и смръзнат сняг, ситен град, грохол, суграшица, сугружица

Фурия – ярост, бяс, беснота; зла и свадлива жена; древноримска богиня на отмъщението; хала, вихър, ураган, буря, смерч; бързина, сила, устременост, стихия

Хабер – известие, съобщение, вест, новина, предизвестие, сведение; понятие, разбиране, знание, познание, идея

Хаджия – който е ходил на хаджилък (поклонение на свети места – Йерусалим за християни, Мека и Медина за мохамедани); поклонник на свети места

Хаир – добро, добрина, благодеяние, благополучие, сполука, щастие

Хайлазувам – безделнича, мързелувам, хайманувам, лентяйствам, готованствам

Хайта – безделник, негодник, негодяй, нехранимайко, празноскитащ, бродяга, хаймана, хаирсъзин, вагабонт, вагабонтин, разбойник

Хак – парично възнаграждение, плата, заплата; право, правдина, често за лошо положение, справедливост; дял, пай, част

Хал – положение, състояние, в което някой се намира, вид; дередже

Хамбар, амбар – сграда, помещение, склад за зърнени храни, житница, дървено и железобетонно съоръжение за запазване на зърнени храни или за преработването им в насипно състояние

Хапуз, хапус, хапъз, хапъс – арест, затвор, тъмница, тюрма, хапсана, арестатнт, затворник

Харен, арен – добър, хубав, бива си го, благ, благодушен, добряк, кротък, смирен, послушен, отстъпчив

Харч – парични разноски, разход; издръжка; изждивение, масраф, трошк

Хатър – угода, приятност; воля, почест, почит, уважение, щение, пристрастие, снизхождение, мъка, недоволство

Хеле – особено, пък; най-сетне; най-после, после, ала, само, а, но, току, в края на краищата, едва, ако

Холан – при обръщение към някого за израз на леко недоволство – бе човек, бе другарю, бе човече

Хомот, хомут – ярем, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме

Хоратя – казвам, приказвам, говоря, думам, хортувам, вратувам, хорати - приказки

Царвул, цървул – вид меки обувки от един къс кожа, прихванати с ремък или върви; опинци

Цев, цева, цевичка – кухо извътре стъбълце на някое растение, напр. на бучиниш; отреска от такова стъбълце за насукване прежда при тъкане; калем; масур; тръбичка, каналче

Цедилник – голяма домашна торба, обикновено премятана (задявана) на гръб; цедило

Цръквам, църкам – изтеглям, поемам, пия (сок, вино, ракия) на глътки с плътно долепени устни на силна тънка струя, смукам

Цъкълце – стъкълце

Чабан, чобан – овчар, пастир

Чапкън, чапкънин – женкар, развратник, уличник, хашлак, коцкар, мръсник, блудник; лудетина, немирник, безделник

Чапраз, чапразе, чапрази, чепраз – метална кука с украшение на женски пояс, с която се закопчава колан; пафти, пахти, похти, токи; отвор на зъбците на трион

Чапрашък – забъркан, заплетен, неясен

Чаршия – търговска улица или площад, пазарище, пазар

Чекрък – уред с голямо и малко колело за сукане цеви, предене и др.

Челопешко ножче – от софийското село Челопеч край град Средногорие, Софийски окръг

Ченица – пшеница

Чепкен – къса мъжка горна дреха, чиито ръкави не се обличат; ямурлук

Чергар, чергарин – който живее под черга, който няма постоянно местожителство; катунар, скитник

Черек – дървен съд за приготвяне на храна за добитък

Чешири, чишири – потури, беневреци

Чибук – дървена тръбица за лула; лула с дълга тръбица

Чиле – топче прежда или конци, намотани на дължина

Чирак – занаятчийски ученик у майстор; неопитен човек; прислужник в дюкян

Чифчия – земеделец

Чорт – дявол

Чоха – сукно

Чуждинек – чужд, не близък човек

Чутура – дълбок дървен съд за чукане сол, кафе и др.; бъклица; глава, куфалниик, куфалница, куфалица, кратуна

Шалваре, шалвари – широки и дълги дънести горни гащи от памучен или копринен плат, носени от мохамеданки; дребьови – от некачествена вълна разчесани парцали

Шербет – източно разхладително сладко питие; гъст сироп от плодове; плодов сок и захар; разводнен сироп

Шешеря се – ширя се, кокоря се, надувам се, навдигам се

Шив, шев – шиене, ушиване, съшито място, линия от шити бодове

Шушка – нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка

Юджурет – наем, плата за ползване на полски имот; нивнина

Юлар – водило на оглавник; поводник за добитък; оглавник, капистра

Юниче, юничка, юничица – млада кравичка, която още не е е телила, телица

Юч бунар – три кладенци – квартал в София

Ябанец – чужденец, другоселец, ябанджия

Яловар, яловарин – пастир на ялов добитък; яловина за паша – стадо от ялови (безплодни, които не раждат) говеда или овце

Ярем – хомот, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме; оратен ярем – дървено приспособление за впрягане на рогат добитък

Ярма – едро смлени зърнени храни за добитък, обикновено посолени; кърма, кърмило

Яхър – обор за добитък, главно за коне, конюшня