Арчибалд Кронин - Замъкът на шапкаря

 През 1879 г. в Ливънфорд, накрай града била построена особено отблъскваща къща, напомняща на замък. Това е домът на Джеймс Броуди – местен големец, шапкар по професия, който е убеден до мозъка на костите си, че е наследник на местен благородник с фамилията Броуди. Джеймс е типичен алфа мъжкар – едър, избухлив, властен, непрощаващ, натякващ, груб, недодялан и невероятно тъп.

Жена му, Маргарет, която всички наричат просто Мама, някога е била голяма красавица, а сега – слаботелесно, изкривено на една страна същество, което непрестанно трепери под ботуша на мъжа си, готви, чисти, но много рядко до нивото, което той очаква от нея. Единствената утеха на Маргарет са любовните, но нравствени романи, в които главните герои задължително се женят накрая.

Броуди има две дъщери и един син. Най-малката е Неси, на 12; по-голямата е Мери, на 17, а най-възрастният – Матю, на 24. В дома живее и майката на Броуди, свадлива старица, която не мисли за нищо друго, освен за нуждите на стомаха си. Страта има и лека зависимост от бисквити, които крие само в една тенекиена кутия.

Гордостта на Броуди от мнимото родство между него и някогашния благородник пораждат много мъка на семейството му. Докато той ходи всеки ден на работа, унижаван от мисълта, че все още е прост шапкар и твърде важен да обслужва сам клиентите си (освен големците), неговото семейство търпи присмеха на града (без майка му, която знае истината за техния произход, а именно, че слугинята се въргаляла с господаря и така се получило „родството“ им).

Мама е винаги заета с домакинството и най-вече с пестенето на скромните средства, които Джеймс ѝ отпуска. Той не желае да се лишава от нищо, докато тя, напротив, се лишава от всичко и игнорира болежките си. Неси и Мери са подигравани в училище, заради което Броуди им е забранил да имат приятели, отделил ги е напълно от обществото и ги е накарал да си гледат само ученето, особено Неси, която блести с талант, докато Мери е по-скоро затворник в дома си.

С Матю нещата са по-различни – той е малодушен, всезнаещ мухльо, който не само си въобразява, че има талант за всеки занаят, а и притежава глупостта да се хвали с това на годеницата си – Агнес, почти толкова набожна, колкото Мама, ако не и повече. Агнес е вече поостаряла, грозновата мома с маниери на баронеса, която се е захванала с нокти и зъби за Матю като нейн последен шанс да не умре сама. Тяхната драма започва с това, че Матю скоро време ще приеме служба в Индия и ще отсъства цели пет години. За да забавлява дамите по пътя към Индия, той решил да се научи да свири на инструмент – истезание, което Агнес не спира да хвали и поощрява, подобно на пушенето му, което всъщност презира.

Мери случайно се запознава с г-н Фойл – празноглав, вятърничав, но привлекателен младок, който се залепя за нея и непрестанно я умолява да се срещнат, да поговорят, докато Мери взима, че се влюбва в него и той май също. Една вечер Мери и Фойл отиват на увеселителен парк и преди да се усетят, целуват се, той я тръшка по гръб и Мери забременява. Но тъй като никой никога не е говорил с нея по интимните въпроси, Мери разбира това, когато вече е много късно. А когато Фойл научава, събира смелост да иде при бащата ѝ и да поиска да излиза с нея (не да се ожени за нея), получава отказ, Джеймс без малко не го пребива от бой и Фойл разбира, че с този човек няма да излезе на глава. Затова обещава на Мери, че след като свърши с работата си за сезона, ще купи малка къща в провинцията и двамата ще избягат и ще се оженят.

Работата на Фойл обаче се проточва твърде дълго и Мери едва успява да скрие бременността си със стегнатите корсети. Една вечер в края на декември извива невиждано страшна буря. Улиците са залети с реки, вие силен вятър, който огъва дърветата до земята. Мери е сама в стаята си и иска да се остави на отчаянието си, когато усеща контракции, съблича корсета си и точно тогава влиза майка ѝ. Още щом я вижда, тя се досеща какво се е случило и, трепереща да не би Броуди да излее гнева си върху нея, издава дъщеря си.

Като чува какво е станало. Броуди започва да рита дъщеря си и я гони в бурята. Мери, едва държейки се на краката си, разкъсвана от болка и контракции, тръгва в дъжда, брулена от ветровете, клоните, храстите и всичко, което се изпречва на пътя ѝ. Въпреки раната си, тя успява да стигне до една плевня. Бабичката там, щом я вижда, праща сина си за доктор и единственият, който е склонен да се отзове в тази буря, е никому известният млад доктор Ренуик. Щом вижда Мери, внезапно съчувствие го облива, той ѝ помага да роди, а после я пренася в местната болница, където Мери два месеца се бори за живота си. Детето ѝ умира, докато тя е в безсъзнание. Умира и Фойл.

Така се случва, че същата вечер, в която Мери е изгонена от дома си, Фойл отпътува към нея. Той вижда предзнаменованията за наближаваща трагедия, но ги игнорира, убеден, че влакът, на който се е качил, ще мине моста, ала се лъже. Щом влакът тръгва по моста, ветровете го събарят в морските води и Фойл, заедно с още сто пътници, загиват на място. Последното, което вижда Фойл, е лицето на Мери.

След като Мери си стъпва на краката, заминава за близкия град, където става слугиня и научава какво се случва у дома ѝ, благодарение на малкото писма от Ренуик.

Въпреки че Мери е опетнила честта на семейство Броуди и баща ѝ е постъпил „правилно“ като я е изгонил, всички в града са на мнение, че той е постъпил особено жестоко с нея. От този момент животът на Джеймс се променя коренно. Точно преди година собственикът на магазина до него му е предложил сделка да купи мястото, за да разшири шапкарския си бизнес. Джеймс не само му отказва, но и го изхвърля като псе на улицата. Днес, тържествуващ, съседът му идва, за да се похвали, че е продал магазина си на голяма шапкарска компания. Джеймс взима заканата за празни приказки, сигурен, че те няма да се задържат.

Идва и представителят на самата верига, като му предлага сътрудничество, което Броуди гордо отхвърля. Месец по-късно започват ремонтните дейности, които не оставят на Броуди миг спокойствие, а след като магазинът отваря, целият град се струпва там, привлечен от новите модели и ниските цени. Джеймс става изнервен и заядлив, усеща как парите, които някога е гребял с шепи, се изплъзват между пръстите му. Той намаля разходите за домакински нужди, без да намаля своите нужди, заради което Мама е принудена да краде от парите на Матю, който той ѝ праща всеки месец, за да ги пише на негово име.

Последният гвоздей в ковчега на Броуди е, когато неговият верен продавач, Пери, го напуска, тъй като от съседния магазин му предлагат висока заплата и позиция. Тогава Броуди се принуждава сам да обслужва клиентите си, заради което прогонва повечето от тях. Броуди започва стабилно да пие и си намира любовница в лицето на Нанси – шавлива кръчмарка.

По същото време Матю праща писмо, че ще се върне у дома и друго писмо, с което иска спестените пари от майка си. Мама е в потрес, защото не може да събере сумата. Тогава попада на обява във вестника и решава да заложи мебелите, само и само да вземе парите. Когато Матю се връща, той е пожълтял видимо и е станал по-зъл отпреди. Като начало, започва да изнудва майка си за пари, краде часовника ѝ, опитва да изнасили годеницата си, напива се до козирката или направо раздава парите си, както е направил в Париж със залога за мебелите.

Една вечер, докато порка от кръчма в кръчма заради малодушието да каже на баща си, че той е самостоятелен и че вече няма власт над него, Матю попада на любовницата на баща си. А после, когато остават сами и Броуди иска да се нахвърли върху него, Матю опитва да го застреля, ала не улучва, Броуди го смила от бой, а после заплашва, че ще го предаде в полицията. Обаче размисля, връща го у дома и докато Матю се е проснал в леглото си, Мама влиза в стаята му и го заставя да извика доктор Ренуик.

От известно време Мама изпитва силна болка, ниско долу, и когато Ренуик я преглежда, той я оставя да си почине, без да каже нищо. На Матю признава, че Мама повече няма да стане от това легло, защото е болна от рак и няма да живее повече от шест месеца.

Броуди първоначално не вярва и дори когато техният доктор, Лори, потвърждава диагнозата, той не може да каже или направи нищо друго, освен да нагруби жена си. Маргарет започва да съжалява, че е предала дъщеря си; започва да разбира, че нейното любимо дете, Матю, е негодник, а също и че някога мъжът ѝ я е обичал. Именно тогава Броуди избухва, казва ѝ за разорението си, че вече няма магазин и че ще ходят с бедните да получават подаяния. Този последен удар съсипва Мама и тя умира в агония.

Мери не успява да се види с нея и да се прости. Писмото на Ренуик стига твърде късно до нея.

Съвсем безцеремонно, Нанси се настанява в къщата на Броуди. Джеймс се държи съвсем различно с нея и не може да ѝ повиши глас, дори когато тя готви отвратително и никак не се грижи за дома му. Нанси започва да си мечтае за някой по-млад, когото да присламчи и така в полезрението ѝ попада Матю, който се готви да замине за Южна Америка на нова служба. В това време Джеймс опитва да си намери друга работа, отива при свой познат, големец в града, който му дава длъжността на писар. Джеймс мрази този пост в червата, често греши и неговите колеги вършат работата му вместо него. Сега единствената му утеха е най-малката му дъщеря, Неси, която се готви нощ и ден за изпита за стипендията „Лата“. Броуди си мечтае за деня, в който Неси ще я вземе и всички в града ще му завиждат.

Точно тогава обачи Нанси го изоставя. Тя и Матю му оставят бележка и това го хвръля в ново отчаяние. Броуди започва още повече да пие и да натяква на Неси да учи. Малката намира плика с писмото на майка си, което тя е искала да прати на Мери преди смъртта си, и така пише на голямата си сестра да дойде да ѝ помогне. Мери пише на баща си и той се съгласява тя да се върне само за да може да я униждава. Четири години след случилото се с нея, Мери се връща в родния си град със загрубели от черна работа ръце, разхубавена и много тъжна.

Мери бързо привежда в ред домакинството, но баща ѝ продължава да я игнорира и да тормози Неси. Мери се безпокои за сестра си и се обръща към добрия доктор Ренуик, който опитва да намери начин да помогне. Като не сполучва, той започва да праща редовно храна и Мери се влюбва в него, без да подозира, че той изпитва същото към нея.

Идва деня на изпита. Броуди натяква на Неси до последно, че трябва да спечели, инак ще я убие. Неси продължава да крие нервното си разстройство и, когато тръгва с влака, Броуди не отива на работа, а вместо това тръгва из града да се хвали предварително за спечелената стипендия и избухва, когато разбира, че никой в града не го е грижа кой ще вземе „Лата“.

Неси лъже, че резултатие, че излязат след седмица, като всъщнсот тя ги получава на следния ден. Когато прочита писмото и разбира, че не е взела стипендията, нещо в нея се скъсва, тя облича най-хубавата си рокля, закача писмото за дрехата си и се обесва в кухнята. Първа я намира бабичката, тя изскача навън, където се сблъсква с Мери. Тя сваля сестра си, опитва се да я съживи с молби, вика Ренуик, но когато докторът идва, разбира, че детето е мъртво.

Виждайки колко е съсипана, Ренуик най-сетне ѝ признава чувствата си (защото топлият труп на едно дете е идеалният свидетел на тази сцена) и точно тогава идва Броуди. Ренуик му посочва детето, а после отвежда Мери. Бродуи не може да повярва на очите си, опитва се да събуди Неси, а после гледа през прозореца, в далечината, докато майка му говори за това как щяла да си препече хляб и колко много обичала препечен хляб, напълно забравила за случилото се.

Емил Зола - Дамско щастие

В Париж пристигат три деца – двадесетгодишната Дьониз с двамата си по-малки братя – Жан и Пепе. Те тъкмо са изгубили и двамата си родители, а Дьониз е решила да потърси късмета си при своя чичо, Бюке, който преди година ѝ е пратил писмо, в което ѝ е предложил помощ, но просто защото такъв е етикета, не защото го е мислел наистина.

Когато Дьониз се представя на чичо си, тя попада насред война в оживен Парижки квартал. Бюке държи магазин за платове и по цял ден гледа ядосано към отсрещната страна, където е непрестанно разрастващия се магазин Дамско щастие. В него има повече от 500 служители и постоянно бива зареждат от стоки. Негов собственик е г-н Муре – бизнес гений, млад вдовец и красавец, който отлично разбира как мислят жените и си е поставил за цел в живота да ги ухажва и изкушава, докато незабелязано ги обира.

Докато Муре е зает да мисли как непрестанно да увеличава броя на клиентелата си, поглъщайки отрасли, които дори не са в сферата на модата, като продажба на чадъри, мебели, килими, то целият квартал започва да страда под натиска на железния му ботуш. Включително и Бюке.

Въпреки че той не е бил сериозен в предложението си към Дьониз, той дава за една вечер подслон на нея и на децата. Дьониз се запознава със семейството му, с дъщеря им, Жозефин, която е сгодена за един от продавачите вече 10 години. Той обаче до толкова е свикнал, че един ден ще вземе бизнеса на баща ѝ, че се влюбва в друга – продавачката Клара от отсрещния магазин Дамско щастие.

Самата Дьониз, въпреки всички страшни истории, които чува за Муре и неговите „хали“, не може да откъсне поглед и тайничко си мечтае да работи там. А и трябва някак да издържа по-малките си братя. Единият е чирак без заплата, с вечни любовни проблеми, докато другият трябва да ходи на училище и някой трябва да се грижи за него.

Предлагат на Дьониз да пробва късмета си и тя, въпреки че знае, че ще огорчи чичо си, отива и се записва. Муре я взима само защото има връзка с Бюке и той много го уважава. В първия ден Дьониз е непрестанно унижавана от другите магазинерки, които са придобили много от буржоазните маниери на своите клиентки. В очите им Дьониз е заплаха и пречка, селска дивачка с големи обувки и рошави коси. Дори самият Муре, въпреки че изпитва симпатии към нея, ѝ се присмива още първия ден.

След като ѝ дават най-черната работа и едва може да стъпва на краката си, Дьониз се прибира в малката си стаичка да се наплаче, а после става рано сутринта да оправи косата си и да преправи работната си рокля, която е твърде широка за слабата ѝ фигура. Първите седмици за Дьониз са много трудни. Тя работи без заплата и получава от Дамско щастие единствено подслон и отвратителна храна. Парите, с които издържа едва братята си, получава от процентите от всяка продажба, но много рядко, защото другите магазинерки винаги гледат да ѝ вземат клиентките.

Единствено една от продавачките на име Полин ѝ влиза в положението. Тя също е дошла от провинцията и ѝ е било много трудно в началото. Полин дори ѝ заема пари, защото Дьониз не веднъж изпада в безизходица с безкрайните любовни приключения на брат си Жан. Полин съветва Дьониз да си намери мъж, който да я издържа, но Дьониз е непреклонна.

Когато идва пролетта, започват да плащат на Дьониз и като че ли положението ѝ започва да укрепва, ала когато идва мъртвият сезон, повече от 50 служители са уволнение, сред които и тя. Ръководството търси и най-малката причина да се освободи от ненужните гърла, уволняват за най-малкото. Дьониз има много врагове още от началото, сред които е Бурндокл – съдружникът на Муре. Той чува слуховете за Дьониз, че си има любовник, с когото тайно се среща и, макар това да се оказва брат ѝ Жан, тя бива уволнена още същия ден.

Две седмици Дьониз живее в мръсните квартири на дядо Бура, който е майстор на чадъри. В тези квартири работят проститутки и затова често на вратата ѝ тропат пияни мъже. Дьониз обаче е непреклонна, иска честа работа и постоянно плаче, защото едва успява да изхрани малкото си братче. Грубият и вечно свъсен дядо Бура се смилява над нея и ѝ дава работа при себе си, въпреки че никак няма нужда от помощник. Дьониз живее така известно време, докато един ден среща Робино.

Робино е също бивш служител на Дамско щастие. Той някога ѝ е помагал да си набави допълнително пари от шиенето на папийонки, но заради множество интриги и въпреки осемгодишната си работа, той бива уволнен. Робино отваря свой магазин и решава да нанесе удар на Дамско щастие като продава хубава коприна на ниска цена. Муре приема предизвикателството и двамата започват да се надпреварват да намалят цената, докато започват да продават на загуба.

Едно от редките удоволствия, които Дьониз има, е да се разхожда с малкото си братче от време на време. Веднъж така я среща Муре. Двамата вървят и разговарят. Дьониз признава, че вярва в големите предприятия, а Муре ѝ предлага да се върне обратно на работа. След като тя тръгва, той дълго гледа след нея.

Настават още по-тежки дни за Робино, Бура и Бюке. Дядо Бура е неотстъпчив, въпреки че Дамско щастие купува къщата до неговата и той се оказва притиснат между вечни ремонти и строежи. Бюке продава своята къща в провинцията и с капитала упорито продължава да противостои, въпреки че вече е изгубил почти всичките си клиенти. Робино има съдружник, но и това не продължава дълго. Дьониз знае, че му е в тежест и сама се уволнява, след което се връща на старата си работа.

Там Дьониз с безпокойство открива, че всички се държат по-добре с нея. Муре изрично е наредил това и, без да се свени от никого, започва да я ухажва. Дьониз се преструва, че не забелязва, но когато той опитва да я купи с пари, тя му отказва директно. Той не престава да опитва и в магазина плъзват грозни слухове за тях двамата.

Дьониз осъзнава, че винаги тайно е обичала Муре, но неговите непрестанни похождения, неговите любовници, сред които е продавачката Клара, разгулния му живот – всичко това я отблъсква от него. При един от нейните откази, Муре си намира още повече любовници и започва да пилее много пари.

Една от жените му е вдовицата Анриет Дефорж. Тя е планирала да се омъжи за него един ден, а и вече е почти на 40, така че, когато разбира за любовта му към Дьониз, тя решава да унижи момичето един ден и почти я разплаква пред очите на Муре. Това обаче само засилва любовта му към Дьониз и той дори признава на Анриет това и я оставя.

Муре започва да страда все по-силно и по-силно, едва крие сълзите и гнева си. Често избухва за дреболии. Дори се вслушва в слуховете на персонала, че Дьониз си има любовници. Единият, Ютиен, когото тя е харесала в началото заради привлекателната му външност, но който всъщност я е презирал до момента, в който шефът им се е влюбил в нея. Другия пък е също от провинцията, обича я безумно и именно насред такова признание Муре хваща Дьониз. Той е съкрушен и зъл, ала Дьониз надвива гнева му като му казва, че иска да направи от него по-добър човек. Така двамата се сближават и започват да говорят, но ревността на Муре не стихва.

По същото време Дьониз има и други проблеми. Дядо Бура е окончателно изгонен от мястото си и остава на улицата. Отказва всяка помощ от Дьониз и изчезва. Робино пък фалира и опитва да се хвърли под каруца, за да осакатее. Бюке губи почти всичко. Първо дъщеря му започва да боледува, след като разбира, че годеникът ѝ обича друга. Даже Клара го вика при себе си, но бързо ѝ омръзва и годеникът напуска работата си и годеницата си, след което Жозефин умира. След година майка ѝ се поболява и също умира. Бюке остава сам, без работници, в празната си къща. Скоро затваря и го приемат в старчески дом.

Виждайки колко страдания е причинил Муре, Дьониз решава да се върне във Валон и да поживее известно време със спестяванията си, преди да реши какво да прави по-нататък. Тя дава оставката си на Муре, а той ѝ дава време да размисли. Тя остава непреклонна, както винаги. Никой от магазина не иска да пуска Дьониз – тя е единствената, която може да укроти характера на Муре; тя помага на служителите за всичко и дори е измислила начин как те да не губят работата си в мъртвия сезон, а да излизат в платен отпуск. Никой не иска да я пусне, но Дьониз все пак отива да си вземе сбогом с Муре. Отчаян, той ѝ предлага брак, след като тя е отказала всичко друго. Преди това Муре е бил страшно раздвоен, защото е по-привлекателен за клиентките като свободен мъж, отколкото като женен, но неговото наказание за всички разбити сърца и изпразнени джобове, идва под формата на кротко, провинциално момиче, което в началото му се е сторило много грозно, а сега – като идол.

Дьониз отхвърля предложението му за женитба и продължава да настоява на своето. Тогава Муре ѝ напомня как тя му е признала, че обича някого. Дьониз не може да издържи повече и му признава, че този някой е той. Муре силно я прегръща и ѝ казва да замине за Валон, а след месец той ще дойде да я вземе и отведе обратно в Париж като новата господарка на Дамско щастие.

Анри Троая - Ейглетиерови

Семейство Ейглетиерови е малко френско семейство. Най-възрастни са Мадлен (Маду) и брат ѝ – Филип. Маду живее в малко градче на брега на морето, Тюке, докато брат ѝ Филип е в Париж. Той има три деца – Жан-Марк (20), Франсоаз (18) и Даниел (16). Бившата му жена, Люси, има нов мъж, доста по-млад от нея, от когото вече има дете. Настоящата жена на Филип се казва Шарлот, но всички я наричат Карол.

Романът започва с Мадлен, която живее своя безметежен живот в Тюке. Тя се издържа от скромните продажби на магазина си за антикварни стоки, който се намира точно срещу дома ѝ. Мадлен има отличен вкус и, след като е загубила мъжа си, Юбер Горже, още преди години, тя никога не е чувствала нужда да се жени повторно. Един ден Мадлен получава писмо от своята племенница Франсоаз. Мадлен отива с колата при нея още същия ден и Франсоаз ѝ разкрива, че се е сгодила и че след пет години ще се ожени за невзрачния Патрик. Мадлен въобще не харесва момчето, което иска само да си осигури живота и не се вълнува от самия живот. Франсоаз обаче го превъзнася, както прави с всички свои близки – тя ги обожава, но самата Франсоаз е страшно безлична и дори брат ѝ, Жан-Марк, не разбира дали сестрите са такива, или е само тя.

Даниел също иска вниманието на Мадлен. Той няма търпение да ѝ каже за изпитите си в лицея и за предстоящата екскурзия до Африка, която е организирана и планирана, благодарение на него. Даниел също е влюбен – в момиче на име Даниела, но чувствата му са много вятърничави, той постоянно живее във фантазии и дори си представя как по време на пътешествието ще срещне някое момиче, което ще го направи мъж, а после пак ще се върне при Даниела. Даниел моли Мадлен да говори с брат си, баща му, да го пусне на екскурзията.

Филип ненавижда намесата на сестра си. След развода му с Луси, Мадлен е била онази, която е отгледала децата му, а когато се е оженил повторно, тя е станала излишна. Карол, новата му жена, дори е убедена, че Мадлен я мрази. Самата Карол е много кокетна, красива, обича вниманието. Дори нейният доведен син, Жан-Марк, не може да откъсне очи от нея. Той е непрестанно раздвоен – влече го литературата, но иска да се хареса на баща си, затова следва право. Баща му го фаворитизира, но не го обича. Жан-Марк има любовница, но и приятелка. Повече от тях обича добрата компания за разговори и я намира в едно момче на име Копелен. Всичко като че ли върви пор релси за Жан-Марк, докато един ден Карол го кани на концерт, защото Филип не може да я придружи, и от тогава мнението му за нея се променя. Тя се оказва интелигентна и притегателна за него.

Един ден Жан-Марк отива на кино с приятеля си и там вижда баща си с червенокосата му любовница. Филип никак не е смутен, че синът му го е спипал. Той сам го е учил, че жените са за удоволствие и че на мъжът му са нужни много. Постепенно Жан-Марк разбира, че когато пътува по работа, баща му всъщност е с любовниците си. Жан-Марк започва да съжалява Карол и веднъж, когато се разболява, той я целува и признава, че я обича. След това Карол му се отдава и двамата прекарват много дни заедно, въпреки че знаят, че връзката им е невъзможна. Жан-Марк започва да ревнува баща си, да следи Карол, за да види дали тя още има чувства към него. Оказва се, че Карол отдавна знае за изневерите на Филип и самата тя му е изневерявала.

Всичко за тях се срива, когато Франсоаз ги вижда веднъж и пише писмо на Мадлен. Тя веднага заминава за Париж, за да говори с Жан-Марк. Той вече е успял да се устрои в отделна квартира – първоначално, за да избяга от Карол, а после – да се среща тайно с нея. Когато Мадлен опитва да говори с него, Жан-Марк я отпраща. Покрусена, Мадлен отива при Франсоаз.

По това време в любовния живот на Франсоаз също са настъпили промени. Тя още отпреди е споделила на Мадлен, че е привлечена от магнетизма на своя преподавател по руски, Александър Козлов. Франсоаз е много набожна и не може да си обясни защо той е атеист. Дори Патрик опитва публично да го изложи, но Козлов казва, че вярва, просто се съмнява. Козлов има руски произход, но е роден в Париж. Той обожава майка си и напълно се променя, когато тя внезапно умира. Франсоаз отива на погребението, Козлов ѝ благодари и после двамата често се срещат заедно с други студенти в дома му. Франсоаз започва все повече да го съжалява и да се пита дали той живее добре. Дори започва частни уроци с него и го кани в стаята си.

Веднъж, след като Франсоаз разбира за брат си и мащехата си, тя се оказва сама с Козлов. Той ѝ признава, че е увлечен по нея, но не може да има нищо повече, затова ѝ дава шанс да бъде с него на следващия ден и си тръгва. След това Франсоаз среща Карол, двете се скарват и в яда си Франсоаз отива при Козлов още същата вечер. На следната сутрин тя е отвратена от себе си и тялото си, отива при брат си да му се оплаче, но след това тя продължава да се среща с преподавателя си. Опитва се да скъса с Патрик, но той отказва, нарича я егоистка, а тя предлага да останат приятели.

След случилото се, Жан-Марк и Франсоаз стават по-близки. И двамата излизат с хора, които са по-възрастни от тях. Когато Франсоаз разбира, че и баща ѝ изневерява, че истинската ѝ майка не я е грижа за нея, тя губи желанието си за живот и опитва да се самоубие. Лекарите успяват да я спасят, но тя отказва да говори с когото и да е, освен с леля си. Мадлен я взима при себе си в Тюке и двете живеят в мълчание в продължение на пет седмици.

В това време баща ѝ разбира от Карол, че Франсоаз е опитала да се самоубие, ядосан е, но и доволен, че трябва да се преструва, че е било чернодробна криза, защото той обича да се грижи само за себе си. Филип и Карол заминават на почивка за Гърция, както са планирали, а Жан-Марк отказва. Той дори къса с Карол, а тя хладно приема краят на отношенията им. Само Даниел тъне в своя си свят и е предоволен, че заминава за Африка.

Франсоаз научава всичко това през писма, които къса и хвърля. Козлов ѝ пише, защото тя пропуска изпитите си. Той не иска да има нищо неясно в отношенията им и Мадлен, четейки писмото му, разбира, че само Франсоаз е била виновна, защото е живеела в илюзии, въпреки че той не ѝ е дал причина да очаква повече от него. На всичкото отгоре майката на Франсоаз отново е бременна и съвсем нехае за децата от другия си брак.

Романът завършва с това как Франсоаз и Мадлен живеят в къщичката в Тюке съвсем сами. Франсоаз няма желание да продължи живота си, а просто да остане с нея. Отстрани някой би помисли, че те изглеждат дори щастливи.

Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

Романът започва на рождения ден на Меги, главната героиня. Тя е на четири и за пръв път получава подаръка, за който мечтае – кукла. Нейните по-големи братя обаче ѝ взимат куклата и започват да я събличат и извиват на всички страни. На помощ ѝ идва най-големият ѝ брат, Франк. Той спасява нея и куклата.

Семейство Клийри е голямо, с ирландски произход. Те живеят в Нова Зеландия. Никой не може да разбере защо аристократка като Фий ще се омъжи за някой като Пади. Тя почти постоянно е бременна и Маги е единственото ѝ момиче. Въпреки това Фий обича повече синовете си, но много рядко показва чувствата си.

Единственият, който вижда нейната болка, е Франк. Той е много различен от баща си, има черна коса и слабото му място е ниския му ръст. По тази причина той често се бие, за да покаже колко е силен. Франк съчувства на Фий и смята Пади за прасе, задето не я оставя намира и тя не може да излезе от кухнята. Когато става на 17, Франк решава да се включи във войната и бяга, но Пади го връща с полиция. Единствената утеха на Франк  е Меги, която той толкова много обича.

По същото време в Австралия по-голямата сестра на Пади, Мери Карсън, смята да му завещае цялото си имение и състояние, но първо иска да го извика при себе си и да го научи на занаята в имението си – Дройда. Мери Карсън, макар и на възраст, се радва на ухажването на млад духовник – 28-годишният Ралф (Ранулф) де Брикасар. Той има ирландски произход и е пратен от църквата да склони вдовицата да припише състоянието си на Ватикана. Ралф е разумен и търпелив. Въпреки непоносимия климат в Австралия, той ухажва Мери в продължение на няколко години, макар вътрешно да е отвратен от нея и да я смята за един стар паяк. Нищо друго не го вълнува, освен амбицията му да се върне обратно в Рим, откъдето е бил прогонен заради едно спречкване с друг духовник.

Когато Пади получава писмото от сестра си, Фий за пръв път от много време изказва мнение – тя няма доверие на старицата, но въпреки това продават голяма част от имуществото си, напускат дома си и поемат на дълго пътешествие към Австралия. По това време Фий тъкмо е родила отново – момченце, на име Чарли, за което Меги се грижи като истинска майка. Въпреки болестта на Фий, те потеглят и на гарата ги посреща самият Ралф де Брикасар.

В момента, в който вижда 9-годишната Меги, Ралф се влюбва в нея. Прави му силно впечатление нейната русо-червеникава коса, както е това, че силно се отличава от семейството си. Той вижда нещо подобно у Франк.

Пади и семейството му са настанени в отделна от имението къща. Пади и големите му синове се учат на занаят, докато Меги и брат ѝ Стю са пратени да учат. Ралф най-редовно се грижи за нея. Неговото внимание не остава незабелязано от Мери Карсън и, въпреки че тя вече е отхвърлила едно негово предложение да преспят заедно, тя изпитва силна ревност към малкото момиченце, което той обожава и заради което забравя защо е дошъл в Дройда.

Веднъж Ралф води Меги заедно с Франк на панаир. Там Франк решава да си начеше крастата и най-накрая да се сбие с някого. Кървавият спорт толкова му харесва, че той решава да се запише за боксьор и да избяга. Като вижда сина си, Пади си излива гнева върху му и без да иска се издава, че той не е негов син, а причината да се ожени за майка му (всъщност Фий е обичала един тъмнокос политик, който е бил женен, и тъй като не е могла да го има, е забременяла от него. Баба ѝ не е искала да я жени, но след смъртта ѝ бащата на Фий я е дал на своя работник, Пади). Като научава истината за произхода си, Франк бяга, а Фий изпада в безразличие и не иска да се грижи за новите си момчета – две близначета.

Меги също приема заминаването на Франк много тежко, той е бил най-близкият ѝ човек. Тя иска да насочи цялата си любов към малкия Чарли, но веднъж той се разболява. Опитват да извикат доктор, но болестта бързо се развива и Чарли умира. Това е втори удар за Меги и единствено Ралф знае как да я утеши, защото е наясно какво е значел Чарли за нея.

Предусещайки смъртта си, Мери Карсън организира голям бал. Меги е вече почти на 17 и е убедена, че обича Ралф, а и че той споделя чувствата ѝ. На бала тя се облича в разкошна рокля с цвят пепел от рози, но Ралф отказва да я погледне или да разговаря с нея. След бала Меги отива да плаче на гроба на брат си. Ралф я намира там и признава, че не искал хората да си помислят нещо и затова я избягвал.

Същата нощ Мери Карсън вика при себе си Ралф и му дава писмо, а на другия ден следобед я намират мъртва, вече разлагаща се. Ралф прочита писмото и разбира, че Мери е изготвила друго завещание, правейки него Юда, а наследството си – 40-те сребърника, с които да предаде Исус. Ралф ще наследи всичките ѝ 13 милиона и ще остави Пади и семейството му без пукната пара. Така той ще си осигури място във Ватикана, както винаги е искал, но завинаги ще трябва да изгуби любовта си – Меги.

И Ралф избира амбицията си.

Адвокатът съветва Пади да оспорва новото завещание на сестра си, но той отказва и семейството му остава на милостта на Ралф. Преди да си тръгне, Ралф се среща с Меги и двамата се целуват, но той ѝ дава да разбере, че не могат да бъдат заедно. Негово единствено желание е тя да си намери съпруг.

Ралф си тръгва, а Меги остава сама, едновременно влюбена и наранена. Семейството ѝ се мести в Дройда, нещата като че тръгват добре, годините минават бавно и еднообразно, когато веднъж избухва пожар. Пади се оказва насред огъня със своя кон и петте си кучета и изгаря жив. Намира го сина му Стю няколко дни след проливния дъжд, когато всичко е в кал. Стю стреля във въздуха, за да даде сигнал, когато го намира разярен глиган. Животното хуква към него, Стю стреля, но умира, задушен от тялото на глигана.

Ралф идва по същото време, усещайки че нещо с Меги не е наред. Той я открива сама в дома ѝ и като разбира какво се е случило, отива да помогне да пренесат телата, което е почти невъзможно заради проливния дъжд и калчищата. След като по чудо пренасят телата, Ралф отслужва литургия и Фий най-накрая разбира, че всъщност е обичала Пади.

Малко по малко животът в Дройда потръгва, когато Фий и останалите разбират, че Франк е осъден на 30 години затвор заради убийство. Ралф отива да го посети и Франк го заклева Фий да не научава. Фий моли Ралф да се грижи за Франк.

В имението идва нов работник на име Люк. Той се е прославил с бързото стригане на овце, но истинската цел на скитничеството му е да си намери доходна жена. Като разбира, че Меги има пари в банката, той започва да я ухажва, да я води на вечеринки, докато една вечер започва да я натиска в колата и веднага след това ѝ предлага да се ожени за нея, а Меги механично се съгласява.

Сватбата става набързо, въпреки че Люк не е католик и не желае да си смени религията. Меги изрично забранява Ралф да научи и веднага заминава на сватбено пътешествие далеч във вътрешността на Австралия, където климатът е ужасен. Двамата с Люк пътуват неспирно с влак цели седем дни. Меги е разочарована от мъжа си, от това колко е стиснат и как решава всичко вместо нея.

Когато най-накрая стигат хотела, тя спи два дни. Когато се събужда, разбира че Люк ѝ е взел парите, внесъл ги е банката на свое име, а нея е направил прислужница, докато той си е намерил работа – да реже захарна тръстика шест дни в седмицата, а тя двамата – да се виждат само по веднъж. Меги още не може да осмисли всичко, когато пада нощта и Люк я насилва грубо, а после си тръгва и не се връща цели четири седмици.

Меги заживява при Ан и Луди. Ан ходи с патерици и има нужда от нейната помощ, но после разбира, че Меги е тази, която има нужда от помощ, тъй като мъжът ѝ рядко идва при нея, все отлага кога да си купят свой дом и не дава никакви пари на жена си. Меги осъзнава, че не обича Люк, но много иска да има дете, затова, въпреки че той ползва презервативи, тя успява да го измами да забременее, а той, като научава, направо побеснява и не иска да знае нищо нито за нея, нито за бебето.

В това време Меги получава вести от Дройда – изглежда Ралф е отишъл да я търси и почти си е загубил ума, когато е разбрал, че е женена, но е станал внезапно мрачен, когато е разбрал, че Меги нарочно е скрила от него сватбата си. Въпреки това той я намира точно преди да роди. Когато се ражда дъщеря ѝ, Меги я нарича Джъстийн. Наранена и обидена, вместо да се зарадва на Ралф и да му каже истината, тя се нахвърля върху него, обижда го и го прогонва.

Още когато забременява с Джъстийн и след раждането ѝ, Меги осъзнава, че не иска това бебе и непрестанно линее. Ан я праща на остро Матлън да си почине. Пише и на Люк да отиде при нея, но той няма такова намерение. Ралф се връща и Ан казва и на него къде е Меги и той отива при нея. Още щом идва, Меги и Ралф не могат повече да сдържат чувствата си един към друг и прекарват много нощи и дни заедно. Ралф обаче трябва да замине и това го съкрушава.

След като се прибира, Меги разбира, че е забременяла от него и се съветва с Ан и Луди как да съблазни мъжа си Люк, че да изглежда, сякаш е от него. Основната причина Меги да вземе Люк за мъж е била, че той много е приличал на Ралф, така че никой няма да разбере.

Меги издебва точния ден и момент, съблазнява Люк, но толкова го мрази, че на сутринта не издържа и му казва, че го напуска, а после взима дъщеря си и се връща в Дройда. След като се ражда сина си, тя го нарича Дейн и се заклева Ралф никога да не научи, че той е негов син. Меги смята, че Дейн е откраднат и че това е част от Ралф, която винаги ще ѝ принадлежи.

Докато растат, Джъстийн се грижи за Дейн и двамата става много близки. Джъстийн заявява на майка си, че иска да стане актриса, а Дейн – да се посвети на бога. Това действа като удар за Меги, но тя мисли, че бог ѝ го връща, заради любовта ѝ към Ралф. Фий е на същото мнение – още като е видяла Дейн, тя веднага е разбрала, че е син на Ралф, не на Люк.

За да изпълни желанието на Дейн и за да даде шанс на Ралф да разпознае сина си, Меги го праща в Рим, където Дейн следва в семинарията 8 години, после е ръкоположен. Ралф обиква силно Дейн и не разбира защо. Той силно се привързва към момчето, въпреки че е убеден, че е на Люк.

Малко след ръкополагането му, Дейн решава да замине замалко в Гърция и иска Джъстийн да дойде с него, но тя има проблеми в любовния си живот. Вироглава и своенравна, Джъстийн сменя любовниците си често, докато не се запознава с немеца Райнер Хартхайм, който Ралф е взел под крилото си още преди години и на който му помага да стане политик. Райнер се влюбва в Джъстийн още в мига, в който я вижда, но защото иска да се ожени за нея, не иска да бърза. Един ден, седем години след запознанството им, той я целува, тя го отблъсква и после съжалява. Заминава за Лондон, уж да играе Дездемона, но всъщност иска да се съберат и затова отказва да отиде с Дейн.

В Гърция Дейн се доближава все повече до бога. Местните го обичат. Един ден Дейн излиза да поплува, но вижда, че мъртвото течение хваща две жени и отива да ги спаси. Във водата той получава удар и умира. Първо се обаждат на Джъстийн. Тя е потресена – зарязва всичко, включително и Райнер, и е убедена, че тя е виновна за смъртта на брат си.

Меги заминава веднага за Рим и се среща с Ралф за пръв път от 13 години. Там тя му казва, че Дейн е бил негов син и Ралф пада на земята, ридаейки страдалчески. Веднага заминава със самолет за Гърция да вземе тялото на Дейн, а след погребението му Ралф умира.

Студенината на Джъстийн кара Райнер да се види с Меги и да я убеди да му даде дъщеря си. Меги иска Джъстийн да се върне при нея в Дройда, но все пак ѝ пише писмо, в което я оставя да избира и тя избира да стане жена на Райнер.

В края на романа Меги е в Дройда, гледа цветята в градината и мисли за птиците, които пеят тъй прекрасно, натискайки гърдите си в острите, дълги шипове.

Маргарет Мичъл - Отнесени от вихъра

Главната героиня, Скарлет О‘Хара, е 16-годишно момиче, първа красавица на окръга. Тя живее в родния си дом, Тара, заедно със семейството си – майка ѝ Елен е наследница на стар френски род – Робиярови. Тя е била кокетка, също като Скарлет, и е била влюбена в свой братовчед, ала когато семейството ѝ научава за това, те го отпращат, а той се сбива и умира, при което Елен решава да се омъжи за най-неочаквания за всички кандидат – бъдещият ѝ съпруг, Джералд. Той е дребен ирландец със сини очи, който единствен е най-нисък и не така достолепен, в сравнение със своите братя. Той печели Тара на карти и я възражда, като малко по малко купува роби, а после решава, че на неговия дом е нужна стопанка и се жени за много по-младата от него Елен.

След брака си, Елен се преобразява напълно и отдава живота и душата си на своя мъж и семейството си. Всички обичат Елен и я уважават. За Скарлет нейната майка е опората ѝ в живота. Скарлет граби в пълни шепи от живота, наслаждавайки се на тълпите от ухажори и завистта на останалите момичета, когато им измъкне някой кавалер изпод носа.

В началото на романа Скарлет се среща с близнаците Брент и Стюарт, които живеят в съседното имение и които се надпреварват да я ухажват, без да се замислят как ще се променят отношенията им, ако тя избере един от тях. Докато разговарят, близнаците споменават на Скарлет, че Ашли Уилкс ще обяви годежа си на тазвечерното празненство в неговото имение, Дванадесетте дъба. Първоначално Скарлет само свива рамене, защото бракът на Мелани и Ашли е известен от години, но сега той става факт и това я ужасява. Дори близнаците виждат промяната у нея, въпреки че не разбират до край причината, а тя е, че Скарлет е влюбена до уши в Ашли, макар нейният баща да не ѝ позволява да го вземе за съпруг, защото, по негови думи, двамата са от различно тесто.

На празненството Скарлет отново е заобиколена от множество ухажори, но тя иска да говори насаме с Ашли, преди да направи предложението си пред всички. Тя не може да търпи единствено разговорите за война, а това се разисква всеки ден, защото Северът иска да сложи край на робството, а южняците са толкова самовлюбени и самоуверени, че не виждат опасността. Единствено Рет Бътлър, неочакван гост, около 35-годишен, се осмелява да каже, че Югът не разполага с достатъчно военна мощ или заводи за муниции, че да успее да спечели войната. Неговият коментар е приет много остро и Бътлър скоро изчезва някъде.

Когато идва време за следобедно спане, Скарлет се измъква от дамската стая и отива да търси Ашли, а когато му признава в кабинета на баща му, той я отхвърля, казвайки ѝ, че са от различни светове, и тя, в яда си, хвърля ваза и Рет Бътлър се изправя от дивана, на който се намира. Той още тогава хвърля око на Скарлет, а тя веднага го намразва, защото ѝ казва истината, а и изглежда като елегантен пират.

Скарлет се връща на пръсти обратно горе, за да не разберат, че е излизала, когато чува как я обсъждат. За нея се застъпва най-противният човек на света, самата Мелани, която вижда единственото доброто у хората. След това Ашли ѝ прави предложение пред всички, а Скарлет, в яда си, приема предложението на най-голямото теле сред ухажорите си – Чарлс Хамилтън. Тя се жени за него, въпреки опитите на Елен да я вразуми. Техният брак продължава само два месеца, през които Скарлет се мести в Атланта и забременява.

В това време започва войната и Чарлс заминава, а по-късно семейството получава известие, че той е починал от пневмония, като не е известил предварително за състоянието си. Така Скарлет внезапно се превръща в млада вдовица и започва да страда от това, че има бебе, за което никак не я е грижа, и че не може вече да танцува като преди, а само да носи черно и да изглежда непрестанно опечалена. Тя също не може да понася работата си в болницата като милосърдна сестра и сила ѝ дават единствено мислите за Ашли, който също е заминал на война.

Единственият път, в който се отдава възможност да се повесели, е когато се организира нещо като тържество, на което да се събират средства, за да се прати всичко необходимо на войниците. Компания на Скарлет прави Мелани (Мели) и единствената причина да я търпи е, че Мели получава писма от Ашли, които Скарлет тайно чете, макар да не разбира цялото им съдържание. Ашли и Мели са по-духовно извисени и живеят в мечти, докато Скарлет е по-земна и притежава безброй недостатъци.

На тържеството се появява и Рет Бътлър, който веднага разгадава желанието на Скарлет да танцува и когато идва време за наддаване за дами, той плаща най-високата сума за Скарлет и тя страшно се забавлява да танцува, въпреки че непрестанно получава упреци, задето е минала едва година от смъртта на Чарлс.

По Коледа Ашли излиза в кратък отпуск. Той идва много променен, отслабнал и с чужди ботуши. На вечерята е ведър и оптимистичен, но когато остава насаме със Скарлет малко преди да си тръгне, той казва, че положението е точно такова, както го е описвал Рет Бътлър и че скоро ще загубят войната. После Ашли моли Скарлет да се грижи за Мели, а Скарлет не издържа, признава му чувствата си и двамата се целуват. Той си тръгва покрусен.

Месеци след заминаването на Ашли става ясно, че Мели е бременна. Доктор Мийд е притеснен, че тя има твърде тясна талия и че раждането ще е мъчително, но Мели е много щастлива, защото първоначално страшно е завиждала на Скарлет, че има дете и най-вече, че е момченце.

През дългите месеци, в които е вързана с Мели, единствена утеха на Скарлет са посещенията на Рет Бътлър. Въпреки че той не се включва във войната и ходи с контешки дрехи (заради което получава много упреци), Рет се занимава с контрабанда и носи от най-необходимите стоки до рокли и дребни джунджурии, които радват Скарлет. На нея страшно са ѝ дотегнали старите рокли, които трябва да се кърпят отново и отново.

Раждането на Мели наближава и точно тогава янките започват да настъпват към Атланта. Скарлет е останал съвсем сама, само с една малка прислужница, която да се грижи за нейния син. Приси е много страхлива и несръчна, а Скарлет непрестанно я плаши и праща ту за доктора, ту за Рет. Приси обаче не може да намери доктора, никой дори не ѝ обръща внимание, затова Скарлет отива сама да го търси и го намира насред поле от ранени войници, които се протягат към нея и я молят за вода. Доктор Мийд не може да остави войниците и се налага Скарлет сама да изроди бебето на Мели. Това без малко не я убива.

Присти успява да намери Рет, а той, с риск за живота си, краде грохнал кон и раздрънката каруца, на която слагат дюшек, а после и самата Мели. Всички се качват. В това време войниците на Юга подпалват всички складове с провизии, за да не се докопат янките до тях и каруцата, теглена от кончето едва успява да излезе от града.

В това време Скарлет упреква Рет, че не се е включил в армията и той внезапно решава да го направи, тъкмо когато каузата им е почти обречена. Преди това обаче той я целува, от което на нея ѝ прималява, но после веднага го отблъсква, защото по-рано той ѝ е предложил да стане негова любовница и тя отново го е отхвърлила. След като студено го отблъсква, Рет оставя Скарлет, а тя подкарва каручката към Тара.

Там тя заварва положението още по-зле. Янките са минали, разграбили са всичко и са изгорили памука. Майка ѝ се е разболяла и е заразила двете сестри на Скарлет. Елен не е могла да издържи и е умряла, от което баща ѝ си загубва ума. В Тара са останали само Мами и Порк, както и майката на Приси. С общи усилия те успяват да започнат живота си отначало, въпреки че е много трудно и постоянно гладуват.

С помощта на своите съседи, Скарлет се сдобива с крава, свиня с малки свинчета, започва сама да бере памук (защото къщната прислуга отказва), прави градина и точно когато си стъпват на краката, идва един янки и Скарлет го застрелва. За това разбира само Мели, тъй като всички са тръгнали да търсят избягалата свиня. Скарлет взима тялото и го заравя, след като с Мели откриват всички бижута и вещи, откраднати от мъртвия войник. С помощта на коня му Скарлет обикаля съседните имения и така разбира какво се е случило.

Малко след това в Тара идва отряд янки, който претърсва къщата и взима каквото може, а и на всичкото отгоре подпалват кухнята, но Скарлет и Мелани успяват да угасят навреме огъня. После Тара става нещо като гостоприемница за войници на Юга – те ги хранят, дават им място да спят и научават малко новини за Ашли. Месеци след това Ашли се връща у дома. Докато той е опитвал да се върна, в Тара е дошъл още един гост – еднокракия Уил Бентийн, който е проницателен и делови и веднага разбира за чувствата на Скарлет към Ашли.

Уил помага много за вдигането на Тара от отломките, купуването на запаси и семена за памук. Ашли опитва да му помогне, колкото може, но не му се отдава, защото не е в природата му. Един ден Скарлет и Ашли остават сами, тя пак му признава чувствата си и той я целува, но също така ѝ признава, че желае само тялото ѝ. След поредното отхвърляне, Скарлет научава, че данъците за Тара са вдигнати много високо, така че да не могат да ги платят и бившият служител на майка ѝ да купи имението, откъдето някъде е бил изгонен. Новата му жена, между другото, е била причината Елен и двете ѝ по-малки дъщери да се разболеят.

Бясна, Скарлет ги гони от дома си, когато двойката идва уж на гости и решава да иде в Атланта да иска пари от Рет. Но тъй като няма никакви нови дрехи, взима любимите завеси на майка си, за да си направи най-красивата възможна рокля. Когато се връща в Атланта, Скарлет вижда разрушенията и не може да повярва на очите си. Научава и че Рет е в затвора. Оказва се, че точно преди края на войната Рет е имал много пари, дадени му от Конфедерацията, които той е записал на свое име и които сега са на практика негови. Янките го държат пленник, за да измъкнат парите от него и заплашват да го обесят.

Скарлет отива в затвора и се представя за негова сестра. Рет е невероятно щастлив да я види и когато я пита за причината, тя си дава вид едва ли не, че има чувства към него и той почти попада в капана – започва да целува благодарствено ръцете ѝ и в следващия миг забелязва, че те са покрити в рани и мазоли и разбира, че Скарлет живее съвсем мизерно. Рет я принуждава да му каже причината за своето посещение и тя признава, че ѝ трябват пари. Двамата се скарват и тя бяга в дъжда, където попада на годеника на сестра си – Франк. Тя му казва, че сестра ѝ ще се жени за друг и бързо го омайва да се ожени за нея.

Малко след това тя показва истинския си характер и Франк с ужас разбира, че Скарлет съвсем не е глупачка. Тя опитва да посъживи неговия бизнес с домашни потреби, а след това решава да купи дъскорезница, тъй като времето е много подходящо – хората започват да възстановяват домовете си, ала тя се нуждае от заем и отново трябва да се обърне към Рет.

Когато Скарлет се сдобива с дъскорезницата, тя се показва по-силна и оправна от мъж, което привлича много негативно внимание към нея и всички започват открито да я обсъждат, най-вече когато тя забременява и продължава въпреки това да ходи из града. В такива моменти наблизо винаги се оказва Рет. Въпреки че той не е в Атланта през повечето време, когато бременността ѝ напредва Рет винаги е някъде наблизо да ѝ помогне.

Малко преди да роди, Скарлет знае, че трябва да си намери заместник и заставя Мели да склони Ашли да дойде да работи за нея. Ашли не може да се понася, задето го издържа жена и отказва първоначално на Скарлет, ала когато Мели застава на нейна страна, той склонява и отива да работи в дъскорезницата, макар и това да не му се отдава.

Когато идва време Скарлет да роди, нейният мъж пребърква цялата къща, намира нейните пари и ги вкарва банката на свое име. Когато разбира, Скарлет изпада в див яд, но нищо не може да направи. Когато си стъпва на краката, тя пак започва да ходи до дъскорезницата и вижда, че едва успяват да покрият разходите.

Една вечер, докато пътува сама, Скарлет е нападната от негър и бял мъж, които почти я изнасилват. Тя успява да се спаси, благодарение на един свой бивш роб. Когато се прибира у дома и казва за случилото се, никой не ѝ обръща внимание и никой нищо не прави, като че са очаквали точно това. Скарлет е ужасена. Франк излиза, а жените в това време се преструват на спокойни. Скарлет разбира, че нещо лошо предстои да се случи и разбира, че Франк и Ашли са членове на Ку-клукс-клан.

Янките идват да търсят Франк и Ашли, а след тях се появява Рет с Ашли под ръка, заявявайки, че много се е напил и че двамата са били в публичния дом на Бел Уолингтън и че тя и нейните момичета могат да го потвърдят. Янките искат да вземат Ашли за разпит, но той не изглежда на себе си и Скарлет разбира, че той не е пиян, а прострелян. Малко след това разбира, че Франк е мъртъв.

Почти веднага след погребението на втория ѝ мъж, Рет отива при Скарлет и ѝ казва, че не може да чака повече и че иска да се оженят. Тя не може да повярва, но Рет ѝ обещава, че това е само сделка. И така, въпреки протестите на всички, Скарлет и Рет се женят и заминават на меден месец в Ню Орлиънс, където Скарлет не престава да се тъпче, а Рет – да я заплашва с развод, ако вземе да надебелее.

Когато двамата се връщат, те заживяват в хотел, докато се строи огромната им, претруфена къща. Случва се това, за което Скарлет най-силно мечтае – нейните стари приятели, сега – врагове, се пръскат от яд и в дома ги посещават само онези, които Рет е спасил от бесилката, когато янките са преследвали Ку-клукс-клан. Причината да отбягват Скарлет е и защото тя общува много с янките (които също я презират), а и тя самата не го долюбва, но мисли, че са ѝ нужни подобни връзки. Единствено Мели се осмелява да ѝ го каже, но Скарлет бърза да я попари, както прави обикновено.

Малко след това Скарлет разбира, че е бременна от Рет. Тя не иска дете от него, но все пак го износва и когато се ражда, става всеобща любимка – малката Бони. Рет е толкова горд с нея, че обсъжда всеки малък детайл и започва да си възвръща любовта на хората. Той иска да направи Бони дама и да ѝ осигури добро място, затова се държи любезно и престава да бъде циничен и откровен, както обикновено.

Скарлет държи да покаже на Ашли, че никак не е близка с мъжа си повече, затова казва на Рет, че не иска повече деца и че иска да спят разделени, ала когато това се разчува, нейното положение става дори по-лошо. Рет започва да спи с малката Бони, която не се бои от нищо, освен от тъмнината. Двамата стават любимци на цяла Атланта, а хората продължават да презират Скарлет, дори по-силно от преди, а и Рет не прави нищо, за да защити жена си.

Рожденият ден на Ашли наближава и Мели му организира тържество. Скарлет отива в дъскорезницата да го поздрави и разбира, че няма чувства към него, но ги виждат как се прегръщат и веднага избухва скандал за прелюбодейство.

Бесен, Рет се връща у дома и кара насила Скарлет да облече най-скъпата си рокля, а после да иде на тържеството пред очите на всички. Когато се връща у дома, Скарлет замалко не избухва в плач. Рет отива да се напие и се прибира, едва стоейки на краката си. Двамата със Скарлет разговарят, а тя все мисли как да му избяга. Той я настига, започва да я целува и прекарва нощта с нея. На следната утрин Скарлет разбира, че той е влюбен в нея и иска да му се подиграе, но той се прибира едва след ден, а после взима Бони и заминава с нея за три месеца.

През това време Скарлет разбира, че е бременна. Когато казва на Рет, той ѝ пожелава да пометне, а Скарлет вдига ръка да го удари, но пада по стълбите и прави аборт. След това тя лежи болна дълго време, а Рет непрестанно чака тя да го извика. И въпреки че Скарлет мисли за него, тя не намира сили да изрече името му. Докато е болна, Рет признава всичките си грехове в скута на Мели и тя не може да повярва, но го съжалява.

Когато си стъпва на краката, Скарлет заминава за Тара, а Рет остава с децата. Минава известно време и тя се прибира обратно у дома. Бони е станала изключително своенравна и Рет решава да ѝ измисли някакво ново занимание – езда. Купува ѝ костюм и пони, а малката решава още първия ден да прескочи ограда. В ума на Скарлет внезапно се връща спомен от смъртта на баща ѝ – тогава, още в Тара, той съвсем си е изгубил ума и една от сестрите ѝ се е опитала да го накара да подпише документ, с поред който той е бил верен на янките, за да получат много пари като обезщетение за изгорения памук. В последния момент Джералд идва на себе си, яхва кон и решава да прескочи ограда, както е правил в миналото, въпреки че Елен му е забранявала. Така Джералд опита отново да скочи над оградата, но конят спира, той полита и си чупи врата.

Същото се случва и с Бони. Тя пада от коня и умира, а Рет убива понито ѝ. След това взима тялото ѝ в стаята си и отказва да го даде на Скарлет да я погребат. Казва на Мами да му донесе свещи в стаята и ѝ обяснява, че Бони се бои от тъмнината. Съсипана, Скарлет ту обвинява Рет за смъртта на Бони, ту си я иска обратно, ту стои в стаята си мрачна, защото тя също силно е обичала детето.

Незнаейки какво да прави, Мами отива при Мели да я моли за помощ. Мели отива в стаята на Рет, казва му нещо и той най-накрая се съгласява да погребат Бони, въпреки че вярва, че в гроба ще я е страх, защото е тъмно.

След погребението Рет започва да пие все повече и повече, не се подстригва, не се бръсне, носи все едни и същи дрехи. Скарлет приема смъртта на Бони по-добре, въпреки че и на нея ѝ е страшно тежко. Тя отново се връща в Тара, ала получава писмо от Рет. Той я посреща на гарата и веднага я води в дома на Мели – тя умира.

Изглежда Мели е забременяла втори път, въпреки предупрежденията на доктора, и сега нито тя, нито детето ще оцелеят. Последното желание на Мели е да види Скарлет. Рет отказва да влезе, защото много уважава Мели и няма да издържи да я види. Скарлет отива при Мели, а тя я моли да се грижи за сина ѝ Бо и за Ашли. Скарлет се съгласява, а после хуква през мъглата към дома си, осъзнала колко силно обича Рет. Когато обаче най-сетне му признава всичко, той казва, че любовта му към нея е угаснала и че сега тя е свободна да се разведе с него и да се омъжи за Ашли. Скарлет продължава да настоява на своето, но Рет казва, че след като няма да се разведат, той ще замине и ще поддържат само фиктивни отношения. Скарлет е съсипана, не знае как да върне Рет и мисли единствено да се върне в Тара и да реши какво да прави на следващия ден.

Фьодор Достоевски - Записки от Мъртвия дом

Разказвачът среща главния герой, Александър Петрович Горянчиков, три месеца преди смъртта му. Александър Петрович е изолиран, живее у една стара хазяйка, без дори дума да размени с нея, и единственият му близък човек е едно малко момиченце. Скоро той обаче умира и оставя след себе си много малко вещи, сред които е една стара тетрадка със ситно изписани записки.

Разказвачът решава да публикува тетрадката и записките в нея, които са доста разхвърляни и непоследователни, но разказват за пребиваването на Александър Петрович в каторгата. Той е бил дворянин, но в пристъп на ревност е убил жена си и е бил осъден на 10 години затвор. Александър Петрович нито веднъж не споменава миналото си, той е съсредоточен върху първите години от живота си в затвора и на момента на освобождаването си.

Александър Петрович започва с първия ден, в който всичко му се струва много плашещо. Затворниците спят заедно, носят парцали, ядат супа с хлебарки, постоянно псуват и крадат непрестанно един от друг. Дори най-близките „другари“ на Александър Петрович редовно го пребъркват и то без лоши чувства. Александър Петрович обаче никога не се сближава с тях истински, тъй като, колкото и да опитва да бъде като тях, те са селяни, а той – дворянин. Има само един-единствен път, в който те се отнасят с уважение към него, и то е по Коледа и Нова година, когато затворниците организират серия от театрални представления и Александър Петрович е сложен на първия ред, за да даде „професионалното“ си мнение.

През останалото време затворниците гледат на него с презрение и го отбягват. Александър Петрович забелязва, че те предпочитат той да се държи според статута си на дворянин, т.е. да отбягва тежката работа заради изнежените си ръце, отколкото да опитва да им насмогне. Александър Петрович действително не е свикнал на работа и получава подигравки за това, но в крайна сметка, малко по малко, започва да свиква с живота си.

Той има много наблюдения за затворниците. Там, независимо какъв е характерът на престъплението – убийство или кражба; независимо дали престъпникът е защитавал семейството си или е просто аморален главорез, всички са заедно, всички са на една нога и, колкото и кървави да са престъпленията, тук, в каторгата, те никого не могат да удивят. Само понякога, когато става дума за убийства на малки деца, затворниците започват да изпитват отвращение едни към други.

Затворниците се къпят в обща баня, сврени буквално един до друг. Както с повечето неща, тук трябва да си платиш, за да получиш място, на което да се изкъпеш. В първите дни един затворник помага на Александър Петрович да си вземе баня и от това на него му става неприятно.

По принцип, не разрешават на затворниците да внасят пари, но те въпреки това го правят. И ако успеят да ги опазят (или да ги дадат на един стар дядо да ги пази), те могат да си осигурят много по-добър живот. Например, да получат прилични дрехи, отделно да им се готви, дори да вземат нелегално водка. Специално водката се внася много трудно, наказанията са строги, но ако „кръчмарят“ случи, то той я крие в мехове, разрежда я безбожно с вода и я продава на много висока цена.

Рядко затворниците получават подаяния от хората, които живеят в града. Най-често това се случва по празници и това е любимото и време от годината, защото не ходят на тежка работа, а седят по цял ден да пият и да ядат. Друг начин да избягат от тежката работа е като се престорят на болни и отидат в болницата.

Веднъж на Александър Петрович му се налага да отиде в болницата. Там въздухът е по-отвратителен и спарен от този в затвора, а и болните, особено лудите, са неприятна компания. Понякога Александър Петрович не може да заспи по цяла нощ от миризмата. Той вижда там как хората умират или как лекуват раните от наказанието си с пръчки.

Наказанията с пръчки варират от 500 до 4000, като често пъти хората издъхват. Ако припаднат, карат ги в болницата, където изчакват няколко дни, а после ги връщат да им довършат наказанието. Александър Петрович никога не е претърпявал такова наказание, главно защото е дворянин и дори в затвора на тях се гледа с друго око. Опитните определят наказанието като „парене“, а самите „палачи“, особено някои от тях, изпитват удоволствие да удрят с пръчки и още по-голямо удоволствие, когато затворниците им се молят за пощада.

След третата година записките на Александър Петрович стават все по-неясни и кратки. Той почти нищо не си спомня от това време, главно защото годините се нижат по един и същи начин, а и той няма достъп до книги, което води до затъпяването му. Той отбелязва още няколко случая за орел с ранено крило; за това как товарното им конче умряло и как избирали друго; за хитростта на затворниците по време на работа; за опита на двама да избягат и за тяхното залавяне, както и за опита на някои от затворниците да въстанат и за бързото потушаване на недоволството.

В края Александър Петрович разказва как, когато идва време за освобождаването му, той не чувства щастие. Не чувства нищо, но получава поздравления отвсякъде. Накрая му махат оковите от краката и той става свободен човек. След това прекарва известно време в града, вижда се със старите си познати в затвора и заживява като аутсайдер.

Кирил Христов - Тъмни зори

Романът започва със смъртта на стария Никола. Той има жена, Младена, и дъщеря, Славка, както и квартирант – 18-годишно момче, Асен.

Когато научава за смъртта на добрия Никола, Асен започва да плаче. Той е умилен от вида на Младена, която силно страда за мъжа си, както и за Славка, която още не знае какво се случва. В същото време Асен открива колко повърхностни, безчувствени и вулгарни са хората по време на погребение. Как плачат за покойника само когато наблизо има хора; как говорят за делнични неща и не зачитат паметта на мъртвия. В очите му Младена е най-нежната, едва ли не Дева Мария, и той вижда само нея като достоен човек.

Тъй като Никола е боледувал дълго преди смъртта си, лекарят казва да го погребат същия ден. Асен отива на училище, но учителят му Божилов вижда, че не е наред и го пуска. Асен се връща за погребението. Там, виждайки как спускат ковчега и го затрупват, Младена решава да се хвърли, че да погребат и нея, но братята ѝ я спират. Викат файтон и я качват със Славка, а Асен идва при нея да я пази, че да не се нарани. Дори я заплашва, че и той ще се хвърли от файтона.

В дома на покойника пази една баба, която Младена отпраща, защото не може да я търпи. Славка заспива уморена в стаята на Асен. Започва буря. Младена решава да си легне, но разбира, че се намира в стаята на мъртвия си мъж и отива при Асен. Когато се събужда на следния ден, тя осъзнава, че двамата са спали заедно. Това я плаши и тя става на пръсти. Тъкмо тогава идва бабичката от предния ден и двете започват да шетат.

Асен се събужда и тихо излиза навън. Неделя е и той се разхожда из покрайнините на София. Ляга на една поляна и заспива, мислейки си за случилото се снощи, а когато се събужда, вече е нощ. Асен с ужас разбира, че не може да мръдне. Той е настинал от влагата в тревата и едва успява да се прибере. У дома Младена силно се притеснява за него. Тя се упреква за станалото, мъжът ѝ още не е изстинал в гроба, а тя развращава дете, затова и е доволна, че Асен се бави някъде, но когато пада нощта, тя забравя всичко.

Когато Асен се връща, той изглежда не на себе си. Слагат го да легне, друга баба му прави разтривка, но се оказва, че не може да се изпоти. Тогава му правят нагревки с гореща вода, от което на Асен замалко не му прогаря кожата. Лекът обаче работи, той започва да се поти и да се лекува. Младена през цялото време стои край леглото му.

След този случай те още няколко пъти преспиват заедно, от което Асен започва да питае отвращение към Младена. Първоначално тя е била като ангел за нея, а сега той започва да мисли, че всички жени са развратници и че дори мъжете учат за това от ранна възраст. Той си спомня за всички свои връстници, които мърсуват, за миналото, когато момичетата са опитвали и него да развратят и от това му става много тежко. Младена забелязва веднага промяната му и това я съкрушава.

Веднъж Асен дори вижда малката Славка на двора с приятелката ѝ, която я учи какво правели какичките, като се събирали в стаите си. Славка се съпротивлява първоначално, но после ѝ става хубаво и се оставя. Асен не може да гледа как и децата се развращават, но едновременно му става приятно. В душата му нахлува буря и той става все по-затворен.

В училище Божилов, учителят по философия, дава за задача да напишат съчинение за проблем, който ги вълнува и Асен вижда възможност да излее душата си. Започва с разсъждение за самоубийството и пише дълго, а когато часът свършва, той има усещането, че само е наченал проблема.

Веднага след края на учебния ден, Асен решава да замине обратно при семейството си. Те са му пратили писмо, че ще ходят на минерални бани и Асен иска да избяга от Младена и от себе си, ала когато се прибира, на него му се налага да се преструва на щастлив през цялото време, за да избегне въпросите на близките си. Наблюдавайки ги, на Асен всички му се струват низки и противни. Дори на минералните бани. Случва се обратното на онова, което той е желал, и Асен не може да остане сам с мислите си. Дори сестра му му дотяга. Той не може да гледа как мъжете флиртуват с нея и това също го отвращава.

Скоро получава писмо от приятеля си Митко, че класът е на екскурзия и че Божилов иска да се види на всяка цена с него, защото е очарован от съчинението му. С разтуптяно сърце, Асен отива на уреченото място, където Божилов говори надълго и нашироко за проблема на Асен и за това как жените не са способни на дълбоки чувства и душевност, като мъжете; че са повърхностни и примитивни. Асен е абсолютно съгласен и намира покой.

Тъкмо тогава се получава писмо от Младена. Родителите му отварят писмото и с гняв прочитат как тя му се обяснява в любов, като в същото време му съобщава за смъртта на дъщеря си, която е започнала да боледува след заминаването му. Асен по същото време се готви да тръгне за София, окрилен от разговора си с Божилов. Във влака се среща с баща си. Така разбира, че той е получил писмо от Младена и че е било прочетено. Гняв се надига в Асен, но той слуша баща си и остава в хотела.

Баща му отива при Младена и я заставя да не се среща повече със сина му. Когато се прибира в хотела, той започва да пие с един свой познат и Асен случва момент да иде при Младена. Тя първоначално не иска да го види, но той съумява да влезе в къщата. Обяснява ѝ се в любов, а тя продължава да го отхвърля, защото не вижда общото им бъдеще. Накрая изпива отрова и умира в ръцете му. Асен е покрусен. Той се сеща за револвера на Никола. В този момент баща му идва и започва да блъска вратата. Асен слага дулото до сърцето си и стреля.